Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 12788 от 06.11.2026, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
1911/2026
Подписан
06.11.2026
В сила
06.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 3 и т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 3 и т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2, предл. второ · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 36 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 171, т. 2, б. "а" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 8, ал. 3 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
  • чл. 3, ал. 1 · Наредба № Н-3 от 18 февруари 2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите – членки на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство

РЕШЕНИЕ

№ 12788

Пловдив, 06.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - III Състав, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

При секретар МАРИЯНА ГЕОРГИЕВА-ПЕЙНИРОВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА административно дело № 20267180701911 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалбата на В. Х. Х., [ЕГН], депозирана чрез адв. Н. П., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1030-000542/12.05.2026 г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 146, ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на неизправността.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед поради постановяването ѝ в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Поддържа се, че превозното средство не е окомплектовано с трайно монтирана електрическа лебедка за теглене на автомобили. Твърди се, че лебедката е преносима, поради което не е налице изменение в конструкцията по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗДвП. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените по делото разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът – началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представено по делото писмено становище чрез пълномощник оспорва жалбата като неоснователна и поддържа, че процесната ЗППАМ е законосъобразна, издадена въз основа на редовно съставен АУАН. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Жалбата е депозирана в предвидения по чл. 149, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок (заповедта е връчена на жалбоподателя на 22.06.2026 г., а жалбата е подадена на 23.06.2026 г.) от лице с правен интерес от оспорването, за която административният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

По делото е приобщен АУАН серия GA № 4723402/11.05.2026 г., съставен от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив. Според отразеното в АУАН, на 11.05.2026 г. около 11:09 ч. в обл. Пловдив, общ. Марица, на автомагистрала „Тракия“, км 126, жалбоподателят В. Х. Х. управлява личния си товарен автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], като при извършена проверка е установено, че „МПС е окомплектовано (с монтирана) електрическа лебедка за теглене на автомобили и пътеки за товарене – тип платформа, без да е спазен установения за това ред и разрешено от компетентни институции. По СРМПС се води товарен автомобил“. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 146, ал. 1 ЗДвП: „Физическо лице, което без да спазва установения ред, комплектува с основни агрегати от различни модели или изменя конструкцията на моторно превозно средство“. При съставянето на акта като доказателство е иззето СРМПС № *********. Актът е предявен на водача и е подписан от него без възражения.

Въз основа на така съставения АУАН началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пловдив е издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1030-000542 от 12.05.2026 г., с която на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ ЗДвП за така извършеното нарушение на жалбоподателя е наложена ПАМ - временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на неизправността, като е отнето СРМПС № *********.

От приетите по делото писмени доказателства и данни за регистрацията на процесното МПС се установява, че превозното средство с рег. № [рег. номер], рама № WDB9056131R927950, е първоначално регистрирано в Република България на 28.12.2018 г., а на 12.05.2025 г. е пререгистрирано на името на жалбоподателя В. Х., като в СРМПС изрично е вписана категория N1 и тип на каросерията товарен автомобил / платформа.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП и в предвидената от закона писмена форма, но при постановяването ѝ са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като заповедта е издадена и в противоречие с материалния закон.

За да бъде приложена принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „а“, пр. 3 ЗДвП, необходимо е кумулативното наличие на две материалноправни предпоставки, а именно - обективно осъществено изменение в конструкцията на моторното превозно средство и това изменение да бъде извършено без съответното разрешение.

В процесната ЗППАМ е налице липса на конкретна правна квалификация на нарушената процедура. Нормата на чл. 146, ал. 1 ЗДвП е препращаща. Съгласно същата изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите – членки на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършват при условия и по ред, определени с наредба от министъра на транспорта и съобщенията. Този ред е регламентиран в Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите – членки на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Нито в АУАН, нито в ЗППАМ е посочено коя конкретна разпоредба от Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. се твърди, че е нарушена, както и какъв е специфичният разрешителен документ, който липсва, като например удостоверение за изменение в конструкцията по чл. 37 от Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г., което се издава от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Непосочването кой точно ред не е спазен, дали този ред изисква разрешение и в какво се състои разминаването с конструктивните изисквания, води до немотивираност на издадената ЗППАМ, В настоящия случай не е посочена коя точно правна норма е била нарушена. Бланкетно използвания от органа израз в описателната част на оспорваната заповед „без да е спазен установения за това ред и разрешено от контролните органи“ не води до яснота точно коя разпоредба от приложимата в конкретния случай Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. е била нарушена.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. изменение в конструкцията на регистрирано пътно превозно средство е: 1. всяка процедура по промяна в техническите данни на превозното средство, посочени в свидетелството му за регистрация или в заложените от производителя и отразени в типовото одобрение технически характеристики; 2. добавянето на системи, компоненти, отделни технически възли и оборудване, с които превозното средство не е оборудвано от производителя или не са предвидени в типовото му одобрение, или демонтирането на такива. В процесната ЗППАМ е посочено наличието на монтирана лебедка и пътеки. Липсва обаче описание дали това оборудване е трайно закрепено към моторното превозно средство или представлява преместваемо приспособление. Не е налице информация и кога е извършен монтажът — дали оборудването не е било налично още при първоначалната регистрация. Такава информация не е налице и в приетата по делото административна преписка по издаването на обжалваната заповед. Наличието на такава информация е от съществено значение, защото предметният обхват на Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. обхваща измененията в конструкцията на вече регистрирани ППС - чл. 1, ал. 1, б. „а“ от Наредбата. По аргумент от чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата понятието „изменение в конструкцията на МПС“ изисква последваща промяна спрямо данните в свидетелството за регистрация или заложените фабрични характеристики от производителя, съответно добавяне на оборудване към вече установена конфигурация. Ако лебедката или товарните пътеки са били част от фабричното оборудване или са били налични още при първоначалната регистрация на превозното средство (в случая регистрирано от органите на МВР още през 2018 г.), тяхното присъствие не би съставлявало изменение в конструкцията по чл. 146, ал. 1 ЗДвП.

По административната преписка не са налице и доказателства за извършена проверка относно наличието на удостоверение за изменение в конструкцията. В АУАН и ЗППАМ се твърди, че изменението в конструкцията е извършено без да е разрешено от компетентни институции. Процедурата по одобряване на измененията също е регламентирана в Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. Съгласно чл. 36 и чл. 37 от Наредбата индивидуалният административен акт, удостоверяващ законосъобразността на изменението, е удостоверение за изменение в конструкцията на регистрирано ППС, издавано от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. За тези актове ИААА води и поддържа специализиран официален регистър и база данни по чл. 39 от Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г.

Следва да се отбележи, че нормата на § 25, ал. 2, т. 2 от ПЗР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства изрично предвижда звената „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР да получават информацията за издадените удостоверения за изменения в конструкциите служебно по електронен път от информационните системи на ИААА. В преписката по издаването на процесната ЗППАМ липсва информация за наличието или липсата на издадено удостоверение за изменение в конструкцията, нито информация дали по служебен ред по реда на чл. 36 АПК е било отправено официално запитване до ИААА. Следователно, в конкретния случай налице е нарушение на изискването за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая във връзка с чл. 35 АПК.

Законовата презумпция по чл. 189, ал. 2 ЗДвП за доказателствена сила на редовно съставения АУАН обхваща единствено обективно възприетите от контролните органи факти. Констатацията в АУАН, че оборудването е поставено без да е спазен редът и без разрешение представлява правен извод. Презумпцията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП не се разпростира върху правните изводи на органа. Административният орган е длъжен сам да събере доказателства по чл. 35 АПК (вкл. служебни справки за издадено разрешение/удостоверение).

По изложените съображения оспорената заповед следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК.

При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 АПК основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски. От представените договор за правна защита и съдействие от 22.06.2026 г. и списък с разноските по чл. 80 ГПК се установява реално заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 750 евро. От ответника е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно с оглед липсата на правна и фактическа сложност на спора и разглеждане на делото само в едно открито съдебно заседание. Настоящото производство е образувано по оспорване на индивидуален административен акт – ЗППАМ, което представлява административно дело без определен материален интерес по смисъла на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Разпоредбата гласи, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението [рег. номер]. (с еврова равностойност 511,29 евро). С оглед направеното възражение за прекомерност дължимите на жалбоподателя разноски възлизат на 516,40 евро, от които 511,29 за адвокатско възнаграждение и 5,11 евро заплатена държавна такса.