Решение № 6778 от 09.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6778 гр. София, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100506265 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20078399/08.02.2023 г., постановено по гр. д. № 24586/21 г. по описа на СРС, 31 състав, е отхвърлен иск по чл. 411 КЗ, предявен по реда на чл. 422 ГПК от ЗК „Л.И.“ АД срещу ЗД „Е.“ АД, за признаване за установено, че ЗД „Е.“ АД дължи сумата от 6028,08 лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно правоотношение за ПТП, настъпило на 20.09.2017 г. на територията на гр. Еркарт, Федерална република Германия, при което при управление на влекач марка „ДАФ“, модел „ФТХФ 105.460“, рег. № РА **** ВР, с прикрепено към него ремарке с рег. № РА **** ЕЕ, водачът К.Г. реализира ПТП в паркиран автомобил марка „Ситроен“, рег. № Е – QO – ****, ведно със законна лихва от 04.02.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 7079/21 г. на СРС. С решението ЗК „Л.И.“ АД е осъдено да заплати на ЗД „Е.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 200 лв. – разноски по делото.

Подадена е въззивна жалба от ЗК „Л.И.“ АД срещу решение № 1

20078399/08.02.2023 г., постановено по гр. д. № 24586/21 г. по описа на СРС, 31 състав. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа, че тъй като застрахователното събитие е настъпило на територията на Федерална република Германия, то приложимото право е германското право, съгласно което застрахователят на влекача и застрахователят на ремаркето трябва да си поделят щетите поравно.

Посочва, че двете застрахователни компании формират двойна застрахователна полица, поради което комбинацията от влекач и ремарке трябва да се разглежда като единна оперативна единица. Поддържа, че самото съществуване на право на иск на застрахователя на теглещото превозно средство, чийто водач е причинил произшествието, срещу застрахователя на тегленото ремарке, след изплащане на обезщетението на пострадалото лице, не може да се изведе от договора за застраховка, а предполага едно временно ангажиране на държателя на ремаркето по отношение на това пострадало лице. В тази връзка счита, че задължението за поправяне на вредите, тежащо върху държателя на ремаркето, следва да се счита за „извъндоговорно задължение“ по см. на чл. 1 от Регламент „Рим II”, като с оглед разпоредбите на този регламент следва да се определи приложимото към това правоотношение право. Поддържа, че в съответствие с чл. 4 от Регламент „Рим II”, доколкото не е предвидено друго, приложимото право е правото на държавата, в която е настъпила вредата, а по дела в главните производства – държавата, в която е претърпяна пряката вреда от произшествието – Германия.

Застрахователят на теглещото превозно средство, след изплащане на обезщетение на пострадалото лице, има право на иск срещу застрахователя на ремаркето, доколкото приложимото право спрямо договора за застраховка, съгласно чл. 7 от Регламент „Рим I”, предвижда възможност за суброгация в правата на пострадалото лице. Поддържа, че в случая е приложимо немското право, което предвижда, че при виновно причинени вреди от застрахования водач на влекача, причинените вреди на трети лица се понасят поравно между застрахователя на влекача и застрахователя на ремаркето. Посочва, че от неоспореното от страните заключение на САТЕ се установява, че щетите по товарен автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“, с рег. № Е – QO – ****, се намират в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото на 20.09.2017 г. ПТП в гр. Еркарт, Федерална република Германия. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, и вместо 2 него да постанови друго, с което да уважи иска. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – ЗД „Е.“ АД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че съгласно решение на СЕС от 21.01.2016 г. по съединени дела С – 359/14 и С – 475/14, постановено по преюдициално запитване относно избор на приложимо право при ПТП, причинено от влекач с ремарке, с различни застрахователи и в друга страна – членка на ЕС, в отношенията между застрахователите на влекача и ремаркето е приложимо българското законодателство, и в частност чл. 479, ал. 1 КЗ. В посоченото решение на СЕС е разяснено, че задължението за поправяне на вредите, тежащо върху държателя на ремаркето, следва да се счита за „извъндоговорно задължение“ по см. на чл. 1 от Регламент „Рим II”, и съгласно разпоредбите на този регламент следва да се определи приложимото към това правоотношение право. Ето защо, по отношение на правото на държавата, където е настъпила пряката вреда, в случая – германското право, следва да се определят длъжниците по задължението за обезщетяване на пострадалото лице.

На следващо място, поддържа, че задължението на застрахователя да обезщети причинената на пострадалото лице вреда произтича от договора, който го обвързва с отговорното застраховано лице. Тъй като това обезщетение произтича от договорно задължение, то следва да бъде определено съгласно разпоредбите на Регламент „Рим I”. Eто защо, следва да се изследва дали по отношение на приложимото право застрахователите на теглещото и тегленото превозно средство са били длъжни по силата на тези договори да обезщетят пострадалите лица. Задължението на застрахователя да покрие гражданската отговорност на застрахования по отношение на пострадалото лице произтича от договора за застраховка, сключен със застрахования, условията, при които застрахователят може да упражни правата на пострадалото при ПТП лице срещу отговорните за настъпилото произшествие лица, се определят от националното право, уреждащо застрахователния договор, определено в чл. 7 от Регламент „Рим I”. СЕС приема, че с оглед разпоредбите на чл. 4 и чл. 19 от Регламент „Рим II”, когато съгласно приложимото право по силата на което лицето, пострадало при ПТП, причинено от теглещо превозно средство, снабдено с ремарке, има право на иск, както по отношение на държателя на ремаркето, така и по отношение на 3 неговия застраховател, последният след изплащане на обезщетението на пострадалото лице, има право на иск срешу застрахователя на ремаркето. Това право той упражнява, доколкото приложимото право спрямо договора за застраховка, предвижда възможност за суброгация на застрахователя в правата на пострадалото лице. Следователно съгласно решението на СЕС „приложимото право спрямо регресния иск на застрахователя на теглещото превозно средство, който е изплатил обезщетение на пострадалите лица при причинено на водача на това превозно средство произшествие, срещу застрахователя на тегленото по време на произшествието ремарке, следва да се определи съгласно чл. 7 от Регламент „Рим I”, ако правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на чл. 4 и следващите от Регламент „Рим II”, предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата“.

Поддържа се, че регресният иск на единия застраховател срещу другия се основава на договорите за застраховка, поради което следва да се приеме, че регресният иск е неразривно свързан с договорните отношения между двамата застрахователи и съответните титуляри на застрахователните полици. Ето защо, същият попада в обхвата на Регламент „Рим I”. В тази връзка се твърди, че в случая приложимото право е българското право, и в частност – чл. 479, ал. 1 КЗ, съгласно който вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с МПС по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото МПС. Ето защо, въззиваемото дружество не носи отговорност във връзка с процесното ПТП, като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на ремаркето, тъй като застрахователят на влекача носи пълна отговорност за вредите, причинени вследствие на ПТП.

При условията на евентуалност се поддържа, че ако се приеме, че в случая е приложим Регламент „Рим II”, то следва да се приложи чл. 4, ал. 2 от него, тъй като седалищата на страните в производството се намират на територията на Република България. Твърди се, че стълкновителната норма, която урежда процесното ПТП, е чл. 4, ал. 3 от Регламент „Рим I I ” , тъй като застрахователните договори са сключени на територията на Република България. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на въззивника, 4 становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 499, ал. 7 КЗ вр. чл. 127, aл. 2 ЗЗД.

Ищецът ЗК „Л.И.“ АД твърди, че на 29.09.2017 г. на територията на гр.

Еркарт, Република Германия, при управление на влекач марка „ДАФ“, модел „ФТХФ 105.460“, с рег. № РА **** ВР, с прикрепено към него ремарке с рег.

№ РА **** ЕЕ, водачът К.Г. е реализирал ПТП в паркиран автомобил марка „Ситроен“, с рег. № Е – QO – ****. Посочва, че за настъпилото ПТП били изготвени съответните документи от органите в Република Германия. Щетата е била определена на база на представени фактури и калкулации, като е била предявена по претенция „Зелена карта“ от Германското бюро и е била заплатена в левова равностойност от 12 056,15 лв. Поддържа, че с доклад по щетата дружеството е одобрило да се изплати сумата от 12 056,15 лв., като същата е била заплатена чрез Gurantee Call. Tвърди, че към датата на събитието за влекач марка „ДАФ“ е действал договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен с ищцовото дружество, а именно – полица № BG/22/116003033567, със срок на действие от 04.12.2016 г. до 03.12.2017 г. Посочва, че с изплащането на застрахователното обезщетение дружеството е встъпило в правата на застрахования собственик срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за ½ от изплатеното застрахователно обезщетение.

Поддържа, че тъй като събитието е настъпило на територията на Република Германия застрахователят на ремаркето съгласно пар. 2, изр. 1 VVVG a.F трябва да поеме половината от щетите. Причината за това била, че двете застрахователни компании заедно формирали двойна застрахователна полица, тъй като комбинацията от влекач и ремарке трябвало да се разглежда като една оперативна единица. В случая водачът бил управлявал и двете превозни средства, поради което следвало да важи застрахователното покритие и на двете превозни средства, като всяка страна следвало да понесе половината от отговорността. Посочва, че ответникът е бил поканен да плати половината от сумата по ликвидационна преписка № 0000 – 1709 – 17 – 615446, но същият отказал да плати. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответното дружество дължи на ищцовото дружество сумата от 6028,08 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно 5 обезщетение за ПТП, настъпило на 20.09.2017 г. на територията на гр. Еркарт, Федерална Република Германия, при което при управление на влекач марка „ДАФ“, модел „ФТХФ 105.460“, рег. № РА **** ВР, с прикрепено към него ремарке с рег. № РА **** ЕЕ, водачът К.Г. е реализирал ПТП в паркиран автомобил марка „Ситроен“, рег. № Е – QO – ****, ведно със законна лихва от 04.02.2021 г. до изплащане на вземането. Претендира разноски.

Ответникът ЗД „Е.“ АД оспорва иска като неоснователен. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за ремарке с рег. № РА **** ЕЕ. Оспорва, че вина за настъпилото ПТП има водачът на влекача и ремаркето – К.Г.. Твърди, че претендираното обезщетение надвишава стойността на действително претърпените имуществени вреди. Посочва, че с оглед решение на СЕС от 21.01.2016 г. по съединени дела С – 359/14 и С – 475/14 по постъпило преюдициално запитване относно избор на приложимо право при ПТП, причинено от влекач с ремарке с различни застрахователи и в друга държава – членка на ЕС, в отношенията между застрахователите на влекача и ремаркето е приложимо българското законодателство, и в частност – чл. 479, ал. 1 КЗ. Поддържа, че в случая ответното дружество не носи отговорност във връзка с процесното ПТП, тъй като е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на ремаркето, докато застрахователят на влекача носи пълна отговорност за вредите, причинени вследствие на ПТП. При условията на евентуалност поддържа, че ако съдът приеме, че е приложим Регламент „Рим II”, то счита, че следва да се приложи чл. 4, ал. 2 от него, тъй като седалищата на страните в производството се намират на територията на Република България. Твърди, че стълкновителната норма, която урежда процесното ПТП, е чл. 4, ал. 3 от Регламент „Рим II”, тъй като застрахователните договори са сключени на територията на Република България. Претендира разноски.