Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 509 от 31.03.2022, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Наказателно дело от общ характер 1769/2021
Вид
Протокол № 509
Подписан
31.03.2022
В сила
31.03.2022
Състав
Димитър Бишуров

Цитирани разпоредби

  • чл.21 · Закон за движението по пътищата
  • чл.290 · Наказателен кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 509 гр. Пазарджик, 28.03.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Бишуров

Съдебни

Делчо И. Делибашев заседатели: Йорданка Валериева Посталкова при участието на секретаря Ива Чавдарова и прокурора Р. Г. Б.

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Бишуров Наказателно дело от общ характер № 20215220201769 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

Подсъдимите АНХ. АНДР. и АНХ. Ш. не се явяват. Производството се провежда в тяхно отсъствие.

За гражданския ищец „В.“ ЕООД се явява управителят Й. П. М. лично.

В залата се явява адв.К.И., назначен за служебен защитник на подсъдимата АНХ. АНДР..

В залата се явява адв.А.У., назначен за служебен защитник на подсъдимия АНХ. Ш..

Явяват се свидетелите М. Г. Д., Ел. Ат. К. и Зл. Г. С. – редовно призовани.

За РП-Пазарджик се явява прокурор Б..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Няма пречка.

УПРАВИТЕЛЯТ М.: Да се даде ход на делото.

АДВ. И.: Да се даде ход на делото.

АДВ. У.: Да се даде ход на делото.

1

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Сне се самоличността на свидетелите, както следва:

М. Г. Д. – на 34 години, от гр.Пазарджик, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, без родство с подсъдимите.

Ел. Ат. К. – на 48 години, от гр.Пазарджик, българка, българска гражданка, омъжена, със средно образование, неосъждана, без родство с подсъдимите.

Зл. Г. С. – на 49 години, от гр.Пазарджик, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, неосъждан, без родство с подсъдимите.

Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.

Свидетелите Д. и К. напуснаха залата.

Пристъпи се към разпит на свидетеля З.С. :

СВ. С.: Служител съм в ОД на МВР - Пазарджик, Сектор „Противодействие на криминалната престъпност“. В момента съм началник на Сектора. По време на кражбата бях началник Група „Престъпления против личността“. Получихме сигнал за извършена кражба. Кражбата бе извършена на 23.05.2020г. Предприехме съответните ОИМ, включващи и процесуални действия - оглед изземване на видеокамери, последващо ОИМ. При преглед на камерите, иззети от обекта на „Е.“, точните часове не мога да си ги спомня, но забелязахме, че две лица мъж и жена пристигат пред магазина и чакат ред да влезнат вътре. Мисля, че жената беше с маска, а мъжът беше първоначално без маска и като дойде време да влезе си постави маска на лицето. Влизайки вътре, те започнаха да искат от магазинерите да им покажат най-различни златни накити, като отделяха част от тях на една от витрините. Мисля, че се забавиха около 40 минути, а може и повече. Не мога да бъда категоричен, защото е минало доста време. В един от кадрите при вече опаковане на златните накити, които те са си избрали с идря да ги купят, жената, която е 2 извършител, слагаше ги и ги завързваше в малки кесийки, като при завързването на кесийките едната я взе и я сложи в лявата си ръка, без това да е видимо за служителя отсреща –от служителите от златарското ателие. След това взе останалите и ги постави в такава чантичка готова за продаване да си ги получат. Тази кесийка остана в нея. Остана в ръката й и използвайки ловкост, взе портмонето си и двете ги прибра в чантата си. Това остана незабелязано от служителите в златарския магазин „Е.“. След което виждах на камерите, че лицата говорят нещо със служителите и тръгнаха да излизат.

Нямам спомен дали са оставени банкноти. Виждам, че лицата напускат обекта. При разпитите на служителите от магазина се установи, че са казали, че нямат достатъчно пари и ще изтеглят и ще вземат нещата. Това така и не се случи. По този начин са извършили кражба на два златни синджира с общо тегло сега не мога да Ви кажа колко. Предприехме последващи ОИМ.

Извършихме проверки в нашите системи ИИС на МВР – информационните системи на МВР. Потърсихме съдействието на генералния представител консул на Република Румъния, тъй като получихме оперативна информация, че на територията на града е имало лица, които са румънски граждани. Това ни наведе на мисълта, че и те двамата са били румънци. Служителите ни казаха, че са говорили на развален английски и език, който наподобява румънски и от там се насочихме да търсим помощта на аташето. Уточнихме за какво става въпрос. Чрез Дирекция МОС потърсихме съдействие, предоставихме и снимка на въпросното лице, като на едната ръка имаше татуировка на роза. Предоставихме ги и отговориха, че става въпрос за тези две лица. Вече бяха идентифицирани по имена лицата. Паралелно с това, след като проверихме в ИИС на МВР, „Граничен контрол“, установихме, че лицата имат влизане в България на 22-ри май и излизане на 24-ти май, т.е. денят след кражбата, с лек автомобил „Форд“, на който не мога да посоча регистрационния номер. Мисля, че беше „Форд“. Така мисля поне. Пуснах на автомобила проверка по АПИ и установихме, че е засечен след извършвана на кражбата на наша стационарна камера, която засича скоростта на областната дирекция и там излезна автомобила заедно с регистрационен номер. Засечен е, че се е движел с превишена скорост на входа на гр.Пазарджик при затвора мисля. В последствие извърших нови справки и от 2017 година излезе, че до 2020 година въпросните лица са имали около 5 влизания и излизания от територията на страната и включително последното, 3 като при преглед на една от справките системата ми даде, че има снимков материал на лицето. Изкарах го от там, което ни потвърди самоличността на лицето на мъжа. В последствие бе назначена видео-техническа експертиза и е установено категорично, че се касае за лицето. Изготвихме и съответните специални съобщения до Главна дирекция и имаше множество такива кражби в страната аналогични на тази в златарския магазин. Проведохме и съответно компютърно-разузнавателни мероприятия, при които открихме в социалните мрежи клип на въпросната жена, облечена със същите дрехи, която вършеше същата кражба на територията на СДВР, за което сме уведомили Главна дирекция и съответното РУ на СДВР, за да могат да си установят тяхната престъпност. Клипът е публикуван от репортери как се извършва кражба в златарско ателие на територията на страната и това е било в предишен период от време при предишно тяхно влизане, но жената е била със същата рокля и категорично се разпознаваше на видеоклипа, за което сме уведомили Главна дирекция. Този клип мисля, че в моята докладна записка да е описан. Самият клип не сме го сваляли и прилагали. Този клип беше в общото интернет пространство. Трябва да погледна да видя в делото докладната ми записка. Сега се сещам, че управителят на дружеството ни каза, че в социалните мрежи от „БТВ“ има публикуван видеоклип на тази жена със същата рокля да извършва кражба на друга територия. Като потърсихме информация от Дирекция МОС получихме информация, че лицата се издирват за престъпни деяния, подобни на нашето, на територията на други страни, като ни предоставиха дактилоскопни фишове за лицата от консулството на Румъния, които трябва да са приобщени по делото, там, където са им правени криминалистически регистрации. Ние нямаше как да ги проверим при нас. Проверихме ги чрез консулството и не мога да кажа какво пише за осъжданията им дали има или не.

Пристъпи се към разпит на свидетелите Е.К. :

СВ. К.: През м.май 2020 година работих като продавач-консултант в златарския магазин „Е.“, стопанисван от „В.“ ЕООД. Още работя там. Беше една събота си спомням. Влязоха два клиенти с маски и колегата ги пое и той започна да ги обслужва. Държаха се много любезно. Говореха развалено английски, френски и какви ли не езици. Аз бях от другата страна в магазина.

4

Те започнаха да искат различни артикули - синджири мериха, гривни и от време на време жената се обръщаше към мен и почваше да ме пита с какво се изрусявам и т.н. Вече доста време стояха в магазина, може би около час в магазина. Започнаха да отделят какво щяла да купува. Това го прави жената.

Мъжът повече стоеше отстрани и забелязах, че татуси имаше и се опитваше да ги прикрива. Единият татус беше под ръкава му. След като избра започна да казва кое за къде е, че било за подарък, кое къде иска да се сложи - това жената го прави. Понеже бяха наредени отгоре на стъклото на витрината бижутата започна сама да си слага кое в коя торба иска да бъде. След като трябваше да ги сложи в картонени чантички колегата се усети, че не е както трябва и каза: „Дай им ги ти“, за да не се навежда той. Тя започна да иска телбод да си сложи на картонените чантички. След като ги закопчахме всичко премерено той почна да пише сертификатите. Те започнаха да си вадят парите и в един момент почна да прави нещо от рода „това тук ли е в тази торба“ - бързи движения с ръцете и започнаха да броят, но се оказа, че имат малка сума пари и казват: „Оставаме я като капарао и отиваме да си вземем парите и се връщаме“, но в последствие видяхме на камерите, че едно солидно пакетче, че го слагаше да не е дрънчаща бижутерия и виждаме как леко с ръката прищипва и прибира в чантата. Това го виждаме в последствие.

Колегата като излезнха му прещрака и ги хвърля на везната и се оказва, че доста голямо количество го няма. Хукна да ги гони и някъде из тълпата, защото беше в събота и имаше много хора и не ги видя повече. През цялото време почти той ги обслужваше. Като нямаше клиенти, тя се обръщаше към мен. Жената не мога да си спомня дали имаше татуировки или не. На татуса на мъжа имаше шарки в областта на предмишницата и някъде под ръкава от рамото към бицепса.

Пристъпи се към разпит на свидетеля М.Д.:

СВ. Д.: През 2020 година, а и все още, работя в дружеството „В.“, което стопанисва златарски магазин „Е.“. Случи се не си спомням в кой ден от седмицата. Влезнаха въпросните господин и госпожа. Имаше преди тях и други клиенти, които ги обслужихме. На друг език се опитаха да говорят с нас, но не беше точно определен. Опитаха се на руски да извършват комуникация и на английски. Аз също не зная много добре езици, но мога да 5 разбера за какво става въпрос, като ми се говори. По-скоро от руски и английски се опитваха да вкарват някакви думи,. После коментирахме, че колежката е чула и на немски нещо. Комуникацията беше повече жестомимична. Започнах да ги обслужваме, като в началото не подозирахме какво ще се случи. В последствие започнаха ту към единия да се обръщат, ту към другия. Те като клиенти да се обръщат към мен и колежката. Някак си не будеха съмнение, но в последствие започнаха като цяло на жаргон казано да ни разиграват. Искаха синджири, гривни, пръстени да им се показват. И двамата искаха, като жената беше по-активна, но мъжът се опитваше като да отвлече вниманието. Единият като показва, другият до извика. Един през друг се опитвах да им показваме и на двамата различни неща. Избраха си определени артикули. Имаше от тях гривни, пръстени и няколко синджира и казаха, че искат да ги закупят. Попитаха дали може да платят с карта. Аз им отговорих, че няма как да стане, защото не разполагахме към онзи момент с ПОС-терминал. В последствие казаха, че искат да платят с валута, но извадиха някакви неистински пари. Така ми се сториха на мен. Някакви долари извадиха. Когато има някаква валута, наблизо има чейндж и ходим с клиента и може да обменим, но не ми се видяха нормални парите. Подадоха ми ги, полегнах и казах, че не стават. Това беше някаква малка сума, на фона цялата сметка не отговаряше и беше крайно недостатъчна. Сметката с другите работи беше някъде около 6-7 или 8 хиляди лева. Голяма сметка беше, доста голяма. Започна самото опаковане на артикулите и ги слагах в торбички. Първо аз ги сложих и тя в следващия момент искаше сякаш да ги нарочва на определени хора. Да речем, че този пръстен ще е за еди кой си.

Започна тя сама да ги слага в кесийки-торбички, в които ги слагаме реално.

Започна да си ги нарича по имена кое за кой е. Така навърза две или три кесийки и ги завърза и ги стегна в торбичка. В последствие аз тогава казах на колежката ми, че нещо съмнително ми се видя ситуацията и й казах да ми подаде подаръчни чантички по-големи картонени, които са в един шкаф, за да не се разкарвам, защото все пак са там бижутата и да ми ги подаде да ги пакетираме. В последствие сложихме ги тези въпросните торбички в такава чантичка. Мисля, че аз ги сложих или тази жената, след като ги упомена едно след друго кое за кой е. Тя по-скоро ги е сложила, защото ме попита дали имаме телбод, като направи движение, че иска телбод, за да защрака картона да не изпадне някоя кесийка. В този момент дадохме телбод, щракнахме ги и 6 се разбра, че няма необходимата сума и оставиха на развален език руски смесен капаро. Мисля, че те ни разбираха много добре, така поне изглеждаше, че ни разбират. В последствие се разбра, че нямат нужната сума да заплатят и един вид оставиха като капаро да идат да си изтеглят от картата, защото им казах, че няма ПОС-терминал. Беше някаква черна пластика картата им.