Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3557 от 17.06.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10467/2019
Вид
Решение № 3557
Подписан
17.06.2020
В сила
17.06.2020
Състав
СТАНИМИРА СТЕФАНОВА ИВАНОВА, РЕНИ ХРИСТОВА КОДЖАБАШЕВА, МАРИНА ЕВГЕНИЕВА ГЮРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.3, т. 1, пр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 51, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 20 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 226 · Кодекс за застраховането
  • чл. 226, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 343, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл. 24, ал. 4, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……..................... гр. София, 17.06.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на единадесети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с.

МАРИНА ГЮРОВА при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 10467 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

С Решение № 119370/20.05.2019г. по гр.д. № 73083 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 77-ми състав „Застрахователна дружество Б.И.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** е осъдено да заплати на Х.К.К., ЕГН ********** с адрес: *** и съдебен адрес: адв. П.З.,*** сумите в размери и на основание, както следва: на основание на чл. 432 от КЗ ( в сила от 01.01.2016г.) и чл. 86 от ЗЗД идентичен с чл. 226, ал.1 от КЗ (2006г., отм.) сумата от 14 400лв., ведно със законната лихва от 15.11.2018г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди представляващи болки и страдания от увреждания, причинени на 05.06.2016г. при ПТП; сумата от 1120лв., представляващи обезщетение за забава за плащането на главницата за периода от 08.02.2018г. до 14.11.2018г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 108лв., представляващи съдебни разноски, З. „Б.И.”АД е осъдено да заплати по сметка на СРС сумата от 576лв. за държавна такса, като неоснователен е отхвърлен иска за главница за горница над 14400лв. до предявен размер от 20 000лв. и иска за лихва за горница над 1120лв. до предявен размер от 1555,56лв., като ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски от

386,45лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№

5102822/14.06.2019г. от ответника по исковете „Застрахователна дружество Б.И.”АД, ЕИК *******,в частта, в която исковете са уважени за главница за горница над 12 000лв. до 14 400лв. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че не било установено водач на „БМВ 318” да е единствено виновен за настъпването на вредите. По делото било установено, че ищецът пътувала без поставен обезопасителен колан и така допринесла за настъпването на вредите, защото позволило на тялото да изпадне от купето. Така принос на ищеца за настъпването на вредите бил 70%. Отделно определен размер на обезщетението бил завишен и не съответствал на принципа на справедливостта. Претендирало е разноски.

Въззиваемият-ищец Х.К.К., ЕГН **********, в предоставения срок е оспорила жалбата.

Навела е твърдения, че решението в обжалваната част е правилно. Събраните по делото доказателства установявали претърпяването на вредите, справедливото обезщетение на същото било в размер на сумата, присъдена от районния съд. Действително била допринесла за настъпването на вредите защото не била поставила обезопасителен колан и това било посочено с исковата молба, но претенцията й била съобразена със същото. Процесуалният й представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2031298/15.11.2018г. на Х.К.К., ЕГН ********** срещу „Застрахователна дружество Б.И.”АД, ЕИК *******, с която е поискал от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 20 000лв., ведно със законната лихва подаване на исковата молба до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди представляващи болки и страдания от причинени на 05.06.2016г. от виновно противоправно поведение на В.С. като водач на лек автомобил „БМВ 318 ”, рег. № *******, застрахован при З.Б.И.”АД по застраховка

„Гражданска отговорност” полица № BG/02/115003185717; сумата от 1555,56лв. , представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 08.02.2018г. до 15.11.2018г., като й се присъдят и разноските по делото. Навела е твърдения, че на 05.06.2016г. пътувала в автомобила, като в местността Драките в землището на гр. Вършец, на път ІІІ 812, 12+300км. водач на автомобила поради несъобразена с пътни условия скорост при остър завой наляво загубил контрол върху управлението на автомобила, излязъл от пътно платно и паднал в дере с дълбочина от около 20м., като се преобърнал на дясната страна. При това ПТП ищецът претърпяла счупване на дясна ключица, контузия на главата с разкъсно контузна рана в тилната й област, мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието, кръвонасядания и охлузвания по задна и странична повърхност на гръден кош и кръстно-поясна област, задна повърхност на рамо и лява мишница, разкъсно-контузна рана и кръвонасядания по лява предмишница, кръвонасядания по ляво бедро, нарушен бил нормалната й жизнена дейност, преживяла страх, стрес.

Посочила е, че на 08.02.2018г. поискала от ответника да й заплати обезщетение за претърпените вреди, по телефон служител на ответника я уведомил, че определено обезщетение е 3000лв., до момента нямало плащане. Справедливият размер на обезщетението било 20 000лв. и то при приспадане на съпричиняването на вредите от ищеца в резултат на непоставяне на обезопасителен колан.

Претендирала е разноски.

Ответникът „Застрахователна дружество Б.И.”АД, ЕИК ******* в предоставения му срок е оспорил исковете. Навело е твърдения, че действително бил застраховател по застраховка „ГО” към 05.06.2016г. на водач на „БМВ 318 ”, рег. № *******, но поведението му при процесното ПТ не било виновно противоправно, ищецът не бил претърпял вредите в пряка причинно-следствена връзка с поведението на водача, размер на иск бил завишен, с поведението си ищецът допринесла с 90% за настъпването на вредите, пътувайки без поставен обезопасителен колан. Причинените увреждания не били с продължителен оздравителен процес, не бил преживян стрес и душевни страдания, евентуално ако са претърпени такива то било следствие от лабилна психика на ищеца.

Претендирало е разноски.

По делото е прието неоспорено от страните извлечение от регистъра на Гаранционния фонд съгласно което на 28.12.2015г. е сключена застраховка „Гражданска отговорност” за автомобил с рег. № *******за периода от 28.12.2015г. до 27.12.2016г., прекратена на 14.07.2016г. , застраховател е З.”Б.И.”АД, номер на полица е BG/02/115003185717.

По делото са приети Констативен протокол за ПТП № 3/07.06.2016г. , докладни записки , протокол за оглед на местопроизшествие от 05.06.2016г., постановления по ДП 63/2016г. и пр.пр. 537/2016г., картон на НП № 16-0370-000103/20.06.2016г., съгласно които на 05.06.2016г. на път ІІІ 812,

12+300км около 15,00ч. е настъпило ПТП, при което В.С. като водач на БМВ 318 ”, рег. № ******* поради управление с несъобразена скорост с мокра пътна настилка и релеф-остър завой, загубил контрол , излязъл от пътно платно и паднал в дере с дълбочина от около 20м., преобърнал се на дясна страна, пътуващия пътник Х.К. пострадала, настанена била в болницата в Монтана, имала счупена ключица, претърпяла средна телесна повреда, но поради заявено от нея желание наказателното производство срещу водача да продължи същото е прекратено на основание на чл. 343, ал.2 от НК вр. с чл. 243, ал.1, т. 1 и чл. 199 вр. с чл.

24, ал. 4, т. 4 от НПК, на водача на автомобила В.С. е наложено административно наказание за извършените нарушения.

По делото са приети епикриза от

07.06.2016г., медицинско удостоверение от

15.06.2016г., съгласно които на 05.06.2016г. ищцата е била хоспитализирана в болницата в Монтана до 07.06.2016г., поставена е окончателна диагноза „ контузио капитис; комоцио церебри; фрактура клавикуле екстра”, на 15.06.2016г. е била прегледана от съдебен лекар при УМБАЛ „Александровска”, при което е установено, че има разкъсно-контузна рана в тилната област на главата вдясно; кръвонасядания и охлузвания по задна повърхност на гръдния кош и кръстната област, по страничната повърхност на гръдния кош вляво, по задна повърхност на лявото рамо и предмишница; разкъсно-контузна рана на лява предмишница и кръвонасядания по нея; кръвонасядане на ляво бедро; счупена дясна ключица; мозъчно сътресение.

Прието е писмо от ищеца до ответника от 08.02.2018г. и от 26.03.2018г., с което е поискала изплащане на обезщетение за претърпените от нея вреди от процесното ПТП.

Разпитан по делото св. В.С. е заявил, че бил водач на автомобила при процесното ПТП, приятели били с ищеца, пътували от гр. Вършец към гр. София и на едни от първите завои след гр. Вършец автомобил поднесъл на мокра настилка с пясъчен нанос, станал неконтролируем, излезли от пътно платно, като паднали в дерето от дясната страна. Посочил е, че ищцата се возела на задната седалка, след падането на автомобила се огледал за другите и установил, че ищцата не е в автомобила, била до колата в храстите, треперела, оплаквала се от болки в рамото, изплашена била, паникьосана, но разпознала свидетеля.

С прието по делото заключение по съдебно-автотехническа експертиза което съдът кредитира като неопровергано от събраните по делото доказателства, вярно и задълбочено, вещото лице след запознаване с документи по делото е посочило, че автомобилът е бил снабден с два триточкови колани за предни седалки, два триточкови колани и един двуточков колан за задните седалки.. Функцията била да се фиксира тялото към облегалката и седалката на автомобила, да се ограничи движението им напред при рязко спиране и да се предотврати контакт с детайли от вътрешността на купето – да няма наранявания на главата, лицето, гръдния кош, таза и долните крайници при наличие на отрицателно ускорение по направление на движението, тоест при челни сблъсъци и удари.

Разпитан по делото св. Д.К. е посочила, че е майка на ищеца, на 05.06.2016г. я посетила в болницата , където ищцата била настанена след ПТП, в началото ищцата не я разпознала, не била адекватна, нужен бил разговор от 15 минути, за да ги разпознае. Ищцата била със счупена ключица, с комоцио, с одрасквания по лицето, в косата имала остри листа и тръни, останала 2-3 дни в болницата, не искала да се качи в колата при изписването й.

Заявила е, че ищцата изпитвала силни болки, не можела да се обслужва, имала наранявания по цялото тяло, голяма синина на крака, не можела да става и да се обслужва за 15-20 дни-за обличане, за хранене, за сядане и изправяне, свидетелят й помагала. След 6 месеца състоянието на ищеца вече било задоволително., но около 1-1,5 години не искала да пътува с автомобил, до днес се страхувала да шофира извън града, само в града шофирала.

С прието по делото заключение по съдебно-медицинската експертиза вещото лице след запознаване с доказателствата по делото е посочило, че в причинна връзка с процесното ПТП ищецът е претърпял счупване на дясна ключица, контузия на главата с разкъсно-контузно рана в тилна област в дясно; степенно разстройство на съзнанието, кръвонасядания и охлузвания по задна повърхност на гръден кош и кръстно-поясна област, по странична повърхност на гръден кош в ляво по задна повърхност на ляво рамо и мишница; разкъсно-контузна рана на лява предмишница, кръвонасядания по нея и ляво бедро, поставена била мека имобилизация на горен десен крайник. Посочило, че ако е бил поставен обезопасителен колан почти всички увреждания на ищеца щели да бъдат с по-ниска степен, особено раните по тялото и охлузванията. Не можело да се каже за мозъчното сътресение при такова завъртане и попадане в дере дали би било предотвратено. При ищеца мозъчното сътресение не било с пълна загуба на съзнание, а от типа зашеметяване. Ищцата изпитвала интензивни болки първите 15-20 дни, както и в началото на период на раздвижване на десния крайник, общият възстановителен период бил 2-2,5 месеца, за в бъдеще при натоварване и промяна на време може да изпитва дискомфорт в областта на счупена ключица.

С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.