Решение № 863 от 14.11.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 863 гр. Бургас, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20252120202880 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото по реда чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано п о жалба на „У.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: г****, представлявано от управителя М.Д.К. /съгласно вписване в ТРРЮЛНЦ, считано от 03.10.2025г. дружеството е преименувано на „К.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: ****** и управител М.К.Н./, против Наказателно постановление № 837842-F833700/ 22.07.2025г., издадено от К.Н.К. – Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр.2 във вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС на дружеството – жалбоподател е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се излагат подробни аргументи в тази насока.

В открито съдебно заседание за дружеството – жалбоподател, редовно призовано /призовката е връчена на дружеството на 03.09.2025г. на вписания му към тази дата в ТРРЮЛНЦ адрес на управление и чрез вписания му управител към същата дата/, представител не се явява.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се

1 представлява от гл. юрк. Г.А., който моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира и присъждане на разноски.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок /предвид връчването на процесното наказателно постановление на жалбоподателя на 25.07.2025г., видно от разписката към същото и депозирането на жалбата пред АНО на 08.08.2025г., видно от входящия номер на същата/, от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Н а 06.07.2025г. в 12:28 часа от служители на НАП, сред които свидетелят Т. И. С. – главен инспектор по приходите при ЦУ на НАП, била извършена проверка в търговски обект по смисъла напараграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС – заведение за бързо хранене „Г.", находящ се в ****, стопанисван от "У." ЕООД с ЕИК ****. При извършената проверка било установено, че касовата наличност, съгласно междинен дневен финансов отчет, е в размер на на 262,50 лева. В същото време фактическата наличност в касата на обекта била в размер на на 334,00 лева, съгласно изготвен опис на паричните средства в касата от С.Д.Д., ЕГН ********** – работник кухня в обекта.

Монтираното в обекта фискално устройство притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно извадени” суми. Установената промяна в касовата наличност е в размер на 71,50 лева и представлява въвеждане на пари в касата, извън случаите на продажба, която не е отразена на фискалното устройство в момента на извършването .

Свидетелят Т. И. С. приел, че от горното се установява, че "У." ЕООД не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност, въвеждане на пари в касата на ФУ чрез операцията „служебно въведени” суми. С оглед така установената фактическа обстановка, същият е приел от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС.

Като доказателство за резултатите от проверката е съставен на основание чл.110, ал.4, вр. чл.50, ал.1 от ДОПК Протокол за извършена проверка cep. АА № 0162666/06.07.2025г.

За така констатираното нарушение свидетелят С., в качеството си на главен инспектор по приходите при ЦУ на НАП, съставил против дружеството – жалбоподател АУА Н cep. AN № F833700 от 08.07.2025г., връчен на управителя на „У.“ ЕООД на същата дата. Срещу така посочения АУАН не е направено възражение.

Сезиран с преписката по акта, административнонаказващият орган е приел фактическите обстоятелства за доказани, поради което и възприемайки дадената от актосъставителя правна квалификация на нарушението, е издал 2 обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2, изр.2 във вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложил на дружеството – жалбоподател „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които като еднопосочни и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните. Видно от изложеното в жалбата, със същата не се оспорва факта на извършеното нарушение, но се застъпва, че с оглед незначителния размер на несъответствието, както и факта, че нарушението е формално и без вредни последици за фиска, същото разкрива белезите на "маловажен случай", поради което на жалбоподателя не следва да се налага санкция.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП), видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 3-ЦУ-30-875/23.06.2025г. на изпълнителния директор на НАП, като АУАН също съставен от оправомощено за това лице (главен инспектор по приходите при ЦУ на НАП) , отново съгласно цитираната заповед.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в законоустановения шестмесечен срок. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава – посочено е, че се касае за положителна разлика, т.е. парите в наличност са били повече от отразените в касовата наличност. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано в предвидените от закона рамки.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС.

Цитираната разпоредба на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.

/наредбата е издадена от Министъра на финансите, въз основа на изричното 3 правило на чл. 118, ал.4 от ЗДДС/ въвежда задължение за лицата, извън случаите на продажби, да регистрират всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Описаните в АУАН и в наказателното постановление факти и обстоятелства съответстват на посочената нарушена норма. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява наличието на разлика между фактическата касова наличност и разчетената такава на фискалното устройство, като търговецът не е изпълнил задължението си да регистрира тази промяна на касовата наличност на ФУ чрез операцията „служебно въведени“ суми във ФУ, притежаващо такава функция.

Следователно е налице нарушение, което безспорно е установено в хода на проверката. Анализът на така цитираната правна норма обосновава извод, че нарушение, осъществяващо състава на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18, по същество не води до неотразяване на приходи, поради което правилно е препратено към чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

За така констатираното нарушение, административнонаказващият орган е определил „имуществена санкция“ по реда на чл.185, ал.2, изр.2 във вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС в размер на 1000 лева. Съгласно второто изречение на чл.

185, ал. 2 от ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно: за физическите лица, които не са търговци - глоба в размер от 500 до 200 лева, а за юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в размер от 1000 до 4000 лева, от което следва, че АНО е определил имуществената санкция в минималния предвиден в закона размер, поради което и не може да се обсъжда въпросът за допълнителното намаляване.

Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, като се изразява в разминаване между правно дължимото и фактическото състояние при осъществяване на тяхната дейност. Ето защо и наказващият орган правилно е преценил, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН.

Съдът също споделя този извод, тъй като независимо от липсата на други издадени срещу „У.“ ЕООД наказателни постановления за нарушаване на данъчно-осигурителното законодателство, противно на застъпеното в жалбата, разминаването в касовата наличност е на сравнително голяма стойност, като установената в повече сума съставлява над 1/4 от цялата касова наличност, поради което и от съда не може да се възприеме виждането на жалбоподателя, че се касае за маловажен случай.

Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Съгласно чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Процесното нарушение, от своя страна, е типично за вида си и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на 4 държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид.

Относно доводите на жалбоподателя, че нарушението е в резултат на човешка грешка – служител на обекта е забравил да въведе в касовия апарат наличните 71,50 лева като „служебно въведени“ средства, следва да се посочи, че законът не прави разлика относно причините, довели до констатираната разлика между фактическата касова наличност и разчетената такава на фискалното устройство. Нарушителят е търговец, който следва да организира дейността си по начин, който да е в съответствие със нормативните правила, регламентиращи упражняването на тази дейност. Той следва да осъществява подбор на служителите си, на които е възложил изпълнението на част от задълженията си, както и да контролира същите при изпълняване на задълженията им, респективно да носи отговорност за действията им при изпълнение на функциите им.

Липсата на предишни нарушения от страна на дружеството – жалбоподател е взета предвид от АНО при индивидуализацията на наказанието, като същият е определил имуществената санкция в минималния възможен размер, който е и напълно съобразен с обществената опасност на извършеното и на извършителя.