Определение № 1727 от 27.06.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1727 гр. Бургас, 27.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20222100501990 по описа за 2022 година Производството по делото е образувано по повод депозирана частна жалба от „Ес Джи Финанс“ ООД със седалище гр. Пловдив против Определение № 4550 от 24.08.2022г., постановено по гр. дело № 1862/2022г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е осъдено „Ес Джи Финанс“ ООД да заплати на З. Д. Я. сумата от 300 лева за направените по делото разноски за изплатено адвокатско възнаграждение в производството по частно гр. дело № 513/2022г. по описа на Районен съд – Бургас, както и е осъдено „Ес Джи Финанс“ ООД да заплати на Е. Д. С. сумата от 300 лева за направените по делото разноски за изплатено адвокатско възнаграждение в производството по частно гр. дело № 513/2022г. по описа на Районен съд – Бургас.

Депозираната частна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да го атакува. Жалбата е постъпила в едноседмичния преклузивния срок за атакуване на определението (съобщение за изготвеното определение е получено от страната на 13.09.2022г., а жалбата е изпратена в съда на 20.09.2022г.), дължимата държавна такса е заплатена и процесуалният представител на въззивника – адвокат Доротея Тенчева разполага с валидна представителна власт да сезира настоящата инстанция (лист 5 от първоинстанционното производство).

1

В жалбата се посочва, че постановеното определение е незаконосъобразно поради нарушение на процесуалните правила, като се сочи, че е процесуално недопустимо съдът да постановява акт по едно гражданско дело, касаещо друго дело, освен ако не се касае за инстанционен контрол. Посочва се, че съдът не е изпълнил разпоредбата на чл. 248, ал. 2 от ГПК.

От друга страна се твърди, че не е налице нито фактическа, нито правна сложност на делото, които биха могли да обосноват адвокатско възнаграждение в такъв размер. Сочи се, че възнаграждението за процесуално представителство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК не е сред изрично предвидените случаи в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В жалбата се посочва, че в случая възнаграждението за адвокат е прекомерно завишено и следва да бъде намалено до размера от 50 лева.

Претендира се да бъде отменено атакуваното определение, а в случай, че съдът намери искането за неоснователно, то да постанови определение, с което претендирания хонорар за адвокат да се редуцира до справедлива сума.

Ответната страна по въззивната частна жалба – З. Я. и Е. С. депозират по делото писмен отговор, в който сочат, че съдът е приел, че длъжниците имат право да получат сторените разноски, за дължимостта на които следва да се произнесе съдът в исковото производство. Посочва се, че представянето на възражение по чл. 414 от ГПК е действие, което има пряк и значим процесуален ефект с последици за подателя и за заявителя от една страна и от друга страна обективира отричане на присъденото със заповедта право в материален аспект. Твърди се, че основната цел на възражението е прекратяване на заповедното производство и обезсилване на издадената заповед и именно поради тази причина е относима нормата на чл. 7, ал. 7 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения.

Претендира се депозираната частна жалба да бъде оставена без уважение, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски в производството.

2

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърдения на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от „Ес Джи Финанс“ ООД със седалище гр.

Пловдив против З. Д. Я. – в качеството си на заемополучател и против Е. Д. С.

– в качеството й на поръчител, с който се претендира да бъде прието за установено, че З. Д. Я. и Е. Д. С. в качеството си на солидарни длъжници дължат на „Ес Джи Финанс“ ООД сумите по Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 290/28.01.2022г. по описа на Районен съд – Бургас, както следва:

- 859, 51 лева – просрочена главница, начислена за периода от 25.04.2021г. до 25.01.2022г. включително, ведно със

- законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,

- 2 349, 29 лева – възнаградителна лихва, начислена за периода от 25.04.2021г. до 25.01.2022г.

В исковата молба се претендира при условията на кумулативност на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъдат осъдени двете ответници да заплатят на ищцовото дружество следните суми:

- 202, 65 лева, представляваща просрочена главница, начислена за периода от 25.02.2022г. до 25.03.2022г. включително, ведно със - законната лихва от датата на депозиране на исковата молба и - 480, 47 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 25.02.2022г. до 25.03.2022г. включително.

По делото не се спори, че исковото производство по реда на чл.

422 от ГПК е образувано след постановена Заповед № 290 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.01.2022г., постановена по частно гр. дело № 513/2022г. по описа на Районен съд – Бургас и след като от З. Д. Я. и Е. Д. С. са депозирани възражения, че не дължат сумите в издадената заповед, Районен съд – Бургас с Разпореждане № 1946 от 14.02.2022г. е дал указания на заявителя да предяви иск за своето вземане.

По делото се установява и обстоятелството, че в хода на исковото 3 производство, съдът е оставил без движение исковата молба и след като дадените указания не са изпълнени с Разпореждане № 5132 от 04.05.2022г., постановено по частно гр. дело № 1862/2022г. по описа на Районен съд – Бургас е върната искова молба с вх. № 10755/28.03.2022г. на „Ес Джи Финанс“ ООД против З. Д. Я. и Е. Д. С., с която се претендира установяване дължимостта на сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 290/28.01.2022г., постановено по частно гр. дело № 513/2022г. по описа на Районен съд – Бургас, както и осъдителни претенции за главница в размер на 202, 65 лева и възнаградителна лихва от 480, 47 лева по която е образувано гр. дело № 1862/2022г. по описа на Районен съд – Бургас. С цитираното разпореждане е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 290/28.01.2022г., постановено по частно гр. дело № 513/2022г. по описа на Районен съд – Бургас и е прекратено производството по делото.

По делото е депозирана Молба с вх. № 20830 от 14.06.2022г. по описа на Районен съд – Бургас, в която З. Д. Я. чрез своя процесуален представител посочва, че по силата на влязло в сила Разпореждане е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и с оглед на гореизложеното се претендира да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски за заплатено възнаграждение за адвокат.

Препис от молбата е връчен на ищцовата страна на дата – 01.08.2022г. и на дата – 10.08.2022г. е депозирано становище от адвокат Т. в качеството й на процесуален представител на ищцовото дружество – „Ес Джи Финанс“ ООД, в която се посочва, че възнаграждението за процесуално представителство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник против издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените случаи в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и не се дължи възнаграждение за процесуалния представител за тази дейност. Алтернативно – в молбата се посочва, че в случай, че съдът не приеме тези аргументи, то да бъде присъдено възнаграждение за адвокат в размер на 150 лева, тъй като в настоящата хипотеза е подадено бланково възражение и в тази връзка се посочва, че претендираното възнаграждение за адвокат в размер на 300 лева е прекомерно завишен с оглед липсата на фактическа и правна сложност.

4

С Определение № 4550 от 24.08.2022г., постановено по гр. дело № 1862/2022г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдил „Ес Джи Финанс“ ООД със седалище гр. Пловдив, представлявано от Любомир Джапаров да заплати на З. Д. Я. сумата от 300 лева за направените по делото разноски за изплатено адвокатско възнаграждение в производството по частно гр. дело № 513/2022г. по описа на Районен съд – Бургас. С цитираното определение „Ес Джи Финанс“ ООД е осъдено да заплати на Е. Д. С. сума в размер на 300 лева, представляваща направените по делото разноски за изплатено възнаграждение за адвокат в производството по частно гр. дело № 513/2022г. по описа на Районен съд – Бургас.

Следва да се отбележи, че съобразно приетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г., постановено по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ съдът в исковото производство има правомощието да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, поради което и правилно и законосъобразно съдът, разглеждащ исковото производство е разгледал така отправените искания и се е произнесъл с атакуваното Определение № 4550 от 24.08.2022г., постановено по гр. дело № 1862/2022г. по описа на Районен съд – Бургас, поради което и съдът намира, че наведеното в този смисъл съображение за присъждане на разноски от друго производство е неоснователно.

В конкретния случай е безспорно, че е предявен иск по реда на чл.

422 от ГПК след като съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, но производството по този иск е прекратено с влязло в законна сила определение и е обезсилена издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № 290 от 28.01.2022г., постановена по частно гр. дело № 513/2022г. по описа на Районен съд – Бургас. По делото безспорно се установява и обстоятелството, че след връчване на постановената заповед за изпълнение от страна на двете длъжници са депозирани две възражения и претендираните от тяхна страна разноски в заповедното производство са именно по повод на депозираните възражения, представляващи възнаграждения за адвокат. Безспорно е, че заповедното производство е подчинено на общите правила за разноските в гражданския процес в част Първа – Общи правила. Безспорно е и обстоятелството, че в 5 конкретния случай исковото производство е прекратено, а издадената Заповед за изпълнение е обезсилена и това не е свързано с поведението на длъжника.

Поради това и не може длъжника в заповедното производство да бъде лишен от разноски, предвид обстоятелството, че той е предприел действия, за да защити своите права, като е ангажирал и процесуален представител, с когото е уговорено възнаграждение.

С оглед актуалната практиката на ВКС на РБ, изразена и в Определение № 102/14.03.2022г., постановено по частно търговско дело № 2481/2021г. по описа на ВКС на РБ при преценка дължимостта на разноските, сторени в заповедното производство, следва да се има предвид, че доколкото процесуалният закон не изисква обосноваване на възражението по чл. 414 ГПК, то и разноските следва да бъдат определени в приложение на чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004г. по аналогия на основание § 1 от Допълнителните разпоредби на наредбата. Съдът в своето определение е посочил, че правилото на чл. 11 урежда подобна хипотеза на възнаграждение за частно производство. Посочено е, че защитата на длъжника в заповедното производство се осъществява чрез подаване на частна жалба - чл. 419 от ГПК, искане за спиране - чл. 420 от ГПК и възражение - чл. 414 от ГПК, все действия, с които не се извършва същинска защита срещу заявеното от молителя материално право. Поради тази причина сторените разноски по повод извършване на сочените действия не следва да бъдат съизмервани със заявения за защита от молителя материален интерес. Той има значение единствено при определяне на разноските, сторени от заявителя, предвид разписаното в чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. правило. Едва с отговора на исковата молба по чл. 422 от ГПК ответникът е длъжен да наведе всичките си доводи в защита срещу предявения иск под страх от преклузия, с което осъществява същинската отбрана срещу заявеното материално право.