Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1082 от 11.09.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 968/2025
Вид
Определение № 1082
Подписан
11.09.2025
В сила
11.09.2025
Състав
Лилия Масева, РОСИЦА ВЕЛКОВА, СОФИЯ ГЕОРГИЕВА ИКОНОМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 389 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 403 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1082 гр. Благоевград, 11.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251200500968 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 396 във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 389 от ГПК.

Производството пред Окръжен съд – Благоевград е образувано по жалба на „Кредито“ ООД, ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. *** № 51Г, ап. офис 32, представлявано от Р.Н.Т. – управител, чрез адв. Т. К. от САК, насочена срещу Определение № 1574/27.08.2025 г. по ч. гр. д. № 371/2025 г. по описа на Районен съд - гр.

Благоевград, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателя за допускане на обезпечение на предявен иск срещу Х. Д. Х., ЕГН ***, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2596/2024 г. по описа на Районен съд - Благоевград: сума в размер на 600 лв. – главница по Договор за кредит № OL00010174/03.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; сума в размер на 46,78 лв. – договорна лихва за периода 03.01.2020 г. до 03.03.2020 г.; сума в размер на 308,91 лв. – лихва за забава за периода от 04.03.2020 г. до 27.09.2024 г., чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху банкови сметки на длъжника.

За да откаже да уважи тази молба първоинстанционният съд е възприел, че тя е неоснователна, като при преценка съдът е приел, че макар искът да е редовен и допустим, на този етап от представените към исковата молба писмени доказателства не може да се направи извод, че същите подкрепят твърденията на ищеца за съществуването на изискуемо вземане спрямо ответника за връщане на дължими суми по договор за кредит, т.е. че искът е 1 вероятно основателен. Посочил е, че доколкото основанието на претенцията е сключен договор за потребителски кредит, то съдът е длъжен служебно за следи за наличие на неравноправни договорни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, както и служебно да следи за действителността на договора поради противоречие с императивните правни норми на ЗЗП, а в случай на установена нищожност на договора за кредит, служебно да извърши приспадане на платените суми по договора с дължимата съгласно чл. 23 от ЗПК главница /която би била единственото дължимо вземане/. С оглед твърденията на ищеца, че по договора са извършвани погашения, и тъй като липсват данни дали длъжникът е извършвал плащания по договорената такса за експресно разглеждане и дали същата е включена в ГРП, е приел, че представените по делото писмени доказателства не могат да удостоверят вероятна основателност на иска за пълния му размер. Липсват данни дали длъжникът е извършвал плащания по договорената такса за експресно разглеждане и дали същата е включена в ГРП.

В жалбата се настоява, че определението на РС – Благоевград е постановено при нарушение на процесуалния закон и необоснованост.

Жалбоподателят счита, че неправилно районният съд не е приел твърденията на ищеца от справката от 26.09.2024 г., изготвена от счетоводството на дружеството и подписана от управителя, че ответникът е заплатил единствена сума от 100 лв. и същата е отнесена за погасяване на част от главницата по договора, както и че не са претендирани суми за такси, извън ГПР. Сочи, че обезпечение се допуска по всички искове, като не следва да се делят по вид и размер /цена на иска/, а съдът е длъжен да допусне обезпечението при проверка за наличие на изчерпателно посочените предпоставки, както следва:

1/ предявеният иск да е допустим и вероятно основателен; 2/ да е доказана обезпечителна нужда на молителя и 3/ обезпечителната мярка, да е съответна на обезпечителната нужда, като вярвам ще се убедите, че всички изброени предпоставки към момента са налице и са подкрепени от убедителни доказателства. Сочи, че дори да се окаже неоснователен предявения иск в отделни негови части /каквито доводи съдът развива на етапа на производството/, то искът е основателен за нетната стойност на кредита /чл.

23 от ЗПК/, както впрочем и за разноските в заповедното и исковото производство, т.е. при евентуална недействителност на клаузи от договора, искът би бил неоснователен евентуално само за договорната лихва, която е в незначителен размер от цялото вземане, поради което първата предпоставка е налице. Пък и в хипотеза на отхвърляне на части от иска, ответникът би разполагал с исковата защита по чл. 403 от ГПК, т.е. интересът му не е застрашен.

Моли съда да уважи депозираната жалба и наложи запор върху банковите сметки на Х. Д. Х., ЕГН ***.

Окръжният съд, след като съобрази представената жалба и приложените по делото доказателства, както и съдебния акт на първата инстанция, намира следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването. Тя се явява редовна и допустима. Но по 2 същество е неснователна.

Аргументите за това са следните:

С представена пред Районен съд - Благоевград молба по висящо производство от „Кредито“ ООД, ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. *** № 51Г, ап. офис 32, представлявано от Р.Н.Т. – управител, чрез адв. Т. К. от САК, се иска да бъде допуснато обезпечение на предявените искове за сума в размер на 600 лв. – главница по Договор за кредит № OL00010174/03.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; сума в размер на 46.78 лв. – договорна лихва за периода 03.01.2020 г. до 03.03.2020 г.; сума в размер на 308,91 лв. – лихва за забава за периода от 04.03.2020 г. до 27.09.2024 г., чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху всички банкови сметки в лева и чуждестранна валута и върху всички платежни сметки за електронни пари, открити на името на ответника, както и в лицензирани дружества на електронни пари в страната и техни клонове по чл. 19 от Закона за платежните услуги и платежните системи, до размера на претендираните суми.

О т изложеното в молбата и от събраните писмени доказателства въззивният съд приема, че в настоящия случай правилно районният съд е възприел, че не са налице предпоставките за постановяване на определение, с което да се уважи искането на молителя.

Приема се безпротиворечиво в практиката на ВКС, че при произнасяне по искане за обезпечение по реда на чл. 389 и сл. от ГПК, съдът следва да прецени дали предявеният иск е допустим и вероятно основателен, налице ли е обезпечителна нужда /ще бъде ли възможно предявилото иска лице да реализира правата си по постановеното в исковото производство съдебно решение, ако не бъде допуснато исканото обезпечение/, както и дали сочената обезпечителна мярка е подходяща - Решение № 110 от 14.06.2013 г. по гр. д. № 93/2012 г. на ІV г. о.; определение № 229 от 22.03.2012 г. по ч. гр. д. № 5/2012 г. на ІV г. о.; определение № 516 от 30.07.2013 г. по ч. гр. д. № 3999/2013 г. на ІV г. о. По отношение на обезпечителната мярка се поставя изискване да е съответна на обезпечителната нужда /да е подходяща по естеството си с оглед заявеното за защита право/, както и да не засяга неоправдано правната сфера на ответника или на трети лица - определение № 26 от 25.01.2016 г. по ч. гр. д.

№ 198/2016 г. на І г. о.; определение № 516 от 30.07.2013 г. по ч. гр. д. № 3999/2013 г. на ІV г. о., определение № 176 от 25.03.2015 г. то ч. т. д. № 801/2016 г. на І т. о.

По отношение наличието на предпоставката, която районният съд е преценил, че не е налице - вероятната основателност на иска, БлОС споделя тезата на първоинстанционния съд. Въззивният съд счита, че представените пред РС Благоевград писмени доказателства в подкрепа на предявените искове и с оглед правното им основание д ействително не са достатъчни и убедителни по смисъла на закона за обосноваване на вероятна та основателност на предявения иск на „Кредито“ ООД, ЕИК 204554530, срещу Х. Д. Х., ЕГН ***. Естествено, без да са реализирани всички процесуални 3 права в рамките на състезателното двустранно исково производство, не може да се приеме, че по категоричен и безспорен начин се установява основателността на предявените искове. Изводът на съда дали искът е вероятно основателен се формира въз основа на заявените от ищеца твърдения за обстоятелствата, от които извежда правата си, както и при преценка дали представените писмени доказателства подкрепят тези твърдения. В настоящия случай районният съд е съобразил не само наличието или липсата на предпоставките за налагане на обезпечение, но и правното основание на предявените искове и съдебната практика в тази насока и правилно е оставил без уважение искането за допускане на обезпечение на предявените искове.

Така мотивиран, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1574/27.08.2025 г. по ч. гр. д. № 371/2025 г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4