Решение № 362 от 17.06.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. София, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. И.

Членове:

Майя Русева

Таня Орешарова при участието на секретаря Цветанка Ист. Найденова като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело № 20238002101913 по описа за 2023 година

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. М. Г., Е. М. Г. и Я. В. Г. и насрещна касационна жалба на „Фолксваген Аутоферзихерунг“ АГ срещу решение №.881/15.06.22 по г.д.

№.717/22 на САС, 7с., с което е оставено в сила решение от 9.08.21 и от 21.11.21 /второто по реда на чл.251 ГПК/ на СГС, 1-23с., по г.д.№.14120/17, в частите, касаещи присъдените главници, законни лихви, държавна такса, съдебни разноски и адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА; същите са отменени в частта, с която М. Г., Е.Г. и Я.Г. са осъдени да платят на „Фолксваген Аутоферзихерунг“ АГ адвокатски хонорар над сумата 3249лв.; отменено е и определение на СГС от 29.11.21 по г.д.№.14120/17 по чл.248 ГПК. М. Г., Е.Г. и Я.Г. обжалват решението в отхвърлителната му част; „Фолксваген Аутоферзихерунг“ АГ - в осъдителната. Излагат се съображения за незаконосъобразност; моли се за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.

„Фолксваген Аутоферзихерунг“ АГ оспорва жалбата на М. М. Г., Е. М. Г., Я. В. Г.; последните оспорват жалбата на „Фолксваген Аутоферзихерунг“ АГ .

С определение №.4273/28.12.23 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите „представлява ли съществено процесуално нарушение липсата на доклад по чл.146 и сл. ГПК, който да отдели спорното от безспорното, да даде указания кои са подлежащите на доказване факти и доказателства и чия е доказателствената тежест“ и „за задължението на въззивния съд да изложи изчерпателно собствени мотиви във въззивното 1 решение“.

С обжалваното решение е изяснено на база събраните в процеса /в рамките на производството пред СГС/ доказателства, че: на 22.08.16г. на територията на Унгария е настъпило ПТП, в резултат на което В. Г. /пътник в МПС, наследодател - син на първоначалния ищец М. Г. Г., починал в хода на делото и заместен при условията на чл.227 ГПК от наследниците си М. Г., Е. Г. и Я. Г./ е загинал. Инцидентът е причинен от N. H.

/водач на МПС/; всички обстоятелства, свързани с процесното ПТП /вкл. деянието на деликвента, противоправността му, вредоносният резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата и вината на водача/ са удостоверени по делото със събраните пред СГС доказателства, преценени в съвкупност, в това число и в хипотезата на чл.300 ГПК – с влязъл в сила съдебен акт на чуждестранен наказателен съд. Към датата на ПТП водачът е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност”при ответника-който вече е изплатил извънсъдебно обезщетения за неимуществени вреди следствие от инцидента в размер на по 3 333,33лв. за всеки ищец. От правна страна е прието, че приложимо към процесния казус е правото на Унгария; последното позволява наследник /какъвто в случая се явява първоначалният ищец М. Г., съответно и конституираните на мястото му при условията на чл.227 ГПК негови наследници-универсални правоприемници/ на загиналия при ПТП /В. Г. – син на М. Г./ да претендира обезщетение за неимуществени вреди /вследствие от загубата на наследодателя си/; фиксираният в унгарския закон лимит на застрахователна отговорност /за хипотеза като процесната/ надвишава значително заявената в процеса сума /общо 100 000лв. – съобразно жалбата на ищците/; чуждестранният закон допуска редуциране на заявените обезщетения в хипотеза на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия; застрахователят вече е изплатил на ищците извънсъдебно частично обезщетение за неимуществени вреди. При тези обстоятелства исковете са намерени за доказани - на практика и признати - по основание, като спорни към момента в процеса се явяват единствено въпросите налице ли е съпричиняване и в какъв размер на вредоносния резултат от страна на пострадалия В. Г.; какъв размер обезщетение се следва на ищците; от кой момент се дължи законна лихва върху заявените обезщетения за неимуществени вреди. Отразено е, че по делото е категорично доказано /с приетата пред СГС комплексна експертиза, като констатациите на вещите лица не се явяват опровергани от други доказателства/, че в момента на инцидента пострадалият е пътувал в МПС без поставен предпазен колан и че наличието на такъв би предотвратило причиняването /изцяло или частично/ на всички /или на някои/ от процесните травми, съответно и на настъпилия вследствие на тях вредоносен резултат. Посоченото обстоятелство, преценено в контекста на механизма на инцидента, очертан със събраните в процеса доказателства, следва да се окачестви като допринасящо за настъпването на вредата. Предвид конкретиката на механизма на ПТП и съдържанието на унгарското право - което принципно не позволява приносът на пострадалия да бъде приравнен по размер с този на деликвента – възражението на ищците в тази насока е намерено за основателно и съпричиняването е определено на 45%.

Във връзка с претендираните неимуществени вреди-психически болки и страдания на М. Г.

2 вследствие от смъртта на сина му, е намерено, че те са доказани от събраните в процеса /пред СГС/ гласни доказателства. От друга страна принципно наличието на такива вреди /в случая и във всяка подобна хипотеза-при липса на доказателства за влошени отношения между роднините, какъвто е настоящият случай/ следва да се и презумира. При тези обстоятелства, при съобразяване на събраните в процеса гласни доказателства, мотивите, изложени в контекста на института на „съпричиняването“, възрастта на пострадалия В. Г. и тази на баща му М. Г. към момента на инцидента, съдът е приел, че дължимото обезщетение възлиза общо на 100 000лв. - която сума, след редукцията от 45%, се ограничава до размер общо на 45 000лв. - или по 15 000лв. за всеки от новоконституираните ищци. Посочил е, че тази сума сама по себе си в никакъв случай /преценена в контекста на което и да е европейско законодателство, в това число и на унгарското, което е част от същата правна система, към която принадлежи и националното право/ не може да се окачестви като прекомерна-несъразмерна, завишена и несправедлива. От посочените суми /по 15 000лв. – за всеки от ищците/ следва да се приспаднат /в хипотезата на чл.235 ал.3 ГПК/ вече получените /извънсъдебно/ обезщетения /в размер на по 3333лв.-за всеки от ищците/. С оглед това всеки от исковете трябва да бъде уважен до размера на по 11 667лв. /15 000 - 3 333 т.е. – колкото са присъдени от СГС/. Законна лихва върху горните главници се дължи в съответствие с чуждестранното право за периода след 12.04.17г. /3м.след 12.01.17г. - когато застрахователят е бил сезиран извънсъдебно от М. Г. с искане за изплащане на обезщетение/. Релевантното обстоятелство, обосноваващо ангажиране на имуществената отговорност за забава в случая /и във всяка подобна хипотеза/ е, че ответникът не е изплатил заявеното обезщетение в рамките на законния тримесечен срок. Правилото от чуждестранния закон, че законна лихва се дължи от момента на инцидента, касае /подобно на националната регламентация/ само деликвента /но не и застрахователя/. Обратната логика, поддържана от ищците, би лишила от смисъл съществуването на визирания в унгарския закон 3-месечен срок, предоставен на застрахователя да определи и изплати обезщетение на пострадалите или увредени от ПТП лица.

В отговор на поставените въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

Дейността на въззивния съд не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях; дори и същите да са били опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото. Докладът на делото е от особено значение за постановяване на правилно и съобразено с обективната фактическа действителност решение по материалноправния спор. Той е насочен да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права, регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото е императивна и пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила. За допуснати от първата инстанция процесуални нарушения 3 във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно /чл.269 изр.2 ГПК/. Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл.146 ал.1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. В тази хипотеза въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл.266 ал.3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство /ТР 1/13, т.2, ОСГТК/.

Въззивният съд е такъв по съществото на спора и не може да действа като контролноотменителна инстанция. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Поради това и въззивната инстанция, както първата, трябва да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. В мотивите на решението й трябва да бъде посочено кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи във връзка с достоверността на тези доказателства, на тези доводи трябва да бъде даден обоснован отговор. Въззивният съд е длъжен да изложи собствени доводи във връзка с наведените в жалбата оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение и да обсъди доказателствата, събрани по надлежния процесуален ред, във връзка с доводите на въззивника във въззивната жалба /реш.№.118/4.06.21 по г.д.№.3177/20, ІІІ ГО, реш. №.17/4.06.21 по г.д.№.2145/20, І ГО, и др./.

По касационните жалби:

С оглед така дадените отговори на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че когато първата инстанция е допуснала нарушения във връзка с доклада и във въззивната жалба страната се позове на същите, за въззивния съд възниква задължение за процедиране по горепосочения начин. В случая на нито един етап от първоинстанционното разглеждане на делото СГС не е изпълнил задължението си да изготви пълен и точен доклад - със съдържание съгласно чл.146 ГПК. Той не е отделил спорното от безспорното; не е дал указания как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, нито за кои от твърдените от тях факти страните не сочат доказателства – както с определението от 2.10.18г. по насрочване на делото, така и впоследствие, в това число след постъпване чрез съдебна поръчка на документи относно унгарското право. Във въззивната си жалба ищецът се е позовал на това процесуално нарушение и е поискал в тази връзка събиране на допълнителни доказателства. Въззивната 4 инстанция, в отклонение от установената задължителна практика, не е дала указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради непълнотата на доклада-което по смисъла на чл.266 ал.3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство; не е допуснала и доказателствата, които самата страна е поискала. Предвид изложеното тя е процедирала в отклонение от задължителната практика на ВКС, обобщена в ТР 1/13, ОСГТК. Същевременно, не са обсъдени и заявените във въззивната жалба на ответника оплаквания, в това число във връзка с приложимото унгарско право, лихви и др. При тези обстоятелства въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение – което е основание за отмяна на обжалваното решение съгласно чл.281 т.3 ГПК.