Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 411 от 12.02.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 795/2024
Вид
Определение № 411
Подписан
12.02.2025
В сила
12.02.2025
Състав
Иво Дачев, Асен Воденичаров, Мария Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 411 гр. София, 12.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20241000500795 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

Образувано е по две молби - на жалбоподателят във възивното производство и на ответника по жалбата, за изменение на постановеното решение по делото в частта за разноските. В молбата на жалбоподателя „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД се иска да бъде изменено постановеното решение, като на ответника по жалбата „М М Строй-2003“ ООД да не бъдат присъждани разноски. Излагат се съображения, че към списъка по чл.80 от ГПК не са представени доказателства за реално уговорен адвокатски хонорар за защита по двата иска, предмет на производството. Твърди се, че при положение, че предмета на двата иска е тъждествен, то адвокатското възнаграждение е прекомерно. Моли са за отхвърляне на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на дружеството, а при условията на евентуалност се иска присъдената сума да бъде намалена.

В молбата на ответника по жалбата – Столична община се иска допълване на решението, като бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, с оглед изхода на спора пред въззивния съд.

Ответника по молбата на въззивника – „М М Строй-2003“ ООД, чрез процесуален представител депозира отговор с които моли същата да бъде оставена без уважение, тъй като съдът правилно е разпределил разноските в производството.

Ответника по молбата на въззиваемия – „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, чрез процесуален представител депозира отговор с който моли същата да бъде оставена без уважение, като недопустима, тъй като страната не е представила списък по чл.80 от ГПК.

Молбите са подадени в законоустановения срок по чл.248, ал.1 от ГПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество, основателна е тази на Столична Община, докато тази на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е неоснователна.

1

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, като въззивният съд е потвърдил изцяло постановеното първоинстанционно решение. При този изход на делото пред въззивния съд жалбоподателя дължи на въззиваемите разноски по делото.

Видно е от представения списък по чл.80 от ГПК, че ответника „М М Строй-2003“ ООД е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 38 000 лева за всеки от двата предявени иска в производството или общо сумата от 76 000 лева, която сума следва да му бъде заплатена от въззивника, с оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Неоснователно е твърдението, че не са представени доказателства за договаряне на хонорара, както и за заплащането му, тъй като това се опровергава от представените със списъка по чл.80 от ГПК писмени доказателства – договор за правно обслужване от 01.05.2024 год. и издадените фактури и банкови извлечения към тях. С оглед правната и фактическа сложност на делото и предявените искове, настоящия състав приема, че заплатения хонорар не е прекомерен и не следва да бъде намаляван.

Молбата на Столична община е основателна. С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева, съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Неоснователни са доводите на въззивника за липса на списък по чл.80 от ГПК и от там за недопустимост на искането, доколкото юрисконсултсковото възнаграждение не представлява разноски по делото.

Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА постановеното на 04.11.2024 год. решение по гр.д. № 795/24 год. в частта за разноските на правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, като

ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да заплати на Столична община юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 100 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в тридесет дневен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3