Определение № 4566 от 14.04.2026, Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4566

Варна, 14.04.2026 г.

Административният съд - Варна - XXII състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ЯНКА ГАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдията Янка Ганчева административно дело № 1128/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК вр. чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от А. Т. Е., [ЕГН], от гр. Варна, чрез адв. Й., против ЗППАМ № GRAM ***/5.04.2026г. по чл.171, т.1, б.“з“ – „гг“ от ЗДвП, издадена от мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ ОДМВР - Перник, с която на Е. е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

С жалбата е отправено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на заповедта, на основание чл.166, ал.4 вр. ал.2 АПК.

В искането жалбоподателят посочва, че Е. се е прибрал в страната за да заведе баща си на лекар, не е подозирал, че ползвания от него автомобил е без валидна застраховка, и че за същия е било извършено уведомяване на собственика, за липса на сключен валиден и действащ договор за застраховка. Липсват доказателства, че собственика е уведомен за служебно прекратената регистрация на МПС. Не са налице материалноправните предпоставки за налага не ПАМ, със същата не се постигат и предвидените в закона цели. Нарушена е разпоредбата на чл. 6 от АПК. Е. трябва да се пребере в ***, където работи и СУМПС му е необходимо, тъй като заема длъжност шофьор на автобус за инвалиди. По изложените доводи моли да се спре допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на ЗППАМ.

Съдът намира, че отправеното искане за спиране е от страна, която има правен интерес, депозирано в рамките на висящо производство по оспорване на заповедта, поради което същото е допустимо.

Като съобрази доводите и твърденията в жалбата, както и приложените към нея доказателства, както и материалите по административната преписка, настоящият състав преценява искането за спиране на изпълнението на ЗППАМ № GRAM ***/5.04.2026г. като основателно по следните съображения:

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което с оглед препращащата разпоредба на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 от АПК. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране на изпълнението на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, преценява дали предварителното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на защитените посредством допуснатото предварително изпълнение особено важни интереси. Доказателствената тежест за настъпването на неблагоприятните последици от предварителното изпълнение е за адресата на ПАМ. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали те са значителни или труднопоправими. За значителни се преценяват вреди, които имат определено материално изражение, а като трудно поправими – вреди, които ограничават/засягат основни права и/или ценности. Необходимо е да се докаже и висока степен на вероятност за тяхното настъпване в патримониума на жалбоподателя.

В случая жалбоподателят е представил карта, съгласно която е водач, към фирма [Наименование], ***, с посочен регистрационен номер за таксиметрови услуги. Така представените доказателства за трудова заетост обосноват извод, че са налице визираните по – горе предпоставки.

Отделно от това се установи, че в деня на извършване на нарушението 5.04.2026 г- за МПС, управлявано от Е. е сключен договор и има валидна задължетелна застраховка „Гражданска отговорност, за МПС с рег. № [рег. номер]. Целта на допуснатото по силата на специална норма предварително изпълнение е да защити презумирани от законодателя като такива важни държавни или обществени интереси, обезпечени от самата ПАМ. Граматическото и систематично тълкуване на чл. 171, т.1, б. „з“ от ЗДвП сочи, че същата се налага поради извършено административно нарушение /в случая по чл.175, ал.3 ЗДвП/, за което се предвижда административното наказание “лишаване от право да управлява МПС”. Процесното нарушение, обаче, е незабавно отстранено ex lege, с оглед нормата на чл.143, ал.10 ЗДвП поради сключената валидна застраховка “Гражданска отговорност”, което сочи на необоснованост на предварителното изпълнение. Във връзка с изложеното, съдът намира, че е налице и нарушаване на разпоредбата на чл.6 от АПК, прокламираща принципа за съразмерност при упражняване на правомощията на администрацията. Съгласно императивните тълкувателни постановки на практиката на СЕС, доколкото прилагането на принудителните административни мерки предшества налагането на административни наказания, то не следва да бъде позволено и да се допуска тяхното предварително изпълнение като санкции.

По изложените съображения, искането съдържащо се в жалбата за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, следва да се уважи.

Водим от горното, Административен съд-Варна, двадесет и втори състав,

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА предварителното изпълнение на ЗППАМ GRAM ***/5.04.2026г. по чл.171, т.1, б.“з“ – „гг“ от ЗДвП, издадена от мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ ОДМВР – Перник, на осн. чл.171, т.1, б.“з“ – „гг“ от ЗДвП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: