Присъда № 16 от 12.06.2024, Районен съд - Разлог

МОТИВИ от дата: 15.08.2024 година към ПРИСЪДА № 16 от 10.06.2024 г. по НАК.Д. № 266 от 2021 г. по описа на РС-Разлог

Производството по делото е образувано по внесен ОА от РП-Б., ТО-Р., с/у Х.Г.М., за това, че на 21.07.2020 г. около 20.00 часа в г.Р., в централен градски парк, отнел чужда движима вещ мобилен телефонен апарат м. „H.“.. на стойност 210.00 лв., собственост на Т.С.Д., от г.Р., от владението му, осъществявано ч/з С.Т.Д.- негов малолетен син без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като случаят е маловажен и предметът на престъплението е възстановен, като по време на извършване на деянието е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си – престъпление по чл.194, ал.3 от НК, вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК; и с/у Р.И.С., за това, че 23.07.2020 г. в г.Б., с цел да набави за себе си имотна облага, придобил мобилен телефонен апарат м. „H.“.. на стойност 210.00 лв., собственост на Т.С.Д., от г.Р., за който предполагал, че е придобит от Х.Г.М. от г.Б., ч/з престъпление по чл.194, ал.З, вр. с ал.1 от НК – престъпление по чл.215, ал.1 от НК, вр. с чл.194, ал.З, вр. с ал.1 от НК.

Държавното обвинение, счита че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се доказва повдигнатото обвинение с/у двамата подсъдими. Прокурор Ч. излага, че доколкото подсъдимият М. е бил непълнолетен към датата на извършване на деянието, то същият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Намира, че са налице всички предпоставки за прилагане на института за декриминализация на деянията, предвидено в чл.218б от НК, като подсъдимите бъдат признати за невиновни по повдигнатите им обвинения и съответно им бъде наложено адм. наказание по чл.218б от НК от Н-ка на РУ на МВР-Р..

Защитникът на подсъдимия Р.С. – адв. С., пледира че подзащитният му е невинен и моли съда да го оправдае по повдигнатото обвинение.

Защитникът на подсъдимия Х.М. – адв. Д., моли съда да постанови оправдателна присъда.

Сочи, че не са налични доказателства, с които да се установява, че подзащитният му е извършил деянието с пряк умисъл. Отделно от това намира, че деянието е извършено поради лекомислие, тъй като М. е бил само на 15 г., което предполага приложението на чл.63 от НК.

Намира, че са налице предпоставките за приложение на чл.218б от НК.

В хода на съд. следствие, подсъдимите не дават обяснения.

Съдът след като изслуша страните, обсъди и анализира събраният доказателствен материал намира за установено следното:

ПО ФАКТИТЕ:

Подсъдимият Х.Г.М. е роден на *, в г.Р., от г.Б., у.„Б.М.“№21, българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, с основно образование, ученик, ЕГН*.

Подсъдимият Р.И.С. е роден на *, в г.Б., от г.Б., у.“А.С.“№62, българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан /реабилитиран по право/, със средно образование, безработен, ЕГН*.

По отношение на подсъдимия М., съдът е допуснал производство по реда на чл.269, ал.3, т.3 от НПК.

През 2020 г. свид. Т.С.Д., от г.Р. притежавал мобилен телефонен апарат м. „H.“... Последният бил закупен през 2017 г. на стойност 769.00 лева. През лятото на 2020 г., телефонният апарат, с поставен метален протектор, бил използван от сина на свидетеля Д. - С.Т.Д., за да имат връзка пом/у им.

На 21.07.2020 г. около 20.00 часа С.Т.Д., заедно със свои връстници, бил в централен градски парк на г.Р.. Детето оставило телефона в раницата си на една от пейките и започнал да играе с останалите деца, недалеч от пейката.

1

По това време в градския парк се намирал и подсъдимия М., непълнолетен към момента, видял раницата с намиращият се в нея телефон и решил да открадне телефона. Подсъдимият взел телефона и започнал да се отдалечава от пейката. В това време С.Д. се върнал при пейката и установил, че телефонът липсва. Заедно с другите деца забелязали отдалечаващият се подсъдим и като го доближили видели, че телефонният апарат е в джоба му. Поискали от М. да върне апарата, но същият отказал и избягал.

На 23.07.2020 г. подсъдимият М. решил да продаде телефонния апарат м.„H.“.. на подсъдимия С.. С. се усъмнил, че телефонът може би е краден, но въпреки това взел предлагания телефон в замяна на своя телефонен апарат м. „Л.“ и сумата от 10.00 лева. През следващите дни подсъдимият С. отново направил замяна, предоставяйки на свид. Н.Г. придобития от него телефонен апарат с/у друг телефонен апарат.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът прие за установена горната фактическа обстановка въз основа на събраните в хода на съд. следствие и приобщените на основание чл.283 от НПК доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите Т.Д., Н.Г., П.Г., В.Х., заключенията на комплексна СПстПсхлЕ, СИЕ, СТЕ, протоколи за разпознаване на лица, писмените доказателства по ДП №193/2020 г. по описа на РУ-Р..

В хода на съд. следствие свидетелят Т.Д. заявявя, че са му възстановени вредите от подсъдимия М. от 105.00 лева.

По делото е представена нарочна разписка м/у св. Д. и защитника на подсъдимия С., от която се установява, че Д. е получил сумата от 105.00 лева, представляваща част от стойността на откраднатия телефон.

Съдът кредитира показанията на св. Д., които напълно кореспондират със събраната доказателствената маса и съда не счита за необходимо да ги коментира детайлно.

От показанията на св. Н.Г. се установява, че подсъдимият С. му предложил да направят „бартер“ на телефон м. „Х.“, като свидетелят се съгласил. Действията на С. се потвърждават и от показанията на свидетеля П.Г., който твърди, че баща му - Н.Г., е направил замяна на телефон с подсъдимия С., като впоследствие задържал телефона м. „Х.“, модел „Р„ за себе си.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели и намира същите за напълно еднопосочни, последователни и взаимно кореспондиращи си. Взети в своята съвкупност, те изграждат непротиворечива представа за фактическите обстоятелства, предмет на доказване в настоящото производство.

Съдът кредитира заключението на комплексната СПстПсхлЕ (л.52-57 от ДП). От заключението се установява, че подсъдимият М. не е боледувал от психично заболяване или слабоумие. Към момента на извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него, както и да ръководи постъпките си. ВЛ са установили, че инкриминираното деяние не е извършено при условие на лекомислие и увлечение.

Съдът кредитира заключението на СИЕ. ВЛ е посочило, че средната пазарна цена към 21.07.2020 г. на мобилен телефон марка и модел „H.“.., закупен като нов на 27.04.2017 г., ползван, с пукнат дисплей, годен за употреба, е на стойност 210.00 лева, а минималната работна заплата за страната към 21.07.2020 г. е 610.00 лева.

В хода на съд. следствие е допусната и назначена, по искане на държавното обвинение, СТЕ за възпроизвеждане на хартиен носител на съдържащата се информация на представените от мобилните оператори компакдискове за периода от 08.00 часа на 21.07.2020 г. до 08.00 часа на 21.08.2020 г. ВЛ е отговорило компетентно, обективно, обстойно на поставената му задача, като съдът кредитира заключението изцяло и с доверие.

От протокол за разпознаване на лица по снимки, се установява, че С.Т.Д., е разпознал подсъдимия М., като лице, у когото видял откраднатия му телефон.

От приложено по делото писмо с изх. №УРИ №331000-2803/24.04.2024 г., се установява, че спрямо лицето Р.И.С. не е прилаган института на чл.218б от НК.

2

ПО ПРАВОТО:

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият Х.Г.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК, вр. с чл.63, ал.1, т. 4 от НК.

При така описаната фактическа обстановка подсъдимият Х.Г.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по 194, ал.3 вр. ал.1 НК, като на 21.07.2020 г. около 20.00 часа в г.Р., в централен градски парк, отнел чужда движима вещ - мобилен телефонен апарат м. „H.“.. на стойност 210.00 лв., собственост на Т.С.Д., от г.Р., от владението му, осъществявано ч/з С.Т.Д.- негов малолетен син, без негово съгласие и с намерение противозаконно да го присвои, като деянието представлява маловажен случай.

Налице са всички признаци на състава на престъплението от обективна и субективна страна.

Изпълнителното деяние е „отнемане" от владението на досегашния владелец /или държател/ и се установява своя фактическа власт в/у вещта, предмет на престъплението. Налице е и отсъствие на съгласие от страна на владелеца /собственика/ за отнемането на вещта.

Изпълнителното деяние е осъществено ч/з действие и се изразява в това, че деецът прекъсва фактическата власт в/у вещта и установява своя такава. Изпълнителното деяние е осъществено ч/з действие. В конкретния случай подсъдимият взел вещта с намерението да я продаде.

Деянието му е извършено умишлено, при форма пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и искал настъпването на общественоопасните последици. Съзнавал е, че вещта е чужда, че прекъсва фактическата власт на досегашния владелец и е целял именно противозаконно да я присвои, видно от последващите му действия.

Анализът на цялостната фактическа обстановка и възрастта на подсъдимия към датата на извършване на деянието, стойността на отнетата вещ – 210.00 лв., водят до извод, че деянието следва да се квалифицира по чл.194, ал.3 НК като маловажен случай.

По отношение на подсъдимия Р.С., съдът намира, че последния е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.215, ал.1 от НК, вр. с чл.194, ал.3, вр. с чл.1 от НК, като на 23.07.2020 г. в г.Б., с цел да набави за себе си имотна облага, придобил мобилен телефонен апарат м. „H.“.. на стойност 210.00 лв., собственост на Т.С.Д., от г.Р., за който предполагал, че е придобит от Х.Г.М. от г.Б., ч/з престъпление по чл.194, ал.З, вр. с ал.1 от НК. За да са налице обективните признаци от състава на това престъпление, следва да е извършено противозаконно (престъпно или друго общественоопасно) посегателство в/у вещи от друго лице, което да е установило своя фактическа власт в/у тях, и едва като последващо престъпление извършителят по чл.215 от НК, би могъл да осъществи една от формите на изп. деяние - да укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени вещите.

Събраните по делото доказателства безспорно установиха, че подсъдимият С. е осъществил изп. деяние на това престъпление, при наличие и на останалите обективни елементи от състава. Вещта - предмет на престъплението, е придобита от подсъдимия М. противозаконно, в резултат на извършено от него престъпление - кражба, а подсъдимият С., въпреки че е предполагал, че вещта е предмет на посегателство, я е придобил.

От субективна страна вещното укривателство е користно престъпление, което може да се осъществи само с пряк умисъл. Предвид това, извършителят на деянието следва да има формирана ясна предварителна представа и знание, че вещта, която придобива е предмет на престъпление. Деянието е съставомерно и тогава, когато извършителят е предполагал, че вещта е предмет на престъпление. В настоящият случай подсъдимият С. е предполагал, че предлагания телефонен апарат е придобит ч/з кражба, но въпреки това го е придобил в замяна на друг телефон и сума от 10.00 лева.

На следващо място съдът приема, че са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.218б от НК. Същата предвижда хипотеза на декриминализиране на конкретно деяние, в случай че за него са изпълнени кумулативно дадените от закона 3 условия.

От събраните по делото данни се установява на първо място присъствието на положителните предпоставки, които законодателят е разписал в разпоредбата на чл.218б, ал.1 от НК от НК: 1. инкриминираните деяния са с правна квалификация чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК, касае се за маловажен случай на кражба, и деяние с правна квалификация чл.215, ал.1 вр. с чл.194, ал.3, вр. с ал.1 от НК; 2. общата стойност на отнетата вещ, съобразно заключението на СИЕ, е 210.00 лева, която сума е под размера на 2 минимални работни заплати за страната, 3. Видно от приобщената към материалите по делото разписка (л.298 от делото) и изявление в протокол от 09.04.2024 г. (л.286 гръб), предметът на престъплението е заместен с паричната му стойност, възстановена на ощетеното лице.

Разпечатката съдържа 44 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5aaa219f-8e15-429a-a806-82d6d43d15e0