Решение № 211 от 14.06.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Перник , 14.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА

Членове:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА

МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-

ПАЛАЗОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА Въззивно гражданско дело № 20211700500141 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с рег. № 261254 от 19.01.2021 г. от ЧСИ Ш.Д. чрез адв. А.Т. против решение № 260555 от 18.02.2020 г. по гр.д. № 4379 по описа на Районен съд – Перник за 2020 г., с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу „НД Мениджмънт“ ООД, установителен иск по чл.422 от ГПК, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.78 и чл.80 от ЗЧСИ за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата от 246.00 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, представляваща авансово дължими разноски по изпълнително дело № 20157960400977, за която и издадена заповед за изпълнение на парично задължение в рамките на ч.гр.д. № 1811/2020 г. по описа на ПРС, като е осъден да заплати на „НД Мениджмънт“ ООД разноски в заповедното и исковото производство.

По изложени в жалбата съображения за неправилност поради незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът не е заплатил дължимите суми по процесните сметки по чл.79 от ЗЧСИ, които намира за издадени в съответствие с императивните правни норми. Сочи, че извършените от ищеца действия, чието заплащане се претендира, са предприети в изпълнение на искания, направени от страна на ответника като взискател. Поддържа, 1 че не всички извършени в изпълнителното производство действия са за сметка на длъжника. Претендира присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна „НД Мениджмънт“ ООД чрез адв. К.Т., в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, е подала писмен отговор по въззивната жалба, с който оспорва жалбата като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски за въззивното производство.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира следното:

Пред районния съд е предявен установителен иск по чл.422 от ГПК.

Ищецът твърди, че ответното дружество не е заплатило дължими се такси и разноски по изп.д. № 977/2015 г. на ЧСИ Ш.Д., за които са издадени две сметки по чл.79 от ЗЧСИ и фактура.

Ответникът е оспорил иска с твърдения, че вземането е цедирано, че е изготвена сметка, без да има реално извършена услуга, че ако са извършени изпълнителни действия, без авансово да са заплатени разноски, то тези действия са неправомерни, че ищецът не е издал данъчна фактура и ответникът не е осчетоводил такова задължение.

За да отхвърли иска ПРС е приел, че в сметките и фактурата не са посочени отделните услуги и предвид на незаконосъобразно издадената сметка е ирелевантно дали ЧСИ действително е извършил конкретните изпълнителни действия.

Решението на ПРС е валидно.

По допустимостта на решението съдът се произнася служебно относно обжалваната част на решението, което следва от разпоредбата на чл. 269 ГПК и в тази връзка въззивният съд констатира следното:

С определение № 245 от 29.03.2021 г. по настоящото дело, искова молба с вх. № 18898 от 17.08.2020 г., подадена от ЧСИ Ш.Д., чрез адв. А.Т. срещу „НД Мениджмънт“ ООД, е оставена без движение, като нередовна, и на жалбоподателя е указано в едноседмичен срок от връчване на съобщението с писмена молба, с препис за насрещната страна да уточни обстоятелствата, на които се основава искът, а именно да посочи конкретните действия, за които са начислени таксите, предмет на спора, като уточни за всяко едно от тях вида на действието, датата на извършването му и размера на начислената такса, и в съответствие с направените уточнения да конкретизира своето искане към съда.

С молба с вх. № 1783 от 20.04.2021 г., ищецът е отстранил нередовностите по предявения иск, в частта по отношение на сметка по чл.79 ЗЧСИ № *** г., издадена за сумата от 216.00 лева с ДДС, но не е отстранил тези констатирани от съда недостатъци, досежно сметката по чл.79 ЗЧСИ № *** г., за сумата от 30.00 лева без ДДС. Относно последната е посочил, че се отнася за допълнителни разноски – заплащане на пощенски и/или куриерски услуги (неначисляване на ДДС, съгласно чл.26, ал.5, т.4 от ЗДДС), като твърди, че на основание т.31 от ТТРЗЧСИ се дължи сума в размер на 10.00 лева за получаване на информация и документи свързани с длъжника и/или неговото имущество и 10.00 лева – заплащане на пощенски услуги, без да посочи кога и какви пощенски услуги е извършил ЧСИ, нито пък кога и каква информация и документи е 2 получил свързани с длъжника. По същия начин е посочил и досежно начислените от него в процесната сметка допълнителни разноски в размер на 10.00 лева, за които се е ограничил да посочи, че се дължат за заплащане на куриерски услуги.

Настоящият съдебен състав намира, че ищецът не е отстранил констатираните нередовности в предявения иск, в частта досежно сметка по чл.79 ЗЧСИ № *** г., за сумата от 30.00 лева без ДДС, тъй като не е изложил факти и обстоятелства, кога и какви пощенски услуги твърди, че е извършил, каква информация и документи твърди, че е получил по изпълнителното дело относно длъжника. Също така липсва яснота и каква куриерска услуга твърди, че е извършил по изпълнителното дело, за да начисли и такса в размер на 10 лева по т.31 от ТТРЗЧСИ.

Предвид горното, съдът намира, че решението на районния съд в частта, с която се е произнесъл относно вземане в размер на 30.00 лева, за което е издадена сметката по чл.79 от ЗЧСИ № *** г., се явява недопустимо, като постановено по нередовна искова молба, и следва да се обезсили, а производството по делото на основание чл.129, ал.3 във връзка с ал.4 от ГПК да се прекрати. В този смисъл е и приетото в т. 7 от ТР № 2 от 02.07.2004 г. на ОСГТК на ВКС, според което, когато пред въззивния съд са констатирани нередовности на исковата молба и същите не са били отстранени в дадения срок, съдът се произнася с решение в открито заседание с призоваване на страните, като обезсилва решението на долустоящата инстанция и прекратява производството. Недопустимостта е порок на обжалваното решение, който и без да е заявен изрично във въззивната жалба, може да бъде констатиран служебно от въззивния съд.

С оглед приетото в т.13 от ТР № 4/2013год. от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, при прекратяване на исковото производство по чл.422 от ГПК, не по спогодба, съдът разглеждащ установителния иск, обезсилва издадената в заповедното производство заповед за изпълнение на парично задължение, като обезсилването на заповедта се постановява заедно с определението за прекратяване на производството по делото, поради което и въззивният съд намира, че издадената заповед за изпълнение следва да се обезсили в частта, касаеща вземането, за което се обезсилва първоинстанционното решение.

В останалата му част решението на ПРС е допустимо и спорът следва да се разгледа по същество.

От събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства и приложеното във въззивното производство изпълнително дело, се установява следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че на *** г. по ч.гр.д. № 01811/2020 г. по описа на ПРС против „НД Мениджмънт“ ООД по реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от *** г. в полза на ЧСИ – Ш. Ш.

Д., с рег. № *** за сумата от 246.00 лева, представляваща неплатени такси и разноски съгласно, т.3, т.4, т.5, т.8, т.9 и т.31 от ТТРЗЧСИ, сторени по изпълнително дело № 20157960400977, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.04.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 25.00 лева – държавна такса и сумата от 300.00 лева – адвокатско възнаграждение.

3

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК - на 20.07.2020 г. от „НД Мениджмънт“ ООД е входирано възражение, с което е оспорена дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение с твърдения че вземанията и задълженията по сключени договори за потребителски кредити били цедирани, за което ЧСИ – Ш.Д. бил уведомен, както и делото било изпратено за продължаване на принудителното изпълнение при друг съдебен изпълнител преди да бъде конституиран новия взискател в изпълнителното производство.

В указаният от съда едномесечен срок, ЧСИ е депозирал искова молба, за да запази ефекта на подадената заповед за изпълнение.

Няма спор, а това се и установява от приложеното изпълнително дело, че на 15.10.2015 г. е образувано изп.д. № 977/2015 г. по описа на ЧСИ – Ш.Д.. с взискател „НД Мениджмънт“ ООД. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил, че възлага на ЧСИ всички действия по чл.18 от ЗЧСИ. Установява се също така, че в изпълнение на молбата за проучване имуществото състояние на длъжника ЧСИ е извършил справки. По делото са налице доказателства, че са изпращани съобщения, налагани са запори.

За извършени по изпълнителното дело действия, ЧСИ е съставил сметка № *** г., в която посочил, че ответникът дължи сумата от 216.00 лева с ДДС, съставляващи такси и разноски по изпълнителното производство по т. 3, т.4, т.5, т.8 т.9 от ТТРЗЧСИ.

Въз основа на тази сметка е съставена и Фактура № *** г.

Пред първоинстанционният съд е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която процесната сметка е отразена в счетоводството на ЧСИ Ш.Д. през март 2020 г., както и в дневника за продажби, като е внесен и дължимия ДДС, но не е отразена в счетоводството на ответника и не са отразени в дневника за покупки за съответния период, като и ответника не е заплатил претендираната сума по сметката.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Предмет на иска по чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК е признаване за установено по отношение на ответника съществуване на вземане на ищеца за определени парични суми. Уважаването на претенцията предполага доказване от страна на ищеца в условията на пълно и главно доказване, че по процесното изпълнително дело са извършени действия – изпълнителни и технически, за които се дължат такси и разноски, предмет на процесната сметка № *** г., а ответника при доказване на тези предпоставки, следва да докаже, че е платил същите, респ. да докаже своите правоизключващи и правопогасяващи възражения.

Спорни по делото са въпросите свързани с изготвянето на процесната сметка, дължимостта на начислените в същата такси и разноски, както и до обема на извършените от ЧСИ да извършва изпълнителни и технически действия в съответствие с чл.18 от ЗЧСИ.

Преди да се отговори за дължимостта на начислените в процесната сметка такси и разноски, следва да се отговори на въпроса, дали ЧСИ е овластен от взискателя по изпълнителното дело да извърши действия по смисъла на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ.

4

В тази връзка следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ дава възможност на взискателя да възложи на ЧСИ извършване на посочените в същата допълнителни действия, като да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество, т.е. тази разпоредба дава възможност взискателят да възложи на ЧСИ извършване на технически действия, съпътстващи и осигуряващи основните процесуално-правни действия по образувано изпълнително дело. В този смисъл са решение № 445 от 27.07.2010 г. по гр.д.

№1219/2009 г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 120 от 08.07.2011 г. по гр.д. № 1123/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ- ро т.о.

В молбата за образуване на изпълнителното дело от 15.10.2015 г., „НД Мениджмънт“ ООД изрично е посочил, че възлага на ЧСИ всички действия по чл.18 ЗЧСИ, то и извършените от него в хода на образуваното изпълнително дело справки са извършени с оглед възложеното му от страна на „НД Мениджмънт“ ООД и необходимостта от обезпечаване на принудителното изпълнение по образуваното изпълнително дело. Следователно в пределите на своята компетентност ЧСИ не е извършил действия, надхвърлящи необходимото за проучване на имуществото на длъжника. Извършените справки са регулярни, през достатъчен интервал от време, предполагащ евентуална промяна в проверяваните обстоятелства и не може да се приеме, че е липсвала необходимост за извършване на тези действия от страна на ЧСИ.