Определение № 370 от 17.09.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 370 гр. Пловдив, 17.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20255000500483 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по Частна жалба вх.

№5654/27.05.2025 г., подадена от С. К. А., срещу Определение №353/21.05.2025 г. по гр.д.

№357/2025 г. на ОС – Пазарджик, с което е оставена без разглеждане исковата молба на жалбоподателката с вх.№13841/14.04.2025 г. от регистратурата на Пловдивския окръжен съд, изпратена за разглеждане от Окръжен съд – Пазарджик, и е прекратено образуваното по нея производство по гр.д.№357/2025 г. на Окръжен съд - Пазарджик. Релевирани са оплаквания за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Недопустимостта на обжалвания акт се извежда от недопустимо според жалбоподателката преразглеждане на въпроса относно редовността на исковата молба и допустимостта на исковата претенция, по които въпроси вече се е бил произнесъл Пловдивския окръжен съд със своето Определение от 15.04.2025 г., с което на основание чл.7, ал.2 от ЗОДОВ делото е препратено за разглеждане на Окръжен съд – Пазарджик. Сочи се, че с обжалваното определение съдът фактически се е произнесъл по съществото на спора, като е анализирал достоверността, доказателствената тежест и вероятността на изложените твърдения. Счита, че с постановеното определение е нарушено правото на жалбоподателката по чл.6 от ЕКЗПЧОС и чл.56 от КРБ на достъп до съд. Настоява за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на същия съд за разглеждане спора по същество. Прави се искане да се дадат указания за администриране на делото и насрочване на съдебно заседание, а при условията на евентуалност – на основание чл.23, а.3 от ГПК делото да се изпрати за разглеждане на друг съд.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване преграждащ производството съдебен акт, подадена е от процесуално легитимирана страна с правен интерес, отстранени са констатираните нередовности на частната жалба, поради което към настоящия момент същата отговаря на изискванията за 1 редовност, и подлежи на разглеждане. Препис от частната жалба не се връчва на насрещната страна, на основание чл.129, ал.3, изр. Второ от ГПК.

При извършване на служебна проверка на валидността на съдебния акт, съдът намира, че същият е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен в изпълнение на служебното задължение на съда да следи за редовността на исковата молба и за допустимостта на образуваното пред него производство във всяка фаза на процеса, поради което е допустим.

Релевираните в тази връзка оплаквания от жалбоподателката са неоснователни - съдът, пред който е висящо производството, има правомощието да извършва самостоятелна преценка на редовността на исковата молба, като извършената преценка от друг равен по степен съд не е обвързваща за него. В конкретния случай такава преценка изобщо не е и извършвана от Пловдивския окръжен съд, а въз основа на посочените в исковата молба ответник и правно основание на предявения иск, и очертаните основни фактически обстоятелства, на които се основава претенцията, съдът е изпълнил правомощието си да препрати исковата молба за разглеждане на съответния компетентен да я разгледа първоинстанционен съд, без да извършва преценка на редовността и допустимостта на предявените искови претенции.

По правилността на обжалваното определение съдът намира следното:

Обжалваното определение е постановено в исково производство, образувано пред Окръжен съд – Пазарджик, по Искова молба вх.№13841/14.04.2025 г. от регистратурата на Окръжен съд – Пловдив, подадена от ищеца С. К. А., с която е предявен иск с посочено правно основание чл.2б от ЗОДОВ против ответника Окръжен съд – Пловдив, и иск с посочено правно основание чл.45 от ЗЗД против адвокат Е.М.. Претендира се обезщетение за непозволено увреждане, осъществено съвместно от двамата ответници, чрез поискан от адв. М. /според ищцата неправомерно/ и неправомерно предоставен от състави на ОС – Пловдив, достъп до компютърна система с особено чувствителна информация, във връзка с производството по в.гр.д.№1138/2023 г. и в.гр.д.№3310/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че в производството по в.гр.д.№1138/2023 г., образувано на 26.04.2023 г. пред Окръжен съд – Пловдив, е допуснат достъп на адвокат Е.М., в качеството на процесуален представител на страна по делото, до електронната преписка чрез Заявление за достъп, подадено от нея на хартиен носител, въпреки че преписката се води изцяло в електронна форма. Въз основа на подаденото на хартиен носител заявление адвокат М. получила достъп до цялата електронна преписка. По същия начин, въз основа на подадено от нея заявление на хартиен носител, на адвокат М. бил предоставен достъп и до друго електронно дело – в.гр.д.№3310/2023 г. на ПОС, разглеждано от друг състав на същия съд. Счита, че съдът е нарушил правилата за достъп и е допуснал нерегламентирани процесуални действия, като е приел заявление, което не отговаря на електронната форма, изискуема съгласно Наредба №6/2017 г. и Регламент (ЕС) 910/2014 г., и съвместно с адвокат М. е осъществил неправомерен достъп до информационната система ЕПЕП, с което на ищцата били причинени неимуществени вреди от допуснатите нарушения на посочени правни норми в четири пункта /т.т.8.1. до 8.4/ от 2 исковата молба. За претърпените неимуществени вреди се претендира обезщетение в размер на 19 558,30 лв., равняващо се на 10 000 евро за всяко нарушение, или общо 78 233,20 лв., равняващи се на 40 000 евро, като претенцията е формулирана в петитума на исковата молба, както следва: „по споделена/солидарна вина между ПОС и адв. М., както следва: за всяка страна 39116,60 лв. (20 000 евро) или друг размер по справедливост, определен от съда, съгласно чл.52 ЗЗД, като се отчете тежестта и продължителността на действия и бездействия на съда по отношението към изрядни страни и незаконосъобразни действия от представител на ответна страна, длъжник срещу нас, в случая кредитор с наложен запор“.

По подадената искова молба е било първоначално образувано гр.д.№1036/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Едновременно с депозиране на исковата молба, е представена и Молба от дата 13.04.2025 г., подадена от ищцата, да бъде освободена от заплащане на съдебни държавни такси и разноски по новообразуваното дело, на основание чл.83, ал.2 от ГПК, поради липса на средства за воденето му, като същата молба е придружена от доказателства – декларация за материално и гражданско състояние, експертно решение на ТЕЛК №93194/2023 г., епикриза от ИЗ №19884/906 за хоспитализация на ищцата в Клиника по очни болести периода 23.03.2023 г – 25.03.2023 г. и справка за семейно положение, съпруг и деца. След направена от съдията-докладчик констатация, че единият от предявените с исковата молба обективно съединени искове е с правна квалификация чл.2б от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за вреди от неправомерни действия на Окръжен съд – Пловдив, с Определение №1115/15.04.2025 г. образуваното пред ОС – Пловдив производство е било прекратено, и делото е изпратено за разглеждане на Окръжен съд – Пазарджик, на основание чл.7, ал.2 от ЗОДОВ. Така постановеното определение не е обжалвано и е влязло в сила. На 30.04.2025 г. по същата искова молба е образувано гр.д.№357/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. С Разпореждане №575/05.05.2025 г. по гр.д.№357/2025 г. съдът е констатирал, че исковата молба е нередовна, и е оставил същата без движение, с указания до ищеца да уточни в какво се състоят описаните нарушения на правото на ищцата на защита на личната неприкосновеност, на правото на справедлив съдебен процес и на правото на равен достъп до правосъдие, и кой от двамата ответници кое именно нарушение е допуснал; да посочи всяко от твърдените нарушения до настъпването на какви конкретно неимуществени вреди е довело, и в резултат от действията на кой от ответниците са настъпили тези вреди; да се конкретизира петитумът на исковата молба, като се посочи кои са нарушенията, за всяко от които се претендира обезщетение в размер на по 10 000 евро или 40 000 евро общо за двамата ответници в режим на солидарност. В същото разпореждане е указано, че по искането за освобождаване на ищцата от дължимата държавна такса съдът ще се произнесе след отстраняване на нередовностите на исковата молба, и след като бъде извършена служебна проверка за семейното и имущественото състояние на ищцата въз основа на депозираната от нея декларация. За изпълнение на указанията на ищцата е даден едноседмичен срок от уведомяването, като са указани последиците от неизпълнение на указанията в срок.

Разпореждането е връчено на ищцата чрез профила й в ЕПЕП, на 09.05.2025 г. В срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба е постъпило Уточняващо писмо вх.

3

№5190/15.05.2025 г., подадено от С. К. А., в изпълнение на дадените указания с Разпореждане №575/05.05.2025г. В същото се уточнява, че извършените нарушения от ответника Окръжен съд – Пловдив се изразяват в необосновано забавяне на съдебния процес чрез приемане на документи на хартиен носител, въпреки че делото е електронно /посочено като точка 1.1. от раздел II на документа/, създадена неравнопоставеност между страните /посочено като точка 1.2. от раздел II на документа/, и неподсигуряване на отчетност на достъпа до делото /посочено като точка 1.3. от раздел II на документа/. Относно ответника адвокат Е.М. се уточнява, че извършените нарушения се изразяват в: подаване на хартиено заявление за достъп до електронно дело, неподписано с КЕП /посочено като точка 2.1. от раздел II на документа/, представяне на невярна информация пред съда, създаваща впечатление за легитимност на достъпа до класифицирана информация /посочено като точка 2.2. от раздел II на документа/, саботиране на възможността за равнопоставеност с останалите страни и справедлив съдебен процес /посочено като точка 2.3. от раздел II на документа/ и нарушаване принципа на добросъвестност чрез изнасяне пред съда на информация, която се разминава с истината /посочено като точка 2.4. от раздел II на документа/. Уточнява се, че накърнените неимуществени права на ищцата се изразяват в:

- нарушено право на равен достъп до правосъдие;

- необосновано изкуствено забавяне на съдебния процес чрез извършване на връчване на книжни книжа на страни, попадащи в обхвата на чл.16 от Наредба №5/2017 г.;

- чувство за безсилие и нарушена сигурност по отношение на отговорностите на съда за защита на личните данни на ищцата, чрез предоставяне на достъп до тях на анонимен потребител, който не се е идентифицирал чрез електронен подпис;

- накърнено доверие в правната система.

Под формата на уточнение е формулиран нов петитум:

„На основание чл.2б ЗОДОВ и чл.45 от ЗЗД:

1. Моля съдът да осъди Окръжен съд – Пловдив да ми заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., за действия, описани в т.II.1.1 до I.1.3;

2. Моля съдът да осъди адв. Е.М. да ми заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 48233,20 лв., за действия, описани в т.I.2.1. до I.2.4;

3. Моля съдът да присъди направените съдебни разноски.“

При така направените уточнения, настоящият състав на съда намира, че указанията на съда не са били надлежно изпълнени. Не е изпълнено указанието ищецът да посочи всяко от твърдените нарушения, извършени от всеки от ответниците, до настъпването на какви конкретни неимуществени вреди за ищцата е довело /доколкото претенциите за присъждане на обезщетение първоначално са били предявени поотделно за настъпилите вреди от всяко от посочените нарушения/. Не е изпълнено и указанието да се конкретизира петитумът на исковата молба, като се посочи кои са нарушенията, за всяко от които се претендира обезщетение в размер на по 10 000 евро или 40 000 евро общо за двамата ответници в режим 4 на солидарност. Вместо изпълнение на тези указания, в Уточняващо писмо вх.