Решение № 285 от 21.06.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Пазарджик, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Росица Караджова като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно дело № 20225220201636 по описа за 2022 година за да се произнесе,взе предвид следното:

С жалбата си срещу Наказателно постановление № 630214 – F 630557 от 28.03.2022г. на Заместник

Директор на ТД на НАП Пловдив, жалбоподателят ЕТ ********* “, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр*********************** представлявано от ******** твърди, че постановлението е издадено при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Молбата е да бъде отменено обжалваното постановление. Жалбоподателят сочи доказателства и претендира разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез адв. ***-*-**** Ответникът оспорва подадената жалба в съдебно заседание, чрез юрисконсулт М.Чардакова - Джутова. Излага съображения за неоснователност на депозираната жалба.Претендира разноски.

Районният съд, като се запозна с оплакванията, изложени в жалбата и след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в съвкупност, от фактичедка старна прие за усатонвено следното:

С Наказателно постановление № 630214 – F 630557 от 28.03.2022г.

1 издадено от Заместник директор при ТД на НАП Пловдив ,на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС са наложени три имуществени санкции в размер на по 1000 лева всяка на ЕТ ******** ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр. ******************** за три нарушения на чл.124, ал.5 от ЗДДС.

През 2020 г. актосъставителят М. Б. – инспектор по приходите към ТД на НАП Пловдив започнала извършването на проверка на жалбоподателя. В хода на проверката били извършени и насрещни проверки на контрагентите на жалбоподателя по повод на издадени от тях кредитни известия към него.

Дружествата „Загорка“ АД, „Карлсберг България“ АД, „Кока Кола ХБК България“ АД и „Михалково“ АД представили на данъчните органи информация относно конкретни кредитни известия – тяхното издаване и изпращане на жалбоподателя.

Проверяващите приели, че жалбоподателят – търговец , в качеството си на получател по фактури за доставки, издадени от посочените дружества, не е отразило в дневника си за покупките за данъчен период м. 12/ 2019 г. кредитни известия от доставчиците с данъчен кредит в общ размер на 3350.50 лева, посочени подробно в процесните АУАН и НП - общо 29 на брой КИ, от които 16 броя КИ, издадени от „Карлсберг България“ АД, три от които – под №9, 11 и 15 са предмет на настоящето дело.

Контролните органи приели, че търговецът не е отразил горецитираните общо 29 бр. кредитни известия в дневника си за покупки и в справкадекларация по ЗДДС, подадени в ТД на НАП – Пловдив, ИРМ Пазарджик с вх. № 13001680830/14.01.2020 г. за данъчния период, през който кредитните известия са издадени, а именно за данъчен период м. 12.2019 г., което е довело до определяне на резултат за м. 12.2019 г.: ДДС за внасяне в размер на 2328.80 лв. Ако задълженото лице било включило кредитните известия /КИ/ в дневника за покупки през месеца, в който са издадени - м. 12.2019 г., както повелява разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, резултатът за този данъчен период би бил ДДС за внасяне в размер на 5679.30 лв. Следователно, невключването на КИ в „Дневника за покупките“ за периода на тяхното издаване е довело до определяне на данък за внасяне в по-малък размер.

Процесните кредитни известия не са отразени в дневник за покупки и към датата на приключване на проверка за установяване на факти и обстоятелства, 2 приключила с протокол КД-73№П-16001320167710-073-001/06.08.2021 г.

Така описаните нарушения били извършени на 15.01.2020 г. в гр.

Пловдив, ИРМ Пазарджик и са открити в хода на извършени насрещни проверки на „Загорка“ АД, „Карлсберг България“ АД, „Кока Кола ХБК България“ АД и „Михалково“ АД. На лицето е изготвена покана изх. № 18734/01.10.2021 г. за съставяне на АУАН, връчена по електронен път на 08.10.2021 г. на декларирания електронен адрес за кореспонденция.

Свидетелката М. Б., в присъствието и на свидетелката С. А. съставила АУАН на 08.10.2021 г. на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН след неявяване на представител на нарушителя и в негово отсъствие. Актът е надлежно предявен и връчен на ******** на 11.10.2021 г.

Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП, в което е посочено, че се налагат имуществени санкции в размер на по 1000 лв. за кредитните известия, издадени от „Карлсберг България“ АД по т.9 с № 1261103420/31.12.2019 г; т.11 с № 1261102999/31.12.2019 г и по т.15 с № 1261103132/31.12.2019 г. З а кредитни известия по останалите точки от постановление са издадени предупреждения, които не са предмет на настоящото дело.

Гореописаната фактическа обстановка Съдът възприе при съвкупна преценка показанията актосъставителя М. Б. ,св.С. А., както и писмените доказателствени средства , приложени по делото. Показанията на свидетелите са последователни и непротиворечиви, кореспондиращи с относимите писмени доказателстевни средства, поради което Съдът ги кредитира.

Следва да се отбележи, че и жалбоподателят не оспорва по същество възприетата от наказващия орган, а и от Съда фактическа обстановка.

При така възприетите фактически обстоятелства, Съдът от правна страна приема следното:

Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН . По същество Съдът намира жалбата за основателна.

Съдът на първо място счита ,че при съставяне на процесните АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения.Същите са издадени от компетентни органи и в кръга на техните правомощия.

3

Оснжователен е още първият довод за допуснато същестевно процесуално нарушение – АУАН е изадден след изтичане на тримесечния срок по чл.34 ЗАНН.

Съгласно чл.34, ал.1

ЗАНН:

„Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествaта за секюритизация, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.“ При наличие на коя да е от двете хипотези не следва да се образува административнонаказателно производство.

От приложените доказателства и в частност данните за извършена проверка на „Карлсберг България“ АД /л.38 от делото/ е видно, че контролните органи са получили информация от насрещната проверка на „Карлсберг България“ АД – на 07.07.2021 г. , докато в НП е прието , че нарушението е извършено на 15.01.2020г.

Самите контролни органи са посочили в съставения протокол за извършената проверка, че информация от Карлсберг България“ АД, включително приложена справка за издадени 76 бр. КИ за периода 2019г. и 2020г. е постъпила при тях и заведена с вх. № 13393/07.07.2021 г. от „Карлсберг България“ АД .В тази връзка, дори в писмени бележки по делото наказвашщият орган сочи, че нарушителят еу открит при получаване от органите на НАП за издадените кредитни известия от доставчиците.

Налага се извода, че на тази дата - 07.07.2021г. нарушителят е открит, поради което акт за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в продължение на три месеца от откриването му, но не повече 4 от две години от извършването на нарушението.

В тази връзка, използваното от законодателя понятие в чл.34, ал.1 от ЗАНН откриване на извършителя е дефинирано в Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г.: „Откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му.

Това е момента, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав“.

В конкретния случай извършването на нарушението и нарушителят относно процесните 3бр. кредитни известия от „Карлсберг България“ АД са станали известни на 07.07.2021 г. на контролните органи, следователно АУАН е трябвало да бъде съставен най-късно до 07.10.2021 г. /четвъртък , работен ден/, докато процесния АУАН е съставен на 08.10.2021 г., в нарушение на първата хипотеза на чл.34 ал.1 ЗАНН .

На второ място и независимо от гореизложеното, Съдът намира за основателен доводът на жалбоподателя за липсата на подробно описание на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени.

Съдът счита , че е допуснато нарушение на разпоредбите на чл.42ал.1т.4 ЗАНН и чл.57ал.1т.5 ЗАНН, тъй като в процесните АУАН и НП не е посочена датата на получаване на кредитното известие от жалбоподателя, което обстоятелство е свързано с факта на получаване на известието.

Задължението по чл.124 ал.5 ЗДДС е регистрираното лице да отрази „получените „ от него кредитни известия, т.е. този факт , съответно датата на получаване следва да бъдат посочени еднозначно, за да може да се прецени дали обективно е било възможно лицето да включи кредитното известие в дневника за покупки през месеца, в в който е издадено.

В този смисъл е и част от съдебната практика:например Решение №351/24.06.2020г. по кнахд №198/2020г. на АдмС Пазарджик; Решение №485/21.07.2020г. по кнахд №223/2020г. на АдмС Пазарджик; Решение №944/22.05.2023г. на АдмС Пловдив по кнахд №608/2023г.В тези решения е 5 прието, че получаването на кредитното изедстие е елемент от състава на административното нарушение.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че е недопустимо това обстоятелство за първи път да се изяснява в хода въззивното производство , както на практика се получи , в което производство за първи път да се събират доказателства кога кредитното известие е получено от нарушителя , тъй като последният не е могъл да се защити срещу този факт в производството пред административния орган.

На последно място, Съдът счита за основателен и доводът на жалбоподателя, представляващ самостоятелно основание за отмяна ан атакуваното постановление, за липсата на изложени съображения за неприложимост на чл.28 ЗАНН, доколктото е прието, че всички останали пунктове от НП представляват маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН.

С последните изменения на ЗАНН с ДВ бр.109/22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г., т.е. в сила и при издаване на процесното НП , с новата т.8 на чл.57ал.1 ЗАНН законодателят е предвидил като задължителен реквизит посочване на отегчаващите, смекчаващи и другите обстоятелства, взети предвид при определяне размера на наказанието.

Прието е в теорията / Новите положение в административното правораздаване, Коментар на измененията и допълненията в ЗАНН от 2020г., Р.Илкова, П.Тянкова/, че наказващият орган дължи мотиви по отношение на отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като само по този начин за контролиращата съдебна инстанция и страните в производството би могла да стане ясна волята на наказващия орган по отношение степента на обществената опасност на санкционираното лице и необходимата степен на административнонаказателна репресия за извършеното нарушение, съответно да бъде упражнен ефективен съдебен контрол върху материалната законосъобразност на постановлението и справедливостта на наложената санкция.В обжалваното постановление липсват каквито и да са мотиви , които могат да позволят на съдебната инстанция да разбере защо точно относно процесните 3 бр. кредитни известия е прието ,че има състав на нарушение, което не е маловажно, за разлика от останалите 26.

Разпечатката съдържа 44 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5ab4dfb7-1f64-4406-9cea-a9085e509fc3