Определение № 15808 от 26.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15808 гр. София, 26.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. К.А като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. К.А Гражданско дело № 20231110168952 по описа за 2023 година

Производството е по чл.248 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от И. Н. К. срещу „Х.С. Инженеринг“ ЕООД искова молба. С последваща молба в условия на евентуалност са предявени искове срещу И. К. С. и Х. И. С..

С подадения отговор на искова молба „Х.С. Инженеринг“ ЕООД е оспорило претенцията на ищцата, както и истинността на представения от нея Договор за извършване на СМР от 02.08.2023г. Направило е искане за присъждане на разноските в настоящото производство и в производството по обезпечение на иска по гр.д.

№64970/2023г. по описа на СРС, 34-ти състав. Приложило е Договор за правна защита и съдействие от 16.02.2024г., в който е отбелязано заплащане на сума в размер на 1 480 лева в полза на упълномощения процесуален представител.

Предвид направеното оспорване с Определението по чл.140 ГПК съдът е указал на ищцата да заяви дали ще се ползва от представения от нея договор.

На 30.09.2025г. по делото е постъпила молба от ищцата, в която същата е посочила, че ще се ползва от приложения към исковата молба договор. Предвид съдържащото се в подадения от И. С. отговор на искова молба изявление, че същият го е подписал в лично качество, а не като представител на „Х.С. Инженеринг“ ЕООД е отправил искане посоченото обстоятелство да бъде отделено за безспорно. В последващо подадена молба на същата дата ищцата е допълнила, че в случай че същото бъде прието за безспорно и ненуждаещо се за доказване, същата ще оттегли иска си срещу дружеството.

На 13.10.2025г. по делото е постъпило становище от „Х.С. Инженеринг“ ЕООД, с което повторно е отправено искане за присъждане на сторените от дружеството разноски. Приложени са доказателства за тяхната направа, а именно: Договор за 1 правна защита и съдействие по гр.д. №68952/2023г. от 16.02.2024г. с уговорено и заплатено възнаграждение в полза на упълномощения процесуален представител в размер на 1 480 лева, Договор за правна защита и съдействие по ч.гр.д. №64970/2023г. от 20.12.2023г. с уговорено и заплатено възнаграждение в полза на упълномощения процесуален представител в размер на 400 лева, преводно нареждане за внесена по сметка на СГС държавна такса в размер на 15 лева, както и съобщение от 04.12.2023г. до „Х.С. Инженеринг“ ЕООД от ЧСИ Р.М., в което е посочено, че в случай че настъпят условията за вдигане на обезпечителните мерки следва да бъдат заплатени държавни такси в размер на 120 лева. Препис от същото е получено е връчено на ищцата чрез ЕПЕП на 12.11.2025г.

В проведеното на 01.12.2025г. открито съдебно заседание съдът е допълнил проекта за доклад по делото, като е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че Договора от 02.08.2023г. с домоуправителя на Етажната собственост на сградата в *** е подписан от И. С. в лично качество, както и че И. С. и Х. С. са извършили процесния ремонт, като ответникът Х. С. е получил дължимото възнаграждение за извършената работа за двамата. С оглед обявеното за безспорно между страните обстоятелство, процесуалният представител на ищцата е отправил искане за оттегляне на предявения „Х.С. Инженеринг“ ЕООД иск.

С Определение №1467/13.01.2026г. съдът е прекратил производството по предявения от И. Н. К. срещу „Х.С. Инженеринг“ ЕООД иск поради неговото оттегляне.

Определението е връчено на „Х.С. Инженеринг“ ЕООД на 06.02.2026г., като на 11.02.2026г. по делото е постъпила молба от дружеството с искане за допълване на съдебния акт с присъждане на направените от него разноски в общ размер на 2 015 лева, включващи платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по гр.д. №68952/2023г. по описа на СРС в размер на 1 480 лева, платено адвокатско възнаграждение за обжалване на

Определение

№427725/29.11.2023г. по ч.гр.д. №64970/2023г. на СРС- 400 лева, внесена държавна такса за това- 15 лева, както и разноски за вдигане на наложените обезпечителни мерки по изп. д. №2970/2023г. по описа на ЧСИ Р.М. в размер на 120 лева.

В рамките на предоставения от съда срок насрещната страна е представила отговор. Твърди, че е действала добросъвестно, предявявайки претенцията си за обезвреда на понесените от нея вред срещу „Х.С. Инженеринг“ ЕООД, доколкото е била подведена от поведението на ответниците И. К. С. и Х. И. С., че същите действат от името на дружеството. Счита, че ако съдът приеме, че „Х.С. Инженеринг“ ЕООД има право на разноски, то същите следва да бъдат възложени в тежест на И. К. С. и Х.

И. С., тъй като именно те са станали повод за завеждане на делото. В условията на евентуалност оспорва претенцията за разноски като недоказана и завишена по размер.

2

Счита, че представеният договор за правна защита се отнася до процесуално представителство за цялата първа инстанция, като предвид оттеглянето на иска, същото не е осъществено в пълнота, поради което намира претендирания размер за прекомерен. Поддържа, че понесените разноски във връзка с обжалване на определението, с което е допуснато обезпечение на предявения иск не подлежат на компенсация, доколкото частната жалба на дружеството е оставена без уважение.

Намира, че не са представени доказателства относно претендираните от ответника разходи за вдигане на обезпечителните мерки. Отправя искане за оставяне без уважение на молбата на „Х.С. Инженеринг“ ЕООД за присъждане на разноски, при условията на евентуалност- за намаляване на техния размер. Моли в случай че бъде осъдена да плаща разноски, ответниците И. К. С. и Х. И. С. да бъдат осъдени да й ги възстановят.

Съдът, като съобрази становището на страните и наличните по делото доказателства, намира следното.

Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в рамките на срока по чл.248, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице – страна в производството, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна, като аргументите за това са следните:

Съгласно чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски и при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение. В случая още с отговора на исковата молба ответникът „Х.С. Инженеринг“ ЕООД е поискало да му бъдат присъдени сторените от него разноски, като е представило доказателства за тяхната направа с депозираното от него на 13.10.2025г. становище.

Доводите на ищцата относно нейната добросъвестност при предявяване на иска срещу „Х.С. Инженеринг“ ЕООД съдът намира за неоснователни, доколкото нейно задължение преди депозиране на исковата молба е да установи относимите факти и обстоятелства относно спорното право и въз основа на тях да насочи претенцията си към съответното лице. В рамките на образуваното производство същите подлежат на проверка, като при установяване, че същите не водят до извод за ангажиране на отговорността на ответната страна, ищецът на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да възстанови сторените от нея разноски. В този смисъл обстоятелството, че ищцата не е имала знанието, че насрещната страна не е легитимирана да отговаря по предявения от нея иск не води до извод за липса на основание да бъдат възстановени на ответното дружество понесените от него разходи. В случая не става въпрос и за новонастъпили обстоятелства /след подаване на исковата молба/, които да обосноват извършването на преценка от страна на съда дали с поведението си то е дало повод за предявяването на 3 иска, с оглед определяне на отговорността за разноските, а за такива, които са съществували преди завеждането на претенцията. В този случай съдът счита, че рискът от неправилно установена фактическа обстановка следва да се носи от страната, която е инициирала разрешаването на спора по съдебен ред. Следва да бъде отбелязано, че служебно известно на съда е и обстоятелството, че преди предявяване на иска срещу „Х.С. Инженеринг“ ЕООД е проведено обезпечително производство, като срещу определението, с което е допуснато обезпечение е подадена частна жалба, в която дружеството ясно е заявило, че представеният договор не му е известен, както и че положеният в него подпис не е на представляващото го лице, че не го е сключвало, както и че не е извършвало възложените с него строително-монтажни работи. Следователно към момента на предявяване на иска ищцата е била запозната с тези възражения. По изложените съображения съдът намира, че на ответното дружество се дължат разноски на основание чл.78, ал.4 ГПК.

В тази връзка следва да бъде отбелязано, че „Х.С. Инженеринг“ ЕООД своевременно е представило доказателства за тяхната направа. Още към отговора на исковата молба дружеството е приложило Договор за правна защита и съдействие от 16.02.2024г., в който е отбелязано заплащане на сумата от 1 480 лева в полза на упълномощения му процесуален представител. В същото време насрещната страна е направила възражение за неговата прекомерност едва с представения отговор на молбата по чл.248 ГПК, въпреки че към момента на направеното от нея изявление за оттегляне на иска е била наясно с претендираните от ответното дружество разноски. С оглед на посоченото съдът намира, че възражението се явява преклудирано. В този смисъл е и Определение №36/26.01.2025г. по ч.гр.д. №5936/2014г. по опис на ВКС I г. о, съгласно което срокът в нормата на чл.80 ГПК касае не само искането на страната за присъждане на разноски, а всички искания на страните във връзка със спора по разноските, поради което когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на производството преди то да бъде прекратено, то тя не може да го изтъква като основание за изменение на присъдените разноски по реда на чл.248 ГПК. За пълнота следва да бъде посочено, че съгласно установената съдебната практика на ВКС подлежащото на възмездяване адвокатско възнаграждение не може да бъде намалявано поради прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК, само поради факта че производството не се е развило напълно, т.е. не са се осъществили всички очаквани процесуални действия, за които е било заплатено възнаграждение за процесуално представителство /в този смисъл Определение №350/15.02.2024г. по ч. т. д. №75/2024г. на II т. о., Определение №2397/16.05.2024г. по ч. гр. д. №970/2024г., IV г. о., Определение №929/29.02.2024г. по ч. гр. д. №48/2024г. на IV г. о. и др./ Застъпеното разбиране се обосновава с обстоятелството, че отпадането на необходимостта от предоставяне на пълен обем от защита е следствие от поведението 4 на ищеца, като противното разбиране би означавало да се приеме, че въз основа на собствените си действия страната може да ограничи обема на отговорността си за вече направени от насрещната страна разноски, което е недопустимо.

По отношение на представените доказателства за заплатен адвокатски хонорар и държавна такса във връзка с обжалване на определението, с което по искане на ищцата е допуснато обезпечение съдът намира, че са налице предпоставки за тяхното присъждане на ответното дружество. Съгласно т.5 от Тълкувателно решение №6/2012г. отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението, с което се разглежда спора по същество. В този смисъл е и Определение №1788 от 10.06.2025г. по к.ч.т.д. № 599/2025г. на ІІ т.о. на ВКС, в което изрично е посочено, че отговорността за разноските, направени в производството по повод обжалване на определението за допускане на обезпечение, е обусловена от крайния изход на спора и следва да бъде разпределена с бъдещото решение по съществото на правния спор. В случая предвид извършеното оттегляне на предявения иск, отговорността за разноски не произтича от общото правило на разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК и не е обусловена от изхода на делото, а следва да бъде определена в съответствие с правилото на чл.78, ал.4 ГПК и възложена в тежест на ищцата.