Решение № 188 от 03.06.2025, Районен съд - Гоце Делчев
- Съд
- Районен съд - Гоце Делчев
- Дело
- Гражданско дело 1523/2024
- Вид
- Решение № 188
- Подписан
- 03.06.2025
- В сила
- 12.09.2026
- Състав
- Магдалена Атанасова Жбантова Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл.329, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 188 гр. , 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова при участието на секретаря Магдалена В. Агова като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова Гражданско дело № 20241220101523 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба от И. С. У. от с.Рибново, обл.Благоевград против Г. И. У. от гр.Варна.
Иска се да бъде прекратен с развод брака между страните, като дълбоко и непоправимо разстроен без да се издирва вината за това. Иска се след прекратяване на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име И..
Твърди се от ищецът, се запознал с ответницата през месец юли 2023 година чрез комуникация по Фейсбук. След един месец отишли заедно на екскурзия до град Б.. След известно време ответницата гостувала на ищеца в гр. Д., където той работел. Двамата решили да заживеят като семейство, при което ответницата отишла при ищеца в село Рибново. След известно съжителство страните сключили граждански брак на 19.01.2024 г.
Първоначално отношенията помежду им били добри, но в последствие възникнали разногласия, довели до скандали и разправии, които станали ежедневие. След известно време ищеца отишъл да работи в гр. С., а ответницата останала в с.Р.. След поредната разправия по телефона, на 28.10.2024 г. ответницата си заминала за гр. В. и повече не се е връщала. От 1 тогава страните са във фактическа раздяла и от брака е останала само формално юридическата връзка. От брака си двамата нямат родени деца.
Семейно жилище не са придобивали, тъй като живеели в къщата на родители на ищеца. Предвид изложеното са предявени настоящите искове.
Правното основание на иска е по чл. 49, ал.1 и чл.53 от Семейния кодекс.
От страна на ответника не е постъпил отговор в определения от закона едномесечен срок и не се изразява становище по предявените искове.
Преди проведеното съдебно заседание от стран на процесуалният й представител е постъпило становище, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, без възможност за възстановяване на нормалните съпружески отношения и следва да бъде прекратен.
От събраните по делото доказателства се установи във фактическо отношение следното:
Страните по делото се запознали през 2023 г. и заживели заедно. На 19.01.2024 г. сключили граждански брак в с.Р. и заживели в дома на родителите на ищеца. Малко след това заминали на работа в Г.. Ответницата се върнала в с.Р., а ищецът работел и й пращал парични средства. През м.10 2024 г. се изнесла от семейното жилище и се върнала при майка си в гр.В..
Когато съпругът й се върнал, тя вече била напуснала дома им и повече не се е връщала. Ищецът от своя страна също не я потърсил, тъй като разбрал, че тя се е върнала при бившият си съпруг.
От извършената от съда служебна справка по НБД „Население” се установява, че от брака си страните нямат родени деца.
По делото е разпитана като свидетел Р. У., сестра на ищеца, която заявява, че от м.10.2024 г. страните не са правили опити да заздравят брака си, а и според нея не могат да заздравят брака си и да живеят като семейство.
Ищецът няма желание да живее повече с ответницата. Също така доколкото свидетелката знае, ответницата се е върнали при бившият си съпруг и живее с него.
За да приеме за установена горната фактическа обстановка, съдът прецени в съвкупност писмените доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка.
При така установеното, съдът намира исковете за допустими, доколкото 2 са предявени от процесуално оправомощено лице срещу надлежен ответник и пред съответния съд.
Разгледан по същество иска за прекратяване на брака с развод е основателен, по следните съображения:
Данните по делото сочат, че между двамата съпрузи съществуват дълбоки и непреодолими проблеми и брачната им връзка е опразнена от дължимото според закона и морала съдържание. Характерните за нормално протичащия брак взаимна привързаност, разбирателство и уважение не съществуват помежду им. Двамата се намират във фактическа раздяла от около 7 месеца и не са правили опити да преодолеят различията си и да заздравят семейството. Брака е дълбоко и непоправимо разстроен, а съществуването му - само формално, поради което искането да бъде прекратен с развод е основателно.
Ищецът не прави искане за произнасяне на съда относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните. От страна на ответницата също не се прави такова искане.
Предвид изложеното брака следва да бъде прекратен с развод, без съдът да се произнася по въпроса относно вината за дълбокото му и непоправимо разстройство.
Съдът намира за неоснователно направеното от ищецът искане след прекратяване на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име.
Текста на чл.53 от новия СК предвижда по-различна уредба в частта за фамилното име след развода, като предвижда, че съпругата може да възстанови предбрачната си фамилия. Промяната или запазването на носената по време на брака фамилия следователно е поставено в зависимост от волята на променилият името си съпруг, който в настоящият случай не е заявил искане за промяна на брачното фамилно име.
Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК, съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, а когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. Тъй като в настоящият случай съдът не се произнася относно вината за настъпилото разстройство на брака, то следва разноските да останат за страните, както са направени.
3
Съдът на основание чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК определя окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на ** лева, която, съобразно чл. 329, ал.1, изр.2 пр.1 от ГПК, следва да се възложи в тежест на двете страни по равно, т.е. всяка от тях ще заплати държавна такса от по ** лева, ведно с по 5 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Прекратява с развод брака, сключен на 19.01.2024 г. в с.Р., обл.Благоевград между И. С. У., ЕГН ********** от с.Р., обл.Благоевград и Г.
И. У., ЕГН ********** от гр.В., сключен на 24.06.1984 г. в гр.Г. Д., обл.Благоевград.
Бракът се прекратява без произнасяне относно вината за разстройството му.
Осъжда И. С. У., ЕГН ********** от с.Р., обл.Благоевград да заплати на Районен съд гр.Гоце Делчев окончателна държавна такса по иска за развод в размер на ** (.....) лева, както и държавна такса в размер на 5 (пет) лева за издаване на изпълнителен лист.
Осъжда Г. И. У., ЕГН ********** от гр.В. да заплати на Районен съд гр.Гоце Делчев окончателна държавна такса по иска за развод в размер на **** (....) лева, както и държавна такса в размер на 5 (пет) лева за издаване на изпълнителен лист.
Препис от решението да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние, за отразяване на гражданското състояние на страните по делото в регистрите на населението.
Решението може да се обжалва пред ОС гр.Благоевград с въззивна жалба в двуседмичен срок от деня на получаване на съобщението за изготвянето му и за двете страни.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________ 4
5