Решение № 1207 от 18.03.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1207

Пазарджик, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XIV състав, в съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СТЕФАН ЖЕЛЕВ

При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия СТЕФАН ЖЕЛЕВ административно дело № 20267150700053 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Образувано е по жалба на С. С. Щ., [ЕГН], от с. Синитово, община Пазарджик, [улица], със съдебен адрес за кореспонденция гр. Бургас, [жк], [улица], [адрес], против Решение рег. № 292р-1764 от 16.01.2026 г. на директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) - Кърджали.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност, като се сочат основанията на чл. 146, т. 2-5 от АПК – неспазване на установената форма; съществено нарушение на административнопроизводствените правила; противоречие с материалноправни разпоредби; несъответствие с целта на закона. Твърди се, че иска произнасяне само по отношение на данните по ЗМ № 735 от 04.08.2002 г., за което в акта не са изложени конкретни мотиви защо следва да се съхраняват данни за толкова дълъг срок. Допълнителни доводи излага в писмени становища, като посочва относима, според него, съдебна практика. Искането е за отмяна на административния акт и връщане на преписката за ново произнасяне. Претендират се разноски Ответникът – директорът ОД на МВР - Кърджали, чрез главен юрисконсулт С. Ч., в писмени бележки, излага съображения за неоснователност на подадената жалба.

Административен съд – Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

На 15.12.2025 г. С. С. Щ. е подал Заявление вх. № 292000-21016 от 15.12.2025 г. и вх. Вх. № 292005-7 от 16.12.2025 г. до директора на ОД на МВР – Кърджали (л. 46).

В заявлението е посочено, че се иска заличаване (назовано изтриване) на личните му данни свързани със ЗМ № 735 от 04.08.2002 г. и описани в Решение рег. № 292р-34308 от 02.02.2025 г. на директора на ОД на МВР – Кърджали (л. 48).

Във връзка с така подаденото заявление е изготвена Справка рег. № 292р-428 от 07.01.2026 г. (л. 37), към което е приложена и електронна справка за съдимост на жалбоподателя. В справката е посочено, че с Решение рег. № 292р-34308 от 02.02.2025 г. на директора на ОД на МВР – Кърджали на С. С. Щ. е предоставен достъп до личните му данни обработвани в ОД на МВР – Кърджали, като това са:

- „извършител“ по ЗМ № 735 от 04.08.2002 г. регистриран в РУ – Кърджали, за деяние по чл. 194, ал. 1 от Наказателния кодекс НК) - кражба на мобилен телефонен апарат; връзка с предварително производство: обвиняем по пр. № 129/2002 г. на ОСС – Кърджали, прокурорска преписка № 1459/2002 г. на РП – Кърджали;

- задържане от полицейски орган, рег.№ 216/2002 г. въведено от РУ – Кърджали, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка със ЗМ № 735/2002 г. на РУ – Кърджали. Задържан на 04.08.2002 г. в 18.10 ч., освободен на 05.08.2002 г. в 17.40 ч.

С Присъда № 10 от 04.02.2003 г. по НОХД 720/2002 г. по описа на Районен съд – Кърджали, С. С. Щ. е признат за виновен в това, че на 04.08.2002 г. в гр. Кърджали, като непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи, поради което и на основание чл. 198, ал. 3, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“, във връзка с чл. 54 от НК му е наложено наказание „обществено порицание“. Присъдата е в сила на 03.03.2003 г. На основание чл. 88а, ал. 4 от НК С. С. Щ. е реабилитиран.

В справката е посочено, че впоследствие, вече като пълнолетен, на жалбоподателя са налагани ефективно три наказания „лишаване от свобода“ за извършени от него престъпления.

Направен е извод, че освен престъплението, по отношение на което се иска заличаване на лични данни, с последващото си поведение, заявителят е показал склонност за извършване на различни по вид и степен на укоримост нарушения, в областта на обществените отношения, поради което е изказано становище, че личните данни на жалбоподателя следва да продължат да се обработват от МВР, във връзка с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, чиято защита обуславя правомерността на обработването им.

Описаната фактическа обстановка е възприета от административния орган, които с решението, предмет на настоящия съдебен контрол, е отказал заличаването на личните данни на С. С. Щ., като се е мотивирал, че съхраняването им е необходимо с оглед противодействието на престъпността и опазване на обществения ред, а настъпилата реабилитация не е сред основанията за заличаване на данни посочени в чл. 3 от Инструкция № 8121 з-748 от 20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер (Инструкцията). Позовал се е и на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване по реда на АПК административен акт, пред компетентен да я разгледа съд, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Оспореният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 29, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) администратор на лични данни е министърът на вътрешните работи, който може да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица. В случая това е сторено със Заповед № 8121з-1111 от 08.10.2019 г. (л. 63), с която директорите на областните дирекции на МВР са оправомощени да разглеждат и да се произнасят по постъпили от субектите на данни искания за упражняване на права по чл. 12-22 от ОРЗД и по чл. 53-56 от ЗЗЛД, както и да изпълнява задълженията по чл. 34 от ОРЗД, съответно по чл. 68 от ЗЗЛД.

Оспореното решение е постановено и в предписаната от закона форма – мотивиран отказ по чл. 53, ал. 3 от ЗЗЛД, с посочване на фактически и правни основания за постановяването му, както и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Административният акт е издаден в изискуемата писмена форма и е обективиран като решение, съгласно правилото, установено в чл. 22, ал. 1 от Инструкция № 8121з-1280 от 7.10.2021 г. за реда за обработване на лични данни в Министерството на вътрешните работи.

Решението съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактическите и правни основания за постановения отказ за заличаване на лични данни. Противно на изложеното в жалбата, мотиви се съдържат както в самия акт, така и в изготвената Справка рег. № 292р-428 от 07.01.2026 г., поради което липсва порок във формата на акта, представляващ самостоятелно основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Решението е издадено при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК и да обуславят отмяната му. Настоящият съдебен състав счита, че нарушението на административнопроизводствените правила е съществено само тогава, когато то би могло да повлияе върху крайното решение по същество на административния орган и да доведе до различен резултат.

Не се откриват нарушения и при прилагането на материалния закон. Обработването на лични данни от органите на МВР е допустимо и се осъществява при условията и по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и на Закона за защита на личните данни. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР при обработване на лични данни, свързано с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР могат да обработват всички необходими категории лични данни. Въз основа на тази разпоредба е издадена Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 г. В чл. 2, ал. 1 от Инструкцията е предвидено, че в МВР се изграждат информационни фондове, в които се обработват лични данни на лица във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Целта на обработката и съхранението на личните данни по ал. 1 е защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на обществения ред – чл. 2, ал. 2 от Инструкцията.

В чл. 3, т. 1-8 от Инструкцията са предвидени материалноправните предпоставки за заличаване на личните данни по чл. 2, с изключение на тези, отнасящи се до пострадали лица и заявители на престъпления. Съгласно чл. 3 от Инструкцията личните данни се заличават ако: 1. е постановен отказ от образуване на наказателно производство в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а от НПК; 2. не е образувано наказателно производство в случаите на чл. 24, ал. 5 от НПК; 3. наказателното производство е прекратено: а) на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 от НПК; б) на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК поради това, че обвинението не е доказано и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 от НПК; в) на основание чл. 24, ал. 5 от НПК; г) на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК; д) на основание чл. 24, ал. 1, т. 8а от НПК поради това, че деянието съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство); 4. влязла в сила оправдателна присъда; 5. изтекъл давностен срок по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от НК при: а) постановен отказ от образуване на наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1 от НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а от НПК; б) прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1 от НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а от НПК; 6. наложена е глоба по административен ред на основание чл. 218б от НК и е изтекла една година от датата на извършване на деянието; 7. освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (чл. 78а НК); 8. лицето е починало – във всички останали случаи.

В настоящия случай, по отношение на жалбоподателя нито едно от цитираните основания не е налице. По делото не е спорно, че с влязла в сила Присъда № 10 от 04.02.2003 г. по НОХД 720/2002 г. по описа на Районен съд – Кърджали, С. С. Щ. е признат за виновен за извършено престъпление, за което му е наложено наказание „обществено порицание“. Впоследствие са му налагани общо три ефективни наказания „лишаване от свобода“ за други престъпления.

При тези данни, изводът на административния орган, че по отношение на жалбоподателя не е налице нито едно от основанията, посочени в чл. 3, т. 1-8 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. за заличаване на личните му данни е законосъобразен.

Това не се променя от обстоятелството на настъпилата реабилитация на основание чл. 88а, ал. 4 от НК. Съгласно чл. 85, ал. 1 от НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното. В настоящия случай „противното“ по смисъла на цитираната норма е чл. 3 от Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 г. Целта на реабилитацията, като институт на наказателното право и целта на обработването на лични данни в информационните фондове на МВР – чл. 2, ал. 2 от Инструкцията са различни, поради което настъпването на реабилитация не е основание за заличаване на личните данни на едно лице. Това е така, защото обработването на личните данни в информационните масиви на МВР е последица не от осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а от факта на извършването на деянието. Независимо от това дали е налице реабилитация по смисъла на чл. 88а от НК, то такова основание за заличаване на личните данни не е предвидено в чл. 3 от Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 г. В тази връзка следва да се има предвид, че хипотезите, при които се заличават личните данни, обработвани в информационните масиви на МВР, са лимитативно изброени и административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е задължен да се съобразява с установените с чл. 3 от Инструкцията материалноправни предпоставки. Целта на обработката и съхранението на личните данни в информационните фондове на МВР е защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на обществения ред. С оглед на това разпоредбата на чл. 3 от Инструкцията е специална, като това обуславя, както приоритетът на тази разпоредба пред общите разпоредби, регламентиращи обработката на лични данни, така и невъзможността да бъде извършено заличаване на лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР на основания, различни от сочените в цитираната норма.