Определение № 247 от 01.03.2021, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 247 гр. Благоевград , 26.02.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Надя Узунова

Румяна Бакалова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20211200500081 по описа за 2021 година

Производството е образувано на основание чл.413 ал.2 ГПК вр. с чл.274 ал.1 т.2 ГПК по частна жалба,подадена от адв.Н.,в качеството му на пълномощник на „Теленор България“ ЕАД,насочена против разпореждане №504884 от 07.12.2020г. по ч.гр.д.№1240/20 по описа на РС Разлог,в частта,с която е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК.

В частната жалба се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил заявлението по отношение на претендираните неустойки, като е нарушил материалния закон относно същността на института на неустойката.

Погрешен бил изводът, че неустойките излизат извън присъщата им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а също така, че дружеството- жалбоподател би се обогатил неоснователно, ако неустойките му бъдат платени. Този извод се опровергавал от факта, че неустойките били в размер на три стандартни месечни абонаментни вноски. Неустойките били начислени, съгласно спогодба между "Теленор България"ЕАД и КЗП.

Неоснователно заявлението било отхвърлено и по отношение на сумите от 189.65 лв.,представляваща разлика между цените на телефонните устройства и преференциалните им лизингови цени.Сочи,че реално се претендира разликата/макар в два от договорите формулировката да е друга/ 1 между цената на устройството без абонамент,съгласно последната актуална ценова листа на оператора за съответното устройство към момента на сключване на договора и общата лизингова цена.

Моли да се отмени разпореждането в обжалваната част.

ОС Благоевград след като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Заявителят „Теленор България“ ЕАД е подал заявление по реда на чл.410 ГПК,в която е претендирал да бъде издадена заповед за изпълнение за задължения на М.С. по договори за мобилни услуги за 5 предпочитани телефонни номера ,неустойки и поети задължения за заплащане на разлика между цената на устройството без абонамент,съгласно последната актуална ценова листа на оператора за съответното устройство към момента на сключване на договора и общата лизингова цена.

РС Разлог е уважил заявлението за незаплатени абонаментни такси и стойността на използвани услуги ,както и лизингови вноски.

Отхвърлил е заявлението за сумата от 376.38 лв.,включваща неустойки в размер на 186.73 лв. и 189.65 лв. сума,представляваща разликата между цената на устройството без абонамент,съгласно последната актуална ценова листа на оператора за съответното устройство към момента на сключване на договора и общата лизингова цена.

Съдът е приел,че претенцията за неустойка,попада в приложното поле на чл.143 т.5 ЗЗП /в редакцията й към 2015г./,а искането за заплащане на разликата в цената се основава на неравноправна клауза,съгласно чл.143 т.9 ЗЗП.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Трайно в съдебната практика на ВКС е възприето принципното положение, че клаузата за неустойка по договор за 2 наем, предвиждаща при предсрочно прекратяване на договора заплащане от наемателя на наема за пълния срок на договора, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Аналогично при договорите за мобилни услуги неустойката в размер на абонаментните такси за пълния срок на договора се явява в противоречие с добрите нрави. При нищожност на клаузите за неустойка е без значение, дали със заявлението е претендиран пълния й размер или претенцията е до размер само на три абонаментни вноски. Нищожността се отнася до цялото вземане, а не само до тази част от него, която обосновава противоречие с добрите нрави. Съгласно чл.143 ал.1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.Една от хипотезите за неравноправна клауза е тази визирана в чл.143 т.5 ЗЗП,а именно ,когато клаузата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.В конкретния казус съществува обоснована вероятност клаузата да е нищожна,съотнесена към размера на неизпълнението.

По отношение на претендираната разлика в цената също съществува вероятност за неравноправно третиране на потребителя. Въз основа на представените със заявлението договори, в частност- договори за лизинг, не може да се направи извод, че длъжникът е придобил правото на собственост върху мобилните устройство- предмет на договора за лизинг. В чл. 1, т. 2 от договорите за лизинг е предвидено, че "лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство, като подпише договор за изкупуване на устройството с лизингодателя най- малко 10 дни преди изтичане на срока на настоящия договор за лизинг, след изпълнение на условията за придобиване на собствеността на устройството, посочени в общите условия и след като заплати допълнителна сума.

Предвидено е също така задължение за връщане на устройството, ако не бъде подписан договор за изкупуване. Претенцията за заплащане на пълната цена на мобилните устройства, включително и на разликата между реалната цена и преференциалната лизингова цена, при положение, че лизингополучателят дължи връщане на устройствата, несъмнено противоречи на добрите 3 нрави,макар,че е залегнала като клауза в чл.11 ал.2 от договора за лизинг ,като неустойка за неизпълнение.Предвид гореизложеното, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от " Теленор България"ЕАД частна жалба против разпореждане № 504884 от 07.12.2020г. по ч.гр.д.

№1240/20 по описа на РС Разлог,в частта,с която е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4