Решение № 3509 от 08.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3509 гр. Пловдив, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330114706 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Д. П. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес:

**** против „СТИК-КРЕДИТ” АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, п.к. 9700, пл. „Оборище“ № 13 Б, представлявано от С. Н. Т., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД във връзка с чл. 22 и 23 ЗПК, във връзка с чл. 21, ал. 1 ЗПК, във връзка с чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на ***** г. между ищеца и ответника бил сключен договор за потребителски кредит № ***** г. от разстояние по реда на чл. 6 и чл. 7 ЗПФУР. Предмет на договора било предоставянето на кредит в размер на 950 лв.

Годишният лихвен процент бил 36,00%, а годишния процент на разходите (ГПР) – 42,58%. Срокът на кредита бил 24 месеца. В договора била предвидена договорна лихва в размер на 538,93 лв., която се дължала за периода от 05.06.2024 г.до 05.05.2026 г. Предвидена била и неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 2693,79 лв. Общата дължима сума по кредита била 4182,72 лв. Размерът на фиксираната месечна вноска бил 174,28 лв.

На основание чл. 19 от Договора за кредит кредитополучателят дължал неустойка, която се заплащала разсрочено към месечната погасителна вноска. С цел заобикаляне на законовото изискване годишният процент на разходите да не бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, регламентирано в чл. 19, ал. 4 ЗПК, въвели практика да поставят пред кандидатстващите за кредит лица трудноизпълними изисквания за поръчителство. При неизпълнение на тези изисквания, договорът за потребителски кредит предвиждал санкции, като заплащане на неустойка. По този начин, небанковата кредитна институция си осигурявала допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва. Клаузите на договора противоречали на закона, 1 на принципа за добросъвестност, справедливост и добрите нрави.

Лихвеният процент и ГПР били посочени като абсолютни стойности и липсвала методика, по която е формиран ГПР и кои компоненти били включени в неговия размер. Това можело да се интерпретира като заблуждаваща търговска практика и неравноправност. Възнаградителната лихва по договора за кредит надвишавала трикратния размер на законната лихва, поради което била нищожна на основание противоречие на добрите нрави.

Изчислен с калкулатор за изчисляване на ГПР, годишният лихвен процент нараствал на 216%, а годишният процент на разходите прераствал на 628,75%.

Поради изложеното предявява исковите претенции. Направено и искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „СТИК– КРЕДИТ“ АД, с който се оспорва исковата претенция.

Претенциите на ищеца за недействителност на договора за кредит били неоснователни. Главницата и лихвата по договора били валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Неустоечната клауза не била част от съществените параметри на договора за кредит. Тя била договорена между страните, за да се обезпечало изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Претенцията на ищеца за нищожност на целия договор за кредит, поради невключването на неустойката в размера на ГПР, била неоснователна.

Кредиторът бил предоставил на потребителя подробна и детайлна информация за условията на кредита още преди сключването му. Потребителят получавал проект на договора за потребителски кредит и, ако бил съгласен с неговото съдържание, съответно натискал бутон „Подпис“ и договорът се сключвал.

Недействителност по смисъла на ЗПК не била налице, тъй като при формирането на годишния процент на разходите били спазени нормативните изисквания.

Кредитодателят бил длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. Неустойката била проявление на свободата на договаряне между страните, като тя се дължала допълнително, след сключване на договора – при непредоставянето на валидно обезпечение. Така, било невъзможно – уговорената неустойката да бъдела включена изначално в ГПР. Неустойката се дължала само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, което било посочено и в погасителния план към договора за кредит.

Твърдението на ищеца, че клаузата за възнаградителната лихва също била нищожна, тъй като превишавала три пъти законната лихва, също било неоснователно.

Възнаградителната лихва била част от ГПР, като нормативно бил определен максималният размер на ГПР към момента на сключване на договора за кредит.

Оспорената неустойка също била действителна, тъй като условията за предоставяне на обезпечение били напълно изпълними, разумни и адекватни на икономическата обстановка в страната и не би следвало да представлявали трудност за кредитополучателя. Неустойката се дължала и само за дните, в които не било предоставено обезпечение. Още повече, че ищецът бил сключил и общо пет договора при тези условия за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение.

Твърденията на ищеца за наличие на заблуждаваща търговска практика и неравноправност също били неоснователни.

Ответникът се противопоставя на искането от страна на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като спорните въпроси били изцяло от правно естество и от изключителната компетентност на решаващия състав.

2

Ответникът настоява предявените от ищеца претенции да бъдат отхвърлени, като неоснователни. На свои ред претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

С отговора на исковата молба, ответникът предявява насрещена искова молба в съответствие с чл. 211 ГПК, срещу Д. П. П., с ЕГН: ********** с правно основание обективно кумулативно съединени искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 23 ЗПК и чл. 86 ЗЗД. Цената на иска е в размер на 650 лв. Насрещният осъдителен иск бил предявен в режим на евентуалност, по който съдът да се произнесе, ако уважи първоначалния установителен иск на ищеца. Претендираната сума с насрещния иск била неизплатената част от чистата стойност на кредита по Договор за паричен заем № ****** от *** г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното изплащане.

Кредитополучателят бил извършил едно единствено плащане по договора за кредит в размер на 300 лв. на*** г.

Насрещният иск се предявявал на извъндоговорно основание – за осъждане на кредитополучателя да върне чистата стойност на кредита в съответствие с чл. 23 ЗПК и общата забрана за неоснователно обогатяване по чл. 55 ЗЗД. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски, като е направено искане за допускане на прихващане по отношение на разноските в случай на уважаване на първоначалната искова молба на ищеца и насрещния иск на ответника.

В отговора си на насрещната искова молба, ответникът по нея – първоначалния ищец, навежда съображения за неоснователност на исковата претенция, претендирана, според него на договорно основание по договор, който по мотиви от първоначалната искова молба бил изначално недействителен. Същевременно, ответникът по насрещния иск прави възражение за изпълнение на претендираното задължение от *** г. и настоява за отхвърляне на иска. Претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.

1, т. 2 ЗАдв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно, че на ***** г. е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ******/ ***** г., съгласно който ответникът, кредитодател е предоставил на ищеца потребителски кредит за сумата в размер на 950 лв., която следвало да се върне на 24-месечни вноски при годишен лихвен процент 36,00 % и годишен процент на разходите – съответно 42,58 %. Дължимата сума по кредита (главница + лихва) възлиза на 1488,93 лв. Общата дължима сума по кредита (главница + лихва + неустойка), в случай не е осигурено обезпечение, е 4182,72 лв. Размерът на месечната фиксирана вноска е 174,28 лв.

В чл.19 от договора са уговорени условията за обезпечение на кредита. В тридневен срок от сключването на договора, потребителят трябва да осигури поръчителство от трето физическо лице или да предостави безусловна и неотменима банкова гаранция. В чл. 20 – 22 от Общите условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „СТИК-КРЕДИТ“ АД и потребителите, се прецизират изискванията за предоставяне на обезпечение.

Ако потребителят осигури поръчителство на физическо лице, то трябва да бъде дееспособно, навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с постоянно 3 местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права за година преди датата на подаване на заявката за кредит, което полога труд по трудово или служебно правоотношение по безсрочен договор, не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото или служебно правоотношение и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за кредит. Има и допълнителни изисквания към поръчителя: минимален осигурителен брутен доход в размер на 1500 лв., валидно трудово и ли служебно правоотношение при последен работодател минимум 6 месеца, липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба, т.е. „редовен“, да не е поръчител по съществуващ кредит към банка или небанкова финансова институция, да не е настоящ потребител на „Стик-Кредит“ АД, да предостави служебна бележка за доход за последните 6 месеца.

Банковата гаранция трябва да е предоставена от лицензирана банка, която оперира на територията на Република България, като включва безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „Стик-Кредит“ АД всички задължения на потребителя по договора за кредит в срок от 1 работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от кредитора за плащане на задълженията.

Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.

В чл. 46 от Общите условия е дължимата неустойка при непредоставяне на някое от изискуемите обезпечения. Неустойката е в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, причинявало на кредитора вреди, в размера на договорената неустойка. Неустойката се заплаща периодично, заедно с погасителната вноска по кредита. В чл. 47 от Общите условия изрично се посочва, че размерът на неустойката е договорен свободно от страните и не е прекомерен.

Уговорената неустойка за неизпълнение на посоченото задължение, съгласно Договора за потребителски кредит, възлиза на 2693,79 лева.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

При съобразяване трайната съдебна практика на ВКС, когато е сезиран с иск като процесния, съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д.

№ 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.