Решение № 1817 от 30.12.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1817 гр. Варна , 21.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова

Атанаска Н. Иванова като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско дело № 20203100502802 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 54858 от 12.08.2020 г. подадена от К. С. Р., представляван от адв. М.К. от ВАК срещу решение № 2915 от 07.07.2020 г. по гр.д. № 18637 по опис на Варненски районен съд за 2019 г.- 21 – ти състав, с което са отхвърлени предявените искове срещу Министерство на правосъдието – гр.София за установяване на дискриминационно третиране по повод на въведената в Затвора-Варна система за телефонни услуги „Контел” за периода от 2007г. до 31.05.2009г., за преустановяване на това дискриминационно третиране и за присъждане на обезщетение от 12500 лева за причинените му неимуществени вреди от дискриминационното третиране, ведно със законна лихва считано от датата на увреждането до окончателното плащане, на осн. чл.71, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Закона за защита от дискриминация и в частта, в която са отхвърлени исковете срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София за установяване на дискриминационно третиране по повод на въведената в Затвора-Варна система за телефонни услуги „Контел” за периода 01.06.2009 г.- 21.02.2012 г., за преустановяване на това дискриминационно третиране и за присъждане на обезщетение от 12 500 лева за причинените му неимуществени вреди от дискриминационното третиране, ведно със законна лихва считано от датата на увреждането до окончателното плащане, на осн. чл.71, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Закона за защита от дискриминация.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, постановен в несъответствие със събраните доказателства. Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго с което, съдът да уважи предявените искове.

В отговорите на насрещните страни, се оспорва основателността на жалбата и се излагат съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт с 1 подробни възражения.

С частна жалба вх. Рег. № 254850 от 08.09.2020 г. К. С. Р., обжалва Определение № 260342 от 24.08.2020 г., с което е оставено без уважение искането за изменена на решението в частта за разноските. В отговор на тази жалба въззиваемата страна я оспорва като неоснователна.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна, с правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания за събиране на нови доказателства.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:

Ищецът К. С. Р., пред първата съдебна инстанция, е предявил против 1.

Министерство на правосъдието – гр.София иск с правно основание чл.71, ал.1 т.1, т.2 и т. 3от Закона за защита от дискриминация - за установяване че в периода о т 2007г. до 31.05.2009г. е дискриминационно третиран по повод на въведената в Затвора-Варна система за телефонни услуги „Контел”, за преустановяване на това дискриминационно третиране и за присъждане на обезщетение от 12500лв. за причинените му неимуществени вреди в следствие на дискриминационното третиране, ведно със законна лихва считано от датата на увреждането до окончателното плащане.

2.

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София иск с правно основание чл.71, ал.1 т.1, т.2 и т. 3от Закона за защита от дискриминация за установяване, в периода от за периода 01.06.2009г.-21.02.2012г. е дискриминационна третиран по повод на въведената в Затвора-Варна система за телефонни услуги „Контел”, за преустановяване на това дискриминационно третиране и за присъждане на обезщетение от 12500лв. за причинените му неимуществени вреди от дискриминационното третиране, ведно със законна лихва считано от датата на увреждането до окончателното плащане.

В исковата е изложил твърдения, че в процесните периоди е изтъпрявал наказание „доживотен затвор“ в Затвора – Варна. В затвора гр.Врана, била въведена телефонна система за телекомуникационни услуги „Контел“. Тази система освен че оскъпила разговорите, била безалтернативна.

Според ищеца, лишените от свобода били дискриминирани спрямо останалите граждани, които имали избор между повече от две телекомуникационни компании. Твърди се, че дискриминационно положение е допуснато и по отношение на други лица лишени от свобода, тези които изтърпяват наказание в затворническо общежитие от открити или закрит тип, защото имали достъп до алтернативни доставчици на процесната услуга. Алтернативни доставчици имало включително и към затворническото общежитие към Затвора –Варна. След премахване на телефонните системи на „Мобика“ и „Булфон“, което било осъществено през 2007г. и въвеждане на телекомуникационна система „Контел“ ищецът започнал да изпитва тревога, безсъние, главоболие, което било в резултата от ограничената възможност същия да осъществява контакт със своите близки, поради което желае присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди.

2

Министерство на правосъдието на Република България в отговорът си на исковата молба посочва, че системата „Контел“ е изградена в местата за лишаване от свобода в страната през 2006г., като в Затвора – Варна е въведена през 31.10.2007г. На лишените от свобода е осигурена карта за ползване на същата система, включително и на ищеца, като ползването на системата е определено по предварително утвърден график. Не се оспорва, че след въвеждане на системата в корпуса на Затвора – Варна са били премахнати намиращите се други апарати за телекомуникация, като са останали единствено тези на системата „Контел“. При тези съображения излага, че всички лица изтърпяващи наказание, както и ищеца са били третирани по един и същ начин. Не отрича възможността от лафката на затвора да бъдат закупени карти за достъп до системата на други оператори на телекомуникационни услуги. Счита, че гражданите на страната, които не изтърпяват наказание в местата за лишаване от свобода не могат да бъдат съпоставяни с положението на такива, на които е наложено такова наказание. Оспорва иска като неоснователен с възражението, че ищецът е третиран при еднакви услови с лицата, намиращи се в сходни на неговите условия.

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София в писмен отговор оспорва иска, като изразява становището, че всички затворници, които са лишени от свобода в Затвора – гр.Варна са поставени в едни и същи условия относно ползването само на системата „ Контел“. От правна страна, счита че не е налице дискриминация, тъй като на ищеца е предоставен достъп до телекомунакационни разговори при едни и същи условия и цени.

Първоинстанционният съд при правилно разпределение на доказателсдтвената тежест и преценка на събраните поделото доказателства, е установил всички релевантни факти.

Накратко с цел пълното на мотиви, настоящият съд приема следното от фактическа страна:

Не е спорно, че ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода до живот“ в затвора гр.Врана.

С договор за изграждане и експлоатация на трафикационна система Contel №93-00354/19.09.2006г., сключен между Министерство на правосъдието на Република България и „Бивифон България“ ЕООД, е да се изгради в местата за лишаване от свобода трафикационна система, която да дава възможност на лишените от свобода да провеждат телефонни разговори посредством баркодова идентификация. Със заповед от 25.06.2008г. на Началника на Затвора – Варна е определена комисия, която следва да се запознае с функционирането на системата „Контел“.

Не е спорно, че такава е изградена и се ползва в Затвора в гр.Варна.

От свидетелските показания на М.Л.Ж.в, също изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора – Варна, че до 2006г. в Затвора – Варна били монтирани телефонни апарати на „Мобика“ и „Булфон“. Лишените от свобода си закупували карти за разговор от лафката, след което посредством апаратите провеждали разговори. От 2006г. в Затвора – Варна била внедрена системата „Контел“, която давала възможност на лишените от свобода да осъществяват разговор при цена на минута от 0,98 лева. Старите телефонни апарати на другите оператори били демонтирани. По спомени на свидетеля в ТПО „Разделна“ били оставени и старите апарати. В сектора на затвора с повишена сигурност старите апарати били демонтирани при монтаж на новите „Контел“, а в общата част на затвора това се случило по-късно във времето – след около година – две. Посочва, че не само ищецът Радев страдал, но всички лишени от свобода били дискриминирани, доколкото на други места, като конкретно посочва ТПО „Разделна“ имало оставени от страните апарати на „Мобика“ и „Булфон“. Такива апарати имало дори и в Централния софийски затвор. Радев се оплаквал защото средствата не му стигали за да осъществява контакт със своята сестра и приятелка в чужбина.

3

От показанията на свидетеля Ст.Й.Ф., също изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора Варна, се установява, че в зоната за постоянна сигурност, т.нар. „тежък коридор“ пребивава от 2009г., като първоначално телефонията се осъществявала посредством монтирани апарати на „Мобика“ и „Булфон“, които в последствие били заменени с такива на „Контел“. Цената на минута телефонен разговор в страната след замяна на апаратите била в порядъка на 0,98 -0,99 лева, а за първа международна зона 1,201,30 лева на минута. При монтажа на новите апарати били демонтирани старите такива на „Мобика“ и „Булфон“. Посочва, че изтърпяващите наказание в общежитие „Разделна“ имали възможност за използват телефония чрез апаратите на „Мобика“ и „Булфон“. Тази апарати били налични и в Централния софийски затвор. Посочва, че ищецът Радев е поддържал връзка със своята сестра, своя близък в Германия и адвокат, като посочва, че сумата от 0,98 лева на минута е непосилна за него висока цена за разговор.

От свидетелските показания се установява, че от 2007 г. в Затвора гр.Варна, се ползва само една система, която няма алтернатива.

Безспорно е, наличието на различни условия за провеждане на разговори чрез телекомуникационни средства между лишените от свобода в Затвора гр.Варна и останалите граждани на Б Рългария, които имат избор измежду повече от една телекомуникационна компания.

Спорен е останал въпроса, дали в останалите места за лишаване от свобода, се ползват други по вид телекомуникационни компании.

При тази фактическа установеност, както пред въззивния, първоинстанционния съд са поставени следните правни въпроси: така и пред

1. д а л и по-неблагоприятното третиране на лишените от свобода спрямо останалите граждани в РБългария при ползването на телекомуникационни услуги представлява дискриминация по признак "лично или обществено положение" по смисъла на чл.4, ал.1 ЗЗДискр.

2.

Дали по-неблагоприятното третиране на лишените от свобода в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си представлява дискриминация по признак "лично или обществено положение" по смисъла на чл.4, ал.1 ЗЗДискр.

За да се дадат отговори на тези два въпроса е необходимо да се извърши анализ на приложимите материално правни норми, свързани с исковата претенция на ищеца. В този смисъл първоинстанционният съд е преписал съдържанието на нормите на чл. 4 от ЗЗДискр., чл. 6 от КРБ и чл. В чл. 14 от ЕКЗПЧ. Настоящият съд приема, че тези норми са приложимото право.

По първия правен въпрос отговорът е отрицателен. Лишените от свобода, не могат да бъдат третирани като свободни граждани, защото това третиране излиза извън рамките на наказателната репресия, която по естеството си предполага разграничение.

По втория правен въпрос, съществува съдебна практика, според която понеблагоприятно третиране или поставяне в по-неблагоприятно положение е обусловено от нарушаване на признаците по чл.4, ал.1 ЗЗД искр. на установени правила, предвиждащи права и свободи. По-неблагоприятното третиране на лишените от свобода в зависимост от 4 това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си не е сред предвидените в чл.4, ал.1 ЗЗДискр. или в друг закон признаци, не представлява дискриминация по признак лично/при установяване във всеки конкретен случай на обективен, същностен за личността белег, позволяващ да бъде прилаган еднакво/ или обществено положение.