Решение № 1882 от 14.12.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1882 гр. Варна, 14.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско дело № 20213100502427 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.259 ГПК.

Образувано е по ВЖ вх.№297228/31.08.2021г. на ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК 121265177, София, чрез ю.к.Ст.Х. срещу решение №262301/16.07.2021г. по ГД №12296/2020г. на ВРС, в частта, в която съдът е осъдил ответното застрахователно дружество да заплати на В. Д. Д., ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител Д.Д., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП на 30.07.2019г. в гр.Варна, на спирка Миньор в посока Зл.пясъци, което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а.БМВ 325 Д, с рег.№В 7822 НН Х. П. П., ЕГН **********, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 30.07.19г. /датата на ПТП/ до окончателното изплащане на задължението. Решението е обжалвано в осъдителната част за разликата над 2000 лева до 3500 лева както и в частта за присъдените законни лихви, считано от датата на ПТП до 16.10.2020г. Твърди се, че решението в тези части е неправилно и незаконосъобразно. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски, вкл.ю.к.възнаграждение.

В жалбата се излага, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства като в резултат на това е достигнал до погрешни правни изводи и присъдил обезщетение в завишен размер. Съдът не е определил обезщетението съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД 1 в справедлив размер като в решението липсват мотиви въз основа на кои критерии съдът е осъразмерил вредите. Твърди се, че присъдената сума не съответства на претърпените от пострадалото лице вреди, тъй като ищцата е получила леки увреждания, не е преглеждана от лекар и не се установяват психически и психологически травми, не е провеждано лечение за такива. Твърди се, че едва по време на исковото производство ищцата е била прегледана от психолог, който не е дал категорично становище относно нуждата от терапия. Съдът не е обсъдил заключението на СПЕ с всички останали доказателства по делото. Не е отчетена и продължителността на възстановителния период както и възрастта на пострадалото лице при определяне на обезщетението; не е съобразено и с икономическата обстановка.

Решението се обжалва и в частта на присъдените законни лихви като се твърди, че лихви не се следват от момента на ПТП, а съгласно чл.497 КЗ, от два алтернативно посочени момента: след изтичане на 15 дни от представяне на доказателствата по чл.106 КЗ или изтичане на 3 месечния срок по чл.496 КЗ. Поддържа се, че законната лихва следва да се присъди, считано от 16.10.2020г., с изтичане на три месеца от представяне на Констативен протокол за ПТП, в който е била вписана като пострадало лице и ищцата. /на 16.07.2020г./ Освен това се твърди, че съгласно чл.380 КЗ ищцата не е посочила банкова сметка при заявяване на обезщетението. Такава не е посочена и с исковата молба, поради което застрахователят претендира посочване на сметка, по която да бъде изплатена сумата, за която не е налице спор - до размера на 2000 лева.

В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище на насрещната страна В.Д., представлявана от нейния законен представител Д.Д., чрез упълномощения адв.А.Д., за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно. Оспорват твърденията в жалбата за несъответствие на присъдения размер обезщетение с получените травматични увреди и понесените страдания. Твърди се, че в претенцията са включени както понесени болки от получените физически травми, така и претърпените психологически травми и фрустрация, които не са отшумели до момента.

Съгласно изслушаната СПЕ, пострадалото лице има нужда от системна психологическа терапия. В резултат на ПТП и преживяното се е отключило безсъние, тревожност и страх.

Не се установяват твърденията за съпричиняване от страна на пострадалата, което да доведе до намаляване размера на обезщетяване. Страната подчертава преживяната от В. силна уплаха при ПТП, което следва да бъде отчетено от съда при определяне на обезщетението.

Моли да бъде потвърдено съдебното решение ведно с присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.

За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е било образувано по искова молба на В. Д. Д., чрез нейния законен представител и баща Д. В. Д., за осъжда на застрахователя ОЗК Застраховане АД, София, да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 100 лева, от които 3200 лева за неимуществени вреди от претърпени телесни повреди – ожулвания в областта на подбедрицата и кръвонасядане в дясна подбедрица, ведно с лихвата върху главницата, считано от 30.07.2019г. до окончателното изплащане както и сумата 1900 лева за причинени от същото произшествие 2 психологически проблеми и преживявания, ведно с лихвата, считано от 30.07.2019г. до изплащане на задължението. Твърди се, че на 30.07.2019г. настъпило ПТП, на кръговото движение на спирка Миньор, в посока Зл.пясъци, между л.а.БМВ 325 Д с рег.№В 7822 НН, управляван от Х.П. и пешеходците Д.Д. и В.Д.. За настъпилото произшествие бил съставен протокол за ПТП, в който водачът на автомобила бил посочен като виновно лице. Било образувано ДП №329/2019г. по описа на Пето РУ на МВР при ОД на МВР –Варна като с определение по НОХД №1882/2020г. на ВРС, 3 състав било одобрено споразумение, с което водачът Х.П. се признавал за виновен за ПТП на 30.07.2019г., при което причинил средна телесна повреда на Д.Д. и телесни повреди на В.Д.. За автомобила била сключена валидна застраховка на ГО на водача при ответното дружество, с покритие към процесната дата.

Твърди се, че на ищцата били причинени телесни повреди, изразяващи се в ожулвания на лява подбедрица и кръвонасядане на дясна подбедрица, имала остра стресова реакция след ПТП, наложил се прием на болкоуспокояващи, за да облекчат болките в крайниците и да може да заспи. Появило се безсъния и напрежение при общуване с трети лица както и главоболие. Твърди се, че повече от година от ПТП ищцата не може да се възстанови от претърпените психологически травми.

Твърди се наличие на подадена застрахователна претенция като в тримесечния срок застрахователят предложил обезщетение, с което ищцата не била съгласна като именно поради това предявила осъдителния иск срещу застрахователя. В съдебно заседание искът се поддържа.

В срока за отговор ответното дружество е оспорило основателността на иска по отношение твърденията в исковата молба, че В.Д. е претърпяла неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП; че не се е възстановила от произшествието към датата на исковата молба както че дружеството дължи лихви за забавено изпълнение от датата на ПТП. /исковата молба е била подадена от Д.Д. и В.Д. като производството по исковете на двамата ищци е било разделено/. Оспорват се получени травми от ищцата Д.. Твърди се, че същата не е била увредена от ПТП. Оспорва се констативния протокол за ПТП от 30.07.2019г. в частта, в която като увредено лице е добавена В.Д.. Оспорват се както получените травматични увреди, така и психическата травма на ищцата. Освен това се твърди, че предявения размер на иска не съответства на принципите на справедливостта и критериите при приложение на чл.52 ЗЗД. Оспорва се и акцесорния иск за законната лихва от датата на ПТП. Считат че евентуално лихва се дължи, но от 16.10.2020г. Претендират за отхвърляне на иска.

С определение от 08.03.2021г. в производството е конституиран като трето лице помагач на ответното дружество Х. П. П., който оспорва всички изложени факти, освен настъпването на ПТП на 30.07.2020г. Оспорва се получаването на травми от ищцата както и размера на предявената претенция. Твърди съпричиняване на вредите от последната, без конкретизация на фактическото му проявление. Твърди се изменение на споразумението по НОХД с последващо от 19.10.2020г. по НОХД №4003/2020г. на ВРС, в което било прието, че водачът на автомобила е бил правоспособен. Оспорва се дължимостта на лихви от 3 момента на ПТП. С допълнителна молба третото лице твърди, че е налице съпричиняване на вредите от ищцата В.Д., тъй като не се движила на обозначените места, а на пътното платно.

Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, в пределите на въззивното производство, очертани от въззивната жалба, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът намира постъпилата ВЖ за редовна и производството по нея за допустимо – същата е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок, при наличие на интерес от обжалването. На изискванията за редовност отговаря и постъпилия отговор на жалбата.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение на правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Страните не правят доказателствени искания и не твърдят процесуални нарушения.

Решението на РС се обжалва частично, за сумата над 2000 лева до 3500 лева както и в частта за законната лихва, считано от датата на ПТП.

В останалата част съдът намира, че поради липсата на изложени в жалбата основания, решението не е предмет на въззивното производство и е влязло в сила, поради което и предмет на самостоятелната преценка на въззивния съд е единствено въпросът относно размера на определеното обезщетение и началната дата на присъдената мораторна законна лихва. Поради изложеното, съдът приема като безспорно обстоятелството, че е настъпило ПТП на 30.07.2019г., по описания в исковата молба начин, при което ищцата В.Д. е претърпяла телесни вреди и свързаните с това негативни преживявания; че е било налице валидно застрахователно правоотношение на ГО на виновния за ПТП водач както че застрахователят е отказал изплащане доброволно на застр.обезщетение на увреденото лице при подадената на 16.07.2020г. претенция. Не са събирани доказателства за съпричиняване на вредите от пострадалото лице.

Съгласно изслушаната пред ВРС Съдебно-медицинска експертиза /л.162/ се установява, че ищцата е била блъсната от автомобил на 30.07.2019г. като в издадено мед.удостоверение от м.08.2019г. е констатирано следното: ожулвания по лява подбедрица в напреднала епитализация, с дължина от 4/5 см. както и кръвонасядане по предната част на дясна подбедрица с диаметър от 3.5 см. Не са установени други травматични увреждания.

При извършения от вещото лице мед.преглед се установява, че няма остатъчни белези, няма промяна на походката, накуцване, няма деформации и промени по кожата, налице е движение в пълен обем на ставите на двата долни крайника. Тъй като не са налице данни за проведено мед.лечение, вещото лице е посочило срок за възстановяване от контузиите около 15-20 дни като се прилагат обезболяващи през устата и локално. Не се налагат 4 мед.интервенции. Няма констатирани дефицити преди и след травмата. Вещото лице изразява становище за причинно-следствена връзка между травмите и процесното ПТП.

От изслушаната СПЕ /на л.164/ се установява, че поради инцидента ищцата В.Д.

/тогава 5 клас/ е преживяла произшествието драматично поради успоредното и по-сериозно увреждане на бащата Д.Д., който е бил откаран в болница. След инцидента детето е било в шок, внезапен стрес, придружени с болка и уплаха от зрителните възприятия на ПТП.

Налице е констатирана емоционална натовареност от случилото се. Преживеният стрес е акумулирал емоции и чувства от негативен спектър, активирал е тревожност и напрежение.

Възникнала е страхова нагласа за живота. Детето В. е психично наранено от инцидента, което представлява, според експерта, значим източник на дистрес. Засегната е емоционалната сфера и чувството за сигурност. Налице са данни за висока ситуативна и личностна тревожност. С голяма вероятност детето продължава да преживява ситуацията като психотравма като тази констатация е актуална и към датата на прегледа 20.05.2021г. В устните си обяснение вещото лице препоръчва работа с психолог, за да бъдат отработени преживените и натрупани страхове.