Решение № 36 от 03.04.2025, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Раднево, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20245520100999 по описа за 2024 година

Предявени са пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на А. Г. М., действащ чрез пълномощника адв. М. от АК-Пловдив, срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД, с която се предявяват искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че е сключил с ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № 2179320/03.02.2020 г., с който ответникът се задължил да му даде кредит в размер на 2000 лв. Твърди, че съгласно чл. 4.1 от договора следвало да сключи договор за поръчителство с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД като обезпечение по договора за кредит. Твърди, че на 03.02.2020 г. сключил с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, по който следвало да заплати възнаграждение в размер на 1200 лева. Твърди, че е заплатил по договор за потребителски кредит № 2179320/03.02.2020 г. към „Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 200 лева за лихва, а към „Ай тръст“ ЕООД по договор за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 700 лева. Твърди, че договора за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл.

22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, за което развива съображения. Твърди, че договора за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – нарушаване на добрите нрави при нееквивалентност на престациите, чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК – заобикаляне на закона при 1 надвишаване на лимита на ГПР и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК – неравноправност на клаузите при нарушаване на принципа за справедливост и добросъвестност, за които също развива съображения.

Поради това иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят сумите както следва: ответникът „Кредисимо“ ЕАД сумата от 200 лв., недължимо платена по нищожен договор за кредит, а ответникът „Ай тръст“ ЕООД сумата от 451,05 лв. /допуснато изменение на иска чрез неговото намаляване на основание чл. 214, ал. 1 ГПК с протоколно определение от 27.03.2025 г./, недължимо платена по нищожен договор за поръчителство, ведно със законната лихва върху главниците. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Кредисимо“ ЕАД, действащо чрез юрисконсулт Т., в който взема становище за неоснователност на исковете. Твърди, че действително е сключен процесния договор за кредит, като била отпусната на ищеца сумата от 1500 лв., а не 2000 лв., която била усвоена от него, и се бил задължил да върне общо сума с възнаграждение в размер на 1844,52 лв. на 12 месечни вноски при уговорени ГПР в размер на 48,21 % и ГЛП в размер на 40%. Твърди, че кредитът бил предсрочно доброволно погасен от ищеца изцяло. Твърди, че поради предсрочно погасяване на кредита от ищеца, същият не е заплатил цялата договорна лихва по погасителен план, а тази, която е била дължима. Не оспорва твърденията за получена сума от 200 лв. за погасяване на договорната лихва по кредита. Развива съображение за липса на нищожност на договора за кредит на претендираните от ищеца основания. Твърди, че съгласно договора за кредит ищецът не бил длъжен да сключи договор за поръчителство, нито това било задължително условие за сключване на договора за кредит, поради което възнаграждението по договора за поръчителство не следвало да се включва в ГПР, не е включено в ГПР, а в ГПР били включени само главница и договорна лихва. Твърди, че договора за поръчителство бил договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, по който договор те не били страна и не възниквали за тях права и задължения за получаване на възнаграждение.

Развива съображения за действителност на договора за кредит и на клаузата на чл. 4.1 от договора за кредит, предвиждаща спорната между страните клауза за сключване на договор за поръчителство с „Ай тръст“ ЕООД. Твърди, че евентуална нищожност на клаузата за поръчителство или на договора за поръчителство не се отразяват на действителността на договора за кредит като цяло. Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни.

Претендира разноски.

2

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Ай тръст“ ЕООД, чрез юрисконсулт С., в който взема становище за неоснователност на исковете. Твърди, че не оспорва наличието на сключения договор за кредит за сума от 1500 лв. при уговорени ГПР в размер на 48,21 % и ГЛП в размер на 40%, обща сума по кредита 1844,52 лв., както предсрочното доброволно погасяване на кредита от страна на ищеца. Твърди, че не оспорва и наличието на договор за поръчителство, но твърди възнаграждението да не е 1200 лв., а 90,21 лв. месечно за срока на договора за кредит. Твърди, че предсрочното погасяване на кредита не е наложило изплащане на цялата договорна лихва за кредита и на цялото възнаграждение по договора за поръчителство, а само дължимите такива до погасяването. Твърди, че ищецът е платил общо по договора за поръчителство сумата от 451,05 лв., а не сумата от 700 лв. Развива съображение за липса на нищожност на договора за поръчителство на претендираните от ищеца основания. Твърди, че съгласно договора за кредит ищецът не бил длъжен да сключи договор за поръчителство, нито това било задължително условие за сключване на договора за кредит, поради което възнаграждението по договора за поръчителство не следвало да се включва в ГПР. Излага съображения за валидност на договора за поръчителство и наличие на валидно задължение по него, което е погасено от ищеца до датата на предсрочното погасяване на кредита. Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 18.02.2025 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е сключил с ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № 2179320/03.02.2020 г., с който ответникът се задължил да му даде парични средства под формата на потребителски кредит, чийто размер на кредита е спорен между страните /ищецът твърди 2000 лв., а ответниците 1500 лв./, който следвало да се върне на 12 месечни погасителни вноски по погасителен план при уговорени ГПР в размер на 48,21 % и ГЛП в размер на 40%, като ищецът заплатил на ответника суми по кредита и го е погасил изцяло предсрочно и доброволно, като е върнал цялата главница и е платил за договорна лихва 200 лв.; в чл. 4.1 от 3 договора за кредит е уговорена опция за сключване на договор за поръчителство с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД като обезпечение по договора за кредит и такъв ищецът сключил с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД и било уговорено възнаграждение в размер на 90,21 лв. месечно за срока на договора за кредит, като била заплатена от ищеца сумата от 451,05 лв. /за горницата до претендираната от ищеца сума от 700 лв. е налице спор между страните/.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест на фона на отделените като безспорни и ненуждаещи се от доказване факти, като е възложил на ищеца да докаже по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД твърденията си за нищожност/недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство на сочените основания, както и че по договора за поръчителство е платил над сумата от 451,05 лв. /безспорно обстоятелство/ до сумата от 700 лв. /общо претендирана от ищеца сума/.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД следва да докаже насрещните си твърдения за валидност на клаузите от договора за кредит и договора за поръчителство, чрез доказване на твърдените в отговора факти за това.

Ответникът „Ай тръст“ ЕООД следва да докаже насрещните си твърдения за валидност на клаузите от договора за поръчителство, чрез доказване на твърдените в отговора факти за това.

По делото е приети като писмени доказателства договора за потребителски кредит № 2179320/03.02.2020 г. и Приложение № 1 към него /л.37-39/ и общите условия за предоставяне на кредити на ответника „Кредисимо“ ЕАД /л.28-36/, както и договора за поръчителство от 03.02.2020 г. и Приложение № 1 към него /л.18-21/, ведно със справка-извлечение от системата на „Ай тръст“ ЕООД /л.22/.

Независимо, че в договора за кредит не е изрично посочено, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за сключване на договора за кредит, на съда е служебно известно от всички съдебни спорове с тези страни, че винаги договорите за кредит са съпътствани от сключени от потребителите договори за поръчителство, с което в посочения текст на всички разпоредби на договора е уредена формална възможност, която въобще кредитодателят не предоставя на кредитополучателите, тъй като условията за нея са изключително неизгодни и не отговарят на целите за предоставяне на тъй наречените бързи креди /самото одобряване е предвидено до 14 дни съгласно чл. 4-3 от договора за кредит/. В тази връзка съдът намира 4 да посочи, че противоречи на човешката природа при сключване на договор за потребителски кредит, което логически означава физическото лице да няма парични средства и да са му нужни такива, да има възможност да не сключи договор за поръчителство с възнаграждение, равно или по-голямо от размера на потребителския кредит, и въпреки това да го сключва този договор за поръчителство. Интерес от договора за поръчителство има кредитодателят, а не кредитополучателят, поради което съдът въобще не може да се съгласи с аргументите на ответника „Кредисимо“ ЕАД, че ищецът съгласно чл. 3 и чл.

4-3 от договора за кредит е имал възможност да сключи необезпечен договор за кредит. Допълнителен аргумент в тази насока е следното: в случая е видно, че договорът за кредит е сключен при ГПР в размер на 48,21 %, което означава, че необезпечен кредит би следвало да е с по-висока лихва, съответно ГПР, което означава, че същият би следвало да превиши максималния праг по ЗПК в размер на 50 % /към датата на сключване на договора за кредит, тъй като от октомври 2022 г. започна да се вдига ОЛП/. Именно комплексът от всички тези преки и косвени доказателства, водят до единствен извод, че клаузите на договора за кредит за незадължителност на обезпеченията и застраховките са формални.

От приетия договор за кредит е видно, че в разпоредбата на чл. 4-1 е предвидено, че когато кредитополучателят посочи в заявлението, че ще предостави обезпечение, същият следва да представи банкова гаранция или договор за поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице, в срок от 48 часа от подаване на заявлението.

В изпълнение именно на това желание на ищеца А. М., който е имал нужда от парични средства към онзи момент, принудили го да вземе кредит при ГПР в почти максимален по закон размер, същият е сключил с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД договор за поръчителство, защото е имал нужда да обезпечи кредита си към „Кредисимо“ ЕАД и да се лиши всеки месец от още по 90,21 лв. месечно /уговорен размер на възнаграждението за поръчителство/.

По делото е приет и договора за предоставяне на поръчителство от 03.02.2020 г., сключен между ищеца и ответника „Ай тръст“ ЕООД и Приложение № 1 към него, от които е видно, че с въпросния договор е поето поръчителство от страна на „Ай тръст“ ЕООД за задълженията по процесния договор за кредит, срещу възнаграждение от 90,21 лв. месечно за периода на действие на договора за кредит, тоест за 12 месеца, които се дължат с месечните вноски по погасителен план на договора за кредит, като общият 5 размер на възнаграждението за целия срок на договора е 1082,52 лв. /12 х 90,21 лв./. Размерът на възнаграждението за поръчителството е на стойност около 70% от отпуснатия кредит от 1500 лв. Този договор за поръчителство е сключен съгласно чл. 3 и чл. 4 от договора за кредит, в които е предвидено, че договор за поръчителство се сключва по искане на кредитополучателя.