Акт № 365 от 07.09.2021, съд

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. Велико Търново , 13.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Ивелина Солакова

Членове:Пламен Борисов

Светослав Иванов при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20214100500190 по описа за 2021 година

За да се произнесе, съобрази: Производството по делото е образувано въз основа на въззивна жалба от Б. Б. Р., чрез нейната майка и законен представител Н. ЮЛ. АС., подадена срещу Решение № 436/ 15.01.2021г. по грл.д. № 70/2020г. на ГОРС, с което е осъдено ОУ "Св.Св.К. и М." град Д. О., с адрес : град Д. О., общ. Г. О., ул. „Г. И." № ., представлявано от директора М. Г., ДА ЗАПЛАТИ на малолетното дете Б. Б. Р. с ЕГН .., чрез неговата майка и законен представител Н. ЮЛ. АС. с ЕГН **********, двете с адрес : град Л., ул. „М. Р." № 39, СУМАТА от 4 200 лв. /четири хиляди и двеста лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените на детето травматични увреждания : екстензионно супракондилно счупване на лява лакетна става /„фрактура супракондилика хумери синистра'7, вследствие на непозволено увреждане, настъпило на 18.09.2019г. в двора на ОУ "Св.Св. К. и М." гр. Д.

О., по време на провеждане на ООФ А, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деянието - 18.09.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 140 лв. /сто и четиридесет лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане, настъпило на 18.09.2019г. от същия инцидент.

Със същото решение са отхвърлени исковете по чл.49 във вр. чл.45,ал.1 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД, за разликата от уважения размер от 4200 лв. до пълния предявен размер от 24 500 лв. за обезщетение за претърпени неимуществени 1 вреди, както и за разликата от уважения размер от 140 лв. до пълния предявен размер от 200 лв. за обезщетение за претърпени имуществени вреди.

Решението се обжалва в отхвърлителната му част по исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част, както следва :

-Изводите на първоинстанционния съд относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото дете са неправилни. Неправилно в тази насока съдът е кредитирал свидетелските показания, понеже свидетелите А. С., Й. и С. са заинтересовани и показанията им са противоречив.

-Съдебният състав неправилно е оценил всички увреждания, за които ищецът търси обезщетение, макар и те правилно да са приети от съда за доказан .

Развиват се подробни съображения и се отправя искане към съда да отмени решението в обжалваната му част и да уважи исковите претенции в пълния им предявен размер.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Счита, че правилна е преценката на съда относно размера на дължимото се обезщетение, както и относно размера на съпричиняването от страна на пострадалото дете на вредоносния резултат.

Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно изцяло и допустимо в обжалваната част.

Относно валидността :

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е 2 подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта:

Решението в обжалваната му част отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за частично неправилно.

Съображенията за този извод са следните:

Предявен е иск с правно основание чл.49 във вр. чл.45,ал.1 във вр. чл.52 от ЗЗД.

С исковата си молба ищцата Б.Р., действаща чрез своята майка и законен представител Н. ЮЛ. АС. твтърди, че през учебната 2019/2020 г. малолетната ищца Б.Р. е постъпила като ученичка в първи клас в ОУ „Св. Св.

К. и М." гр. Д. О.. Заявява, че на втория учебен ден - 18.09.2019 г., в междучасие по време на провежданата занималия на учениците в първи клас, около 13,30 часа ищцата е излязла да играе на двора. Твърди, че в двора на училището не е присъствал учител, който да следи за опазването на живота и здравето на децата. Твърди се, че детето Б.Р. се е качило на парапета на стълбите, които водят към главния вход на училището, при което се е изтървала от него и е паднала на земята. При падането ищцата е травмирала лявата си ръка, вследствие на което е счупила лявата си лакътна става. Макар детето веднага да се е оплакало на учителката Л. А., че е паднало и ръката много го боли, учителката не се е обадила нито на медицинското лице, работещо в училището, нито на майката. Въпреки, че инцидентът е настъпил около 13,30 ч., учителката А. се е обадила едва в 15,30 ч. на майката на Б., за да съобщи за него. При пристигането на майката в училището детето очевидно изпитвало силна болка. Твърди се, че вследствие на падането на Б.Р. в двора на училището, същата е получила следните увреждания на здравето : счупване на долния край на хумеруса - закрито, което е довело до силни, нетърпими болки, ограничени, болезнени до невъзможни движения в лакътната става, оток и палпаторна болка, ограничена конфигурация на ставата. Наложило се извършването на оперативна процедура в областта на раменния пояс и горния крайник, с голям обем и сложност, която е извършена при поставянето на т.н. пълна упойка /обща анестезия/. Поради сложността на травмата майката и детето Б. били насочени към специалисти в гр. Плевен.

Според ищцата бездействието на учителката Л. А. е в пряка причинна връзка с настъпилите усложнения и необходимостта тя да бъде откарана в друга болница, тъй като, ако беше сигнализирала веднага на майката, нямаше да се 3 получи толкова голям оток на ръката на детето. След свалянето на поставените й оперативно метални тела, Б. се е оплаквала от оток, повишена локално температура, болезнени и ограничени движения в лакътната става, които изключително затруднявали самообслужването й; силните болки, отокът и повишената температура са продължили повече от седмица след извършената операция за премахване на металните тела от ръката й.

Малолетното дете е било поставяно два пъти под т.н. пълна упойка /обща анестезия/, което е причинило голяма болка и страх у него, че ръката му ще бъде наранена, че не може да контролира ситуацията и че няма да може да се събуди от операцията. Детето е било освободено от учебни занятия в продължение на повече от месец, което много е затруднило учебния процес на първокласничката, а вследствие на претърпяната фрактура малкото дете не е можело да играе и да се забавлява с приятелите си, не е излизала дори навън, защото много я е боляла ръката и се е страхувала да не се повтори инцидентът. Ищцата твърди, че тежко е преживяла случилото се, трудно е заспивала нощем, а когато е успявала да заспи, плачела на сън и често се будела от кошмари; Б. има и голям страх от игли, а приложеното й лечение е изисквало поставянето на множество такива, което още повече е травмирало малкото дете. Твърди се, че и към настоящия момент Б. не е превъзмогнала инцидента и се страхува да играе с приятелите си.

Посочва, че за извършения избор на лекар ортопед, който да извърши операцията, проведена на 25.10.2019 г., майката на малолетното дете е заплатила сумата от 200 лева, за което е издадена фактура № .../25.10.2019г.

Сочи, че ответникът е възложил на свой служител - учителката Л. А., да изпълнява задължения, свързани с учебния процес, включително и такива по полагане на необходимите грижи за опазване живота и здравето на децата, като за действията на учителя, при и по повод осъществяването на тези функции, отговорност безспорно носи училището. Твърди, че именно в резултат от неизпълнениетоа? задълженията от страна на служителката на ответника за осъществяване на необходимия контрол и надзор по отношение на посещаващите училището ученици е настъпил процесният инцидент, като причинната връзка между бездействието на деликвента и настъпилата вреда по настоящото дело е налице.

В тази връзка се отправя молба до съда да осъди ответника ОУ "Св.Св.К. и М." гр. Д. О., да заплати на Б. Б. Р., ЕГН ..., сума в размер от 24 500 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, претърпени от инцидента, настъпил на 18.09.2019 г. в гр. Д. О., както и законната лихва върху тази сума, считано от деня на причиняване на вредите - 18.09.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 200 лева за избор на екип, представляващи имуществени вреди от претърпения инцидент, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на причиняване на вредите -18.09.2019 г. Претендира заплащането и на 4 направените разноски по делото.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът по същата заема становище, че предявеният иск е допустим, но по отношение на училището не е основателен, поради което го оспорва изцяло и моли съда да бъде отхвърлен с присъждане на разноските в процеса. Заявява, че на третия учебен ден - 18.09.2019 г., групата с „целодневна организация на учебния ден" /ЦОУД/ и осигурено хранене, в която е и Б., е заведена от класния ръководител С. Й. да ги нахрани в стола, а другият преподавател Л.

А., която организира след обяд „обяда, отдиха и физическата активност" /ООФА/ на двора се занимава с останалите, вече приключили с обяда деца, които по списък са общо 22 деца: 12 деца от I клас и 10 деца от II клас. Сочи, че в момента, в който Б. се е качила на парапета на стълбите на главния вход, всички деца са бързали да влязат в училището, чувайки училищния звънец за първия следобеден час. Твърди, че на двора е имало трима учители, които са наблюдавали децата и са следили за опазването живота и здравето на учениците по време на образователния процес и на други дейности, организирани от институцията, с което са спазили изискванията на чл.219,ал.2,т.2 от Закона за училищното и предучилищното образование /ЗПУО/. Заявява, че Б. не е спазила разпоредбите на чл.172,ал.1,т.9 и т.10 ЗПУО, не е спазила правилника за дейността на институцията, въпреки че детето е запознато с начален инструктаж от класния ръководител още на Първия учебен ден. Сочи, че в училището е направен запис с камера на случващото се, който се пази от БУК устройството 168 часа или само 7 дни.

Посочва, че на записа се е видяло как Б. се е промушила под парапета и сама е скочила от площадката, никой не я бутнал, нито блъснал. Сочи, че при скока детето е паднало на земята и се е самонарани. Твърди, че записът от камерата не е запазен.

Твърди, че учителят Л. А. веднага е направила опит да се свърже с майката на детето по телефона, но тя не е отговорила веднага, като по тази причина контактът между тях е осъществен по-късно, едва на третото позвъняване около 15 ч., а детето е паднало около 14 ч. Заявява, че медицинското лице работи в училището на половин щат, като тя физически присъства само сутрин, а след обяд е в Детска градина „Детска радост".

Посочва, че А. не е с медицинско образование, за да установи, че детето е със счупен крайник и по тази причина тя веднага е сигнализирала родител, който да отведе детето в Бърза и неотложна помощ, като преди това му е направила компрес с реванол. Сочи, че в приложената по делото епикриза, изд. от ООТ към МОБАЛ „Д-р Ст.Черкезов" АД гр. В.Търново, е отразено, че „настъпили усложнения няма... родителите на детето отказват предложеното им лечение и напускат отделението самоволно." Възразява на твърдението на родителите, че причина за отока на ръката на детето е отново учителят, които същевременно са отказали предложеното им безплатно лечение и са предпочели частна клиника, в която се заплаща всяка операция и 5 манипулация. Заявява, че в противоречие с твърденията в исковата молба е мнението на специалистите, отразено в епикризата от 22.09.2019г. на МБАЛ „Свети Панталеймон -Плевен" : „Добро общо и локално състояние, без усложнения...в добро общо състояние..." Оспорва твърденията в исковата молба, че при оперативното сваляне на металните тела от ръката на детето, същото е имало температура, оток повече от седмица. Заявява, че в епикризата от 25.10.2019г. на МБАЛ „Свети Панталеймон -Плевен" се твърди друго : че детето се изписва в добро общо и локално състояние, без усложнения, с добре зарастваща оперативна рана, без субективни оплаквания, без усложнения, в подобрение,.... Счита, че твърденията за „болка и страх у детето, че няма да може да се събуди от операцията", са повече страхове на родителите, които са му ги вменили, отколкото на самото дете. Твърди, че узнавайки за психичното състояние на детето, директорът на училището е осигурил психолог от „Център Мария" гр. Горна Оряховица, който да работи с детето безплатно в сградата на училището, за което е уведомил майката с писмо изх. № РД 20-248/11.02.2020г., като майката е приела предложението, но по-късно е депозирала молба с вх. № РД 20.565/12.02.2020г., в която категорично се е отказала от безплатната помощ.