Решение № 918 от 19.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 918 гр. София, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100507853 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20012981 от 14.02.2022 г. на СРС, 128 с-в, по гр. д. № 18898/2021 г., Г.-Н. Е. Н., на основание чл. 109 ЗС, е осъдена да предостави на „БГК и.“ ЕООД, с ЕИК ****, представлявано от управителя К.Й.К., работещ електронен чип за асансьора в сграда, намираща се в гр. София, р-н „Витоша“, ул. ****.

С решението са отхвърлени предявените от „БГК и.“ ЕООД, с ЕИК ****, срещу Е. Г. Н. и К. С. С. - Н., искове по чл. 109 ЗС - за осъждане на ответниците да преустановят действията си, с които възпрепятстват ищеца да ползва собственият си недвижим имот, а именно апартамент № 31, находящ се в сграда със смесено предназначение, с адрес гр. София, Район „Витоша“, ул. ****, посредством лишаването му от правото да ползва асансьора в процесната сграда, както и да бъдат задължени ответниците да демонтират поставената система за контролиран достъп до асансьора, или да осигурят на ищеца безпрепятственото му ползване, чрез предоставяне на работещ електронен чип от него. Страните са осъдени съразмерно за разноски.

Срещу решението, в частта, в която исковете са отхвърлени, е постъпила въззивна жалба от ищеца „БГК и.“ ЕООД, чрез представителя му. В жалбата се поддържа, че в оспорената част решението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Счита, че неправилно СРС е приел, че само ответника Г.-Н. Н. е извършила фактически действия чрез които е пречила на ищеца да упражнява правото си на собственост, неоказвайки необходимото съдействие за снабдяване с чип за асансьора, в качеството си на домоуправител на входа. Счита, че съдът не е преценил в съвкупност с всички доказателства по делото изслушаните пред 1 него свидетелски показания. Неправилно СРС е кредитирал изборно показанията на свидетелите, без да съобрази нормата на чл. 172 ГПК. Излага подробни съображения за естеството на иска по чл. 109 ЗС, който предоставя защита на правото на собственост от неоснователно въздействие, което пречи на собственика да използва пълноценно имота според предназначението му. Съдът не е съобразил доказателствата, от които се установява, че майката на ответницата Г. Н. - К. Н. й е помагала за фактическото управление на ЕС, в това число е събирала средствата за поддръжка на общите части.

Въззивникът твърди, че ответницата К. Н. е причастна към противоправното поведение, тъй като сама е изложила по делото, че извършва фактическото управление на сградата, като помага на дъщеря си. Позовава се на константна практика на ВКС, според която искът по чл. 109 ЗС може да бъде насочен не само срещу лицето, което е извършило неоснователните действия, които ограничават, смущават и пречат на собственика да ползва пълноценно собствената си вещ според нейното предназначение, но и срещу ответник, който поддържа и се ползва от така създаденото противоправно състояние. Оспорва изводите на СРС по анализа на свидетелските показания като твърди, че обстоятелството, че свидетелите на ищеца имали идентични дела с ответниците, не било основание за дискредитиране на техните показания.

Неоснователно съдът е приел, че спрямо К. Н. не е установено извършване на конкретни действия на препятстване. Поддържа, че с бездействието си тя е поддържала създаденото противоправно състояние и е позволила да се запазят последиците от нарушението на домоуправителя , нейна дъщеря. Това поведение е пречило на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем, както и пълноценно да владее и ползва собствения си имот, което е достатъчно основание да се ангажира отговорността на семейство Н.и. Моли да се отмени решението и да се уважат исковете. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на разноските на насрещните страни, по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, вкл. в случай, че се претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.

От въззиваемата - ответник К. Н. е постъпил отговора на жалбата, в срока по чл.

263 ГПК, в който се оспорва въззивната жалба на ищеца като неоснователна.

Поддържа се, че ищецът не е успял да докаже, че именно тя е осъществила неоснователното препрограмиране на чиповете или че е препятствала получаването на чип от страна на представителя на ищеца. Излага, че етажната собственост се управлява от управителен съвет и контролира от контролен съвет, а тя не е член на никой от органите. Още с отговора на исковата молба ищецът е поканен да се яви и да си вземе чип за ползване на асансьора. Сочи, че ищецът е отправил покана до домоуправителя да бъде снабден с чип, но в поканата не бил посочен срок и лицето, на което да се изпълни, с което ищецът сам се поставил в забава, поради което искът му по чл. 109 ЗС е неоснователен. Поддържа, че чип може да се вземе и от фирмата, която монтирала системата за контролиран достъп. Поддържа, че представителят на ищеца ползва свободно асансьора, тъй като е възрастен и не може да качва стълби и никой не му пречи да упражнява правото си на собственост. Моли съдът да потвърди решението в отхвърлителната част по иска, предявен срещу нея. Претендира разноски.

Ответникът Г.-Н. Н. също е подала въззивна жалба срещу решението, в частта, в която срещу нея е уважен иск по чл. 109 ЗС. В жалбата се поддържа, че решението, в тази част, е постановено в противоречие с материалния закон. Ищецът не е доказал, че нейни действия са попречили да упражнява правото си на собственост, както и че въпросните действия на ответника са неоснователни. Свидетелските показания са събрани при даден ход на делото въпреки извинителните причини на ответника и 2 нейния адвокат да отсъстват от заседанието, което възпрепятства разкриването на обективната истина. Показанията не установяват лично придобити впечатления на свидетели - очевидци, а сочат на преразказани от представителя на ищеца обстоятелства. Счита, че показанията на свидетелите на ищеца са недостоверни, дадени от заинтересовани лица, които водят идентични дела срещу ответницата.

Поддържа, че пропускът за снабдяване с чип се дължи на причини у ищеца. Сочи, че управителят няма задължение да предава чип за асансьора, като задължението за предаване на движима вещ е търсимо. Моли да се отмени решението в частта, в която е уважен иска по чл. 109 ЗС и искът да се отхвърли. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

Ищецът „БГК и.“ ЕООД, чрез представителя си, депозира в срока по чл. 263 ГПК отговор, в който оспорва жалбата на ответницата Г.-Н. Н.. Поддържа, че уважения срещу ответницата Г. Н. негаторен иск е доказан, като безспорно е установено, че представителят на ищцовото дружество не е притежава чип за достъп, а с покана от 29.03.2020 г. е заявил желанието си пред ответницата да получи такъв. Установено е, че за поставяне на системата за контролиран достъп не било взето решение на общото събрание на етажните собственици, като тези действия са самоволно извършени от ответницата - въззивник Г. Н.. Сочи, че показанията на свидетелите Й. и П.а били последователни, пълни и преки, а процесуалният закон не забранява свидетелстването от лица, които имат идентични дела със страна по спора. Оспорва липсата на достъп до асансьора да се дължи на поведение на ищеца. Сочи, че след постановяване на първоинстанционното решение, към 21.05.2022 г., въззивницата продължава да отказва да предаде чип за асансьора, въпреки поканата за това. Моли да се остави въззивната й жалба без уважение и да се потвърди решението в оспорената част. Претендира разноски.

Ищецът „БГК и.“ ЕООД е подал и частна жалба срещу определение № 20030983 от 19.04.2022 г. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението по чл. 248 ГПК в частта по разноските, определени в полза на адвоката на ответниците Е. Г. Н. и К. С. С. - Н. - за оказана безплатна помощ по реда на чл. 38 ЗАдв. В жалбата се поддържат подробни съображения за незаконосъобразност и необоснованост на произнасянето на СРС по въпроса за дължимост на разноски на ответниците по посочения ред. Доводите на ищеца са предимно в смисъл, че не са налице предпоставки за предоставяне на безплатна помощ в полза на ответниците.

Позовава се на съдебна практика - определения на ВКС по този въпрос. Сочи, че при предоставяне на правна помощ на повече от едно лице, при защита на сходни интереси, не се дължат отделни възнаграждения. Моли да се отмени определението по чл. 248 ГПК и решението да се измени, като не се присъждат възнаграждения по чл. 38 ЗАдв. в полза на ответниците.

Насрещните страни не са взели становище по частната жалба.

Въззиваемата страна - ответник Е. Г. Н. не е взел становище по въззивните жалби и частната жалба на ищеца.

Софийският градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се обсъдят доводите относно неговата 3 законосъобразност.

Понеже СРС е обсъдил установената по делото фактическа обстановка, въззивният състав не намира за необходимо да я преповтаря изцяло, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само доказателствата относими към спора във въззивното производство.

В случая решението се оспорва по жалба на ищеца „БГК и.“ ЕООД в отхвърлителната част, както и по жалба на ответника Г. Е. Н. в частта, в която е уважен иска по чл. 109 ЗС срещу нея, следва да се приеме, че се решението е предмет на въззивна проверка изцяло.

Като съобрази доводите по законосъобразността на решението, изложени от страните в настоящото производство, въззивният състав намира по съществото на спора следното :

Негаторният иск по чл. 109 от ЗС е вещен иск, предоставен на собственика или носителя на ограниченото вещно право, за защита на притежаваните от него вещни права от неоснователни преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по предназначение.

Според т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС , по иска по чл.109 ЗС двете задължителни условия за уважаване на иска са: неоснователност на действията на ответника и създаване на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Приема се още, че „ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотеза на чл. 109 ЗС.

Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само , че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС).

Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.“

В обобщение съдът намира, че искът по чл. 109 ЗС дава вещноправна защита срещу посегателства, които без да отнемат владението, пречат на собственика да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва собствения си имот.

Целта на иска е да се установи неправомерността на действията на трето лице, с които се пречи да се упражнява защитеното право и да се задължи това лице да преустанови неправомерното действие или да премахне последиците от него.

Предвид изложеното следва, че искът по чл. 109 ЗС може да се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните ограничаващи правото на собственост въздействия, без значение дали то е съсобственик или изцяло трето лице - собственик на съседен имот, фактически владелец, държател и пр. Както е посочил и СРС в решението, в практиката последователно се приема, че право на такъв иск има и етажния собственик, който твърди, че е лишен или ограничен във възможността да ползва общите части на сградата съобразно тяхното предназначение.