Решение № 2329 от 23.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2329 гр. Пловдив, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330111171 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Йеттел България“ ЕАД против Г. Г. К., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 145,84 лева – главница, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода 05.12.2020 г. - 04.01.2021 г. по Договор за мобилни услуги от 23.01.2020 г., както и сумата от 127,77 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 23.01.2020 г., представляваща стойност на три месечни абонаментни такси, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 18.11.2022 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *** г. по ч. гр. д. № 16698/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХI гр. С-в.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за мобилни услуги от дата 23.01.2020 г. за предпочетен мобилен номер ***** с абонаментна програма Тотал+27.99 за срок от 24 месеца. Твърди се, че ответникът преустановил плащанията по договора за предоставените от 1 ищеца мобилни услуги, чието потребление се фактурирало под клиентски номер на абоната – *****. Предвид това, договорът за предоставяне на мобилни услуги бил предсрочно прекратен поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника. Съобразно изложеното се претендира горепосочената сума за неустойка поради предсрочно прекратяване. Посочва се, че неустойката по договора е в размер на три стандартни месечни абонаментни такси за ползвания мобилен номер без включен ДДС. Предвид изложеното, моли се да бъдат уважени предявените искове, както и да бъдат присъдени направените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна Г. Г. К. /съобщение, ведно с препис от исковата молба и приложенията към нея, е изпратено за връчване чрез установения по делото работодател на ответника и е редовно връчено лично на него/.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № 16698/2022 г. на Районен съд Пловдив, ХХI гр. с., се установява, че вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение /според посоченото в заявлението/.

Заповедта е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, като в указания едномесечен срок по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са предявени настоящите искове. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

От представения по делото Договор за мобилни услуги от 23.01.2020 г. се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, съгласно което операторът е предоставил мобилен номер ***** със стандартен месечен абонамент в размер на 27,99 лева за срок от 24 месеца.

В сключените между страните договор е посочено, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на неговия срок по вина на потребителят, последният дължи неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти. Предвидено е, че месечният абонамент, въз 2 основа на който се изчислява неустойката, е в най-високия размер съобразно условията на абонаментния план.

По делото е представена фактура № ***** г. за клиентски №***** и отчетен период 05.12.2020 г. - 04.01.2021 г., издадена от ищцовото дружество, в която са обединени всички изискуеми задължения на ответника в общ размер на 273,61 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

За уважаване на предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД ищцовата страна следва да докаже сключването на посочения в исковата молба договор за мобилни услуги, основанието и размера на предявените искове.

Основателността на предявените искови претенции е обусловена от установява от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение с ответника по посочения в исковата молба договор за мобилни услуги, по силата на който му е предоставил далекосъобщителни услуги за процесния период, наличието на основание за едностранно прекратяване на процесния договор, довело до начисляване на неустойка, както и размера на претендираните вземания.

От представения по делото договор се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което операторът е предоставил на абоната телефонен номер срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни такси, със съдържание, съгласно посоченото по-горе в настоящите мотиви, съответстващо и на описаното в исковата молба. Съглашени ето отговаря на законовите изисквания за договор, сключен при общи условия, като включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от него и са приети с положения подпис на абоната, като по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите. Доколкото договорът е редовен от външна страна, той обвързва страните съобразно уговорените задължения за предоставяне на конкретните услуги, респ. за заплащане на цената за тези услуги. Следователно налице е редовно сключен договор за мобилни услуги между "Йеттел България" ЕАД, като мобилен оператор, и Г. Г. К., като потребител на мобилни услуги.

3

По отношение на мобилните услуги следва да се посочи, че в случая е достатъчно потребителят да е имал възможност да ползва услугите, а не дали реално се е възползвал от тях. При доказателствена тежест за ответната страна, по делото не се установи плащане на процесната сума по отношение на използваните далекосъобщителни услуги. Изискуемостта е настъпила предвид изтичането на 18-дневния срок след фактурирането на сум ата, начислена за абонаментни такси - чл. 27 от Общите условия. В тази насока, съдът намира, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на това задължение, поради което предявеният иск се явява основателен относно вземането за абонаментни такси и услуги като доказан, както по основание, така и по размер. Законна последица от уважаването на и ска е присъждането и н а законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 92 ЗЗД:

В представения договор за мобилни услуги страните са уговорили дължимост на неустойка при предсрочно прекратяване поради неизпълнение или при нарушение на задълженията по него в предвиден максимален размер на неустойката при прекратяване на договора - до три месечни абонаментни такси в най-висок размер според условията на плана. По този начин уговорена обаче, дори и с предвиждането на максимален размер, клаузата за неустойка е нищожна, вкл. и като неравноправна. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а ал. 2 на същия член сочи конкретни примери за неравноправни клаузи. С оглед начина, по който е уговорена процесната неустойка, размерът й и условията, при които тя се дължи, същата противоречи на чл. 143, ал. 2, т. 9 и т. 15 ЗЗП. Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП неравноправна е клауза в потребителски договор, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Целта на неустойката е да обезпечи и обезщети настъпилите вреди от съответното неизпълнение. В случая обаче е неясно по какъв начин процесната неустойка е съизмерима с вредите за оператора от прекратяването на договора, още повече като се има предвид, че доставчикът на мобилни услуги изрично е предвидил в т. 19д от 4

Общите условия към договора правото си след прекратяване на правоотношението да предостави телефонния номер за ползване от друг потребител. Получаването на неустойката, предвид начина по който тя е уговорена, предполага заобикаляне и на чл. 143, ал. 2, т. 15 ЗЗП, тъй като налага на потребителя да изпълни своите задължения - да плати абонаментните такси за поне три месеца /при това в най-високия размер съобразно абонаментния план/, без операторът реално да предоставя мобилни услуги за същия период. Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да се отхвърли искът за сумата от 127,77 лева, представляваща начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на двете страни, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Съобразно представения от ищеца списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направени по делото разноски, такива са 75 лева – платена държавна такса и 480 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие. Съразмерно на уважената част от иска, на ищеца следва да се присъди сумата в общ размер на 291,77 лева, представляваща разноски в исковото производство.

От страна на ответника липса претенция за присъждане на разноски, като не са представени и доказателства за извършени такива.

Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство, като на основание т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. Ищецът е представил доказателства за заплатени разноски в размер на 25 лева – държавна такса, и 360 лева – адвокатско възнаграждение, като на същия следва да се присъдят разноски съразмерно уважената част от иска, а именно сумата в размер на 202,40 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.

Г. К., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, сумата от 145,84 лева – главница, представляваща незаплатени месечни 5 абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода 05.12.2020 г. - 04.01.2021 г. по Договор за мобилни услуги от 23.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 18.11.2022 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ***** г. по ч. гр. д.

№ 16698/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХI гр. с-в., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимост на сумата от 127,77 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 23.01.2020 г., представляваща стойност на три месечни абонаментни такси, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ***** г. по ч. гр. д. № 16698/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХI гр. С-в.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Г. К., ЕГН **********, да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, следните суми: 291,77 лева /двеста деветдесет и един лева и седемдесет и седем стотинки/ разноски по съразмерност за настоящото производство и 202,40 лева /двеста и два лева и четиридесет стотинки/ - разноски по съразмерност по ч. гр. д. № 16698/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХI гр. С-в.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.