Присъда № 107 от 24.11.2022, Районен съд - Пазарджик

НОХД № 1115/2022 г. по описа на Районен съд Пазарджик МОТИВИ:

Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимия В. Т. Т. роден на ... г. в гр.

Пазарджик, живущ в с. О., обл. Пазарджик, ул. „П. Е.“ № 8, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, безработен, ЕГН: ********** за това, че на ... г. в с. О. , обл. Пазарджик пред частен дом - къща на ул. „К. П. В.“ № 7 е запалил имущество на значителна стойност - МПС - лек автомобил , марка/модел „Т. Р. - 4“ с рег. № ..., собственост на „Мого България“ ЕООД - клон Пловдив, представлявано от Я.

Ц. Т. - упълномощено лице, ползвано от А. А. Т., на стойност 8500.00 лв. престъпление по чл. 330, ал.1 от НК.

Подсъдимият не се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение. Дава обяснения, в които твърди, че на инкриминираната дата са били заедно със свидетеля Г. И. на рожден ден на Ц.Ч.. Прибрали се от рождения ден с автомобила на подсъдимия, който бил уп равляван от свидетеля И.. По пътя подсъдимият заспал и се събудил в паркирания автомобил на улица в село О., в близост до дома на свидетеля А. Т.. И. не бил в колата и подсъдимият излязъл и тръгнал да го види къде е, като се отдалечил на разстояние 50 – 100 м. от автомобила. В този момент видял И., който тичал към него, а отзад видял автомобила на свидетеля А. Т., който вече пламти. И. му извикал: „Бягай, бягай“, подсъдимият побягнал с него обратно към автомобила си. Двамата се качили в него и се прибрали по домовете си, без да разговарят за случилото се. Подсъдимият твърди, че в инкриминираната вечер не се е приближавал на разстояние по-малко от 100 м. от дома, съответно автомобила на свидетеля А. Т..

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от събраните доказателствени материали може да се направи категоричен и несъмнен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за които му е повдигнато обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание лишаване от свобода при приложението на чл.66, ал.1 от НК.

По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански иск. Няма конституиран граждански ищец или частен обвинител.

Защитата моли за признаване на подсъдимия за невиновен. Излагат се доводи, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин.

Сочи, че обвинението се гради изцяло на показанията на свидетеля Г. И., а неговите показания пораждат много повече въпР., отколкото да дават отговори. Излага подробни доводи в тази насока.

1

В дадената му последна дума подсъдимият моли съда да бъде оп равдан.

Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

В началото на месец септември .... свидетелят А. Т. закупил на лизинг лек автомобил, марка „Т.“ модел „Р. - 4“ с рег. № ... от „Мого България“ ЕООД - клон Пловдив. Съгласно сключения договор за лизинг собствеността върху автомобила останала на „Мого България“ ЕООД - клон Пловдив, а свидетелят Т. бил фактическия ползвател на автомобила, до изплащане на цената му.

Свидетелят Т. и подсъдимият В. Т. се познават. И двамата живеят в село О.. В същото село живеят и свидетелите Г. И., Х. У., Н. П., Р. П., Т. Т., Д. Т., С. Т. и Й.А.. Свидетелят А. Т. имал пререкания както с подсъдимия В. Т., така и със свидетеля Г. И.. Пререканията с подсъдимия били за момиче, но както и самият свидетел А. Т. заяви в съдебно заседание: „не е сериозно“. С Г. И. през месец май .... имали скандал на едно събиране, след като били употребили алкохол, като скандалът прераснал в бой между тях. След случилото се двамата не комуникирали. Това се потвърждава от показанията на свидетеля Г. И.. Последният също заявява, че са стигали до физически сблъсъци между него и А. Т..

На ........ подсъдимият В. Т. е опериран от аденом на хипофизата.

Изписан е на 04.05....., като му е препоръчано ограничение на физическия труд. След претърпЯ.та интервенция подсъдимият изпитвал лесна умора, слабост в мускулите и болки при натоварване.

На 18 срещу ... г. свидетелят Г. И. и подсъдимият В. Т. били в курортен комплекс „Ц.Ч.“- землището на гр. Б., обл. Пазарджик. Не употребили алкохол първоначално, но в последствие подсъдимият изпил една чаша, поради което на връщане се наложило автомобилът да бъде управляван от свидетеля И.. Около полунощ двамата тръгнали да се прибират към родното си село О.. Пътували с лек автомобил „Б.“ с рег. № РА ... КР, собственост на подсъдимия Т., но моторното превозно средство се уп равлявало от свидетеля И.. По пътя двамата разговаряли, като подсъдимият в един момент се унесъл и заспал. Свидетелят И. управлявал автомобила до село О.. Влезли в селото след полунощ на ... г. Свидетелят И. шофирал до дома си, за да остави телефона си да се зарежда. През това време подсъдимият все още спял в колата. Свидетелят И. излязъл от дома си, качил се в автомобила и се отправил към дома на свидетеля А. Т.. Паркирал автомобила на около 300 м. от дома на свидетеля Т.. Последният живее в село О., на ул. „К. П. В.“ № 7. И. паркирал на ул. „Х.А.“ пред № 16. На същия адрес живее свидетелят Й.А., като улиците „Х.А.“ и „К. П. В.“ образуват помежду си Т-образно кръстовище. След като паркирал автомобила, свидетелят И. излязъл от него и се отправил към дома на свидетеля А. Т.. Към този момент подсъдимият В. Т. се събудил, след което излязъл от автомобила, ориентирал се къде се намира 2 и тръгнал също към дома на свидетеля Т., защото предположил, че И. е отишъл да се бият с Т. или да разговарят заради лошите им взаимоотношения.

Подсъдимият решил да отиде също към дома на Т., за да предотврати ескалиране на конфликта. Изминал 100-на метра до края на улицата „Х.А.“ и видял свидетеля Г. И., който тичал към него, а автомобилът на свидетеля Т., паркиран пред дома му на ул. „К. П. В.“, бил в пламъци. И. извикал в движение към подсъдимия „бягай, бягай“, последният се обърнал и тръгнал да бяга със свидетеля И. към автомобила си. В този момент двамата бягащи били забелязани от свидетеля Й.А., който към 2 – 2.30 ч. чул кучето му да лае на двора и излязъл да види какво се случва. Видял подсъдимия и свидетеля И., които идвали откъм ул. „К. П. В.“, качили се в паркирания пред дома му автомобил Б. и потеглили. След като се качили в автомобила, подсъдимият и свидетелят И. се прибрали по домовете си в село О..

Свидетелят Т. към момента на палежа се намирал в дома си, чул шум през отворения прозорец, погледнал навън и видял, че предната част на автомобила му гори. Заедно със своята приятелка и баба му слезли долу и с маркуч с вода започнали да гасят автомобила. В този момент към тях се присъединил и свидетелят Й.А., който заявил, че е видял две момчета да тичат към автомобил марка „Б.“, паркиран пред неговия дом. Посочил цифрите на регистрационния му номер - ....

Извършен е оглед на местопроизшествие и е образувано досъдебно производство. Пред полицейските служители, дошли на място, Т. заявил, че автомобилът „Б.“ с номер ... е на подсъдимия В. Т.. Полицейските служители, между които и свидетелят Д.К., установили автомобила на подсъдимия и усетили силна миризма на бензин вътре. Задържали Т., който отрекъл пред тях да е минавал по улицата, където живее Т. същата вечер, но потвърдил, че са били заедно със свидетеля Г. И.. Още на ... г. И. бил разпитан от разследващ полицай и заявил, че е видял В. Т. да полива автомобила на А. Т. с някаква течност от пластмасова бутилка, а след това, без да твърди, че е видял лично Т. да запалва автомобила, видял пламък и тръгнал да бяга. Още същият ден – на ... г. И. е разпитан в качеството му на свидетел и пред съдия в Районен съд Пазарджик, където е потвърдил тези обстоятелства – че е видял, че Т. залива колата, но не е видял с какво я е запалил. Разпита пред съдия е проведен на ... г. в 13.21 ч. След приключване на разпита И. се прибрал в село О.. Същия ден вечерта свидетелят И. отишъл в заведение на центъра на село О., което се стопанисвало от свидетеля Т. Т. – баща на подсъдимия. В заведението освен него, се намирали и бившата му жена – свидетелката Д. Т.

– майка на подсъдимия, настоящата жена на Т. Т. – свидетелката Р. П. и приятелката на подсъдимия – свидетелката С. Т.. Последните попитали свидетеля Г. И. защо е задържан В. Т., тъй като към онзи момент не знаели конкретно за какво става въпрос. Били чули, че има връзка със запалена кола, но нищо повече. Свидетелят И. им отговорил, че са били двамата с В. и запалили колата. Добавил, че В. не е виновен, а той (Г. И.) бил виновен. На въпроса на събралите се лица защо само В. е задържан, а И. не е, последният 3 отговорил само, че е дал показания, но не бил казал нищо на полицаите, след което притеснен ги попитал дали може да смени показанията си. Никой от присъстващите не разбрал какви точно показания е дал И. на полицейските служители и защо иска да ги смени, ако не е казал нищо.

Около две седмици след случилото се подсъдимият В. Т. заедно със свидетелите Г. И., Х. У. и Н. П. били заедно на центъра на село О..

Свидетелите У. и П. също познавали свидетеля А. Т.. Н. П. попитал подсъдимия защо е запалил автомобила на Т., като В. Т. отрекъл, като заявил ядосано: „Аз не съм го направил“ и тогава свидетелят Г. И. заявил пред тях:

„Аз го направих това“. Повече не разговаряли за случилото се. Към онзи момент никой от свидетелите не знаел какви показания е дал Г. И. пред съдия.

В. Т. е привлечен в качеството на обвиняем за деянието едва на ... г. същият в качеството на обвиняем се е запознал с материалите по разследването и едва тогава узнал за това какви показания е дал в качеството на свидетел Г. И..

По досъдебното производство е назначена пожаро-техническа експертиза, от заключението на която е видно, че причина за настъпване на пожара е залИ.е на предната част на автомобила с лесно запалима или горима течност и последващото й възпламеняване, чрез използване на открит огнеизточник. Огнището на пожара е предна лява част на автомобила.

По досъдебното производство е назначена и съдебно - оценъчна експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на лек автомобил, марка „Т.“ модел „Р. - 4“ с рег. № ... към момента на палежа му е 8 500,00 лв.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства: обясненията на самия подсъдим В. Т. и показанията на свидетелите Г. И., Х. У., Н. П., Р. П., Т. Т., Д. Т., С. Т., Д.К., Я.

Т. и Й.А., както и от писмените такива – протокол за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум, протокол за извършена проверка на лични вещи, договор за финансов лизинг с приложен погасителен план, декларация, приемо-предавателен протокол, пълномощно за застраховане, пълномощно за управление на МПС, копие от голям регистрационен талон, вносна бележка, пълномощно, справка за регистрация на МПС, писмо от „Теленор“, писмо от „БТК“ с приложен компактдиск, писмо от „А1 с компактдиск“, справка за съдимост, характеристична справка, декларация за материално семейно и имотно състояние, приемо-предавателен протокол, протокол за доброволно предаване, копие от регистрация на голям талон, протокол за проведен телефонен разговор 3 бр., 2 бр. епикризи, заключение и лабораторни изследвания. Изложената фактическа обстановка се подкрепя и от заключенията на допуснатите и изготвени съдебно-оценъчна експертиза, пожаро-техническа експертиза и химическа експертиза.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица като компетентно 4 изготвени, вещите лица са отговорили точно на поставените въпР..

Съдът кредитира показанията на всички свидетели по делото, извън свидетеля Г. И., тъй като техните показания са категорични, взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалите събрани доказателства по делото. От цялата доказателствена съвкупност единствено показанията на свидетеля Г. И. са вътрешно противоречиви и непоследователни (така например И. първоначално е заявил на полицейските служители, че подсъдимият е имал в автомобила си цял ден пластмасова бутилка с бензин в нея, в последствие в разпита си пред съдия същия ден е пропуснал да посочи това обстоятелство, а в хода на съдебното следствие заяви, че е видял тази бутилка едва, когато Т. е полял колата и предполага, че е била в автомобила на подсъдимия). Показанията на свидетеля И. противоречат и на показанията на свидетелите У., П., П., Т. Т., Д. Т. и С. Т., които всички свидетели твърдят, че пред тях в различни периоди (дати) и при различни обстоятелства И. е заявил, че подсъдимият не е запалил автомобила на Т., а именно самият И. е сторил това. Показанията на И. противоречат и на изготвения протокол от извършен оглед на местопроизшествие, и на заключението на изготвената пожаро-техническа експертиза. От огледа на местопроизшествие и заключението на експертизата е видно, че огнището на пожара е в предната лява част на автомобила, като са обгорели лявата част на предния калник, предно панорамно стъкло, предна лява врата, ляво странично огледало, ляв калник, ляв фар, предна декоративна решетка в лявата си част. Свидетелят И. твърди, че подсъдимият е залял автомобила с течност само отгоре на тавана, като огнището обаче е само в предна лява част на автомобила, а при огледа е открита мазна течност както по тавана, така и по задна лява част на автомобила. В същото време, след запалването на автомобила, таванът и задната част очевидно не са били възпламенени, което навежда на извод, че залИ.ето с течност не е еднократен акт, а е залят автомобила на няколко отделни места – предна лява част, таван и задна част.