Решение № 350 от 11.08.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. Пазарджик, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Д.

Иванина Игн. Иванова при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Мариана Ил. Д. Въззивно гражданско дело № 20245200500654 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

С решение №260001 постановено на 22.05.2024 г. по гр.д.

№848/2020 г. по описа на РС – Пещера е осъден В. А. Р., ЕГН 76050946 от гр.**** да заплати на Т. А. Щ., ЕГН ********** от гр.***** сумата от 16 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки, страдания, стрес,отчаяние, притеснения, битови неудобства и др.) претърпени в резултат на сваляне на дентални импланти, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.01.2018г. до окончателното й заплащане като до размера на сумата от 20 000 лева искът е отхвърлен като неоснователен.

Отхвърлен е иска на Т. А. Щ. против В. А. Р. за сумата от 19 500 лева, представляваща причинени имуществени вреди, като неоснователен и недоказан.

1

С определение №260004/07.08.2024 г., постановено по реда на чл.248 ГПК е изменено решение №260001/22.05.2024 г. в частта за разноските, като са присъдени разноски и на двете страни. Това определение не е обжалвано от страните по делото.

В срок така постановеното решение в отхвърлителната му част е обжалвано от Т. Щ. с въззивна жалба, в която се излагат подробни оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост.

Неправилно съдът отхвърлил иска за имуществените вреди, като приел възражението на ответника, че е погасен по давност.

Прави подробен анализ на събраните по делото доказателства, в резултат на което счита, че от страна на ответника е проявена небрежност при изпълнение на служебните му задължения. Твърди, че по делото е установено по несъмнен начин, че е налице противоправно деяние, както и останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.

Твърди се, че при наличието на всички извършени от ответника нарушения на медицинската практика, същият е проявил груба небрежност вследствие, на което е настъпил вредоносния резултат за ищцата, като пряка последица от действията му. Не се сочат доказателства.

Моли решението в обжалваната му част да се отмени, вместо което да се уважи в пълен размер предявената претенция. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Писмен отговор на жалбата не е депозиран от ответника Р..

В срок така постановеното решение в осъдителната му част е обжалвано от В. А. Р., в която се излагат оплаквания за неправилност, необоснованост и противоречие с материални закон, както и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Счита, че спорните въпроси са основно два.

На първо място, дали са спазени медицинските стандарти и 2 правилата за добра медицинска практика в работата на ответника при извършените интервенции и може ли тя да бъде окачествена като непрофесионална или небрежна.

Вторият въпрос, спорен в производството бил дали ищцата е дала съгласието си, била ли е информирана, досежно твърдените от нея манипулации и интервенции.

Твърди, че по делото не са събрани доказателства, по-конкретно визира СМЕ, които да дадат основание за квалифициране на интервенция по поставянето и отстраняването на имплантите, като непрофесионална и небрежна.

По отношение втория спорен посочва, че информираното съгласие е доброволно съгласие на пациента за провеждането на продължително медицинско лечение дадено му, след като му е предоставена надлежна адекватна информация относно предлаганото лечение, включващо потенциалните рискове и ползи и алтернативни лечебни методи. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че ищцата е била информирана, а това обстоятелство било заявено от нея и в исковата молба.

В т.см. неправилен бил извода на първоинстанционния съд, че това съгласие следвало да бъде дадено писмено.

Искането е решението в обжалваната му част да бъде отменено, като вместо това се отхвърлят изцяло предявените искови претенции.

Претендира разноски за настоящата инстанция. Моли да се остави без уважение въззивната жалба на ищцата.

Писмен отговор на жалбата не е депозиран от ищцата Ж.

Постъпило е становище от ЗАД „Алианц България“ АД - трето лице-помагач на страната на ответника Р., в което се поддържа неоснователност на жалбата на ищцата Щ.. Твърди, че оплакванията във въззивната жалба не кореспондирали с мотивите на съдебното решение, в което съдът изобщо не се занимавал по същество с 3 възражението за погасителната давност. Независимо от това, счита, че за основателно своевременно направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на предявените искове, като се развиват подробни съображения в тази насока. Неоснователни били и възраженията за виновно и противоправно поведение на ответника Р..

Напротив, от доказателствата по делото се установявало точно обратното. Обсъжда се СМЕ, от която се установявало, че при имплантирането можело да настъпят усложнения, но в случая нямало данни, които да дадат основание за квалифициране на оперативната интервенция по поставянето и отстраняването на имплантите като непрофесионална или небрежна. Следователно, причините, поради които е настъпило въпросното усложнение не можело да се вмени на ответника Р..

Моли въззивната жалба на ищцата като неоснователна да се остави без уважение, като се потвърди решението в неговата отхвърлителна част.

По отношение въззивната жалба на ответника Р. е изразено становище, че е основателна и следва да се уважи, като се отхвърли изцяло предявената искова претенция.

При условията на евентуалност, счита за доказано своевременно направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, което възражение не било разгледано в първоинстанционното решение.

При условията на евентуалност счита присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди за завишен в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД.

Пазарджишки окръжен съд, като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение, за да се произнесе по съществото на спора, взе предвид следното:

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл.259, 4 ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Преценявайки основателността на жалбите изложените оплаквания, съдът намира следното: съобразно

Първоинстанционното производство има за предмет предявен от Т. А. Щ. против В. А. Р. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от увреждане – стоматологична интервенция по вина на ответника за сумата от 19 500 лв. – имуществени вреди и 20 000 лв. – неимуществени вреди, за периода от 15.08.2015 г. до 29.01.2018 г., ведно със законната лихва от настъпване на увреждането до окончателното изплащане на сумите.

Ответната страна е оспорила иска, като е направила възражение за погасителна давност, за недоказаност на твърдените вреди, както и за липса на причинна връзка на сторените разходи и увреждането.

Твърди, че настъпилите усложнения, свързани с отдръпване на венеца, довели до твърдените разклащания на мостовете и на два долни импланта не е в причинно-следствена връзка с работата на д-р Р., а е в резултат от стоматологичното заболяване на ищцата.

По делото е конституирано трето лице помагач – ЗАД „Алианц България“ АД на страната на ответника.

За установяване на обстоятелствата относно проведеното лечение, посещенията на ищцата в кабинета на ответника и информацията, която ищцата е получила от лекаря при посещенията си при него, по делото са събрани гласни доказателствени средства, изслушани са съдебно-психологична експертиза и съдебномедицинска експертиза – основно и допълнително заключение.

Не се спори между страните по делото, че на ищцата е извършено дентално лечение, изразяващо се в отстраняване на наличните й зъби или зъбни корени, първо на долната, а впоследствие 5 и на горната й челюст, заместването им с дентални импланти и последващо възстановяване на зъбите с поставяне на мостови конструкции.

Не се спори между страните по делото, че на ищцата впоследствие са отсранени всички импланти и зъбни конструкции от устата, като са заменени със снемаеми протези.

Страните не спорят и относно обстоятелството, че денталното лечение на ищцата е било извършено от ответника д-р Р., за който са представени доказателства, че има завършено висше образование, специалност стоматология, професионална квалификация магистърстоматолог, специалност лицево-челюстна хирургия.

Установено е, че на 22.02.2018 г. ищцата е постъпила в СХБАЛ „Медикус Алфа“ - гр.Пловдив, като медицинското й състояние, вписано в документацията е: “оток на лицето около горна и долна челюст в ляво. Оток на лигавицата около максилата вестибуларно, особено изразен със зачервена, ливидна лигавица в областта на премолари в ляво. На същото място проминира костен фрагмент.

Двустранно- в дясно в областта на молари и в ляво в областта на премолари- незаздравели екскракционни рани“. Отразено е проведеното лечение на ищцата и здравният статус към 02.02.2018 г.:

“наличие на отоци и хематоми по лицето“; “тотално обеззъбени горна и долна челюст с наличие на дълбоки наранявания на Алвеолния гребен. Отточна и силно наранена и зачервена лигавица с дълбоки рани и наличие на стърчащи ръбове. При палпиране - силна болка и кървене.“

Установява се, че по жалба на Т. Щ. е извършена проверка на д-р Р. от ИА „Медицински одит“, която е констатирала, че ответникът притежава всички изискуеми документи за осъществяване на извънболнична дентална медицинска дейност. В доклада от проверката са отразени посещенията на пациента в лечебното заведение и извършените интервенции и манипулации, в това число 6 поставяне на 10 бр. импланти на горна челюст и 8 бр. импланти на долна челюст. Отразено е, че на 29.01.2018 г. са отстранени всички импланти по настояване на пациента. В изводите от проверката е посочено, че при извършване на хирургичната интервенция на 29.01.2018 г. за сваляне на имплантите не е взет информиран отказ за продължаване на лечението на пациента Т. Щ.. Не е подписано изрично съгласие, че свалянето на имплантите е по нейно настояване, както и че е запозната с възможните усложнения, които могат да настъпят - силна болка, кървене, нарушена цялост на анатомичната форма на алвеоларния гребен, зачервена и оточна лигавица.

Констатирано е нарушение, свързано с липса на документирана информация за проведени интердисциплинарни консултации със специалисти от други клинични специалности (в случая с кардиолог), което се явявало нарушение на медицински стандарт "Лицевочелюстна хирургия", тъй като било установено, че ищцата страда от хипертонична болест на сърцето, което можело да доведе до хипертонична криза, която била сравнително често усложнение от местна анестезия.

Установява се от приложеното по делото ДП 272/2018 година на ОСО при ОП- Пловдив, че в хода същото като обвиняем е привлечен В. А. Р. за престъпление по чл.134, ал.1, т.2 вр.с чл.129, ал.2, предл.5 вр.с ал.1от НК, затова, че на неустановена дата през 2015 година в гр.Пловдив е причинил на Т. А. Щ. средна телесна повреда, поради незнание или немарливо изпълнение на занятие представляващо източник на повишена опасност- престъпление по чл.134, ал.1 от НК.

В досъдебното производство е била назначена съдебно-медицинска експертиза, която в заключение приема, че на ищцата Щ. не са причинени виновно увреждания, които биха могли да бъдат квалифицирани като телесни повреди. Досъдебното производство е прекратено с мотив, че не са събрани доказателства за допусната „професионална непредпазливост“ от страна на обвиняемия Р. при 7 лечението на Т. Щ..

Разпитаните по делото свидетели Ф. Д. Т., Р. Г. М., В. Д. Щ., А.

Д. П. и Е. Е. М. - Р. установяват следното :

Установява се от показанията на свидетеля Ф. Т., че е лекар по дентална медицина и познава Т. Щ., тъй като е лекувала в периода 2011-2012 г. Последното посещение на ищцата при нея било през 2016 г., когато извършила рутинна манипулация за монтиране на неизработена от нея зъбна конструкция и дала оценка за нивото на орална хигиена на пациента. По спомени на свидетелката в този период Щ. започнала стоматологично лечение при ответника. Сочи, че е възможно преди това да са коментирали варианти, които пациента може да избере за лечение на зъбите, включително и поставяне на импланти, както и че най-вероятно е посочила няколко имена, за да може пациента да направи своя избор. Възможно било да е посочила като име на лекар по дентална медицина и д-р Р., от когото свидетелката имала добри впечатления като професионалист, но свободният избор бил на пациента.