Акт от 19.06.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е №

І-148 град Бургас

, 19.06. 2020 година

Бургаският окръжен съд , гражданска колегия , в публично заседание на ............седемнадесети юни ..през две хиляди и двадесета година , в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:Мариана Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова мл.с.

Марина Мавродиева при секретаря А. Цветанова като разгледа докладваното от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д.

№ 803 по описа за

2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на Областна дирекция на

МВР-Бургас –ответник по гр.д. № 10151/2019 год. по описа на Районен съд-гр.Бургас против решение № 462/03.02.2020 год. постановено по същото дело,с което въззивникът е осъден да заплати на Т.Д.Д. от гр. *** сумата 3039,34 лв.-главница

,представляваща нетния размер на дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от 425 часа ,положен в периода 01.12.2016 г. -02.12.2019 г.,получен след преизчисляване на положени часове нощен труд в дневен с коефициент 1,143 ,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 02.12.2019 г. до окончателното плащане ,както и да заплати на ищеца 420 лв. – разноски по делото

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и необосновано .

Сочи се на първо място ,че на ищеца своевременно и коректно е отчетен и заплатен положение нощен труд за исковия период –съобразно специалната нормативна уредба ,касаеща служителите на МВР.Затова необоснован и несъобразен със специалната правна уредба е изводът на съда ,че е налице разлика между отчетения и положения нощен труд и че тази разлика представлява извънреден труд ,който следва да се заплати съобразно часовата ставка ,предвидена за заплащане на извънреден труд .В тази връзка съдът неправилно е приел ,че е налице празнота в специалната нормативна уредба ,касаеща служителите на МВР ,която следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата –с аргумент ,че в противен случай служителите на МВР ще бъдат поставени в по-неблагоприятно положение спрямо работниците по трудови правоотношения , регулирани от КТ.Съдът не е отчел обстоятелството ,че пред процесния период са действали последователно подзаконови нормативни актове ,уреждащи реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане ,компенсиране на работа извън редовното работно време ,режим на дежурства ,време за отдих и почивките на държавните служители в МВР /цитирани подробно във въззивната жалба /.В тези специални актове липсва регламентация за преизчисляване при сумарното отчитане на работното време по отношение на общия брой часове положен труд .В случая не е налице празнота в нормативната уредба ,която да обоснове препращане по аналогия към към цитираната Наредба ,тъй като е налице специална регламентация ,предвиждаща друг ред на отчитане и заплащане на нощния труд ,положен от държавните служители от

МВР.Дори и да се приеме препращането по аналогия към тази Наредба ,тъй като ограничението в Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е за полагане на не повече от 8 часа нощен труд от държавните служители в МВР ,то при приравняване на нощния труд ,положен от служителите в МВР към дневен се получава коефициент 1/8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд /.Заявения в исковата молба коефициент 1,143 се получава при приравняването на 7 часа нощен труд към 8 часа дневен ,което е приложимо към трудовите правоотношения по реда на КТ и служебните правоотношения по ЗДС,но не и в настоящия случай.Като е приел противното ,първоинстанционният съд е постановил необосновано решение.

Отделно от това , неправилни са мотивите ,че при преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143 се получава извънреден труд –не са съобразени с целта на коефициента да определи така възнаграждението на работника ,че за положен от него 7 часа труд през нощта да получава възнаграждение за 8 часа труд .В този случай работникът не работи извънредно по смисъла на чл. 143 ал. 1 КТ /не е налице работа извън установеното за работниците работно време /.Неточно е разбирането ,че получените часове в повече при преизчисляването на нощния труд в дневен представляват извънреден труд .

Моли се за отмяната на решението и постановяване на ново ,с което се отхвърлят исковите претенции.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК

В писмения си отговор по реда на чл.263 ГПК въззиваемият ищец чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба . Подчертава се ,че за процесния период по силата на чл. 187 ал. 9 ЗМВР са действали Наребда 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи

,които са уреждали реда заа организацията и разпределянето на работното време ,дежурствата ,времето за отдих и почивките на държавните служители на МВР.В тах липсва норма за преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1,143 ,но липсата на изрична норма не следва да се тълкува като законово наложена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен /каквато забрана би била противоконституционна /,а като празнота в уредбата за държавните служители на МВР.При наличието на такава непълнота в специалната уредба следва да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата ,което правилно е сторил първоинстанционният съд Сочи се в допълнение към мотивите на районния съд ,че на осн.чл. 187 ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа за тримесечен период .Коефициентът се определя като нормална продължителност от 8 часа дневен труд ,която се разделя на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд .В този смисъл са изчислени положените от ищеца часове нощен труд ,установени по делото .Затова се моли за потвърждаване на решението .

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание чл. 12 ГПК по вътрешно убеждение намира за установено следното от фактическа страна:

Бургаският районен съд е бил сезиран с искова молба, с която Т.Д.Д. *** претендира, че като държавен служител –на длъжност “командир на отделение „ в група „Охранителна полиция“ към в РУ на МВР-Малко Търново е положил труд, извън установеното работно време и за периода от 01.12.2016г. до 02.12.2019г., за което следва да му се заплати допълнително сумата в размер на 684 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 114 часа за сочения период, които часове били разлика между заплатен нощен труд и преизчисления с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, заедно със законна лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й плащане.Впоследствие на осн.чл. 214 ГПК е било прието изменение на иска ,като същият е бил увеличен на сумата от 3039,34 лв.- за положен извънреден труд от 425 часа.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се съображения, че в процесния случай приложение намират нормите на ЗМВР и по конкретно – специалните разпоредби на чл. 187 и сл. от ЗМВР. Настоява се, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен в съответните протоколи и му е заплатен съобразно специалните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., както и издадените от министъра на вътрешните работи Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г.

Не е спорно, че ищецът е държавен служител и за периода 01.12.2016г. до 02.12.2019г. е заемал длъжността “командир на отделение „ към РУ-Малко Търново в група „Охранителна полиция“при РУ-Поморие при ОД на МВР.

Не е спорно и че през този период ищецът е полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР, както и че е полагал нощен труд.

Представят се Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г., платежни бележки за начислени и изплатени възнаграждения, както и протоколи за отчитане на отработеното време между 22,00 часа и 06,00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници. По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която ищецът е положил общо 2972 часа нощен труд и този труд, преизчислен в дневен с коефициент 1,143 възлиза на 3397 часа и разликата в двете стойности в размер на 425 часа представлява труд, който е извънреден.

Посочва, че от превръщането на нощния труд в дневен е установено увеличение на положения труд и общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 425 часа възлиза на сума в размер от 3039,34 лева. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.

Други относими за предмета на делото доказателства съдът счита, че не са представени.

С оглед така приетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР).

Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал.

6 ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовнотоработно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Въз основа на изложеното относно темпоралното действие на релевантните за спора подзаконови нормативни актове съдът намира, че в рамките на процесния исков период от 01.06.2016 г. - 31.05.2019 г. са действали, както следва: 1) за периода от 01.01.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; 2) за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.;