Решение № 312 от 01.10.2024, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. гр. Лом, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Й. Любенова Димитрова при участието на секретаря Моника Ц. Василева като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско дело № 20231620102491 по описа за 2023 година

Производството е образувано по депозирана искова молба от Г. Г. Г., ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. ******* бл. **ап. **, с р е щ у *********, ЕИК **********, с.

************, ул. ******** **, обл. Монтана, представлявана от Г. Ж., с която се иска да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца дължимата се разлика в арендното плащане, постановена с решение от 19.05.2023г. по гр.д.

№ ****/20**г. на РС Лом, изменено с решението от 21.11.2023г. по в.гр.д. № 237/2023г. на ОС Монтана, за стопанската 2021/2022г. по Договор за аренда, сключен и обвързващ страните и вписан в СВ Лом вх.рег. № ****/**.**.20**г., акт ****, т. **, в общ размер на 2310,75 лв., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 21.11.2023г. датата на влизане в сила на решението по в.гр.д. № 237/2023г. на ОС Монтана, до предявяване на иска-28.12.2023г., която е в размер на 31,99 лв., както и законната лихва от предявяването на иска - 28.12.2023г., до изплащането на сумата - иск с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди в исковата молба, че с влязло в сила Решение № 156/19.05.2023г. по гр.д. № ****/20**г. на РС Лом, изменено с Решение № 268/21.11.2023г. по в.гр.д. № 237/2023г. на ОС Монтана арендното плащане, което ответникът му дължи за имотите, предмет на процесния договор за аренда, сключен между страните и вписан в СВ Лом вх.рег.

№ ****/**.**.20**г., акт ****, т. **, е увеличено (за стопанската 2021/2022г.) от 40 лв./дка на 62,92 лв./дка. Т.е. дължимата се разлика в цената е 22,92 лв./дка.

Предметът на договора за аренда, респ. имотите, за които се дължи увеличената цена, са шест ниви, находящи се в землището на с. *******, обл. Монтана, а именно ПИ с идентификатори:

1.22***.**.* /двадесет и две хиляди **********/ с площ от 23555 /двадесет и три хиляди петстотин петдесет и пет/ кв.м. в м. *******,

2.22***.**.* /двадесет и две хиляди *************е/ с площ 16314 /шестнадесет хиляди триста и четиринадесет/ кв.м. в м. *******,

3.22***.**.** /двадесет и две хиляди **********/ с площ 12492 /дванадесет хиляди четиристотин деветдесет и два/ кв.м. в м. *******,

1

4.22***.**.* /двадесет и две хиляди *********/с площ 38887 /тридесет и осем хиляди и осемстотин осемдесет и седем/ кв.м. в м. *******,

5.22***.***.* /двадесет и две хиляди *********/ с площ 2246 /две хиляди двеста четиридесет и шест/ кв.м. в м. *********,

6.22***.***.* /двадесет и две хиляди *************/ с площ 7324 /седем хиляди триста двадесет и четири/ кв.м. в м. *********.

Общата площ на имотите е 100818 кв.м. (100,818 дка /сто декара осемстотин и осемнадесет кв.м./).

Така след увеличението на цената ищецът твърди, че ответникът е следвало да му доплати още 2310,75 лв., което не е сторил.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК в срок чрез пълномощника си адв. Н. Б. от МАК. Същият счита исковете за допустими, но ги оспорва по размер. Твърди, че съгл. НА № ***, т. XIV, рег. № ****, д. № ****/20**г. на нотариус Ст. Ст. ищецът е придобил 16/36 ид.ч. от ПИ с идентификатори:

22***.**.* с площ 16314 кв.м. в м. *******,

22***.**.** с площ 12492 кв.м. в м. *******,

22***.**.* с площ 38887 кв.м. в м. *******,

22***.***.* с площ от 12604 кв.м. в м. *******,

22***.***.* с площ 2246 кв.м. в м. *********,

22***.***.* с площ 7324 кв.м. в м. ********* и

22***.***.*** с площ от 974 кв.м. в м. *********.

По силата на сделката, обективирана в същия нотариален акт, ищецът е придобил и 13/36 ид.ч. от ПИ с идентификатор 22***.**.* с площ от 23555 кв.м. в м. *******.

Твърди се в отговора на исковата молба, че ищецът не е сключил арендния договор за имотите, от които е придобил посочените по-горе идеални части, като същевременно притежава по-малко от 50% от тях, поради което и претенцията му за допълнително арендно плащане е неоснователна.

Претендират се разноски.

В срока за отговор е подаден и насрещен иск, с който се иска да бъде осъден ответникът по насрещния иск Г. Г. Г., ЕГН ********** да заплати на първоначалния ответник и ищец по насрещния иск - *********, ЕИК **********, сумата от 2317,56 лв., представляваща разликата между действително заплатената рента за стопанската 2021/2022г. за 100,794 дка съгл. Договор за аренда с нот. заверка на подписите рег. № ******/19.10.2013г. на нот. Ст. Ст., рег.№ 577 към НК, вписан в СВ Лом вх.рег. № ****/**.**.20**г., акт ****, т.

** и реално дължимата рента за притежаваните от него 42,845 дка съобразно идеалните му части, с която сума неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца по насрещния иск, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска - 12.03.2024г.

Ответникът по насрещния иск поддържа, че същият е недопустим, алтернативно – неоснователен и недоказан, като е изложил и съображения в тази връзка.

В открито съдебно заседание ищецът Г. Г. Г. не се явява лично, представлява се от адв.

В. П. от МАК. Постъпила е молба с вх. № 7933/04.09.2024г. от ищеца Г., в която се сочи, че няма да присъства на насроченото ОСЗ, поради отсъствие от страната и ако не са налице процесуални пречки, моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Предявеният иск се поддържа. Сочи се, че действително документ за собственост конкретно за имотите, вписани в ИМ в т.5 и т.6 по делото липсва, но задължението за плащане на рентна цена произтича от договорено основание, т.е при сключен аренден договор дори да не е със собственика, плащане се дължи, още повече, че няма данни някой друг да претендира да 2 получи арендно плащане за тези имоти - № 5 и № 6 в ИМ, така че дори ищецът да не е собственик изцяло и частично на тези имоти, се поддържа, че му се дължи плащане на договорено основание. Иска се исковата претенция да бъде уважена така, както е депозирана в съда.

Ответникът *********, представлявана от Г. Х. Ж., в съдебно заседание не се явява, а се представлява от адв. Н. Б. от АК - Монтана, с пълномощно представено по делото. На осн. чл. 232 ГПК е направено оттегляне на насрещния иск, като съдът е приел това процесуално действие и е прекратил производството в тази му част.

Уточнява се от страна на ответника, че предявеният иск е оспорен само по размер.

Поддържа се, че с оглед представения от ищеца нотариален акт, същият се легитимира като собственик само на четири от имотите, които са обект на договора за аренда, поради което се поддържа, че предявеният иск от него е основателен по отношение на четири от имотите, а именно - имоти с идентификатори 22***.**.*, 22***.**.*, 22***.**.**, който имот е образуван от имот № *******, който е част от имотите по арендния договор, и по отношение на имот 22***.**.*. Общата площ на тези имоти, сочи ответникът, е 91.238 дка и съобразно решението за увеличаване на арендното плащане ответникът признава, че му дължи по плащане по 22,92 лв. на декар или общо дължимата сумата от „*********“ е 2091,17 лв. По отношение на останалите два имота, които касаят договора за аренда, ответникът поддържа, че същите два имота са предоставени в дял на други собственици, съгласно Решение от 19.05.2023г. по ГД № ****/20**г. Така, че към датата на завеждане на ИМ по отношение на имоти, които са описани в договора за аренда – а именно имоти с № ******* и № ********, са поставени в дял на други собственици и за тях ищецът няма активна процесуална легитимация към датата на предявяване на иска, поддържа се, че искът касателно тези имоти е неоснователен, т.к. ищецът не е техен собственик, още повече, че и в самия нотариален акт, който той е представил, същия е издаден и въз основа на това съдебно решение по делбата.

По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца е направено възражение за прекомерност. Сочи се, че по делото са налице два договора за правна помощ - от 28.12.2023г. и от 26.01.2024г., с посочено заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът твърди, че към тези дати насрещен иск не е предявен, поради което счита, че заявеното искане за разноски по отношение на адвокатското възнаграждение е прекомерно с оглед правната и фактическа сложност на делото.

И двете страни са представили удостоверение за банкови сметки, както следва: ищецът:

IBAN:

***************,

BIC:

********, ответникът:

IBAN:

********************** BIC: **********.

Съдът като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Договорът за аренда е двустранен, формален и възмезден договор с продължително изпълнение. В Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/ са уредни начинът на сключване, правата и задълженията на страните по аренден договор с предмет – земеделски имоти, като някои от разпоредбите са с императивен, други – с диспозитивен характер.

Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗАЗ вменява в задължение на арендатора да заплаща дължимото арендно плащане в уговорения размер и срокове.

За възникване на твърдяната от ищеца претенция следва да се е осъществил следният фактически състав: наличието на валидно сключен договор за аренда с предмет - процесните имоти, което облигационно правоотношение да обвързва страните по делото, уговорен размер на арендно плащане и увеличение на същото до твърдения от ищеца размер по съответния ред; изискуемост (настъпил падеж) на вземането на ищеца, който следва да е изправен кредитор, неизпълнение на задължението за заплащане на договорената арендна цена в срок (в случая – на увеличението).

Когато по време на действие на договора за аренда арендуваният обект бъде 3 прехвърлен на трето за договора за аренда лице, то разпоредбата на чл. 17, ал.2 ЗАЗ посочва, че приобретателя на този имот замества арендодателя като страна по договора за аренда, ако същият е бил вписан. Приобретателят е длъжен да уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване по реда на ал.3 на чл. 17 ЗАЗ. Изрично е посочено, че новият собственик не може да иска от арендатора да изпълни към него задължение, което той вече е изпълнил към предишния арендодател до получаване съобщението за заместване.

От фактическа страна по делото се установи, че страните са в облигационно правоотношение, основано на договор за аренда, сключен на 18.10.2013г., вписан в СВ Лом с акт № ***, том **, дв.вх. № ****/ 22.10.2013г., заверен препис от който е приложен по делото. Видно от чл. 1 на цитирания договор срокът на ползване е 10 стопански години, считано от 2015/2016г.

Предметът на договора са шест поземлени имота, находящи се в землището на с.

*******, обл. Монтана, а именно:

1.ПИ с идентификатор 22***.**.* /двадесет и две хиляди **********/ с площ от 23555 /двадесет и три хиляди петстотин петдесет и пет/ кв.м. в м. *******, 2. ПИ с идентификатор 22***.**.* /двадесет и две хил яди *************е/ с площ 16314 /шестнадесет хиляди триста и четиринадесет/ кв.м. в м. *******, 3. ПИ с идентификатор 22***.**.** /двадесет и две хиляди **********/ с площ 12492 /дванадесет хиляди четиристотин деветдесет и два/ кв.м. в м. *******, 4. ПИ с идентификатор 22***.**.* /двадесет и две хиляди *********/с площ 38887 кв.м. в м. *******,

5. ПИ с идентификатор 22***.***.* /двадесет и две хиляди *********/ с площ 2246 /две хиляди двеста четиридесет и шест/ кв.м. в м. *********,

6. ПИ с идентификатор 22***.***.* /двадесет и две хиляди *************/ с площ 7324 /седем хиляди триста двадесет и четири/ кв.м. в м. *********.

Общата площ на имотите е 100818 кв.м. (100,818 дка /сто декара осемстотин и осемнадесет кв.м./).

Разпечатката съдържа 60 от 105 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5ab2bf9c-d843-4077-8811-355b5979e758