Решение № 214 от 11.05.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Плевен, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно гражданско дело № 20264400500155 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение №383/30.10.2025г., постановено по гр.д.

№745/2025г. по описа на Районен съд– Червен бряг състав на същия съд е признал за недействителен Договор за кредит №: ***, сключен между Р. П. Р., с ЕГН ********** в качеството й на Кредитополучател и "ЮтеКредит България" ЕООД, ЕИК 205559807 в качеството му на Кредитодател, на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо и трето от ЗЗД, поради противоречие на закона и накърняване на добрите нрави.

Съдът е признал за недействителен Договор за кредит №: *** в частта му относно таксата за разглеждане, сключен между Р. П. Р., с ЕГН ********** в качеството й на кредитополучател и "ЮтеКредит България" ЕООД, ЕИК 205559807 в качеството му на кредитодател, на основание на осн. чл. 146, вр. чл. 143 от ЗЗП, чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, във вр. с чл. 26, ал.1, предложение първо ЗЗД.

На осн. чл. 55, вр. чл. 34 от ЗЗД съдът е осъдил "ЮтеКредит България" ЕООД, ЕИК 205559807 да заплати на Р. П. Р., с ЕГН ********** сумата от 1972.90 лв. (хиляда деветстотин седемдесет и два лева и деветдесет стотинки) лева, представляваща платена без основание сума по Договор за потребителски кредит № ***, сключен между страните на 20.10.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

1

Съдът на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК е осъдил "ЮтеКредит България" ЕООД, ЕИК 205559807 да заплати на Р. П. Р., с ЕГН ********** сумата от 283.91 лв. (двеста осемдесет и три лева и деветдесет и една стотинки) – платена от ищеца държавна такса по настоящото гр. дело № 745/2025 г., както и на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата е осъдил "ЮтеКредит България" ЕООД, ЕИК 205559807 да заплати на адв. А. Д. сумата от 2 020,27 лв. с ДДС (две хиляди и двадесет лева и двадесет и седем стотинки) – адвокатско възнаграждение.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба, депозирана от „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК:205559807 чрез процесуалния им представител юрисконсулт В. Ц..

Въззивният жалбоподател твърди, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Излага твърдения, че съдът неправилно е уважил както главния иск за обявяване на процесния договор за нищожен, така и евентуалния иск за прогласяване нищожността на уговорената в договора клауза за разглеждане.

Заявява, че съдът не е следвало да присъжда адвокатско възнаграждение на ищеца за евентуалния иск. Излага становище, че в годишния процент на разходите са включени всички дължими суми, в това число и таксата за разглеждане, като представя справка от онлайн калкулатор. Счита, че уговорената клауза за заплащане на такса за разглеждане не противоречи на добрите нрави. В заключение прави искане съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нов, с който да обезсили първоинстанционното съдебно решение в частта, в която е разгледал евентуалния иск за прогласяване нищожността на уговорената в договора клауза за разглеждане, както и в осъдителната част за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 480лв. с ДДС за евентуалния иск, както и да отхвърли исковите претенции на ищеца изцяло. Претендира разноски.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна Р. П. Р., ЕГН ********** депозира писмен отговор на въззивната жалба чрез процесуалния си представител адв. А. Д. от САК, в която оспорва основателността на въззивната жалба. Сочи, че съдът правилно е уважил исковите претенции. В заключение прави искане съдът да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Постъпила е и частна жалба по реда на чл.278, вр. чл.248 от ГПК, депозирана от „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК:205559807 чрез процесуалния им представител юрисконсулт В. Ц. срещу Определение №710/11.12.2025г., постановено по гр.д.№745/2025г. по описа на РС-Червен бряг, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на решението в частта за разноските. Излага се становище, че съдът неправилно е присъдил адвокатско възнаграждение за евентуалния иск по чл.26 от ЗЗД за прогласяване нищожността на уговорената в договора клауза за разглеждане, при положение, че е уважен главния иск. Излага се становище, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, че адвокатът не е положил правни усилия при съставяне на бланкетна искова молба, както и че 2 делото е приключило в едно съдебно заседание без явяване на процесуалния представител на ищеца. В заключение прави искане съдът да отмени първоинстанционното определение по чл.248 от ГПК и да постанови ново, с което да измени решението в частта за разноските, като намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба, депозиран от Р. П. Р., ЕГН ********** чрез процесуалния й представител адв.

А. Д. от САК, в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Посочва се, че съдът правилно е преценил фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия, като правилно е определил размер на дължимото адвокатско възнаграждение. Посочва богата практика на СЕС. В заключение прави искане съдът да остави без уважение частната жалба като неоснователна.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззивната страна не се явява и не се представлява. Депозира писмена молба, в която заявява, че поддържа въззивната жалба. Прави искане съдът да отмени първоинстанционното съдебно решение и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло исковите претенции. Прави искане за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззиваемата страна не се явява и не се представлява. Депозира писмена молба, в която заявява, че поддържа отговора на въззивната жалба. Прави искане съдът да потвърди първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно и да остави без уважение въззивната жалба. Прави искане за присъждане на разноски.

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е неправилно, поради което следва да бъде отменено изцяло.

Пред РС-Червен бряг са били предявени два обективно евентуално съединени иска по чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 и т.20 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за кредит №: ***, сключен 3 между Р. П. Р., с ЕГН **********, в качеството й на Кредитополучател, и "ЮтеКредит България" ЕООД, ЕИК 205559807, в качеството му на Кредитодател, както и иск по чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, предявен в условията на евентуалност, за прогласяване нищожността на клаузата от същия договор, предвиждаща заплащането на таксата за разглеждане в размер на 838,26лв., като противоречаща на добрите нрави и поради неспазване на нормите на чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК.

Предявен е и иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1972.90 лева, представляваща сума, платена без основание, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.

За да уважи главния иск, първоинстанционният съд е приел, че посоченият в договора годишен процент на разходите не е математически правилен и е подвеждащ за потребителя, тъй като начинът на структуриране на съдържанието на договора сочи, че при изчислението на ГПР не е включено възнаграждението за допълнителни услуги – първо са посочени основните разходи (главница и лихва), след това ГПР, а над тях са обективирани разходите за допълнителни услуги „Таксата за разглеждане“. Според първоинстанционният съд в този случай е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, чието телеологично тълкуване изисква в договора да бъде посочен математически точен и ясен за потребителя ГПР. Съдът е приел, че след преизчислението на годишния процент на разходите при съобразяване на дължимото възнаграждение по допълнителните услуги „Таксата за разглеждане“ се получава резултат от над 100 %.

След като е приел главния иск за основателен, неправилно първоинстанционният съд е развил съображения, с които е приел за основателен и евентуалния иск за прогласяване нищожността на клаузата в процесния договор, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане в размер на 838,26лв. В мотивите си съдът е приел, че клаузата, предвиждаща заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Такса за разглеждане“, е нищожна, тъй като е сключена при неспазване на императивните текстове на чл.10а, чл.11 т.9 и т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК и най-вече при накърняване на добрите нрави. Чрез така договорената допълнителна услуга, според съда, се нарушава принципа на добросъвестност, който принцип е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения.

По отношение на иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД първоинстанционният съд е приел, че от представените по делото доказателства се установява, че ищeцът е заплатил към момента на предявяване на иска сумата от 4972.90 лв. Съдът е съобразил, че тази чиста стойност е платена, както и че кредитополучателката е надплатила 1972.90 лв., която сума следва дружеството ответник да бъде осъден да върне на Р. П.

Р., с ЕГН ********** заплатеното в повече от чистата стойност, а именно – сума в общ размер от 1972.90 лв.

Настоящият въззивен състав намира приетото от първоинстанционния 4 съд за частично неправилно и незаконосъобразно, поради следните съображения:

От приложения по делото Договор за кредит №: ***, сключен между Р.

П. Р., с ЕГН **********, в качеството й на Кредитополучател, и "ЮтеКредит България" ЕООД, ЕИК 205559807, в качеството му на Кредитодател, е видно, че на Р. П. Р., в качеството му на потребител, е предоставен кредит под формата на паричен заем в размер на 3000,00 лв., при уговорен ГПР – 65,60%, срок на погасяване – 24 месеца и ОЛП в размер на 30%. В сключения Договор за потребителски кредит е посочен Погасителен план, в който са отразени месечните вноски като дата /падеж/, вноска /главница/, месечна лихва, вноска фиксирана.

От предмета на представения по делото Договор за кредит №: *** и страните по него – физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗКИ, предоставящ кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в Глава III, чл.10 и чл.11.

Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, които изисквания са императивно посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.