Решение № 4505 от 14.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4505 гр. София, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20241110204707 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК вр. с чл.144 АПК.

Образувано е във връзка с постъпило искане в касационната жалба на Комисията за регулиране на съобщенията против Решение № 2255 от 14.05.2024г., постановено по АНД № 4707/2024г. по описа на СРС, с което се иска изменение на обжалвания съдебен акт в частта, относно разноските.

Срещу касационнта жалба е постъпил отговор от ,,Вайбър Медиа“ С.а.р.л, в който се оспорват мотивите на касационнния жалбоподетял, като същевременно се възразява срещу искането за изменение на първоинстанционното решение в частат, относно разноските.

Софийски районен съд, след като извърши цялостна служебна преценка по редовността и допустимостта на депозираното искане, намира, че същото е подадено от процесуално легитимирано лице, а разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Видно от съдържанието на Решение № 2255/14.05.2024г., постановено по АНД № 4707/2024г. по описа на СРС, 111 – ти н.с. е, че с него съдът е уважил жалбата на ,,Вайбър Медиа“ С.а.р.л,, като е е отменил № 7, издадено на 24.03.2023г. от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което дружеството е било подведено под административна отговорност за извършено административно нарушение по чл.251е, ал.2, изр.1 от ЗЕС и му ебило наложено наказание имуществена санкция в размер на 10 000 лева.

С Решението съдът е осъдил административно наказващият орган да заплати на ,,Вайбър Медиа“ С.а.р.л, сумата в размер на 1 905.00 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

1

Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН регламентира правото на разноски на страните в производствата пред районния и административния съд, като препраща към реда по АПК. В чл. 143, ал. 1 АПК е предвидено, че разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на административния орган, когато обжалваният административен акт или отказа да бъде издаден такъв, бъде отменен от съда.

В конкретния случай жалбоподателят е имал право на присъждане на разноски и с оглед изхода на делото, такива са му се следвали. Това обстоятелство не се оспорва от касационния жалбоподател, но се възразява срещу неговата прекомерност и се иска намаляване на размера му.

В съдебно заседание упълномощеният юрисконсулт на административно наказващия орган е навел възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Съдът намира, че искането на касационния жалбоподател за редуциране на присъденото адвокатско възнаграждение, е неоснователно.

Видно от присъденото в полза на страната възнаграждение е, че същото не се явява прекомерно, а е било съобразено както с фактическата и правна сложност на административно – наказателното производство, така и с явяването на защитник и разпоредбите в Наредба № 1 от 09.07. 2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Съобразно чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2 от наредбата при материален интерес от 1 000 до 10 000 лева, възнаграждението е 400 лева + 10% за горницата над 1 000 лева. За осигуряването на съответствие на адвокатското възнаграждение с принципните изисквания за обоснованост и справедливост, следва във всеки случай индивидуално да бъде оценявана фактическата и правна сложност на разглежданото дело, при което се прилагат критерии като броя проведени съдебни заседания, обема на доказателствените материали, участието на защитника в производството чрез лично явяване в съдебна зала и писмено изразяване на становище по същество на казуса, броя на поставените за разрешаване правни проблеми и тяхната юридическа комплицираност и други. За осигуряването на реципрочност между възведените критерии и стойността на уговореното адвокатско възнаграждение следва да се държи сметка още и за обезщетителния характер на вземането на разноски, който при 2 значителна прекомерност на уговорената сума се обезличава и неоправдано придобива измерения на санкционна последица за насрещната страна, при което възлагането на разноските в нейна тежест не се явява неоправдано тежък резултат.

В горния смисъл следва да се обсъжда и практиката на ЕСПЧ, който приема, че "жалбоподателят има право на възстановяване на разходи и разноски само доколкото е доказано, че те са били действително и необходимо направени и са в разумен размер" (Решение от 10.03.2015 г. на ЕСПЧ по делото на ххх срещу България).

Размерът на присъденото възнаграждение следва да бъде съобразен върху стойността на наложената глоба или имуществена санкция, като в случая е налице максимално предвидено наказание от 10 000 лева.

Предвид правната сложност на делото съдът не счита, че присъденото възнаграждение, следва да се редуцира. В случая е налице подвеждане на дружество под административна отговорност касаещо специфична материя по ЗЕС, искане за спиране на производството по преюдициално запитване до съда в Люксембург, явяване на защитник в съдебно заседание и депозиран отговор на касационна жалба, поради което е обосновано договарянето и на по – високо от минимално предвиденото в наредбата възнаграждение.

С оглед изложеното съдът счита, че искането на касационния жалбоподател за изменение на съдебното решение, в частта относно разноските, е неоснователно.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Комисията за регулиране на съобщенията, с която се иска изменение на Решение № 2255 от 14.05. 2024г., постановено по АНД № 4707/2024г. по описа на СРС в частта, относно разноските.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок, считано от връчването му на страните, пред АССГ.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3

4