Определение № 84 от 08.02.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 84 гр. Габрово, 07.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500030 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.396 вр. с чл.274 ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. К. Ч. от гр. София против определение № 115/19.12.2023 г. по ч.гр.д. № 247/2023 г. по описа на Районен съд – Трявна.

Твърди се, че определението е неправилно.Липсвала вероятна основателност на бъдещия иск.Обезпечението не следвало да бъде допускано, поради липсата на предпоставката по чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като искът не бил подкрепен с убедителни писмени доказателства, от които да се доказва неговата вероятна основателност. Договорът за правна защита и съдействие от 29.09.2023 г., във връзка с който било постановено обжалваното определение, бил нищожен поради невъзможен предмет. В условията на евентуалност, дори да се приемело, че този договор бил действителен, молителят И. В. не бил изпълнил качествено работата, която била предмет на договора, в резултат на което договорът бил развален от страна на жалбоподателката. В жалбата подробно се излагат основания, които според жалбоподателката, водят до нищожност на договора за правна защита и съдействие и евентуално неговото некачествено изпълнение от И. В., поради което същият бил развален.

В жалбата се сочи още, че наложените обезпечителни мерки не били подходящи, тъй като надхвърляли цената на бъдешия иск. Наложените множество запори, в т.ч. и 1 на трудовото възнаграждение на жалбоподателката, не били подходящи, тъй като не съответствали на обезпечителната нужда на молителя.Изискването обезпечителната мярка да е подходяща се извеждало от правилото на чл. 397, ал. 1 ГПК. В константата практика на ВКС било възприето разбирането, че исканата обезпечителна мярка трябва бъде адекватна на субективното материално право, което се защитава, т.е. да гарантира изпълнението на постановено от съда решение, без да засяга неоправдано правната сфера длъжника . В случая рзмерът на бъдещия иск бил 6550 лв. За тази сума били наложени запори както върху вземания по банкови сметки на жалбоподателката, така и върху нейното вземане за трудово възнаграждение.

По този начин ищецът по бъдещия иск бил свръхобезпечен, като обезпечителните мерки били наложени върху обекти, чиято сумарна стойност надхвърляла значително цената на бъдещия иск. С особена степен този извод важал за вземането на Ч. за трудово възнаграждение, което било основен източник на средства за нейното съществуване. В този смисъл е цитирано определение № 32602/18.09.2023 г. на Софийски районен съд. ГО 145 с-в.

Иска се да бъде отменено определение № 115/19.12.2023 г. по ч.гр.д. № 247/2023 г. по описа на Районен съд - Трявна, като бъде постановено друго, с което молбата за допускане на обезпечение да бъде отхвърлена и обезсилена издадената обезпечителната заповед.

Постъпил е писмен отговор от И. С. В., чрез адвокат Н. Д. от АКПловдив. Твърди се, че към настоящият момент допуснатите запори били наложени, като по изп. дело пред ЧСИ имало информация за евентуално изпълнение на запора върху трудовото възнаграждение на С. Ч., който ще бъде изпълнен считано от 20 ануари 2024 г., докато за двата запора върху банкови сметки нямало информация дали има наличност, която да се запорира. Такава информация не била предоставена и от жалбоподателя с частната жалба.

Според ответника по жалбата, подадената частна жалба била недопустима и неоснователна.

Твърди се, че не е спазен срокът за подаването й по чл. 396, ал. 1 ГПК.

Към частната жалба бил приложен имейл от 22.12.2023 г., от който било видно, че С. Ч. получила имейл от УЧР към ОББ, неин работодател, с който била уведомена за наложения запор и било изпратено запорното съобщение 2 от ЧСИ. Имейлът постъпил в пощенската кутия на С. Ч. на същия ден в работно време. Това бил моментът, в който С. Ч. узнала за наличието на обезпечителното производство пред РС-Трявна и от този момент за нея започнал да тече седмичният срок за обжалване на определението, с което се допуска обезпечение. Този срок бил изтекъл на 29.12.2023 г., който бил официален работен ден.

Частната жалба била подадена след този срок, поради което производството пред ОС- Габрово следвало да бъде прекратено, а жалбата върната, като просрочена.

С отговора се излагат подробни аргументи относно твърденията в жалбата относно нищожност на договора за правна защита и съдействие и евентуално неговото некачествено изпълнение от И. В. и развалянето му от жалбоподателката.

В отговора се заявява, че наложените обезнечителни мерки били подходящи.Бъдещият иск бил по чл. 79 ЗЗД за парично вземане по договор.

Поради това РС- Трявна допуснал обезпечение за налагане на запор на две банкови сметки и на вземане за трудово възнаграждение. Допуснатото обезпечение относно банковите сметки на С. Ч. било рисково, доколкото към настоящия момент не се знаело дали по тях има налични парични средства.

Обезпечението върху трудовото възнаграждение на длъжника също не било достатъчно за обезпечаване на цялата сума по бъдещия иск и можело да се окаже безрезултатно, доколкото трудовият договор на С. Ч. можело да бъде прекратен по всяко време и по това обезпечение да не постъпят парични средства за обезпечение на вземането на кредитора.Правата на Ч. в случая били гарантирани и за нея било невъзможно да настъпят негативни последици, доколкото в обжалваното определение на РС-Трявна изрично било посочено, че обезпечението се налага до размера на сумата общо от 6550 лв. За това следвало да следи ЧСИ, наложил обезпеченията в изпълнение на обезпечителната заповед. Твърди се още, че Ч. не предоставяла каквито и да е доказателства, че е налице свръхобезпечение. Запорите били наложени, като единственствено били налице данни, че запорът върху трудовото й възнаграждение ще бъде изпълнен от ОББ от м. януари 2024 г. За банковите сметки липсвали каквито и да е доказателства да има наложен запор върху каквито и да е било вземания. Поради това липсвали предоставени данни от 3 длъжника за свръхобезпечение, каквито твърдения се правели в частната жалба. Ч. имала достъп до своята банкова информация и при наличие на активност от нейна страна, тя можела да предостави доказателства на ОСГаброво за основателност на твърдението си.Жалбоподателката имала и възможност да поиска замяна на обезпечението по чл. 398 ГПК.

Иска се да бъде прекратено делото пред ОС-Габрово и да бъде върната частната жалба на С. Ч., като просрочена и недопустима или да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:

По допустимостта на частната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл.396 ал.1 ГПК, определението на съда за обезпечение на иска може да се обжалва в едноседмичен срок, който за ответника тече от деня, в който му е връчено съобщението за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, съдията по вписванията или от съда. По делото е представено запорно съобщение на ЧСИ, издадено по изп.д.846/23 г., образувано въз основа на обезпечителна заповед, издадена по ч.гр.д. № 247/23 г. по описа на Районен съд Трявна, връчено на С. И. на 28.12.2023 г. Частната жалба е подадена по пощата с дата на пощенското клеймо 4.01.2024 г., което налага извода, че е спазен едноседмичния срок, предвиден в чл.396 ал.1 ГПК. Дори и да се приеме, че срокът започва да тече от фактическото узнаване за наложената обезпечителна мярка, възражението за недопустимост на жалбата поради пропуснат срок, е неоснователно.В отговора е цитиран имейл от 22.12.2023 г., с който се твърди, че жалбоподателката е узнала за наложеното обезпечение. Съобщението е изпратено от Г. И. до В.В., служители на ОББ. От съдържанието му не може да се направи извод, че жалбоподателката също е получател на този имейл, тъй като тя не е посочена като негов адресат.

Поради изложеното, жалбата е подадена в срок, от имащо право на жалба лице, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 391, ал. 1 ГПК, обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на 4 правата по решението и когато искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или е представена гаранция. С разясненията по т. 5 от ТР № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, и в съответствие с константната практиката се приема, че предпоставките за допускане на обезпечението са: предявеният иск да е допустим, да е вероятно основателен т. е. да е подкрепен с писмени доказателства и да е налице обезпечителна нужда за молителя, като преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства, съгласно чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК. Когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства, обезпечение се допуска при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл. 180 и 181 ЗЗД. От изложеното следва, че при допустимост на иска и наличие на обезпечителна нужда, законът задължава съда да допусне обезпечение, а изводът за вероятна основателност може да следва от представените писмени доказателства или се базира на изразена готовност от ищеца да внесе парична гаранция, служеща за обезщетение на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи при неоснователно обезпечение.

В случая, е безспорно, че искът е допустим.

С оглед предмета на бъдещата претенция за заплащането на определена сума от 6 650 лв., поисканата обезпечителна мярка "запор" е подходяща на обезпечителната нужда.Налице е и интерес за обезпечаване, тъй като без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по съдебното решение. Макар преценката за наличието на интерес за обезпечаване да е винаги конкретна с оглед специфичните обстоятелства по делото, когато се касае за претенции за заплащане на парични суми и доколкото ответникът би могъл да се разпореди по всяко време с наличното си имущество, съдът намира, че обезпечителната нужда се предполага.

Тъй като към момента на произнасяне, с оглед представените писмени доказателства, първоинстанционният съд не е могъл да направи категоричен извод за вероятната основателност на бъдещия иск, обезпечителната мярка е допусната по реда на чл. 391, ал. 2 ГПК, при условие, че молителят представи доказателства за внесена гаранция в размер на 980 лв. Така определената гаранция ще послужи за компенсиране на ответника за претърпените преки и непосредствени вреди при евентуална неоснователност на обезпечението 5 съобразно разпоредбата на чл. 390, ал. 2 ГПК.

С оглед изложеното, съдът намира за неоснователно възражението в жалбата за липса на вероятна основателност на бъдещия иск.При преценка наличието на тази предпоставка, съдът съобрази отново задължителните разяснения, дадени в ТР № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства, а когато не са представени убедителни доказателства, обезпечението се допуска, след внасяне на гаранция. Преценката за вероятната основателност на бъдещия иск не следва да измества преценката, която съдът ще направи при решаване на спора по същество, доколкото би се стигнало до неговото пререшаване, което е недопустимо. Дали искът е основателен е въпрос по същество. Поради това в настоящото производство съдът не обсъжда изложените в жалбата доводи относно нищожността на договор за правна помощ и съдействие, настъпило договорно неизпълнение, както и извършеното разваляне на договора, тъй като те следва да бъдат обсъдени при решаване на спора по същество. В настоящото производство е недопустимо да се прави анализ на представените по делото доказателства с оглед крайния резултат на материално-правния спор.

Неоснователно е и оплакването, че наложените мерки са неподходящи, тъй като надхвърлят цената на бъдещия иск и водят до свръхобезпеченост.

Разпечатката съдържа 33 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5ab4b1b9-cb3b-4658-ad2d-020f1f5840a8