Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 24.07.2023, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
1227/2023
Подписан
24.07.2023

Цитирани разпоредби

  • чл.211 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 60 ал.5 и ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 60 ал.5 и ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.176в · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.176в ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.176в ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.176в ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.176в ал.6 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.176в ал.8 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.180а ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.180в ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.86 · Закон за данък върху добавената стойност
  • § 1 т.35 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.56 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№1414/24.7.2023г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, XXIV състав, в открито заседание на двадесет и седми юни две хиляди двадесет и трета година, в състав :

Председател : Здравка Диева

Членове : Величка Георгиева

Светлана Методиева при секретаря Г.Георгиева и с участието на прокурор Сл.Костова, като разгледа докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 1227 / 2023г., взе предвид следното :

Касационно производство по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

ТД на НАП – Пловдив с процесуален представител гл.юрисконсулт М.М. обжалва Решение № 2076 от 08.11.2022г., постановено по АНД № 3730/2022г. на РС – Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 634372-F635108/09.05.2022г. на Зам.Директор на ТД на НАП - Пловдив, за наложена на Т. Г. ЕООД, ЕИК по Булстат ********* – имуществена санкция в размер на 14 998,12лв. на основание чл.180в ал.3 вр. с ал.1, предл. първо от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, за нарушение на чл.176в ал.6 вр. ал.1 т.1 ЗДДС.

С протоколно определение №

3089/09.05.2023г. по АНД № 3730/2022г. в изпълнение на указания в Определение № 599/07.03.2023г. по КАНД № 74/2023г. на АС – Пловдив, РС – Пловдив е допуснал тълкуване в Решение № 2076/08.11.2022г. по АНД № 3730/2022г. в насока : Отменя Наказателно постановление № 634372-F635108/09.05.2022г. на Зам.Директор на ТД на НАП – Пловдив, с което на Т. Г. ЕООД, ЕИК по булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ***А, представлявано от Б.Б.С. е наложена имуществена санкция в размер на 14 998,12лв. за нарушение на чл.176в ал.6 вр. ал.1 т.1 ЗДДС и П. Т. Г. ЕООД, ЕИК по булстат *********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт за това друго нарушение, ще му бъде наложено административно наказание.

Касаторът счита решението за незаконосъобразно – в противоречие със закона и явно несправедливо, поради неправилно прилагане на чл.28 ЗАНН и неправилен извод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Описана е фактическата установеност по случая с извод, че обезщетението е предоставено със закъснение на 25.08.2021г.

Относно извода на ПРС за предпоставки за прилагане на чл.28 ЗАНН е посочено, че дружеството е било предупредено за нарушение по чл.176в ал.6 ЗДДС с предупреждение от 01.03.2018г., както и е било издадено НП от 16.12.2021г. за нарушение на чл.176в ал.4 ЗДДС, освен което са издадени НП от 07.05.2020г., 19.05.2020г., 27.10.2020г. – 2 бр. за нарушения по чл.86 ЗДДС, вкл. НП от 04.05.2020г. за нарушение на чл.59б от Наредба № Н-18/2006г. Заявено е, че по отношение оспореното НП не е налице повторност по см. на §1 т.35 ДР ЗДДС, каквато не е твърдяна от наказващия орган, но предходните нарушения на данъчното законодателство съставляват утежняващи обстоятелства, свързани с обществената опасност на санкционирания субект. Относно срока на закъснение при изпълнение на задължението по чл.176в ал.6 ЗДДС се счита, че това обстоятелство е отчетено от законодателя в санкционната норма на чл.180а ал.3 ЗДДС, която е приложена в случая и съгл. чл.56 НК вр. с чл.11 ЗАНН – не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства онези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление/нарушение. Оспорен е извода на ПРС за предприети своевременно всички дължими действия от дружеството, с арг. от писмо на Уникредит Булбанк АД от 16.09.2021г., според което искането за промяна № 7 към банковата гаранция е регистрирано в деловодната система на банката на 24.08.2021г., един ден след крайния срок по чл.176в ал.6 ЗДДС. В тази вр. е отбелязано, че законът в чл.176в ал.1 ЗДДС не изисква непременно предоставянето на обезпечение под формата на банкова гаранция, тъй като допуска и обезпечение в пари или в държавни ценни книжа. Нарушението не изисква настъпването на противоправен резултат и се касае за обезпечение, което цели да гарантира в дългосрочен план разчитането по ЗДДС с бюджета /за срок от една година/ и всяко забавяне при изпълнение на задължения по чл.176в ЗДДС носи риск от данъчни загуби.

Поискано е решението да бъде отменено с потвърждаване на НП, а при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Пловдив. Заявено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В ход по същество е заявено в допълнение относно отговора по касационната жалба – 06.09.2021г. е неработен ден, поради което срокът за предоставяне на дължимото обезпечение е трябвало да се удължи с един ден, тоест да се приеме, че изтича на 24.08.2021г., че възражението не е основателно, тъй като срокът се брои в обратен ред преди момента, в който трябва да се извърши съответното действие.

Ответникът Т. Г.

ЕООД, гр.Пловдив с процесуален представител адв.Н.А. оспорва касационната жалба в писмен отговор. Счита решението на ПРС за законосъобразно. Заявено е, че за данъчен период м.08.2021г. е предоставена банкова гаранция, срокът на която е удължен до 07.09.2021г., като в НП е прието, че задължението на дружеството е изпълнено с един ден закъснение – на 25.08.2021г., вместо на 24.08.2021г. – при условие, че към този момент срокът на банковата гаранция не е изтекъл. Счита се, че нарушението не е резултат от умишлено неспазване на срока за предоставяне на гаранцията, а се дължи на непредпазливо поведение на дружеството, при което правилно е възприето за маловажно. Твърди се, че не са били застрашени интересите на фиска, тъй като е била налице действаща банкова гаранция със срок до 07.09.2021г. Затова извода на ПРС в насока – дори минимално наказание в случая е изключително тежко като размер на санкцията, е верен и съобразен с препоръките, дадени в решението по дело С-259/12 /Родопи М срещу ТД на НАП – Пловдив/. Изтъкнато е, че законодателният механизъм за броене на сроковете в обратен ред, а не напред, както е обичайната законодателна практика, създава изключителни затруднения на задължените лица при прилагане на закона, във вр. с което е бил поставен въпрос в ход по същество за точната дата на извършване на нарушението. Поискано е присъждане на разноски за касационната инстанция при оставяне в сила на решението на ПРС / л.17, 18, договор, фактура, банково преводно нареждане – в КД № 74/2023г./.

Представителят на Окръжна прокуратура

– Пловдив счита жалбата за основателна.

Касационната жалба е допустима - подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване.

По същество е неоснователна.

1. НП е издадено от надлежно упълномощено длъжностно лице /Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. – 1, т.1.5 е приложена в адм.нак.преписка и цитирана в НП/, а АУАН № F635108/19.11.2021г. е съставен от гл.инспектор по приходите в НАП.

Според обстоятелствената част на НП, идентично описваща фактическата установеност с АУАН : Като данъчно задължено лице, което за периода м.08.2021г. е извършвало облагаеми доставки на течни горива по приложение № 35 от ППЗДДС със ставка на ДДС 20 на сто и с обща стойност на данъчните основи над 25 000лв. /обща стойност на данъчните основи в размер на 317 544,84лв./, за които не са налице изключенията по чл.176в ал.8 ЗДДС, Т. Г. ЕООД не е предоставило в ТД на НАП – Пловдив ново обезпечение в пари, държавни ценни книжа или безусловна и неотменяема банкова гаранция в законоустановения срок – до 23.08.2021г. вкл., а именно – не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока по предходно обезпечение, предоставено под формата на банкова гаранция изх.номер от 07.09.2016г., последно удължена с Промяна № 6, изх.номер от 21.08.2020г. на стойност 60 000лв. със срок на действие до 07.09.2021г. вкл. За данъчен период м.07.2021г. също е било дължимо обезпечение по чл.176в ал.6 ЗДДС /обща стойност на данъчните основи в размер на 299 962,32лв./, което е следвало да бъде предоставено в ТД на НАП – Пловдив в 14 дн.срок преди изтичане на срока по предходното обезпечение – до 23.08.2021г. вкл. Дружеството е предоставило дължимото обезпечение със закъснение – на 25.08.2021г. е предоставило обезпечение – банкова гаранция с Промяна № 7 от 25.08.2021г. и с продължаване валидността на гаранцията до 07.09.2022г. Нарушението е извършено на 24.08.2021г. в гр.Пловдив и открито на 30.08.2021г. с приключване на проверка по установяване на факти и обстоятелства, за която е съставен протокол от 30.08.2021г. Нарушението е извършено за първи път.

Установените факти са квалифицирани от правна страна за административно нарушение на чл.176в ал.6 вр. с ал.1 т.1 ЗДДС /ал.6 – „Когато са налице условията по ал. 1, лицето е длъжно да предостави ново обезпечение не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока на предходното обезпечение. Размерът на новото обезпечение се определя по реда на ал. 2.; ал.1 т.1 - Всяко данъчно задължено лице е длъжно да предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, когато за текущия данъчен период: 1. извърши облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., или…”/ и е наложена имуществена санкция в размер на 14 998,12лв. на основание чл.180в ал.3 вр. с ал.1, предложение първо ЗДДС /”При нарушение по ал. 1, когато лицето е предоставило обезпечение в 7-дневен срок, следващ изтичането на срока, в който е следвало да бъде представено обезпечение, глобата, съответно имуществената санкция е в размер 25 на сто от дължимото обезпечение.; Лице, което, като е длъжно, не предостави в срок обезпечение по чл. 176в или не предостави обезпечение, или предоставеното обезпечение не е в размера по чл. 176в, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на дължимото обезпечение.”/.

2. Спор относно установените факти и обстоятелства не е имало при разглеждане на жалбата против НП от РС – Пловдив. РС – Пловдив с основание приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения на ЗАНН.

В хода на делото е прието представено от дружеството - писмено нареждане /искане/ на Т. Г.

ЕООД, гр.Пловдив за издаване на Промяна № 7 по банкова гаранция 961DGI116251ASED, регистрирано в деловодната система на банката на 24.08.2021г. /л.70 и сл., дело ПРС/. Видно от приети по делото допълнения към преписката - Промяна № 6 относно банкова гаранция 961DGI116251ASED е със срок до 07.09.2021г., а Промяна № 7 е с изх.номер от банката – 25.08.2021г. /л.37 гръб, дело ПРС/. Според обстоятелствената част на НП – предходното обезпечение е под формата на банкова гаранция № 961DGI116251ASED от 07.09.2016г., последно удължена с Промяна № 6 / 21.08.2020г. на стойност 60 000лв. със срок на действие до 07.09.2021г. За данъчен период м.08.2021г. общата стойност на данъчните основи е в размер на 317 544,84лв. /описани в Приложение № 1 – неразделна част от АУАН/, като размерът на дължимото обезпечение е определим по см. на чл.176в ал.2 ЗДДС и е имало обезпечение в размер на 60 000лв. със срок до 07.09.2021г. Съответно на доказателствата по делото и съдържанието на преписката, ПРС е посочил, че за доставките от обхвата на данъчен период м.08.2021г. е приложима нормата на чл.176в ал.6 ЗДДС. Според РС – Пловдив не е спазена разпоредбата на чл.176 ал.6 вр. ал.1, т.1 от ЗДДС, тъй като срокът на предходното обезпечение е до 07.09.2021г. и дружеството е следвало до 24.08.2021г. да подаде новото обезпечение, поради което е налице съставомерност на деянието и е ангажирана административнонаказателната отговорност с налагане на имуществена санкция, размерът на която е в съответствие с разпоредбата на чл.180в ал.3 ЗДДС - представеното обезпечение е в 7 дневния срок следващ изтичането на срока, в който е следвало да бъде представено обезпечението.