Решение № 186 от 12.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. София, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Румяна Илиева Въззивно частно наказателно дело № 20251000600485 по описа за 2025 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 313 и следващите от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор в СГП срещу протоколно определение от 03.04.2025 г. по чнд № 1644/2025 г. на СГС, в частта, в която е отказано приложение на разпоредбата на чл. 24 от НК.

С посочения по-горе съдебен акт на осъдения Н. П. П. /неправилно посочен с фамилия П. в определението/ е наложено едно общо най-тежко наказание по влезли в сила присъди по нохд № 1776/24 г. на СРС и нохд № 1332/25 г. на СГС, а именно: лишаване от свобода за срок от 1 година и шест месеца при първоначален строг режим. Присъединено е наказанието глоба в размер на 15 хиляди лева. На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК е приспаднато времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“. На основание чл. 25, ал. 2 НК е приспаднато времето, през което осъденият е изтърпявал наказание лишаване от свобода /макар и непълно посочено в диспозитива на съдебния акт, от съдържанието на коректно посочената правната норма - чл. 25, ал. 2 НК, е ясно изводимо, че се касае за изтърпяно наказание лишаване от свобода по която и да е от присъдите, включени в съвкупността/. Искането на прокурора за приложение на чл. 24 НК и увеличаване с три месеца на определеното общо най-тежко наказание е оставено без уважение.

В протеста са формулирани и обосновани доводи за незаконосъобразност на определението в частта, в която е оставено без 1 уважение искането на прокурора за приложение на института на чл. 24 НК.

Сочи, че не се касае за инцидентна престъпна дейност, а за трайно незачитане на законите в страната от осъдения. Деянията, предмет на групиране, се отличават с висока степен на обществена опасност, тъй като се касае за извършени тежки умишлени престъпления, осъществени при условията на опасен рецидив, множество осъждания на лицето, което се отличава с повисока степен на обществена опасност. Намира, че осъденият се е възползвал от благоприятния институт на споразумението и определяне на наказанията при условията на чл. 55, ал. 1 НК и без да са налице многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства, по отношение на него не е прилаган институтът на чл. 24 НК, което се обосновава с оглед постигане в пълен обем на целите на генералната и специалната превенция. Отказът да се приложи разпоредбата на чл. 24 НК е преценен за несправедлив. Предлага отмяна на протестираното определение в частта, в която е отказано приложението на чл. 24 НК и увеличаване с три месеца на общото най-тежко наказание, определено по групата, в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура, София поддържа протеста изцяло по наведените в него съображения и предлага уважаването му .

Защитникът на осъдения моли за отхвърляне на протеста, като неоснователен. Счита за по-удачно осъденият да се прибере бързо при семейството си, за да помага на жена си в отглеждане на невръстното им детенце. Застъпва позиция, че увеличаване на наказанието с 3 месеца би навредило повече, отколкото би било полезно за осъществяване на личната и на генералната превенция.

Осъденият в лична защита моли да не бъде увеличавано наказанието му лишаване от свобода.

В последната си дума моли да се прибере по-бързо при семейството си.

Апелативен съд, София, като се запозна с развитите в частния потест доводи, взе предвид становището страните, заявено устно в съдебно заседание и доказателствата по делото и като провери служебно и изцяло правилността на атакуваното определение, в рамките на правомощията си по чл. 314 НПК, намира частния протест за основателен, поради което следва да бъде уважен по следните съображения:

От доказателствата по делото се установява, че Н. П. П. е осъждан както следва

1. С определение по нохд № 705/13 г. РС, Димитровград, в сила от 03.01.2014 г., е определено едно общо наказание от 6 месеца лишаване от свобода за осъжданията му по нохд № 697/13 г. РС, Димитровград, за престъпление по чл. 198, ал. 1 НК в размер на шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години и по нохд № 705/13 г. РС, Димитровград, за престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, на три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено а 2 същия изпитателен срок. Изпълнението на определеното общо наказание от 6 месеца лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години. За осъжданията по посочените нохд е реабилитиран по право при условията на чл. 86, ал. 1, т. 1 НК;

2. Със споразумение от 05.08.2015 г., за извършено на 24.07.2015 г. престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК, е осъден на глоба в размер на 600 лева, платена на 28.08.2015 г.;

3. Със споразумение от 29.08.2017 г. по нохд № 441/17 г. РС, Димитровград, за извършено на 24.04.2017 г. престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, е осъден на 5 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години;

4. Със споразумение от 16.01.2018 г. по нохд № 11/18 г. РС, Димитровград, за извършено на 16.11.2017 г. престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК, е осъден на 4 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим.

На основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наказанието от 5 месеца лишаване от свобода по нохд № 441/17 г. РС, Димитровград, като е определен първоначален общ режим на изтърпяване;

5. Със споразумение от 05.08.2019 г. по нохд № 372/19 г. РС, Димитровград, за извършено на 09.03.2019 г. престъпление по чл. 354а, ал. 5 НК, е осъден на глоба в размер на 1000 лв.;

6. Със споразумение от 26.03.2021 г. по нохд № 119/21 г. СГС, за извършено на 16.06.2020 г. престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4 НК, е осъден на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, изтърпяно на 15.09.2022 г.;

7. Със споразумение от 03.08.2023 г. по нохд № 298/23 г. РС, Димитровград, за извършено на 12.05.2023 г. престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК, е осъден на 11 месеца лишаване от свобода, изтърпяно на 21.03.2024 г., както и на глоба в размер на 1500 лв.;

8. Със споразумение от 20.12.2024 г. по нохд № 17776/24 г. СРС, за извършено на 13.04.2023 г. престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, е осъден на 1 година лишаване от свобода, при първоначален строг режим и на глоба в размер на 2 хиляди лева;

9. Със споразумение от 05.03.2025 г. по нохд № 1332/25 г. СГС, за извършени на 16.10.2024 г. три престъпления - по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл.

130, ал. 1 НК, по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 НК, по чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ НК, при условията на чл. 23 НК е осъден на 1 година и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим и на глоба в размер на 15 хиляди лева.

Гореизложените фактически констатации са мотивирали СГС да постанови правилен и законосъобразен извод, че по отношение на осъдения Н.

П. П. са налице условията на разпоредбата на чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на общо наказание по осъжданията по нохд № 17776/24 г.

3

СРС и по нохд № 1332/25 г. СГС.

Налице са съвкупности от присъди, поради което правилно, при съблюдаване на принципа на поглъщане на наказанията, първоинстанционният съд е групирал осъжданията за отделните престъпления по посочените по-горе присъди. Законосъобразно е отчел императивната разпоредба на чл. 23, ал. 1 от НК, повеляваща определяне на общо наказание, което да е най-тежкото /винаги най-голямото по размер се явява и найтежкото/ измежду определените еднородни такива /еднакви по вид наказания/ за всички престъпления, обхванати от съвкупността, при хипотезата на извършени отделни престъпления преди влизането в сила на присъдата, за което и да е от тях.

Следва да се посочи, че осъжданията по нохд № 298/23 г. РС, Димитровград и по 17776/24 г. СРС също се намират в отношение на съвкупност, която обаче е по-неблагоприятна за осъденото лице предвид поголемия с 1 месец общ размер на наказанието лишаване от свобода, включващо евентуално общо наказание от 1 г. и 6 м. лишаване от свобода и отделно изтърпяване на наказанието от 1 година лишаване от свобода по нохд № 17776/24 г. Ето защо, при стриктно съблюдаване на принципа за найблагоприятното за осъденото лице кумулиране на наказания, прокурорът от СГП е предложил, а СГС е уважил искането за определяне на едно общо наказание за множеството престъпления по нохд № 17776/24 г. СРС и по нохд № 1332/25 г. СГС, които са в отношение на съвкупност.

Първоначалният „строг“ режим на изтърпяване на наказанието е правилно определен, в съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНСЗС, вр. чл. 41, ал. 6 НК, тъй като се касае за определяне на общо наказание за умишлени престъпления и не са изминали 5 години от изтърпяването на 21.03.2024 г. на предходно наказание от 11 месеца лишаване от свобода по нохд № 298/23 г. РС, Димитровград.

Законосъобразно СГС е упражнил правомощията си по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 3 НК, като е присъединил изцяло допълнителното наказание глоба с най-голям размер от 15 хиляди лева, тъй като съвкупността включва няколко деяния, за които са наложени повече от една имуществена санкция.

Правилно е приспаднато и времето, през което осъденият е бил задържан под стража или е търпял наказание лишаване от свобода по която и да е от присъдите, включени в съвкупността.

Въззивният съд преценява основателност на протеста и на релевираните с него доводи за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт в частта, в която е оставено без уважение предложението на прокурора за увеличаване по реда на чл. 24 НК с 3 месеца на общото най-тежко наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода.

Апелативната съдебна инстанция намира, че са налице и трите формални основания за увеличаване на определеното общо наказание.

На първо място, претендираното увеличение с 3 месеца лишаване от 4 свобода е в пълно съответствие със законово определения максимален предел за увеличаване на определеното общо най-тежко наказание най-много с ½.

На второ място, увеличаването на общото най-тежко наказание на 1 г. и 9 месеца не надхвърля сбора на наказанията по отделните нохд, включени в съвкупността /2 години и 6 месеца/.

На трето място, не се преминава и максималният размер, предвиден за наказанието лишаване от свобода.

Налице е и условието наказанията за престъпленията от съвкупността да са еднородни и измежду тях да е определено общото най-тежко наказание за множеството престъпления.

Споделяем е наведеният в протеста довод, че СГС не е обсъдил цялостната престъпна дейност на осъденото лице, като е пренебрегнал задължителните указания на Постановление № 1 от 8.X.1978 г. по н. д. № 3/78 г., Пленум на ВС при налагане на наказания за множество престъпления в реална съвкупност съдилищата да преценяват обществената опасност на деянията и на личността на осъдения, броя на престъпленията, характера им, тяхната последователност и другите обстоятелства по делото.

Апелативният съд намира, че приложението на института на чл. 24 НК в настоящия казус се обосновава от завишената степен на обществена опасност на рецидивната престъпност /нохд № 1332/25 г. СГС/ по отношение на общата такава, което налага и по-строгото й третиране. Съобрази конкретната форма на рецидивна престъпност /деянието по чл. 354а, ал. 2, т. 4 НК по нохд № 1332/25 г. СГС е осъществено и при двете хипотези на чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б.

„Б“ НК/. Взе предвид обстоятелството, че по нохд № 1332/25 г. СГС, обхванато от съвкупността, е приложен чл. 23 НК, тъй като в условията на реална съвкупност са осъществени три престъпления. Съобрази степента на обществена опасност и повторяемостта на престъпленията по чл. 354а НК против народното здраве и тези против личността, и в частност причиняване на телесна повреда на полицейски орган при изпълнение на службата му.