Разпореждане № 264610 от 09.07.2021, Районен съд - Стара Загора

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

Номер 264610 Година 09.07.2021 Град

Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На девети юли Година 2021 в закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

И. Р.

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1673 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С разпореждане от 18.06.2021 г. съдът е оставил без движение постъпилата по делото молба за издаване на изпълнителен лист с вх. № 272751/16.06.2021 г., а на ответника „Е. С., чрез пълномощника му, е изпратено съобщение, в едноседмичен срок от получаването му да уточни страната, от името на която подава тази си молба по делото, тъй като в същата е посочено, че се подава от името на Е.Р., което обаче не е страна по делото (чл. 102, ал. 1, т. 2 ГПК). В съобщението на ответникът е и указано, че ако в дадения срок не отстрани посочената нередовност на тази молба на пълномощника си, на основание чл. 101, ал. 3 ГПК, съдът ще счете, че такава не е подавана по делото и ще му я върне (л.

133)..

Това съобщение, с препис от разпореждането, ответникът е получил редовно на 24.06.2021 г., по реда на чл. 50, ал. 3 ГПК, видно от върната по делото разписка (л. 135).

В даденият му едноседмичен срок, изтекъл на 01.07.2021 г., същият не е отстранил посочената нередовност на молбата за издаване на изпълнителен лист, а тя не може да се приеме за отстранена и с постъпилата след това на 05.07.2021 г. по делото молба на пълномощника му (л. 136-139). Защото е подадена по пощата едва на 02.07.2021 г., след изтичането преди това на 01.07.2021 г. на дадения на ответника едноседмичен срок по чл. 101, ал. 1, изр. 2 ГПК, който е преклузивен и поради това съдът не може да я вземе предвид, защото е подадена след изтичането му (чл. 64, ал. 1 ГПК). Такава е и задължителната практика на ВКС, според която, с оглед нормата на чл. 64, ал. 1 ГПК, исковата молба се връща и когато указанията на съда са изпълнени, но след изтичане на дадения за това едноседмичен срок по чл. 129, ал. 2 ГПК, защото е преклузивен (каквито са всички процесуални срокове, включително и даденият в случая на ответника такъв по чл. 101, ал. 1, изр. 2 ГПК, поради което при неспазването му следва да намери приложение същата съдебна практика - б.р.) и с изтичането му се преклудират правата на ищеца да отстрани нередовностите й (така Опр. № 453-2011-III г.о., Опр. № 93-2013-IV г.о., Опр. № 203-2011-III г.о. и Опр. № 77-2011-I г.о.).

Поради това съдът намери, че е налице хипотезата на чл. 101, ал. 3