Решение № 306 от 07.12.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. София, 07.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева при участието на секретаря Диляна Н. Тодорова като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20211100901012 по описа за 2021 година

РЕШЕНИЕ№ гр. София, 07.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание, при закрити врата, на тридесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар Диляна Тодорова, разгледа търг. дело № 1012 по описа за 2021 година и взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Образувано е по молба на „Л.-**“ ЕООД, ЕИК *******, за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „И.Т.“ ООД, ЕИК *******, поради настъпила неплатежоспособност и при условията на евентуалност – свръхзадълженост.

Молителят твърди, че с ответното дружество били в трайни търговски отношения и за периода 02.09.2020 г. – 26.10.2020 г. му доставило месни продукти на стойност 27662,88 лева, за цената на които били издадени 9 броя фактури. Стоките били получени от купувача, но същият не изпълнил задължението си да заплати дължимата за тях цена, поради което дължал и обезщетение за забава в размер на 1984,13 лева, определено към 07.06.2021 г..

Спирането на плащанията сочело, че ответното дружество е неплатежоспособно, считано от 01.01.2019 г. и при условията на евентуалност – свръхзадължено от същата дата.

На ответника „И.Т.“ ООД , не е предоставен срок за отговор на подадената молба, 1 съгласно Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, в т. 1 на което изрично е прието, че общите норми на чл. 131 – чл. 133 ГПК са неприложими, като същото депозира становище, в което счита молбата на „Л.-**“ ЕООД за неоснователна. Оспорва молителят изобщо да разполага с активна легитимация – представените фактури не били подписани от ответника и между страните бил налице търговски спор относно претендираните доставки, който следвало да се разреши по съответния ред, след заплащане на държавна такса, а не чрез провеждане на настоящото производство.

По същество молбата била неоснователна, тъй като дружеството не било неплатежоспособно и разполагало с достатъчно активи, с които да погасява задълженията си.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното.

Дружеството-ответник по молбата - „И.Т.“ ООД, е капиталово търговско дружество с правно-организационна форма – ООД, което е с регистриран капитал от 100 лева, изцяло внесен и вписан основен предмет на дейност производство и търговия с месо и месни продукти.

Съгласно чл. 625 ТЗ активно процесуално легитимиран да подава молба за откриване на производство по несъстоятелност е кредитор на длъжник по търговска сделка, ето защо следва да се прецени дали молителят „Л.-**“ ЕООД разполага с активна процесуална легитимация.

Активната си процесуална легитимация „Л.-**“ ЕООД извежда от сключени договори за продажба на месни продукти в рамките на трайни търговски отношения с ответника, за цената на доставените стоки, по които продажбени отношения в периода 02.09.2020 г. – 26.10.2020 г., били издадени 9 броя фактури, които не били заплатени. Представените от молителя в производството фактури не съдържат подпис на получател.

Част от издадените фактури за дължимата цена на доставените стоки, съгласно приетото основно заключение на финансово-икономическата експертиза, са намерили счетоводно отразяване в търговските книги на „И.Т.” ООД, като в сметка 400/1 – Доставчици за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. са осчетоводени: фактура № 1000002955/03.09.2020 г. на стойност 2000 лева, фактура № 1000002964/08.09.2020 г. на стойност 3200 лева, фактура № 1000003020/11.09.2020 г. на стойност 2600 лева, фактура № **********/11.09.2020 г. на стойност 3200 лева, фактура № 1000003072/17.09.2020 г. на стойност 4800 лева и фактура № 1000003495/26.10.2020 г. на стойност 5896,38 лева. Липсват данни за осчетоводяване на фактура № 1000002940/02.09.2020 г. със стойност от 1845 лева, фактура № **********/18.09.2020 г. със стойност от 2600 лева и фактура № 1000003236/30.09.2020 г. със стойност от 1521,50 лева. Или общият размер на неосчетоводените задължения по посочените фактури възлиза на сумата 5966,50 лева.

Фактурата е първичен счетоводен документ, чието предназначение е да се документират стопанските операции във връзка с изискването за пълно и точно водене на счетоводната отчетност в предприятието на търговеца. Тя е частен свидетелстващ документ, който удостоверява предоставянето на определена стока или услуга, когато е подписана от получателя, но в случая представените в производството фактури не носят подпис на представител на дружеството-получател. Съгласно уеднаквената практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, която макар по действащата уредба да няма задължителен характер, но се съобразява от настоящия състав, изразена в решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 2

588/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., както и решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение между страните, доколкото в самата фактура се съдържа описание на стоката/услугата по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване (така изрично решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.). Това обуславя извод, че молителят в производството е носител на вземания за цена на доставени стоки по осчетоводените фактури, които вземания са с настъпил падеж.

Няма съмнение, че всяка осчетоводена фактура установява договор на търговска продажба, който е търговска сделка, поради което придава на „Л.-**“ ЕООД активна легитимация за провеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

В депозираното становище по молбата на „Л.-**“ ЕООД ответникът не твърди задълженията по осчетоводените фактури да са погасени чрез плащане или друг способ, поради което се налага молбата на неудовлетворения кредитор, квалифицирана по чл. 625 ТЗ, да се разгледа по същество. Въпреки това следва да се направи уточнението, че предмет на настоящия спор, а следователно и предмет на силата на присъдено нещо на постановеното в производството по чл. 625 ТЗ решение, е състоянието на неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост на ответника и началната й дата, а не съществуването на самото вземане на молителя – така решение № 277 от 20.07.2007 г. на ВКС по т. д. № 1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено като правилна практика с решение № 32 от 17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 685/2012 г., II т. о., ТК, поради което не възникват пречки пред пререшаването на въпроса за съществуване на процесните вземания.

Съгласно решение № 71/30.03.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, І ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна практика за съдилищата, неплатежоспособността е едно от двете законоустановени основания за откриване на производство по несъстоятелност по ТЗ, наред със свръхзадължеността (това основание молителят изрично заявява, че поддържа при условията на евентуалност). Тя е обективно трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания.

Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния период. В конкретния случай, задълженията на „И.Т.“ ООД по осчетоводените фактури към „Л.-**“ ЕООД са краткосрочни и изискуеми (с настъпил падеж), но неизпълнението им не се дължи на влошено финансово-икономическо състояние на задълженото лице, а на оспорване на тяхното съществуване.

Преценката за способността на предприятието да погасява краткосрочните си задължения следва да се направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т. нар. постоянен капитал), не служат за извършване на плащанията на 3 краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би преустановило работа. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо предприятие.

Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.

608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност. Ето защо, от икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.

Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси (материали, стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с падеж до 1 год.), краткосрочни финансови активи (акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т. е. за препродажба) и налични парични средства, като групите, освен по вид, се различават и по ликвидността на активите в тях. Най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, придобивайки го.

С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието аналогично на посочените групи активи се формират и 4-ри коефициента (показателя) на ликвидност: обща, бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) на краткосрочните задължения (текущите задължения) към определена част или към всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност.

Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, съотнесени към краткосрочните задължения.

Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи се изключват материалните запаси.

Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения, поради което при едно действащо предприятие този показател е най-динамичен (както беше посочено, наличните парични средства са най-ликвидните активи, които могат да се променят многократно) и не може да е самостоятелна основа за възприемане на извод за влошено икономическо състояние.