Определение № 69 от 19.06.2023, Районен съд - Гоце Делчев

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 69 гр. , 19.06.2023 г.

РС – ГД в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВПП като разгледа докладваното от ВПП Частно наказателно дело № 20231220200246 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с постъпила жалба от Л. А. К. от гр.ГД, ***а и Е. Б.

К. също от гр.ГД, ***,вх.Б,ет.4 против Постановление на РП Б, ТО ГД от 06.06.2023 година за прекратяване на наказателно производство досъдебно производство № 577 / 2022г. по описа на РУ на МВР гр. ГД, обл. Б (НП № 8874 / 2022 г. по описа на РП гр.Б, № 1378 / 2022г. по описа на ТО ГД).

Правно основание чл.243 от НПК.

От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:

В цитираната правна норма -чл.243 от НПК законодателят е предвидил препис от постановление за прекратяване на наказателно производство да се изпраща на обвиняемия,на пострадалия или на ощетеното юридическо лице , имащи правото да го обжалват пред съответния първоинстационнен съд.

Постановлението на РП Б,ТО ГД за прекратяване на наказателното производство е връчено на 07.06.2023 година ,а жалбата е входирана на 14.06.2023 година ,т.е тя е своевременно депозира , индиция за допустимостта й.

Разгледана жалбата по същество съдът я намира за неоснователна.

От събраните по делото се установява следното във фактическо отношение.

Наказателното производство е образувано на 23.12.2021 година ,за това,че 07.10.2021 г. в гр. ГД, обл. Б е отправена закана за убийство против личността на Е. Б. К. и ЛА К., двете от гр.ГД, която е могла да възбуди 1 основателен страх за осъществяването й - престъпление по чл. 144, ал.З от НК. В ходът на проведеното разследване по делото няма привлечено лице в процесуално качество на обвиняем .

Въз основа на направена преценка на материалите от завършилото предварително производство прокурорът може да упражни правомощията си по чл. 243 НПК. Преди обаче да прекрати наказателното производство той е длъжен съгласно визираната правна норма да провери дали са събрани доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина.

Законодателят е въвел съдебен контрол върху процесуалната и материалноправната законосъобразност на съответното прокурорско постановление.

Този контрол се осъществява в рамките на досъдебната фаза на процеса. При неговото провеждане съдът не може да действа като орган по разследването, защото процесуалният закон изрично лимитира разследващите органи, които могат да събират доказателства на досъдебното производство. Затова при провеждане на съдебния контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство могат да бъдат съобразявани само онези доказателствени материали, които са били събрани до завършване на разследването. В настоящото производството по чл.243 ал.5 от НПК съда следва да прецени законосъобразността и обосноваността на обжалваното прокурорско постановление. От процесуална страна с атакуваното постановление прокурорът е осъществил, при спазване на указания от закона ред, правомощието си да прекрати наказателното производство, като е счел,че са налице основанията за прекратяването на наказателното производство водено срещу неизвестен извършител .Според наблюдаващият прокурор не се установяват ,доказателства които да доказват, че ПВ е осъществил от обективна и субективана страна състава на престъплението по чл.144, ал.З от НК излага и своите съоражения : Престъплението по чл.144, ал.З от НК (закана с убийство) е квалифициран състав на престъплението по чл,144, ал.1 от НК, а именно закана с престъпление. Този престъпен състав се намира в раздел V- „Принуда” от Глава втора на Особената част на Наказателния кодек. Именно поради това с него не се защитава животът на гражданите, както и тяхното физическо и психично здраве,а личната им свобода. С извършване на престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения, противно на волята му,в исканата от дееца насока.

За осъществяване на това престъпление от обективна страна се изисква 2 обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването му. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и, че тя е възприета от заплашения като действителна такава.Деецът следва да цели именно промяна в начина на живот на пострадалия,както в неговата социална пригодност. В настоящият случай от една страна не може да се приеме с категоричност, че има обективиране на закана чрез думи и действия по отношение на Е. К. и Л.

К. от страна на ПВ. Такава доказателствена информация не се съдържа в достатъчна степен в показанията на двете жени. На следващо място следва да се отбележи, че липсват доказателства, които да сочат, че ПВ е целял някаква промяна в поведението на Ки противно на волята им, ако се приеме, че са отправяни закани. Не се налага извод същия да е преследвал поведенческа промяна, която да ограничи личната свобода на Е. и Л. Ки. Такава промяна не е и настъпила, видно от заключението на изготвените по отношение на двете „съдебно-психологични“ експертизи.

В депозираната жалба се изразява несъгласие с правните изводи на прокурора,прави се искане за отмяната на атакуваното постановление .

След обстоен анализ на досъдебното наказателно производство съдът счита , че атакуваното постановление e законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По досъдебното производство са събрани редица писмени и гласни доказателства, достатъчни за разкриване на обективната истина.

Установява се ,че Ки са наследници на БД К и са съсобственици общо на 5/8 идеални части от УПИ XIV-968 от кв. 33 по плана на гр.ГД , действал към момента на снабдяването му с документи за собственост - нотариални актове - 1967-1970 година, който имот по настоящем представлява поземлен имот с идентификатор ***, с площ за имота от 435 квадратни метра по кадастралната карта и кадастралните регистри на град ГД, община ГД, област Б, одобрени със Заповед № РД-18-71/02.10.2009г, на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с административен адрес на имота: град ГД, улица „ПС” №6А, област Б. Съсобственици на имота са също и КАД с 1/8 ид.част , и П. и ЦВ общо на 2/8 ид.ч. от недвижимия имот.

С решение N° 2127/07.06.2017г., постановено по гр.д. N° 666 / 2016 г., на РС 3 гр. ГД първоначлано е разпределено ползването на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 435 кв.м.,по-късно сочения съдебен акт е обжалван от Е. К. и Л. К., като с Решение № 6153/05.12.2017г., постановено по гр.д. N° 537/2017г. ОС Б е отменил Решение № 2127/2017г. на PC - ГД и е извършил ново разпределение на ползването на същия имот,решение влязло в сила на 05.12.2017г.. В последствие е издаден изпълнителен лист,образувано е било изпълнително дело , а на 13.07.2021г. е извършен въвод във владение на съсобствениците в имота от АР - държавен съдебен изпълнител към РС гр. ГД.

На 07.10.2021г. около 17,00 часа, св идетеля ПВ започнал да огражда имота съгласно извършения въвод във владение , забил метални колове по посочената от съдебния изпълнител граница, постави л оградна мрежа на тях.Жалбоподателката Л. К. била очевидец на действията на В и изразила несъгласието си ,казвайки му да не слага оградна мрежа. Л. К. позвънила на дъщеря си Е. К. ,обяснила какво е предприел съседа им ,и веднага се оплакала на тел.112. Дъщерята не след дълго също пристигнала на място и от своя страна направила забележка на ПВ да не поставя колове и оградна мрежа. В показанията си пострадалата твърди, че след като направила забележка на В, той й се заканил, че щял да удари нея и майка й - Л. по главите с чука. Двете се изплашили от отправената им закана и се прибрали в дома си. На мястото е изпратен и полицейски авто-патрул в състав СБ и БС .

Полицаите изслушали двете страни , преценили ,че няма реялна заплаха ,още повече че В се намирал зад мрежата в своята част и си тръгнали.

На досъдебното производство е назначена съдебно-психологична експертиза на Е. Б. К.,в.л. дава заключение, че разглежданите инциденти, описани в делото са възприети от Е. К. като стресогенни събития за момента, когато са се случили. Отправените към нея на 07.10.2021г. от страна на ПВ закани, са предизвикали временно състояние на нервно и емоционално разстройство, налагащо търсене на специализирана помощ. На фона на продължаващия с години спор и отправени многократни закани за саморазправа от страна на ПВ и семейството му, поредната заплаха е довела до изводим от създалата се ситуация психологически страх от пореден конфликт и спор, поради влошени интерперсонални отношения със сем. Ви. Е. К. работи, извършва обичайните си ежедневни задължения, поддържа типичния си дневен ритъм и не се отчитат съществени промени в начина й на живот, вследствие на заканата.

4

Приемам, че описаните инциденти не са довели до нарушаване на обичайното социално функциониране и начина на живот на освидетелстваната, както и нанейната социална адаптация и пригодност. Назначената по досъдебното производство съдебно-психологична експертиза на Л. А. К. е дала заключение, че разглежданите инциденти, описани в делото са възприети от Л. К. като стресогенни събития за момента, когато са се случили.

Отправените към нея на 07.10.2021г. от страна на ПВ закани, са предизвикали временно състояние на ситуативна тревожност, съчетана с нерлестно психично разстройство. Посочената заплаха е довела до изводима от създалата се ситуация психологическа уплаха, поради демонстрирано надмощие и продължаващия с години спор и отправени неедноогократно закани за саморазправа от страна на ПВ. Описаните инциденти не са довели до нарушаване на обичайното социално функциониране и начина на живот на освидетелстваната, както и на нейната социална адаптация и пригодност. Тя изпълнява типичните си задължения, поддържа обичайния си ритъм като не се отчитат съществени промени в начина й на живот вследствие на заканата.

В хода на разследването са разпитани в качеството им на свидетели лицата Л. К. ,Е. К. ,Д К,ПВ,Ц Ва ,М В, СБ и БС .

Сформират се три групи свидетелски показания :

Първата група свидетелски показания са тези на жалбоподателките Ки ,те сочат ,че на инкриминираната дата съседа им се заканил „мълчете ,че ще хвърля чука по главите ви „.Съдът дава вяра на показанията на тези свидетели ,тъй като ако не е имало агресивно поведение от страна на съседа им спрямо тях, те не биха поискали съдейстивие от страна на служителите на реда.

Втората група свидетелски показания са на свидетелите ПВ,на съпругата му Ц Ва и на сина му М В.Тримата са категорични ,че в деня когато е поставена мрежата ПВ нито е заплашвал майка и дъщеря Ки ,нито ги е обиждал.Съдът не кридитира показанията на тази група свидетели ,съвсем нормална е тяхната позиция за оневиняване на свидетеля В.

По отношение на свидетелите СБ и БС, съдът счита ,че същите са правдиви и следва да се взимат в предвид ,полицаите не са заинтересовани от крайния изход на делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 1 НК който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или 5 имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до три години. Ако деецът се е заканил с убийство, наказанието е лишаване от свобода до шест години – чл. 144, ал. 3 НК.Престъплението по чл. 144, ал. 3 НК - закана с убийство, е квалифициран състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК - закана с престъпление. То се намира в раздел V - "Принуда", а не в раздел I - "Убийство", от глава II от Наказателния кодекс - "Престъпления против личността". Затова с чл. 144, ал. 3 НК не се защитава живота на гражданите, а личната им свобода. С извършване на престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока. За осъществяване на това престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й.