Решение № 5292 от 05.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5292 гр. София, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20211100113816 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „Първа инвестиционна банка“ АД с предявени против В. Д. Ц. установителни искове по чл.422 ГПК с правно основание чл.430 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата 48 530.52 евро-главница по договор за банков кредит № 02-345-42/22.02.2010г.; сумата 4 981.24 евро-договорна лихва за периода 25.12.2019г.-12.11.2020г.; сумата 113.77 евро-лихви за забава за периода 25.11.2019г.-12.11.2020г.; сумата 161.77 евро-законна лихва начислена за периода 13.11.2020г.-24.11.2020г. и сумата 30.68лв.-разноски за връчване на покана, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№ 58509/2020г. по описа на СРС, 46 състав.

Твърденията на ищеца са за сключен с ответника договор за кредит на 22.02.2010г., по силата на който му предоставил сумата 70 000 евро със срок за погасяване до 20.03.2028г. на месечни вноски, ведно с възнаградителна лихва. Поради неплащане задължения по договора обявил кредита за предсрочно изискуем, считано от 13.11.2020г. с покана, връчена лично на ответника.

Ответникът оспорва исковете с възражения, че е извършвал погашения по кредита с плащането на суми, които банката не отразила, поради което не са били налице предвидените в договора предпоставки за обявяване предсрочна изискуемост.

Оспорва акцесорните искове с твърдение за нищожност на договорни клаузи на т.1.6.1., т.1.6.2., т.1.7, т.1.8.2.1 и т.1.8.2.2.

1

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

Не е предмет на спор сключен на 22.10.2010г. между „МКБ Юнионбанк“ АД /с правоприемник „Първа инвестиционна банка“ АД/ и В. Д. Ц. ипотечен банков кредит за текущи нужди „Улеснение“, по силата на който банката предоставила, а кредитополучателят получил чрез пълното усвояване на 26.02.2010г. сумата 70000евро.

Кредитополучателят поел задължението за връщане на кредита на 216 равни анюитетни вноски с падеж на всяка 25-то число на месеца и краен срок за погасяване 20.03.2028г. Съгласно т.1.6 от договора за първата година от срока на кредита главницата се олихвява с годишен лихвен процент за редовен дълг от 10.85%, а след него непогасената част се олихвява с плаващ лихвен процент, в размер на действащия шестмесечен EURIBOR плюс надбавка от 885 базисни точки, но не по-малко от 10.85%. Действащият към деня на сключване на договора шестмесечен EURIBOR е 1% /т.1.6.3/. Предвидено е актуализация на възнаградителната лихва два пъти годишнокъм 15 декември и към 15 юни. Съгласно т.1.7 лихвата за просрочие /наказателна лихва/ по кредита е в размер на лихвата за редовен дълг и надбавка от 1000 базисни точки /10%/ на годишна база, а според т.1.8.2.2 за всяка следваща година от срока на кредита се дължи заплащането на комисионна, съгласно действащата тарифа на Банката, която е платима в началото на всеки следващ годишен период от срока на действие на договора за кредит. Еднократна такса в размер на 1,5% върху разрешения размер от кредита се дължи в първата година от сключването му /т.1.8.2.1/ Предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем са уговорени в т.8.1 от ОУ към договора за банков кредит, според които банката има право да обяви за предсрочно изискуем, при случаите, предвидени в ТЗ; когато кредитополучателят не е погасил изцяло в срок, което и да е задължение за заплащане на анюитетна погасителна вноска или вноска по главница, дължими лихви, вкл. наказателни лихви, такси или комисионни, съгласно договора и тарифата и др. От заключението на вещото лице по ССч.Е се установява, че в случая през периода на изпълнение на договора част от плащанията са извършвани по разплащателната сметка на кредитополучателя, а през последващ период- по служебна сметка на банката. Според извършената проверка при постъпване на средства по разплащателната сметка банката е осчетоводявала дължимите към съответния падеж суми, а остатъкът е оставал наличен по сметката до настъпване на следващ падеж, докато при плащане по служебна сметка внесените суми са били разпределяни изцяло за погасяване на задълженията по кредита.

Като доказателство по делото е приета покана от 20.07.2020г., съдържаща изявлението на ищеца до кредитополучателя за обявяване кредита за предсрочно изискуем. Видно от приложената разписка /стр.31/ поканата е връчена лично срещу 2 подпис на ответника В. Ц. на 29.09.2020г.

Въз основа подадено от ищеца заявление от 25.11.2020г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против ответника е образувано ч.гр.д.№ 58509/2020г. по описа на СРС, 46 състав, по което издадена такава за заплащане на следните суми:

48530.52 евро-главница по договора за ипотечен кредит, ведно със законната лихва върху главницата от 25.11.2020г. до изплащането; 4981.24 евро-договорна лихва за периода 25.12.2019г.-12.11.2020г.; 113.77евро- наказателна лихва /неустойка/ за периода от 25.11.2019г.-12.11.2020г.; 161.77евро-лихва за забава за периода 13.11.2020г.-13.11.2020г.; 60.68лв.- разноски за връчване на покана и 2255.18лв.разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Според извлечението от сметка ответникът е в просрочие на 12 вноски за главница и 11 вноски за възнаградителна лихва за периода 25.11.2019г.-25.10.2020г. По делото са представени вноски бележки /стр.41-43/, видно от които на дати 07.03.2019г., 05.03.2020г. и 16.04.2020г. /преди отправяне изявлението за предсрочна изискуемост/ е внесъл общо сумата 1565.89 евро с посочено основание „вноска по кредит“, която съпоставена с погасителния план /приложен към заявлението по чл.417 ГПК/ е помалка от дължимите по размер вноски за същия период 25.11.2019г.-25.10.2020г.

От заключението на вещото лице по изслушаната ССч.Е се установява, че към 25.11.2020г. по договора за кредит са погасени общо 65 565.58 евро възнаградителна лихва, 995.19 евро наказателна лихва, 2 967.06 евро такси и комисионни за управление на кредита и 21 469.48 евро главница. Със сумата по вносната бележка от 07.03.2019г. са погасени дължими към тази дата договорна лихва, начислена наказателна лихва и такса за управление на кредита общо от 765.89 евро, а със сумите по вносните бележки от 05.03.2020г. и 16.04.2020г. са погасени такса за управление от 246.13 евро и такси към Агенция за вписванията за подновяване на ипотека от 506.20лв. След 25.11.2020г.

/датата на подаване заявлението по чл.417 ГПК/ в счетоводството на банката са отразени доброволни плащания на суми в общ размер на 5 160.12 евро, с които погасени наказателна лихва от 236.31 евро; законна лихва от 3698.51 евро и съдебни разноски от 1333.84 евро. Останали са 306.26 евро неразнесени от банката. След извършена допълнителна проверка вещото лице е уточнило, че от тях 1 225.30 евро са осчетоводени като погасени съдебни разноски, а 3 698.51 евро като погасена законна лихва, както и че сумата от 306.26 евро впоследствие е била осчетоводена на 21.10.2021г. Въз основа извършени преизчисления вещото лице е посочило, че общият размер на непогасените задължения по кредита към 25.11.2020г. възлиза на 53 087.30 евро, от които 48 530.52 евро-главница, включваща падежирали вноски от 3659.96 евро и предсрочно изискуема от 44 870.56 евро; възнаградителна лихва от 4395.01 евро за периода 25.12.2019г.-12.11.2020г. и законна лихва върху цялата изискуема главница от 161.77 евро за периода 13.11.2019г.-24.11.2020г., а дължимите суми към датата на 3 последното осчетоводено от банката плащане на 21.10.2021г. са общо в размер на 53 075.81 евро, от които главница 48 530.52 евро и лихви от 4545.29 евро за периода до 20.11.2021г. По отношение начислените такси и съдебни разноски не е извършвало самостоятелна проверка относно дължимостта им, а е проследило тяхното счетоводно отразяване при извършените плащания и е извършило изчисления относно размера на погасените и непогасените задължения.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното:

При сключен договор за банков кредит, с предоставяне на паричната сума, в тежест на кредитополучателя възниква задължението да я върне при уговорените срок и условия /чл.430 ТЗ/. Когато кредитополучателят е в неизпълнение на поетите задължения, банката разполага с възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Спорен между страните е въпросът за предсрочната изискуемост на кредита, който по начало стои в основата на искове свързани с договори за кредит, когато банката-кредитор претендира освен изискуемите вземания и тези с ненастъпил падеж.

Тя има значение независимо от избрания път на защита- по реда на заповедното производство с предявен установителен иск по чл.422 ГПК или чрез осъдителен иск по общия исков ред, защото от преценката дали е настъпила или не зависи за кои и в какъв размер вземания банката може да получи изпълнение.

Съгласно т.2 от ТР № 3/2017г. и т.18 от ТР № 4/2013г., двете на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост на вземане по договор за кредит, уредена в чл.432 ТЗ, е по правната си същност преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните. Изменението засяга срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като от срочен договорът се преобразува в безсрочен с отпадане занапред действието на погасителния план, ако е било уговорено кредитът да се връща на вноски. Волеизявлението на кредитора следва да достигне до длъжника и поражда действие при наличие обективните предпоставки за предсрочна изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. В този случай, поради изгубване преимуществото на срока /чл.71 ЗЗД/, длъжникът дължи изпълнение на всички задължения по договора.

В случая, към деня на връчване изявлението на банката-29.09.2020г., ответникът е извършвал плащания по договора за кредит, но те не са били достатъчни да погасят в пълен размер падежиралите до този момент, а и към 25.11.2020г. вноски, поради което е налице неизпълнение покриващо предвидените в т.8.1 от ОУ предпоставки за упражняване потестативното право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

По възраженията за неравноправност на клаузите на т.1.6.1., т.1.6.2., т.1.7 т.1.8.2.1 и т.1.8.2.2. от договора съдът намира следното:

4

Кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката-ищец търговец по §13, т.2 от ДР на ЗЗП, поради което сключеният договор за кредит се определя като потребителски и спрямо него са приложими разпоредбите на ЗЗП.

Съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, с изброяване в т.1-19 хипотезите, при които е налице такава неравноправност, без то да е изчерпателно. Такива клаузи на основание чл.146, ал.1 ЗЗП са нищожни с изключение на случаите, когато са уговорени индивидуално. По аргумент от чл.146, ал.2 ЗЗП последното означава клаузите от договора да са последица от насрещно съгласувана воля на страните, формирана на база проведени преговори и информиран избор. Разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗП изисква клаузите на договори, предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като при съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин /ал.2/.

В константната практика на ВКС, обективирана в множество постановени съдебни решения, се приема, че уговорката в договор за банков кредит, която предвижда възможност на банката за едностранна промяна на договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор основание и когато такова изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата, е неравноправна по общата дефиниция на чл.143 ЗЗП.