Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 404 от 26.02.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 7487/2023
Вид
Решение № 404
Подписан
26.02.2024
В сила
16.07.2024
Състав
ПАНАЙОТ СТОЯНОВ АТАНАСОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 57, ал. 1, изр. първо · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. Бургас, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря Е. Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20232120107487 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ..., със седалище гр. ..., с която моли приемане за установено, че ответникът Г. О. К., от гр. ..., дължи на ищеца следните суми: 784,72 – главница за услуги В и К за доставена, отведена и пречистена студена вода в обект, находящ се в гр. ....(аб. № .....), за периода 15.09.2020-08.08.2023 год., съгласно фактури, издадени през периода 25.11.2020-25.08.2023 год., и 68,44 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 25.12.2020-23.10.2023 год., както и законната лихва върху главницата, начиная от 27.10.2023 год. до окончателното й изплащане, които вземания са предмет на Заповед № 3197/30.10.2023 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 6482/2023 год. на БсРС.

В исковата молба са изложени следните фактически и правни твърдения: ответникът Г. К. е клиент на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД и е страна по валидно възникнало облигационно правоотношение, с предмет предоставяне на услуги В и К за водоснабден обект с адрес гр. ....., за който е открита партида с абонатен № .....; ответникът има качеството на потребител на услуги В и К от момента на придобиване на правото на собственост върху описания водоснабден обект, съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи; предоставянето на услугите В и К се извършва по силата на публично известни общи условия; за процесния период отчитането на 1 водомера/водомерите на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство, затова не съществува техническа възможност абонатът или негов представител да положи подпис; при осъществяване на електронното отчитане инкасаторът, отчитащ обекта, сканира баркод, който е поставен в близост до самия водомер, този баркод представлява директна връзка с базата данни на дружеството, който индикира, че състоянието на отчитането на водомера се извършва нормално и същият е „видян; когато инкасаторът няма достъп до имота, той набира на устройството режим „Служебно отчитане“; съществува и възможност за т. н.

„самоотчет” – клиентът сам предоставя на В и К оператора данните за водомерните си устройства и това се записва в програмния продукт на В и К оператора; при записване „без водомер“ количеството консумирана вода е изчислена по реда на чл. 39, ал. 5, т. 1 на Наредба № 4/2004 год.; начинът на електронно отчитане на потребителя се удостоверява от представеното по делото заверено копие от справка-извлечение, в която са отразени състоянията на измервателното устройство, начина му на отчитане, както и съответния режим на работа на електронното устройство; на основание чл. 25 от общите условия, на потребителите се фактурира и вода от разпределение, когато към едно водопроводно отклонение са присъединени повече от един потребител – количеството питейна вода се разпределя въз основа на отчета на централния водомер, поставен на водопроводното отклонение, и отчетите по индивидуалните водомери, в това разпределение се включва цялото количество доставено вода до централния водомер на имота; след всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок ищецът е издавал данъчни фактури, в чиито реквизити фигурират отчетените водни количества, отчетеният период и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги – вода, канал и пречистване, одобрени от КЕВР; неизпълненото задължение по всяка фактура поставя автоматично ответника в забава след изтичането на 30 календарни дни, считано от датата на издаване на всяка фактура – чл. 44 от общите условия на ищеца; за заплащане на процесните вземания е подадено заявление по чл. 410, ГПК, образувано е ч. гр. д.№ 6482/2023 год. на БсРС, уважено изцяло, а срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът е депозирал възражение по чл.

414, ГПК.

Ищецът е ангажирал доказателства, моли за присъждане на деловодните разноски.

Правното основание на предявените обективно съединени положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1 и чл. 422, ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо, чл. 84 и чл. 86, ЗЗД.

В срока по чл. 131, ГПК ответникът Г. К. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове като недопустими и неоснователни и е изложил следните твърдения: исковете са предявени срещу физическо лице, което няма качество на собственик или ползвател на посочения обект, респ. търсената от ищцовата страна сума е недължима от ответника; фактите в исковата молба не отговарят на истината; ответникът Г. К. не е страна по валидно 2 възникнало правоотношение за предоставяне на услуги В и К по водоснабдяване за посочения обект за процесния период, през който ответникът не е бил собственик или ползвател, нито е получавал твърдяната услуга; от 23.07.2013 год. обектът не е собственост на ответника, тъй като е прехвърлен чрез дарение на сина му, при запазване правото на ползване; с решение от 18.06.2019 год. по гр. д. № 5393/2018 год. на БсРС, влязло в законна сила на 10.06.2020 год., гражданският брак между Г. К. и И..Т..е бил прекратен, а ползването на семейното жилище (водоснабденият обект в гр.

Бургас) е предоставено на бившата съпруга; ползватели на водоснабдения обект в настоящият момент са трети лица – И..Т..и дареният К..К., по силата на цитираното съдебно решение, поради което предявеният иск срещу ответника е недопустим и делото следва да бъде прекратено, а в условие на евентуалност изложените аргументи следва да бъдат ценени с оглед неоснователност на исковете.

Ответникът е ангажирал писмени доказателства; моли за присъждане на направените деловодни разноски.

В проведеното по делото на 20.02.2024 год. открито съдебно заседание ответникът е признал правилното определяне размера на претендираните суми.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

По делото не се спори, че ответникът Г. К. е клиент на ищеца, в качеството му на титуляр на партида с абонатен № ....., разкрита за обект на потребление – десен апартамент в гр. ...... Придобиването на правото на собственост от ответника върху този водоснабден имот е удостоверено с описания като приложение към Нотариален акт № .../22.07.2013 год. договор за групова жилищна сграда от 26.12.1989 год. С цитирания нотариален акт Г. К. се е разпоредил с правото си на собственост върху цялото жилище, като го е дарил на сина си К..Г..К., но е запазил пожизнено правото на ползване върху имота.

В качеството си на абонат на ищеца, ответникът е легитимиран като длъжник по висящото ч. гр. д. № 6482/2023 год. на БсРС и е поканен да заплати на кредитора главницата 784,72 лева, за услуги В и К за доставена, отведена и пречистена студена вода за периода 15.09.2020-08.08.2023 год., и 68,44 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 25.12.2020-23.10.2023 год., както и законната лихва върху главницата, начиная от 27.10.2023 год. до окончателното й изплащане.

За тези вземания, ведно с деловодните разноски, е издадена Заповед № 3197/30.10.2023 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 6482/2023 год. на БсРС, срещу която е подадено възражение от длъжника по чл.

414, ГПК.

Месечните задължения за главници са описани в приложените към исковата молба фактури, издадени от ищеца-кредитор през периода 25.11.2020-25.08.2023 год.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения 3 главен положителен установителен иск за доказан по основание и размер.

Представените по делото фактури са съставени от ищеца възоснова редовно водене счетоводството му – чл. 182, ГПК; отразеното в тях количество потребление, както и правилното определяне цената на потребените услуги В и К са безусловно признати от ответника. Ответникът не е навел възражения за неправилно отчитане на консумацията и/или за неточност в остойностяването й, поради което съдът намира, че ищецът правилно е определил главниците по процесните фактури – възоснова отчет и служебно начисление.

Качеството си на длъжник на ищеца ответникът Г. К. е придобил възоснова легитимацията си на носител на вещното право на ползване върху водоснабдения жилищен обект през процесния период, на основание чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 год., поради което тази страна дължи цената на престираните в жилището услуги В и К. Съгласно решението по гр. д. № 5393/2018 год. на БсРС, ползването на семейното жилище на И..и Г. К. е предоставено на съпругата за определен срок – до навършване на пълнолетие от сина им К.., но това обстоятелство не променя легитимацията на ответника като длъжник на ищеца. Заплащането на В и К услугите не е възложено на субекта, който реално ги е потребил, а дължимостта им не зависи от факта дали собственикът/ползвателят в действителност е упражнявал фактическа власт върху водоснабдения обект. Със съдебното решение за предоставяне ползването на семейното жилище е възникнало наемно правоотношение между бившите съпрузи, на основание чл. 57, ал. 1, изр. първо, СК, но наемодателят не се освобождава от задължението си към В и К оператора, ако сумите не са платени от наемателя – по арг. от чл. 8, ал. 9 от Наредба № 4/2004 год. В разглеждания казус ответникът е запазил за себе си вещното право на ползване върху цялото жилище; не е уведомил ищеца за промяната в собствеността на жилището и за възникването на наемното правоотношение по чл. 57, ал. 1, СК – чл. 9а от Наредба № 4/2004 год., поради което Г.

К. е материално-правно легитимиран като длъжник на ищеца.

Делото не съдържа данни за извършено от ответника частично или пълно плащане на процесните суми; не са наведени твърдения за друг валиден способ за погасяването им, поради което съдът намира исковете за доказани по основание и размер.

В изпълнение указанията на ВКС в т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодните разноски от 75 лева, направени в заповедното производство.

Уважаването на предявените искове налага, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 във вр. с чл. 80, ГПК, в полза на ищеца да бъдат присъдени направените в настоящия процес деловодни разноски в общ размер от 175 лева (сбор от 75 лева – доплатена държавна такса, и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение).

4

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че ответникът Г. О. К., ЕГН **********, с адрес гр. ....., дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. ...., следните суми: 784,72 – главница за ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена студена вода в обект, находящ се в гр. ...(аб. № ....), за периода 15.09.202008.08.2023 год., съгласно фактури, издадени през периода 25.11.2020-25.08.2023 год., и 68,44 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 25.12.202023.10.2023 год., както и законната лихва върху главницата, начиная от 27.10.2023 год. до окончателното й изплащане, които вземания са предмет на Заповед № 3197/30.10.2023 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 6482/2023 год. на БсРС.

ОСЪЖДА Г. О. К., ЕГН **********, с адрес гр. ...., да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. ....., деловодни разноски в размер от 75 лева, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 6482/2023 год. на БсРС.

ОСЪЖДА Г. О. К., ЕГН **********, с адрес гр. ...... на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. .....деловодни разноски в размер от 175 лева, направени по гр. д. № 7487/2023 год. на БсРС.