Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 600 от 17.07.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1456/2024
Вид
Решение № 600
Подписан
17.07.2025
В сила
26.08.2025
Състав
Росен Димитров Парашкевов, Таня Ташкова Русева Маркова, Елеонора Симеонова Кралева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 600 гр. Бургас, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20242100501456 по описа за 2024 година

С Решение № 1407/10.07.2024г., постановено по гр. дело № 7465/2023г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена на основание чл. 2, ал.

1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ - Прокуратурата на Република България да заплати на К. С. Г. сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконно наказателно преследване за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК по досъдебно производство ДП № 739/2014г. пр. пр № 8175/14 г., пор. № 1909/2014г. на БРП, прекратено с постановление в сила от 21.12.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.12.2020г. до окончателното плащане, като е отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 6000 лева като неоснователен, както и искът за обезщетение за забава за периода от 21.12.2018г. до 08.12.2020г., поради изтекъл срок на погасителна давност.

Против постановеното решение, в частта, в която Районен съд – Бургас е осъдил на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България за сума в размер от 4 000 лева, 1 представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконно наказателно преследване за извършено престъпление по чл.

354а, ал. 3 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.12.2020г. до окончателното плащане е депозирана въззивна жалба от Прокуратурата на Република България.

С жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение в обжалваната част, като се излагат съображения за неговата неправилност. Посочва се, че п о образуваното на 26.06.2014г. досъдебно производство по отношение на въззиваемия, било изготвено постановление за привличане на обвиняем едва на 31.10.2017г. (с наложена мярка за неотклонение ,,подписка“). Навеждат се доводи, че привличането на обвиняем е наказателноправен институт, свързан с правото на защита - предоставяне на гаранции в полза на лицето срещу което са събрани достатъчно доказателства за извършено престъпление от общ характер. Подчертава се, че привличането на обвиняем към наказателна отговорност не представлява по своята същност повдигане на обвинение.

В жалбата се твърди, че въззиваемият е извършил няколко престъпления (на 10.07.2021г. управлявал МПС след употреба на наркотични вещества - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НПК, като същевременно и в съвкупност с посоченото престъпление извършил такова и по чл. 270, ал. 1 от НПК; на 05.11.2021г. нанесъл лека телесна повреда на лице от женски пол, а на 10.04.2022г. нарушил заповед за защита от домашно насилие - чл.296,ал.1 от НК), за които бил осъден с влязла в сила присъда. Заявява се, че осъществяването на престъпна дейност след прекратяване на досъдебно производство № 739/2014г. по описа но ІV-то РУ на МВР - Бургас, вх.

№8175/2014г. и пор. № 1909/2014г. на БРП, води до извод че К. Г. не държи на своето добро име в обществото.

С жалбата се отправя искане да бъде отменено първоинстанционното решение в атакуваната му част.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание – въззивната страна – Прокуратурата на Република България чрез Окръжна прокуратура – Бургас депозира писмено становище, в което поддържа депозираната въззивна жалба и счита, че следва 2 да бъде отменено атакуваното първоинстанционно решение и да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде намален размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от К. С. Г., с който същата се оспорва изцяло.

Излагат се аргументи, че постановеното решение на районния съд е правилно и законосъобразно и не страда от посочените от въззивника пороци. Изразява се несъгласие с наведените в жалбата доводи, че по отношение на въззиваемия било изготвено постановление за привличане на обвиняем едва на 31.10.2017г., но съгласно наказателноправната терминология, Прокуратурата не е повдигнала обвинение на последния, тъй като не е налице предявен и внесен в съда обвинителен акт.

В писмения отговор на въззивната жалба се навеждат доводи във връзка с твърденията на въззивната страна, че Г. не е увредено лице в резултат на процесуалните действия по образуваното на 26.06.2014г. досъдебно производство. Развиват се съображения за неотносимост на наведените в жалбата доводи, че през 2021г. и 2022г., въззиваемият е бил осъден с влязла в сила присъда за престъпления по чл. 434б, ал. 3, чл. 270, ал. 1 и чл. 269, ал. 1 от НК. Излага се становище, че размерът на обезщетението се определя от степента на увреждане на гражданите вследствие незаконосъобразни действия на правозащитните органи. Твърди се, че определеното от съда обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 4 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 08.12.2020г. е справедливо, правилно и обосновано.

Отправя се искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба – К. С.

Г. чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба и поддържа депозирания писмен отговор. Претендира атакуваното първоинстанционно 3 решение да бъде потвърдено.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от К. С. Г. против Прокуратурата на Република България, с който се претендира да бъде осъдена ответната страна да му заплати сума в размер от 6 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени му неимуществени вреди, изразяващи се в душевни и морални щети от незаконно обвинение, повдигнато и поддържано от Районна прокуратура – Бургас.

В исковата молба се посочва, че на 26.06.2014г. в дома на К. С. Г. е извършено претърсване и изземване на вещи от страна на служители на МВР и със съставяне на акта за първото действие по разследването е започнало досъдебно производство с вх. № 8175/2014г. по описа на Районна прокуратура – Бургас/ДП739/2024г. по описа на ІV РУ на МВР, при което спрямо Г. е издадена първоначално на 26.06.2014г. Заповед за задържане по ЗМВР, впоследствие К. Г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал.

3 от НК, като на основание чл. 60 от НПК със санкцията на прокурор при Районна прокуратура – Бургас му е взета мярка за неотклонение „Подписка“.

В исковата молба се посочва, че на 10.12.2018г. с Постановление на прокурор при Районна прокуратура – Бургас, наказателното производство против К. С. Г. е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл.

24, ал. 1, т. 1 от НК. В исковата молба се твърди, че незаконното обвинение, което е повдигнато и поддържано в продължение на 4 години и половина е причинило на Г. непрекъснат страх и стрес от несправедлива осъдителна присъда на лишаване от свобода. Посочва се, че наказателното преследване се е отразило спрямо К. Г. негативно не само в личен план и върху отношенията му с негови близки, приятели и познати, но и върху обществото – у неговите съседи, на които е станало известно още на 26.06.2014г., че е обвиняем и задържан се е изградил негативен образ. Посочва се, че Г. е понасял изключително продължително време отрицателно въздействие върху честта и достойнството си, заради необмислените и незаконосъобразни действия на Прокуратурата на Република България, която е преследвала незаконен резултат, а именно – да бъде осъден и наказан К. Г..

4

Предявеният иск обосновава правното основание на претенцията по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

По делото пред първоинстанционния съд е депозиран писмен отговор от Прокуратурата на Република България, с който се оспорва претенцията и се сочи, че за някои от твърдяните факти в исковата молба не се сочат доказателства. Отправя се възражение за изтекла погасителна давност на акцесорните претенции. В писмения отговор се посочва, че тежестта на доказване на претърпените имуществени и неимуществени вреди е за ищеца и той следва да представи своите доказателства за това.

За да постанови своето решение, Районен съд – Бургас е приел, че Държавата е повдигнала и поддържала незаконно обвинение срещу ищеца за периода от 26.06.2014г. до 10.12.2018г., тъй като срещу него е било образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, за това, че на 26.06.2014г. в кв. К., ул. Ч. № * без надлежно разрешително държал наркотични вещества – метамфетамин и прекурсори, за което е предвидено наказание от една до шест години лишаване от свобода и глоба от 2 до 10 хиляди лева, като с постановление от 10.12.2018г. на Районна прокуратура – Бургас наказателното производство е било прекратено. Съдът в своето решение е посочил, че лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено, преди да му е повдигнато обвинение, тъй като е важен фактът на засягане на личната сфера, който настъпва от момента, в който спрямо съответното лице се извършват действия във връзка с образуваното срещу него наказателно производство, а не формалното му привличане в качеството му на обвиняем.

Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 6 000 лева като неоснователен и предвид обстоятелството, че не е подадена въззивна жалба против първоинстанционното решение в тази му част, то съдът намира, че по отношение на този иск решението е влязло в законна сила и не е предмет на въззивното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в 5 обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти.

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което настоящата инстанция следва да постанови съдебния си акт въз основа на събраните пред първата инстанция доказателства, като след преценката им съдът направи следните свои правни изводи:

На основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ГПК Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че досъдебно производство № 739/2014г. по описа на ІV РУ – МВР гр.

Бургас е образувано на дата - 26.06.2014г. по реда на чл. 356, ал. 3 от НПК със съставянето на акта за първото действие по разследването, а именно – Протокол за претърсване и изземване срещу К. С. Г. за това, че на 26.06.2014г. в кв. К., ул. Ч. № *, без надлежно разрешително държал наркотични вещества – метаамфетамин и прекурсори – престъпление по чл. 354а, ал. 3 т. 1 от НК.