Решение № 177 от 21.05.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. С.З., 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Антонина Д. Динева Н.а като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско дело № 20245501000116 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Н. М. Н. срещу решение № 1092/19.12.2023 г., постановено по гр.д. № 3364/2023 г. по описа на РС-С.З., с което е отхвърлен предявения срещу М. АД иск за прогласяване за недействителен, сключеният между „М.” АД, от една страна и Н. М. Н., от друга страна, договор за потребителски кредит №188700, сключен на 29.11.2022г., поради несъответствие с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от Закон за потребителския кредит, като неоснователен. Жалбоподателят развива подробни съображения, че обжалваният акт е неправилен, необоснованост, постановен в нарушение с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните доказателства. Направено искане да бъде постановено ново решение, с което да се уважи предявения от въззиваемия иск. Няма искане за събиране на доказателства. Претендират се разноските по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се взема становище, че обжалваното решение е законосъобразно, 1 мотивирано и обосновано. Направено е искане същото да бъде потвърдено.

Няма искания за събиране на доказателства.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:

Съгласно разпоредбатана чл. 19, ал. 1 от ЗПК , годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи - лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и други, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. От определението е видно, че годишният процент на разходите включва лихвеният процент по кредита, както и всички останали разходи, които следва да бъдат заплатени към момента на сключване на договора или в бъдеще.

От посоченото се налага извода, че застрахователната премия следва да бъде включена в годишният процент на разходите по кредита. Този извод следва и от обстоятелството, че в случая застрахователната премия, представлява част от месечната погасителна вноска по кредита. При това положение годишния процент на разходите, изчислен, съобразно посочените от въззивника параметри (главница, възнаградителна лихва и еднократна "такса ангажимент") не отговаря на действителния такъв, тъй като в размера му не е включена дължимата от кредитополучателя застрахователна премия.

При включването в ГПР на застрахователната премия неминуемо размера на разходите нараства.

В Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г") от Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като "заблуждаваща" търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази директива. Установяването на нелоялния характер на такава търговска практика представлява един от елементите, на които по силата на член 4, параграф 1 от Директива 93/13 компетентният съд може да основе преценката си за неравноправния характер на договорните клаузи относно цената на 2 отпуснатия на потребителя кредит, като тази констатация не се отразява непосредствено на преценката за действителността на сключения договор за кредит, от гледна точка на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 .

Доколкото посочването на ГПР в договора за потребителски кредит е от съществено значение, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент.

В случая обаче процесният договор не съдържа описание на взетите при горното изчисление допускания, но в Общите условия на кредитора и в Европейския формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити ясно и изчерпателно са посочени компонентите, които са включени при определянето на ГПР, а в договора на страните те са категорично и недвусмислено посочени в процентно изражение и като глобална сума, От заключението на съдебно - счетоводната експертиза при ползване на интернет кредитен калкулатор се установява, че при главница 1200 лева и договорна лихва 41%/36,99% преференциални условия/, ГПР е 49,65 %, което е и служебно проверено от съда, ползвайки, посочения от вещото лице, калкулатор. Следователно ГПР е правилно посочен в договора и по стойност не надвишава петкратния размер на законната лихва - чл. 19, ал.4 ЗПК.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението на РС – С.З. е правилно и следва да бъде потвърдено.

На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 2 от Наредбата за предоставяне на правна помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноски в размер на 100 лева.

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1092/19.12.2023 г., постановено по гр.д.

3

№ 3364/2023 г. по описа на РС-С.З..

ОСЪЖДА Н. М. Н., ЕГН: **********, адрес: град С.З., ул.“******, да заплати на „М.” АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: град С., бул. *****, сумата в размер на 100 лева, представляваща направените от дружеството по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4