Протокол № 1718 от 14.11.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1718 гр. Варна, 14.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Константин Д. Иванов

Николай Св. С. при участието на секретаря М. Ив. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20243100500846 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 16:12 часа се явиха:

След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1, изречение 2-ро от ГПК.

Въззивницата М. В. Л., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, се явява лично, представлява се от адв. И. В., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Въззиваемият П. Б. Н., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв.С. И. и от адв.С. А., редовно упълномощени и приети от съда отпреди,

Контролираща страна ДИРЕКЦИЯ „С.П.“ – В., редовно уведомена при условията на чл.56, ал.2 от ГПК, не изпращат представител.

Контролиращата страна ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – уведомена от предходно съдебно заседание, не изпращат представител.

АДВ. В.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. И.: Моля да се даде ход на делото.

1

В., редовно

АДВ.А.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва постъпил окончателен доклад с придружително писмо с вх.№ 26111 от 18.10.2024г. от Фондация „В.“.

АДВ. В.: Запозната сме.

АДВ. А.: Запознати сме, да се приеме.

АДВ.И.: Да се приеме.

СЪДЪТ,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото придружително писмо с вх.№ 26111 от 18.10.2024г. от Фондация „В.“, ведно с приложения към него заключителен доклад с изх.№************************г. от Фондация „В.“.

СЪДЪТ докладва, че с протоколно определение от съдебно заседание проведено на 25.06.2024г. е допуснат по един свидетел при режим на водене на всяка от страните за установяване на посочените обстоятелства.

АДВ.В.: Водим допуснатия ни свидетел.

АДВ.А.: Ние също водим нашия свидетел.

С Ъ Д Ъ Т пристъпва към изслушване на допуснатия на въззивната страна свидетел.

2

СЪДЪТ призовава в залата свидетелят В.С.Л..

СЪДЪТ пристъпва към изслушване на свидетеля на въззивницата: В.С.Л., ЕГН **********, 65г., българин, бълг.гражданин, женен, неосъждан. Без дела със страните по делото. Баща на въззивницата М. Л.. Желае да свидетелства по делото (след разяснение на правата му по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК). Предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК. Обещава да говори истината.

Свидетелят Л. на въпроси на Съда:

СВ.Л.: Напоследък детето не се среща с баща си. Той пропусна две срещи по някакви си негови ангажименти. На едната беше забравил да дойде и детето не се среща с баща си, защото има някакъв ужас, изпитва някакъв страх, защото постоянно има заплахи срещу майката, обиди, заплахи и т.н..

Детето е било с майката на срещите и тогава вижда заплахите на бащата.

Последният път през март месец е отправил заплахи, че „в ада ще ви завра, ще ви съсипя“, викане, псуване пред детето. Детето казва „мамо ти ми обеща, че ще ме пазиш“, а пък в следващият момент...

Преди това защо не е искало детето да се види с баща си не мога да ви кажа, те са минали толкова години, то толкова много причини има, че не мога да ви кажа, но това са най – големите причини. Това са заплахи, това са обиди, това са майката, бабата и т.н., всичките.

Бащата никога не е потърсил детето за нищо, нито за рожден ден. Живеем заедно с дъщеря ми в едно жилище. Аз работя. Не е възможно бащата да е търсил детето докато съм на работа. Той никога не е потърсил детето, нито по телефон, по нищо. Казвам истината. Вие казахте, че трябва да казвам истината, никога не е потърсил бащата детето по никакъв начин, единствено преди години със заплахи във вайбър, заплахи за убийства, тогава беше. Това е от както се водят делата, от преди 2-3 години . Последно заплахите бяха март месец, но на вайбър, а на място са били заплахите за убийство. Говоря за март месец тази година.

Отношение няма, никакво бащинско чувство от бащата П. към дъщеря му А..

Той никога не е подходил от бащински чувства за да може това дете да се отпусне и т.н. Тя като го види и изпада в истерия, и след това не може да спи и т.н. Майката успокоява детето.

Последния път беше март месец, майката инициира срещата. Вече казаха, че бащата имал някакви подобрения в отношенията и може нещо да стане. Внучката като 3 го видяла изпаднала в истерия, той почнал да псува, да обижда и да вика. Няма как да стане по този начин. Това дете е мъничко, но ние не можем да го накараме да го обича или да не го обича, то само си знае.

АДВ.В.: Детето споделяло ли Ви е дали иска да ходи на тези срещи? Как реагира?

СВ.Л.: Да, детето ми е споделяло, че никога не иска да ходи на тези срещи, защото там остава само. Тя казва „страх ме е“. Това са думите на детето.

АДВ.В.: Детето знае ли кога са тези срещи?

СВ.Л.: Да, то е голямо вече. Детето вече е в първи клас, то усеща. Знае, че през седмица сме там в А.. Аз съм ходил много пъти път.

АДВ.В.: Реално погледнато има ли промяна в поведението на детето, когато предстоят тези срещи?

СВ.Л.: От петък вечерта като научи, че на другия ден е там, детето започва да изпитва страх, не спи, бълнува, сънува някакви кошмари. Сутринта плач, стиска майка си, „дядо пази ме“ и т.н. Това са думите на детето.

АДВ.В.: Бащата интересувал ли се е за първия учебен ден, да помогне на майката с нещо?

СВ.Л.: Не, с нищо.

Съдът отправя въпрос към свидетеля: Носил ли е подаръци за рожден ден, за Нова година?

АДВ.В.: Да е изпратил нещо по приятел, по куриер?

СВ.Л.: Никога нищо, абсолютно нищо не е изпращал на детето.

АДВ.В.: Майката знае ли към настоящия момент къде е бащата?

СВ.Л.: Не, бащата пази тайна. Той не казва такива неща.

АДВ. В.: В момента бащата го няма. Майката знае от социалните работници в А., че бащата го няма. Пред Вас споделяло ли е детето нещо конкретно за баща си?

СВ.Л.: Детето изпитва някакъв страх от баща си, защото преди години ще ви кажа едно нещо. Както си играеха, тя беше по – мъничка, бащата получи обаждане, 4 остави детето в нищото, в една градинка и избяга. И повече не се върна. Добре, че ние бяхме наблизо да си приберем детето. Избяга, защото получил обаждане от някъде за нещо, то било по-важно от неговото дете. Изчезна и повече не се върна.