Решение № 55 от 17.04.2026, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Тетевен, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря Т. ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20264330100064 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 357, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 188, т. 1 от КТ.

Образувано е по предявена Искова молба на С. М. М., ЕГН **********, с адрес: с. В., Общ. Тетевен, Област Ловеч, ул. „**********“ № 22, чрез адв. С. от ВАК (ищец) срещу Детска Градина „Слънце“ , ЕИК 000285122, с адрес с. Градежница, ул. „Цар Симеон“ № 1, представлявана от директора Д. С. (ответник) с предявен иск с правно основание чл. 357, във връзка с чл. 188, т. 1 от КТ за отмяна на Заповед № 56/18.12.2025 г. на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание „Забележка“.

Ищецът сочи, че с Трудов договор № 3/09.09.2013 г. е назначена в Детска градина „Слънце“, село Градежница на длъжност „старши учител“ на пълно работно време. Счита, че оспорваната Заповед е незаконосъобразна на следните правни основания: Липса на извършено нарушение, респективно недоказаност на извършването на дисциплинарно нарушение; Не е спазена разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ нарушението да бъде описано ясно и разбираемо; По отношение на второто нарушение, описано в заповедта не е посочена датата на неговото извършване, с което е нарушена и разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ и на последно място заповедта е издадена при злоупотреба с право.

Ищцата сочи, че видно от текста на обжалваната Заповед, наказанието „забележка“ й е наложено за две дисциплинарни нарушения. Първото нарушение е описано, както следва:

На 21.10.2025 г. ищцата е забранила на помощник-възпитателката да помогне на детето В. С. да се нахрани и същото е останало гладно за обяд.

Ищцата счита, че така описаната фактическа не отговоря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ и съдебната практика на ВКС относно изискванията към съдържанието на заповедта. Ищцата сочи, че не е забранявала на помощник-възпитателката да нахрани детето В. С.. Помощник-възпитателката на групата е Л. А.. Посочената служителка не се е опитвала да нахрани детето на посочената дата. Подобен опит е направен от помощниквъзпитателката Л. М., която не е помощник-възпитател на групата на която е учител ищцата.

Обстоятелството, че не е описано, конкретно кое е лицето, което е помощник-възпитател на групата води до липса на ясно и разбираемо описание на нарушението. Счита, че след като в 1 заповедта не е посочено, коя е служителката, на която ищцата не е позволила да нахрани детето, то това следва да се приеме за съществено нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ. След като фактически не пом.-възпитателката на групата, а друго лице заемащо същата длъжност се е опитала да нахрани детето, то липсата на посочване на този факт води до неяснота на описаното нарушение.

Ищцата счита, че от описанието на нарушението следва да се приеме, че същото е свързано с обедното хранене на детето В. С.. Първото описано нарушение е във връзка с подадена Жалба от родителя Д. М. А. - А., която е родител на детето В. А. С.. В Жалбата била изложена следната фактическа обстановка: „На 20.10.2025 г. г-жа С. М. не е позволила В. да бъде нахранена от лелята, защото детето ми не било „бебе“. Детето ми е сложено да спи гладно без да бъда уведомена като родител.“

Сочи се, в исковата молба, че от страна на ответника не е преценено дали е верен или неверен е факта и подхода от гледна точка на правилното възпитание на децата в детската градина в твърденията посочени в обясненията на ищцата дадени от чл. 193 КТ, както следва: „Няколко пъти я подканях, да започва да се храни да опита сервираната и храна, но без резултат. Моето отношение и действията ми бяха изцяло насочени към самостоятелното хранене, защото това е част от възпитателния процес. Целта ми беше да я мотивирам, а не да я унижа (ако започне да я храни). В детската градина, децата от първа група се насърчават да се хранят самостоятелно и да опитват от предложената храната. В. е във втора група и се храни самостоятелно и затова забраних на помощник - възпитателката Л. М. да я храни, защото детето наистина не е бебе. Направих го за да избегна евентуално отношение от останалите деца в групата (да не й се подиграват, че я хранят).“ Ищцата сочи, че в заповедта, която има описание от един ред за нарушението не се установява работодателят да е обсъдил посочените факти - детето се храни самостоятелно, за запазване на психичното му здраве не следва да се допуска да бъде хранено пред други деца. Напротив вместо обсъждане на правилно приложените подходи от страна на ищцата, работодателят налага наказание.

На следващо място се сочи в исковата молба, че видно от документите по дисциплинарното производство името на помощник-възпитателката, която се е опитала да нахрани детето, не е посочено нито в сигнала на родителя, нито в исканията за обяснения, липса дори и в заповедта за налагане на наказание. Името се появява единствено и само в дадените от ищцата обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ. Лицето е помощник възпитателката Л. М., която е в конфликт с ищцата. Ищцата счита, че злоупотребата с право не произтича от отношенията между ищцата и помощник-възпитателката Л. М., а от приятелските отношения между последната и директорката на детската градина. Сочат се многократни заплахи на Л. М. по отношение на ищцата, че ще бъде уволнена дисциплинарно се реализират чрез директора на детската градина. В тази връзка ищцата счита, че Заповедта е издадена при злоупотреба с право, при ясната липса на извършено нарушение.

По отношение на второто нарушение, която, както следва: „Не еднократно в един и същи ден С. М. е дърпала и влачила по земята детето З. А., защото той не е искал да се отдалечи от една врата“.

Ищцата заявява, че от гледна точка на материалния закон - чл. 195, ал. 1 КТ и изискванията за ясно и разбираемо описание на нарушението, заповедта в тази част е незаконосъобразна. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ „Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.“ Счита, че от заповедта не може да се установи кога е извършено нарушението, с оглед на преценката на давностните срокове по чл. 194, ал. 1 КТ. Сочи, че на това основание в тази част заповедта е незаконосъобразна. Отделно от това нарушението не е описано ясно 2 разбираемо. Не става ясно, къде се е намирала процесната врата, поради каква причина детето е дърпано от нея.

Ищцата заявява, че в искането й за обяснения също не се установява дата, на която се твърди да е извършено нарушението. Отново в нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ не е описано ясно и разбираемо, за какво точно нарушение се искат обясненията. За разлика от предходното нарушение за второто на ищцата не са предоставени сигналите от родителя и обясненията на Л. М..

Сочи се в исковата молба, че от обясненията дадени от ищцата по реда на чл. 193, ал.

1 КТ се установява, че детето З. А. е със специални образователни потребности (СОП), Детето е невербално и комуникацията се осъществява чрез жестове и поведенчески сигнали.

Ищцата заявява, че подробно е описала поведението на детето, което осъществява контакт с околните чрез бутане, ритане, хапане и хвърляне на играчки. Дето не сяда на столче да се храни, обикаля столовата по време на хранене, качва се от стълбите на парното, на перваза на прозореца, увисва на дръжката на бравата и меката връзка на бойлера, често лежи на плочките. Когато се опита да го свали или вдигне, детето се отпуска и ляга.

Сочи се в иска, че от така дадените обяснения, които са по-подробни, се установява фактическа картина, която не е описана в заповедта за налагане на наказание. Детето, наред с всички опасни за себе си действия, увисва на дръжката на вратата. Счита, че това е риска при който при отваряне на вратата детето може да падне и да се нарани. Това е причината същото да бъде отмествано от бравата на вратата - да бъде запазено неговото здраве.

Запазването на здравето на децата според директора на ДГ „Слънце“ е нарушение, стига с това да се постига целения резултат да бъде наложено наказание за служителя, който се грижи за живота и здравето на детето. Счита твърдението, че детето е било дърпано и влачено по земята са не само неверни, не само изложени в условията на злоупотреба с право, но и са клеветнически. Сочи се, че и второто нарушение било установено от обяснението на Л. М..

Ищцата заявява, че от текста на заповедта не може да се установи, дали в учебното заведение за предучилищно образование назначен ресурсен учител, дали ищцата е била обучена за работа с деца със СОП, дали това дете е част от групата на ищцата, дали в момента, в който се твърди, че е извършено нарушението е отговаряла ищцата за неговото здраве или друг служител. Посочената неяснота води единствено и само до незаконосъобразност на издадената заповед за налагане на наказание.

Моли съда да отмени Заповед № 56/18.12.2025 г., издадена от директора на Детска градина „Слънце“, ЕИК 000285122, село Градежница, с която на С. М. М. е наложено наказание „забележка“ като незаконосъобразна, издадена в нарушение на процесуалния и материалния закон. Претендира сторените съдебни разноски, за които в съдебно заседание се представя списък от адв. С. по реда на чл. 80 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на ИМ от ответника, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска. Ответникът оспорва претендираното право и предявеният иск от ищеца.

В отговора на исковата молба се сочи, че на първо място работодателя оспорва твърдението на ищцата, посочено от същата като „правно основание“, че издадената заповед е незаконосъобразна, поради „липса на извършено нарушение, респективно недоказаност на извършването на дисциплинарно нарушение“. Сочи, че със Заповед № 56 от 18.12.2025 година, издадена от Д. С. в качеството й на директор на Детска градина „Слънце“, село Градежница, била наложено на старши учител С. М. дисциплинарно наказание „забележка“ за извършени две нарушения на трудовата дисциплина. Сочи се, че преди издаването на цитираната заповед директора на Детска градина „Слънце“, село Градежница изискал от гжа М. писмени обяснения за всяко от тези две нарушения, съгласно разпоредбата на чл. 193 от КТ.

3

Счита, че предложената в обяснението на г-жа М. интерпретация на поведението й като „педагогически подход“ не е в съответствие на задължението по т. 2 от Раздел III „Професионална и колегиална етика“ от връчената й длъжностна характеристика за длъжността „старши учител“, съгласно която в това й качество следва да не нарушава правата и личното достойнство на децата и т. 2 от Декларация за приемането на принципите за работа с деца, заложени в Етичния кодекс на детската градина, според който следва да работи в интерес на детето, като по този начин не е изпълнила задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл. 126, т. 13, предложение последно от КТ. Сочи, че учителят няма право да забрани на другите служители в детската градина да изпълняват своите трудови задължения. Всеки служител в детската градина има право на самостоятелна преценка как да изпълнява своите трудови функции. Съгласно вътрешния трудов ред всички групи в детската градина ползват при сутрешното (8:30), подкрепителното (10:00), обедното (12:00) и следобедното (15:30) хранене на децата една и съща столова. Съгласно Правилника за вътрешния трудов ред (Правилника) т. 23 в столовата на детската градина се хранят едновременно всички възрастови групи, като помощник-възпитателите на групите отговарят за сервиране, отсервиране, хранене на децата от трите групи и за поддържане на хигиената в столовата. При храненето няма разделение на отговорността на помощник-възпитателите по групи, тъй като първа смяна (06:00 часа до 14:30) работи само един помощник-възпитател, а втора смяна (09:30 часа до 18:00) са двама, съгласно т. 38 /3/от Правилника.