Решение № 333 от 04.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. София , 04.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иван Иванов

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело № 20211001000292 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.

Образувано е въззивна жалба на ответника П. Р. Р. срещу решение № 260212 от 23.10.2020г. по т.д. 1830/2018г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 12 с-в, в частта му, с която е уважен предявеният от ищеца „ЕМГР“ ЕАД срещу П. Р. Р. иск по чл. 61, ал. 1 ЗПРПМ и съдът е приел за установено, че полезният модел с наименование „Електродвигател с многопрофилен, многосекционен, плъзгащ се ротор“ с подадена от П. Р.

Р. заявка вх. № 3890/26.10.2017г., по която е издадено свидетелство за регистрация на полезен модел рег.№ 2854 U1, с начало на действие на регистрацията от 25.10.2017г. и с публикация на регистрация в официалния бюлетин на Патентното ведомство № 1 от 15.01.2018г. и публикация на описание в бюлетин № 02.1 от 15.02.2018г. представлява служебен полезен модел по смисъла на чл. 15, вр. чл. 78 ЗПРПМ. Жалбоподателят поддържа решението в тази му обжалвана част да е недопустимо предвид предявяване на иска по чл.

61, ал. 1 ЗПРПМ при липсата на правен интерес за ищеца като основна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Излага, както се е мотивирал и първоинстанционният съд в обжалвания съдебен акт, исковете по чл. 61, ал. 1 ЗПРПМ и чл. 62, ал. 1 ЗПРПМ да се изключват взаимно, но поддържа правният интерес за предявяването им да не изхожда от соченото от съда обстоятелство - дали има спор досежно служебния характер на полезния модел, а от обстоятелството дали е налице уведомяване по чл. 13, ал. 3 ЗПРПМ и дали е 1 изтекъл уреденият в последната норма срок за заявяване на служебно произведение от работодателя. Сочи предвид пропускането на установения в последната норма срок за заявяване на процесния полезен модел като служебен от ищеца за същия да липсва интерес от предявяване на иска по чл. 61, ал. 1 ЗПРПМ, доколкото правото му на заявяване е погасено и дори искът да бъде успешно проведен погасеното му право на заявяване няма да бъде възстановено. Като относима практика в този смисъл цитира практиката по определение № 417/13.06.2013г. по ч.т.д. 2158/13г. по описа на ВКС, ТК. При условията на евентуалност оспорва съдебния акт в обжалваната му част като неправилен с доводи процесният полезен модел да не е служебен по смисъла на чл. 15 ЗПРПМ. Излага решението да е необосновано като съдът е формирал решаващия си извод, че ответникът е създал полезния модел във връзка с присъщите си задължения по трудов договор, основавайки се на представен документ – Job description, който е предоставен на ответника преди реалното сключване на трудовия договор и не е за длъжността, за която по-късно страните са сключили трудов договор. Сочи пропуск на работодателя да е, че не му е връчил актуална за заеманата длъжност нова длъжностна характеристика, предвид на което и приложение следва да намерят правилата на Националната класификация на професиите и длъжностите за длъжността му „Директор“, съобразно които създаването на полезни модели не е в кръга на задълженията на директора като ръководен персонал. Независимо от последното поддържа и в приложената характеристика също да не се съдържат задължения за „създаване“ на полезни модели или изобретения. Поддържа и да липсва изрично възлагане към него на задължения по създаване на полезен модел или процесният модел да е създаден в резултат на изпълнение на задължения, от които се очаква такъв да бъде създаден. Сочи и по делото да не се установява използването на материали на работодателя, доколкото полезният модел е за хибриден електродвигател, който е различен от свързаните с дейността на работодателя подемни конусни двигатели и, както дава показания и св. Г., изобщо не е имало материали, които да могат да бъдат влагани в едрогабаритни двигатели. По изложените доводи моли решението в обжалваната част да бъде обезсилено и производството по иска по чл. 61, ал. 1 ЗПРПМ прекратено, евентуално решението да бъде отменено и искът отхвърлен като неоснователен.

Въззиваемата страна, „ЕМГР” ЕАД, оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Излага решението в обжалваната му от ответника част да е правилно като постановено при точно приложение на закона и обосновано от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Поддържа правилно съдът да е обосновал изводите си за вменените задължения на ответника по процесния трудов договор въз основа на представената по делото и връчена на ответника длъжностна характеристика, като сочи НКПД да се създава за целите на заетостта и статистиката и съобразно придаденото и нормативно значение да не може да бъде приемана за определяща задълженията на работниците и служителите, предвид на което и правилно същата не е обсъждана от съда. Сочи съдът правилно да е тълкувал и приложил нормата на чл. 15 ЗПРПМ като е подвел под същата и безспорно установените по делото факти. Излага обосновано и съдът да е обсъдил всички събрани по делото 2 доказателства, включително водената кореспонденция в процеса на изработване на полезния модел, които доказателства в тяхната съвкупност обосновават единствения извод полезният модел да е служебен. Оспорва като необосновани и доводите на жалбоподателя за недопустимост на иска по чл. 61, ал. 1 ЗПРПМ като излага между страните да е налице спор дали полезният модел е служебен и същият правилно да е разрешен от съда с първоинстанционното решение при съобразяване и на чл. 9 от трудовия договор на ищеца.

По изложените доводи моли решението в тази му обжалвана част да бъде потвърдено като правилно.

Срещу първоинстанционното решение, в частта му, с която съдът е прекратил производството по предявен от „ЕМГР“ ЕАД срещу П. Р. Р. иск по чл. 62, ал. 1 ЗПРПМ за установяване, че правото на заявяване на изобретение с наименование „Електродвигател с многопрофилен, многосекционен, плъзгащ се ротор“, за което П.Р. е подал заявка за патент вх.№ 112608/25.10.2017г. и паралелна заявка вх.№ 3890/26.10.2017г., по която е издадено свидетелство за регистрация на полезен модел рег.н. 2854 U1, с начало на действие на регистрацията от 25.10.2017г. и с публикация на регистрация в официалния бюлетин на Патентното ведомство № 1 от 15.01.2018г. и публикация на описание в бюлетин № 02.1 от 15.02.2018г., принадлежи на ищеца като работодател на ответника, са подадени частни жалби и от двете страни, по които жалби, доколкото касаят застъпвани и с въззивната жалба и отговора към същата правни доводи на страните, съдът ще се произнесе с настоящото решение заедно с произнасянето по въззивната жалба на ответника.

Ищецът, „ЕМГР“ ЕАД, поддържа първоинстанционното решение в тази му обжалвана от него прекратителна част да е неправилно предвид постановяването му в нарушение на закона и с оглед неговата необоснованост. Сочи правните изводи на съда по решението в тази му част да не са съответни на правната уредба и предвидената в закона възможност за паралелно упражняване на правото на иск по чл. 61 ЗПРПМ и чл. 62 ЗПРПМ, без да са поставени условности или други ограничения пред ищеца и законово му е признато правото на иск, както за установяване на служебния характер на изобретението при наличен спор относно същия, така и за установяване принадлежността на правото на заявяване по чл.

13 ЗПРПМ. Оспорва като противен на закона и извода на съда, че при наличие на спор относно служебния характер на произведението срокът за заявяване ще тече едва след влизане в сила на съдебното решение по иска по чл. 61 ЗПРПМ, а не както е установено с нормата на чл. 13, ал. 3 и ал. 4 ЗПРПМ. Излага, че ако се приеме за вярна тезата на първоинстанционния съд, то подаването на заявка след изтичане на дългия срок по разглеждане пред съд на иска по чл. 61 ЗПРПМ би довело до лишаване на заявеното изобретение от новост и изобретателска стъпка по чл. 8 и чл. 9 ЗПРПМ. Поддържа съдът да е постановил съдебния акт и без да е взел предвид конкретните факти по спора, а именно наличието на две подадени заявки за патент за процесното изобретение от ищеца и от ответника и наличния между страните спор кой от тях има право на заявяване, който спор може да бъде разрешен само по съдебен ред чрез предявения иск по чл. 62, ал. 1 ЗПРПМ.

Сочи съдът да е допуснал и смесване на двете защити за патент и полезен модел, които 3 законът разграничава и допуска паралелното им заявяване, предвид на което и разгледания иск за полезен модел не изключва интереса на ищеца от предявяване на иск досежно правото на заявяване на изобретението за защитата му с патент. По изложените доводи моли решението в обжалваната му прекратителна част да бъде отменено и вместо него съдът да постанови решение, с което да уважи иска по чл. 62, ал. 1 ЗПРПМ.

Ответникът, П. Р. Р., също обжалва с частна жалба първоинстанционното решение в частта му, с която производството по делото е прекратено по предявения от „ЕМГР“ ЕАД иск срещу него по чл. 62, ал. 1 ЗПРПМ като неправилно и моли за неговата отмяна и разглеждане на иска по същество и отхвърлянето му като неоснователен. Излага, както се е мотивирал и първоинстанционният съд в обжалвания съдебен акт, исковете по чл. 61, ал. 1 ЗПРПМ и чл. 62, ал. 1 ЗПРПМ да се изключват взаимно, но поддържа правният интерес за предявяването им да не изхожда от соченото от съда обстоятелство - дали има спор досежно служебния характер на полезния модел, а от обстоятелството дали е налице уведомяване по чл. 13, ал. 3 ЗПРПМ и дали е изтекъл уреденият в последната норма срок за заявяване на служебно изобретение от работодателя. Излага, че в хипотезата на чл. 13, ал. 3 ЗПРПМ дори между страните да не е налице спор относно служебния характер на изобретението при изтичане на указания в същата норма срок за заявяване за работодателя правото на заявка да се погасява и същото да отива у изобретателя. Оспорва като противни на закона изводите на съда, че при съдебен спор относно служебния характер на изобретението срокът за заявяване по чл. 13, ал. 3 ЗПРПМ тече от влизане в сила на съдебното решение, като сочи последното да е обезсмислено предвид загубата към последния момент на новостта на изобретението с оглед издадения за последното патент.

По изложените доводи поддържа за него да е налице интерес от обжалване на съдебния акт за прекратяване на производството по делото и постановяване на решение по иска по чл. 62, ал. 1 ЗПРПМ, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Излага доводи и по същество досежно неоснователността на предявения иск.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания. В частта на решението с характеристики на определение, с която производството по делото е прекратено по предявения иск по чл.

62, ал. 1 ЗПРПМ при съблюдаване на указанията по ТР 6/2017г. по т.д. 6/2017г. на ОСГТК на ВКС съдът дължи произнасяне по частните жалби, без да е ограничен от доводите по същите.

На първо място съдът съобразява частната жалба на ответника П. Р. Р. срещу решението в частта му, с която съдът е прекратил производството по делото по предявения от „ЕМГР“ ЕАД срещу него иск по чл. 62, ал. 1 ЗПРПМ предвид недопустимост на иска, да е недопустима като подадена от страна без процесуална легитимация и интерес да обжалва съдебния акт по чл. 130 ГПК. Съобразно нормата на чл. 130 ГПК когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата 4 молба. Против връщането може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя. Последното изречение на законовата разпоредба изрично подчертава липсата на правен интерес у ответника да участва в производството по частната жалба на ищеца срещу връщането на исковата му молба и прекратяване на производството по делото и на по силно основание отрича интереса на ответника сам да обжалва съдебния акт по връщане на исковата молба, с която е предявен недопустим иск. Определението по чл. 130 ГПК прегражда защитата само на ищеца, доколкото ответникът, дори да има интерес от решаване на правния спор, може чрез предявен от него иск да защити правата си. Единственият интерес за ответника при връщане на исковата молба е за евентуални разноски, в случай, че е сторил такива в хода на делото по недопустимия иск, но последният интерес не се защитава с частна жалба срещу връщането на исковата молба, а с молба по чл. 248 ГПК, каквато не е предмет на разглеждане в настоящото производство. По изложените доводи жалбата на ответника П. Р. Р. срещу решението на първоинстанционния съд с характеристики на определение, с което съдът е постановил да прекратява производството по делото по предявения иск по чл. 62, ал. 1 ГПК като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане.