Решение № 367 от 09.06.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. Видин, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИНА Д. НИКОЛОВА при участието на секретаря Мариана Ив. Владимирова като разгледа докладваното от НИНА Д. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20251320100687 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от В. А. М., ЕГН: **********, с адрес: ********** чрез пълномощника адв. В. М. от АК Перник, против „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул. „България“ № 196, с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 124 от ГПК.

Твърди се, че на 19.11.2024 г. между ищеца, като кредитополучател, и ответното дружество, като кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит с номер 583264, по силата на който ответното дружество е предоставило в заем на ищеца сумата в размер на 2500.00 лева за срок до 19.04.2026 г. Сочи се, че Договорът е нищожен и съдържа неравноправни клаузи, както следва: Съгласно чл. 6, ал. 1 от същия, ищецът е следвало да предостави на кредитора две от посочените в текста обезпечения, като в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, на основание чл. 8 от договора дължи на кредитора неустойка в размер на 2635.61 лева, която е начислена, разсрочена и включена в размера на всяка една погасителна вноска от погасителния план, поради което и сумата, която е следвало да върне ищцата не е посочената в договора, а значително по-голяма - 5 950.00 лева. Към датата на предявяване на иска ищцата е заплатила част от 1 дължимите суми по кредита.

Сочи се, че договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1, вр. с чл. 22 ЗПК.

Поддържа се недействителност на договора на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като неустойката не е включена в посочения в договора ГПР, с което последният не е действително прилагания от кредитора, а по скрит начин е увеличен в размер над максимално допустимия. Твърди се заобикаляне и на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с уговорената неустойка се нарушава максималния размер на ГПР. Всички вноски за неустойка представляват съществени услуги по управление и усвояване на кредита, които съгласно чл.

10а, ал. 2 ЗПК са забранени. Сочи се, че е налице заобикаляне на закона, като самостоятелно основание за нищожност.

Поддържа се недействителност на клаузите на чл. 8, вр. с чл. 6 като уговорената неустойка няма характер на такава, а представлява скрита облага за търговеца, уговорена в нарушение на добросъвестната търговска практика и добрите нрави. Твърди се, нищожността на клаузата, сочеща неверен ГПР води до недействителност на договора поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди се недействителност на договора и на основание чл. 24 ЗПК и чл. 143 ЗЗП поради непосочване действителен размер на ГПР, неяснота как е изчислен, кои разходи са включени, поради включване в като главница по договора на неустойката, която не е разход, тъй като не е предоставена на длъжника.

Иска се да бъде признато за установено, че договорът е нищожен, евентуално че клаузите на чл. 6 и чл. 8, както и тези в които е уговорен месечен лихвен процент в размер 3.330 % и ГПР в размер 48.283 % са нищожни, поради противоречие със закона и добрите нрави.

Иска се да бъде признато за установено, че ищцата не дължи сумата 3450.00 лева на основание нищожност на Договор за кредит № 583264 от 19.11.2024 г., а в условията на евентуалност на основание нищожност на отделни клаузи от договора.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

От ответната страна е постъпил писмен отговор. Оспорва се основателността на исковете. Твърди се съобразяване на клаузите с 2 разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

По отношение твърдението за недействителност на основание чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, се твърди, че е посочен ГПР, както е посочен и общия размер на всички плащания по договора. Сочи, че неотразяването в договора на реалния размер на ГПР не влече нищожност на целия договор. Сочи се, че процесната неустойка не е включена в ГПР, тъй като не представлява такса, лихва или друг разход по кредита.

Спазени са изискванията на чл. 11, т. 10 от ЗПК. В изчисляването на ГПР по процесния договор за кредит се включват разходите, представляващи цената на предоставената на потребителя услуга, а неустойката се дължи за неизпълнение на задължение по договора.

Клаузата е уговорена индивидуално с кредитополучателя, като не е била задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на ответното дружество. Твърди се, че ищцата е разполагала и с 14 дневен срок за отказ от договора, ако е считала за неизгодни условията му.

Пакетът от условия и неустойки е присъствал в преддоговорната информация.

Признава се сключването на процесния договор и получаването от ответника на сума в общ размер 665.00 лева на датите и в размерите, посочени в отговора.

По делото са събрани писмени доказателства.

Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна:

Не е спорно, че на 19.11.2024 г. между страните е сключен Договор за паричен заем № 583264, като на ищеца е отпуснат заем в размер на 2500.00 лева, който е следвало да бъде върнат на 17 равни погасителни вноски по 350.00 лева всяка с включена неустойка. Общата сума на направените плащания по процесния договор за заем е в размер на 665.00 лева.

Погасителните вноски са месечни с дата на първо плащане 19.12.2024 г. и дата на последно плащане 19.04.2026 г. ГПР е 48.283 %. В договора е посочен месечен лихвен процент– 3.330 %, като същият е фиксиран за целия срок на договора. Общата сума за плащане без неустойка възлиза на 3314.39 лева.

3

Не е спорно също, че в договора е уговорено, че заемателят се задължава до три дни, считано от усвояването на заеманата сума да представи обезпечение по начин и ред, посочен в чл. 6 от договора, в противен случай при неизпълнение на това задължение съгласно чл. 8 от договора, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2635.61 лева, която се заплаща разсрочено по погасителен план.

Ищцата е извършила плащания по договора за заем в общ размер на 665.00 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в потребителките кредити, са повелителни, поради което за тяхното приложение съдът следи служебно. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, съобразно която за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, съдът следи служебно.

Безспорно е по делото, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация в ЗПК. В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен поради противоречие със закона, следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК – „Недействителност на договора за потребителски кредит .

Неравноправни клаузи“, сред които е чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т.

4

10 на чл. 11 о т ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

В конкретния случай договорът за потребителски кредит съдържа информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е месечен лихвен процент /фиксиран за целия срок на договора – чл. 3.2 от договора/ – 3.330 %, ГПР – 48.283 % и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора, а взетите предвид допускания са описани в чл. 3.3 от Договора за паричен заем.

С постановление № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения на МС, в сила от 01.01.2015 г., е определен годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Основният лихвен процент на БНБ към датата на сключване на процесния договор е 3.22 %, а увеличен с 10 пункта се равнява на 13.22 %.

В договора за заем е посочен месечен лихвен процент /фиксиран за целия срок на договора – чл. 3.2 от договора/ – 3.330 %, следователно годишният лихвен процент е 39.96 %. Този размер противоречи на добрите нрави, тъй като надминава трикратния размер на законната лихва за необезпечени кредити /39.66 %/.

Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на цитираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер – пет пъти размера на законната лихва. В параграф 1 на ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на 5 кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Включените в този пакет услуги по своята същност представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита и не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал. 1 от ЗПК.

Допълнителни са тези услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, тоест по предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва на падежа. В случая с неустойката от 2635.61 лева поради непредставяне на посочените в договора обезпечения се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля 48.283 %. Така размерът на ГПР се явява поголям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва – 66.10 %, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На практика с уговорената неустойка се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като тя не съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените норми са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.