Определение № 21261 от 22.05.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 25801/2023
- Вид
- Определение № 21261
- Подписан
- 22.05.2024
- В сила
- 22.05.2024
- Състав
- ДИАНА КИРИЛОВА АНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.127 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.159, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 и 38а · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 3 и 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38а · Граждански процесуален кодекс
- чл.38а, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38а, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.41а · Граждански процесуален кодекс
- чл.44, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21261 гр. София, 22.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20231110125801 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от А. Г. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес **** срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46.
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът твърди, че на 13.01.2023г. е сключил договор за паричен заем № 4695672 с „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, като страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 600.00 лева, видът на вноската да е седмична, а размерът на месечния лихвен процент не бил посочен. Посочва, че в чл. 4 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.
Поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото 1 възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството. На датата на сключване на договора, между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ищецът и ответното дружество са сключили договор за предоставяне на гаранция № 4695672, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт" АД задълженията на ищеца.
Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищецът се е задължил да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение, което било разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Посочва, че съгласно договора за поръчителство е следвало да предоставя дължимите парични думи на „Изи Асет Мениджмънт" АД, което пък от своя страна, съгласно договора, е било упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Посочва, че изцяло е погасил процесния кредит. Сочи, че кредиторът „Изи Асет Мениджмънт" АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България" ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица. Твърди, че сключения договор за заем е недействителен. Твърди, че с оглед разпоредбата на чл. 4 от договора единствената реална възможност за обезпечаване на кредита била с одобрено от заемодателя лице. Твърди, че кредиторът не включвал възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му бил по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Посочва, че от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, а доколкото възнаграждението за поръчителство било сигурен договор същото следвало да бъде включено към ГПР. Твърди, че самият Договор за предоставяне на поръчителство № 4695672 е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга. Твърди, че съгласно разпоредбите на ЗЗД договорът за поръчителство не следва да бъде сключван между поръчителя и главния длъжник, както е в случая, а между кредитора и поръчителя. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем. С оглед гореизложеното моли да бъде признато за установено в отношенията между страните А. Г. А. с ЕГН ********** и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Петър Благовестов Дамянов, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство № 4695672 е нищожен, както и осъждането на ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 4046, представлявано от Петър Благовестов Дамянов да заплати на А. Г. А. с ЕГН ********** сума в размер на 185,52 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № 4695672, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането, както и 2 претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Счита, че предявения установителен иск е недопустим, доколкото липсвал правен интерес от неговото предявяване. Твърди, че сключеният договор за поръчителство е действителен, доколкото отговаря на изискванията на закона. Твърди, че действителността на договора за поръчителство не е обусловена от действителността на главното вземане. Твърди, че действителността на договора не се регулира от разпоредбите на ЗПК, доколкото е различен вид договор. Оспорва твърдението за липса на предмет, като сочи, че предметът на договора е обезпечаване изпълнението по договори за кредит срещу възнаграждение. Оспорва договорът да противоречи на добрите нрави и да е налице нееквивалентност на престациите. Моли за отхвърлянето на предявените искове.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и предл. 3 и ал. 2, предл. 4, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на гаранция № 4695672, сключен между страните, както и за осъждане на ответника да плати сума в размер на 185,52 лв. , представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № 4695672, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.05.2023 г. до окончателното плащане.
3.Кои права и кои обстоятелства се признават- няма такива
4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.
5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и предл. 3 и ал. 2, предл. 4, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК:
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже: 1/ че на 13.01.2023 г. между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на гаранция № 4695672; 2/ че договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания - че със същия договор, като сключен за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договор за заем от 13.01.2023 г. се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, че същият накърнява добрите нрави, т. е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.
По обусловения кумулативно съединен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищцата е да докаже, че е платила процесната сума от 185,52 лв., че 3 същата е получена от ответника, в който случай в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание да задържи процесните суми, в конкретния случай с оглед твърденията – че са дължими по договор за предоставяне на гаранция № 4695672.
Съдът служебно следи за недействителност на договори и отделни клаузи, от значение за решаване на правния спор и обявява на страните, че може да не зачете правните последици на нищожна сделка, поради което с оглед принципа на състезателното начало дава възможност на страните да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства.
По доказателствата:
Искането по чл. 219, ал. 1 ГПК за конституиране на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, следва да бъде уважено и третото лице – помагач следва да бъде задължено да представи договор за паричен заем № 4695672 от 13.01.2023 г., сключен с А. Г. А. , погасителен план и СЕФ, както и справка за погасени суми по договора за заем.
Следва да се уважи искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи договор за предоставяне на гаранция № 4695672, както и всички приложения към него, както и счетоводна справка за извършени плащания от ищеца.
Следва да се допусне ССчЕ, вещото лице по която да отговори на въпросите, подробно формулирани в исковата молба.
Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, и на основание чл.219, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, като трето лице-помагач на страната на ищеца „Изи Асет Мениджмънт“ АД, на което да се връчи препис от исковата молба и отговора на исковата молба и му указва, че има възможност да изрази становище не по-късно от първото по делото съдебно заседание.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Файненшъл България“ ЕООД в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи посочения договор за предоставяне на гаранция № 4695672 от 13.01.2023 г.., сключен с А. А., погасителен план и СЕФ, както и счетоводна справка за извършените плащания по него, като ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че непредставянето на исканите документи ще бъде преценявано от съда съгласно чл. 161 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Изи Асет Мениджмънт“ АД в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи посочения договор за паричен заем № 4695672 от 13.01.2023 г., сключен с А. А., погасителен план и СЕФ, както и справка за погасени суми по договора за заем, като ПРЕДУПРЕЖДАВА 4 третото лице - помагач „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че непредставянето на исканите документи ще бъде преценявано от съда съгласно чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба, при депозит в размер на 250 лв., вносими от ищеца по сметка на Софийски районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Д. Р., който да се призове след внасяне на определения депозит.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.
Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора, като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.
Разпечатката съдържа 41 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5ab24572-8dde-49eb-9ee6-deb49980f1cc