Решение № 46 от 30.04.2025, Районен съд - Кнежа

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Кнежа, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следН. състав:

Председател: Пламен Г. Тодоров при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Гражданско дело № 20231430100282 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното :

“Топлофикация София”ЕАД,с ЕИК831609046,представлявано от Ал. Ал.-Изпълнителен директор и И. И. Е.- Председател на УправителН. съвет,чрез процесуален представител Н.

С.,с адрес:гр.С.,ул.“***”*** е предявило против Х. К. Х.,с ЕГН********** с адрес гр.С.

****,обл.С.,общ.В.,бул."***"№**,вх.*,ет.*,ап.** за топлоснабден имот: гр.С.****,обл.С.,общ.В., бул."***"№**,вх.*,ет.*,ап.** обективно кумулативно съединени искове с правно осн.чл.415,ал.1 от ГПК, във връзка с ч.гр. д.№ 54/2023г.,СРС,Аб.

№:194905,ИД номер:178068 с цена на иска: 3346.60лв./три хиляди триста четиридесет и шест лева и шестдесет ст./.

Ищцовото дружество твърди,че на 13.12.2022г. е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.№277398 срещу Х. К. Х.,с ЕГН**********,за сумата от 1305.58лв. -главница за периода от 05.2019г.до 04.2021г.,233.89лв.-лихва за периода 16.05.2020г. до 18.11.2022г.,а за дялово разпределение - 21.18лв.- главница за периода от 1.2020г. до 4.2021г. 4.16лв.-лихва за периода 05.03.2020г.до 18.11.2022г.,ведно със законните лихви от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.Сочи се от ищцовата страна,че с разпореждане,постановено по ч.гр.дело №54/2023г. по описа на РС-гр.Кнежа е уважено искането им и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.

Описва се от ищцовата страна,че на основание чл.415,ал.1 от ГПК със съобщение,получено от ищцовото дружество на 01.03.2023г.,съдията докладчик по цитираното дело им е указал, че дружеството им може да предяви иск относно вземането си срещу Х. К. Х.,с ЕГН ********** в едномесечен срок като предвид изложеното, в законоустановеН. срок по чл.415,ал.1 от ГПК,предявява иск за установяване на вземането си за консумирана и незаплатена топлинна енергия/ТЕ/срещу Х. К. Х.,с ЕГН********** за процесН. период.

Ищцовото дружество сочи,че основаН.та, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането му произлизат от това,че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153,ал.1 от 1

Закона за енергетиката /ЗЕ/,съгласно който,всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост(СЕС),присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,ал.1,т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,определени в Наредба №16-334/06.04.2007г.за топлоснабдяването.Според ищцовото дружество с оглед изложеното и по силата на нормативните актове,лицето е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочеН. период законодателство в областта на енергетиката.

Според ищцовото дружество съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия/ОУ/за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София“АД на клиенти за битови нужди в гр.София,които се изготвят от “Топлофикация София”ЕАД и се одобряват от комисията за енергийно и водно регулиране.Ищцовото дружество изтъква,че същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ,без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. Ищцовото дружество описва,че с тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношеН. между клиентите на ТЕ и дружеството: правата и задължеН.та на двете страни;редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задължеН.та и др.

Според ищцовата страна,ответникът не е упражнил правата си по чл.150,ал.3 от ЗЕ(чл.106а,ал.3 от ЗЕЕЕ) и счита,че спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София”ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София,одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор”в сила от 10.07.2016г. в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”,в чл.31,ал.1 е определен редът и срокът,по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.

Ищцовото дружество твърди,че съгласно чл.33 от ОУ,клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32,ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода,за който се отнасят като също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетН. период,в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Ищцовото дружество сочи,че съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължеН.та по чл.32,ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2 като при неизпълнение в срок на задължеН.та по ал.2, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

Ищцовото дружество твърди,че ответникът е използвал доставяната от дружеството ТЕ през процесН. период и към настоящия момент не е заплатил задължението си като на основание чл.139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичН. регистър по чл.139а от ЗЕ. Според ищцовото дружество в настоящия случай,в изпълнение на разпоредбата на чл.138 б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ е фирма „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Според ищцовата страна съгласно чл.140,ал.1,т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесН. имот са начислявани от “Топлофикация София”ЕАД по прогнозни месечни вноски,като след края на отчетН. период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 2

06.04.2007г. за топлоснабдяването като за имота на ответника са издадени изравнителни сметки,които прилага като доказателство в подкрепа на твърдеН.та им,че сумите за топлинна енергия за процесН. имот,са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,инсталирани на отоплителните тела в имота.

Според ищцовото дружество съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай,че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане,то тя се прибавя към първата дължима сума за процесН. период като в случай,че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване,то от тях служебно се приспадат просрочените задължеН.,като се започне от най- старото.

Ищцовото дружество изтъква,че основанието по отношение на претенцията му за цена на услугата дялово разпределение се съдържа във валидните за периода Общи условия,където в чл.22,ал.2,е инкорпорирано задължение на клиентите на топлинна енергия да заплащат на продавача на топлинна енергия,а именно „Топлофикация София”ЕАД,стойността на услугата.

Ищцовата страна описва,че клиентите заплащат на продавача стойността на услугата “дялово разпределение”,извършвана от избраН. от тях търговец като цената на извършената услуга дялово разпределение се формира съгласно чл.36 от Общите условия.

Според ищцовото дружество редът и начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение”се определят от продавача, съгласувано с търговците,извършващи услугата„дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите.

Въз основа на изложеното,ищцовото дружество иска от съда след като се убеди в основателността на изложените от него твърдеН. в обстоятелствената част на исковата молба, да постанови решение,с което да признае за установено по отношение на Х. К. Х., ЕГН**********,че дължи на „Топлофикация София“следните суми: 1305,58лв.-главница за периода от 05.2019г.до 04.2021г.,233.89лв. -лихва за периода 16.05.2020г.до 18.11.2022г.,а за дялово разпределение -21.18лв.-главница за периода от 01.2020г. до 04.2021г., 4.16лв.-лихва за периода 05.03.2020г.до 18.11.2022г.,ведно със законните лихви от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,ведно със законните лихви от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Освен това се иска от съда на основание чл.78 от ГПК,да му бъдат присъдени на ищцовото дружество сторените разноски,както и разноските за юрисконсултско възнаграждение.

Ищцовата страна е представила към исковата си молба следните си писмени доказателства:

1.Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК;

2.Квитанция за платена ДТ заповедното производство;

3.Заявление за закриване на партида;

4.Нотариален акт;

5.Договор между ОС на ЕС и „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ЕООД за извършване на услугата ДР;

6.Протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за ДР и списък на собствениците;

7.Декларация;

8.Договор между „Топлофикация София”ЕАДи „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ЕООД ;

9.Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София”ЕАД на потребители в гр.София и

10.Пълномощно.

Ищцовата страна е направила доказателствени искаН. :

I.

На основание чл.219,ал.1 от ГПК като трето лице да бъде привлечено „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ЕООД,със седалище и адрес на управление:гр.С.,ул.„***"№*-фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ на процесН. адрес.

3

Ищцовото дружество сочи,че фактическите му твърдеН., обуславящи правН. интерес от привличане на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ЕООД като трето лице-помагач по делото на основание чл.219,ал.1 от ГПК са следните: На основание чл.146,ал.1 от ЗЕ и чл.51 от Наредбата за топлоснабдяването/обн.ДВ,бр.31 от 26.03.2002г./„Топлофикация София”ЕАД има сключен договор при общи условия с „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ между клиенти в СЕС.Твърди се,че през процесН. период „Топлофикация София”ЕАД е остойностявала ТЕ за процесН. имот по данни предоставяни от „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ЕООД.

Ищцовата страна описва,че отношеН.та между дружеството и фирмите за дялово разпределение се уреждат и с Общи условия на договорите между “Топлофикация София”ЕАД и търговец, по смисъла на ЗЕ,за извършване на дялово разпределение на ТЕ между клиентите в СЕС в гр.София/приети с Решение по т.1 от Протокол № 43/11.05.2005г. на Съвета на директорите на “Топлофикация София”АД и одобрени с Решение №ОУ013/20.06.2005г.на ДКЕВР,на основание чл.146,ал.2 от ЗЕ и чл.298,ал.1 от ТЗ/.

Ищцовата страна сочи,че съгласно чл.14 от тези ОУ търговецът разпределя потребената ТЕ между клиентите в сградата по правилата на Наредбата за топлоснабдяване,а също така определя и дяловете за отчетен период за имотите на всички клиенти в сградата.Според ищцовата дстрана разпоредбите на чл.7,ал.1,т.1 и т 5 от ОУ предвиждат задължение за “Топлофикация София”ЕАД да предава ежемесечно на търговеца данни за количеството на ТЕ за разпределение,и съответно да изготвя данъчни фактури,както и дебитни и кредитни известия по данни на търговеца.

Според ищцовото дружество за „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ЕООД съществува правен интерес да е трето лице помагач,защото с участието си по делото може да докаже,че извършеното от негови служители разпределение на ТЕ е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба и съгласно цитираните ОУ,както и подписаН. между страните договор.

Изтъква се от ищцовото дружество,че за “Топлофикация София”ЕАД съществува правен интерес от привличането на това трето лице- помагач,тъй като при евентуално неуважаване на предявеН. иск поради оспорване на извършеното дялово разпределение на ТЕ, дружеството може да заведе регресен иск срещу „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД,предвид което иска да ги обвърже с мотивите и диспозитива на съдебното решение.Ищцовото дружество сочи,че основаН.та му за предявяване на регресен иск произтичат от изрично предвидената в цитираните ОУ отговорност при неизпълнение на задължеН.та. Ищцовата страна изтъква,че съгласно чл.42,т.2 от същите,в случай на установяване на допуснати грешки от търговеца,състоящи се в неправилен отчет или невярно дялово разпределение в предходен изравнителен период,в следствие на което “Топлофикация София” ЕАД е сторнирала и отнесла в загуба начислени суми за отделен клиент,загубата се дължи от търговеца на “Топлофикация София”ЕАД в пълен размер.