Определение № 696 от 06.10.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 696 гр. Ловеч, 06.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500412 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.248, вр.с чл.274 от ГПК.

Подадена е частна жалба от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ****,представлявано от изп.д-р С.А.,чрез адв.Л. В.-САК,срещу Определение №173/12.05.2026г.,пост.по гр.д.№778/2024г.на РС-Луковит. Счита,че неправилно съдът не е присъдил на клиента й разноски по насрещния иск,който изцяло е уважен-в пълния претендиран размер от 4900лв.(2505.33 евро),съответно следва и направените разноски да се уважат и присъдят в пълния им размер.Излага подробни доводи за дължимостта на разноските.Възразява,че не е съобразено,че ответникът по насрещния иск е станал причина за предявяването му,поради което са приложими общите правила на чл.78 от ГПК.Позовава се на съдебна практика.

Развива и доводи и за неприложимост на приетото в решенията по съединените дела С224/19 и С 259/19 на СЕС,тъй като се касае за различна на разгледаната там хипотеза. Твърди,че потребителят не се освобождава от отговорността за разноски,тъй като завеждането на делото и извършването на разходите по насрещния иск от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД се дължи изцяло на поведението на потребителя А. Г. М.,който не е изпълнил задължението си по договора за кредит.Излага и аргументи за присъждане на разноски при предявени при условията на евентуалност искове. Моли да се отмени обжалваното определение и в полза на дружеството се присъдят направените разноски по насрещния иск в размер на 560.38 евро Възразява и по размера на присъдения на пълномощника на ищеца адвокатски хонорар за безплатното представителство като ответник по насрещния иск и моли изобщо да не се присъжда такова или определеното (245.42евро) да се намали,като се съобразят размерите по НПП.

Не е постъпил отговор на частната жалба от другата страна А. Г. М..

По допустимостта.

Частната жалба е подадена от страна с правен интерес,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законния срок,с оглед на което съдът приема,че е допустима.

По основателността.

1

На 27.11.2024г. РС-Луковит е подадена искова молба от А. Г. М. от ****,срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД с ЕИК *********,с цена на иска 2086.20лв.,с правно основание чл.55 от ЗЗД и петитум ответникът да бъде осъден да върне сумата,представляваща заплатени при начална липса на основание суми по предоставени заеми, за уговорени неустойки поради непредставяне на обезпечение.Твърди,че така уговорени неустойките са нищожни,тъй като не са били включени в размера на ГПР и това влече порок на целия договор за заем.Претендира връщане на недължимо платените суми за неустойки по 5 бр. договори за заем- от 26.07.2021г., 25.08.2021г., 15.11.2021г., 15.09.2022г., 28.02.2023г. Претендира присъждане и на адвокатски хонорар по реда на чл.38 от ЗАдв.

Постъпил е отговор на исковата молба от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД,в който развива аргументи за неоснователност и недоказаност на иска.Оспорва твърдението,че сумите за неустойки са платени без основание и развива подробни аргументи за липса на твърдения от ищеца порок на сделките.Прави и възражение за настъпила погасителна давност за предявяване на иска.

Ответникът предявява и насрещен иск за заплащане на сумата от 4900лв.-частичен от 5000лв.,представляваща вземане по Договор за кредит с №******/18.05.2023г.(различен от тези в главната претенция на ищеца),с настъпил падеж(18.08.2023г.) и непогасено от А. Г. М.,ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.В допълнение сочи,че в случай,че съдът обяви този договор за недействителен,следва по правилото на чл.23 от ЗПК да присъди в полза на кредитора чистата сума по кредита,която е именно претендираните 4900лв.

Съдът е приел за съвместно разглеждане насрещния иск.

В подадения отговор ответникът по насрещния иск е възразил,че в погасителния план и на този кредит в месечната вноска е включена и част за дължими такси и неустойка за неосигурено обезпечение,което обосновава нищожността и на това правоотношение.

Участието на страните в производството се е осъществявало с писмени молби на пълномощниците им.С Молба №3250/23.07.2025г. „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД е представило Договор за правна защита и съдействие,с уговорен адвокатски хонорар за защита по главния иск от 400евро и като ищец по насрещния иск 900лв.,за които суми е вписано,че са платени изцяло и в брой в деня на подписване на договора за правна защита и съдействие.

В мотивите при произнасянето по насрещния иск,съдът е приел,че са налице данни за усвояване на главницата по договора,настъпил падеж и липса на доказателства за погасване на претендираната главница от 4900лв. Въпреки това с Решение №22/10.02.2026г.,пост.по гр.д.

№788/2024г. РС-Луковит е отхвърлил насрещния иск. Извършил е проверка на договора за неравноправни клаузи и след като е констатирал наличието на такива,е приложил разпоредбата на чл.23 от ЗПК- прогласил е Договор за кредит с №******/18.08.2023г. за недействителен и осъдил длъжника да заплати чистата стойност от 4900лв.(2505.33 евро).

По разноските А. Г. М. е осъден да заплати на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД адвокатско възнаграждение в размер на 204.52евро(400лв.),с оглед отхвърлянето на главния иск. „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД е осъдено да заплати на пълномощника на А. Г. М. възнаграждение в размер на 245.42 евро с вкл.ДДС,за оказаната правна помощ и съдействие като ответник по насрещния иск.

От „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД е инициирано производство по чл.248 от ГПК, с възражения по неприсъждането на разноски по уважения насрещен иск и искане да се отмени осъждането на дружеството да дължи адвокатски хонорар на пълномощника на ищеца с оглед приетия за 2 отхвърлен насрещен иск или да се намали присъденото такова.

С обжалваното Определение №173/12.05.2026г. РС-Луковит е отхвърлил искането на дружеството.

Въззивният състав намира,че обжалваното определение е неправилно в частта,с която е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта на определените разноски по насрещния иск.

Съставът намира,че неправилно първоинстанционният съд е приел,че е сезиран с два насрещни иска,предявени при условията на евентуалност. Ищецът по този иск е заявил претенция с правно основание чл.79 от ЗЗД за връщане на главницата по предоставения кредит,като претендира 4900лв.от общо предоставената сума от 5000лв.Твърдението му е за настъпил падеж на вземането(18.08.2023г.) и липса на погасяване на задължението. В мотивите на решението съдът е приел,че сумата е преведена и усвоена от заемателя и липсват доказателства за погасяване на претендираната сума от 4900лв. Липсва извод за основателност или не на тази претенция.

Съдът е преминал към проверка на действителността на договора и приемайки наличие на неравноправни клаузи за неустойки,е прогласил недействителността му и приложил законовата последица по чл.23 от ЗПК-присъждане на чистата стойност на кредита,в претендирания размер от 4900лв.

Не е съобразено,че именно тази сума-чистата стойност на кредита,като частичен иск от 5000лв.,е претендирана от ищеца по насрещния иск. Заявлението му- „…в случай,че договорът се приеме за недействителен да се приложи чл.23 от ЗПК..“ не е отделна негова претенция и не може да се приеме като втори,предявен при условията на евентуалност насрещен иск. Искането по насрещния иск е за присъждане единствено на чистата стойност на кредита,като се търси частичноза 4900лв.,от 5000лв.общо преведена сума,с оглед настъпилия падеж и липса на погасяване.

Позоваването на чл.23 от ЗПК е единствено като предвидена законова последица в случай,че договорът бъде прогласен на недействителен.

В т.см. реално насрещният иск е уважен изцяло-т.к. е присъдена именно търсената чиста стойност на кредита.

Затова първоинстанционният съд е следвало да присъди разноски в полза на ищеца по този иск.

Съставът намира,че в конкретния случай не е приложимо приетото в решението по дело № С-714/22 на СЕС, тъй като с факта на непогасяване на задължението си да заплати главницата по кредита потребителят е станал причина за завеждане на насрещния иск и затова,с оглед уважаването му, следва да понесе отговорността за разноските, съгласно правилото на чл.78 от ГПК. Не се касае за хипотезата,при която кредиторът се е възползвал от последиците на неравноправните клаузи, събирал е суми по кредита и ги е отнасял за погасяване на вземания, произтичащи от тези клаузи и ги търси по реда на чл.79 от ЗЗД.(В последния случай, при прогласяване нищожността на договора, кредиторът ще е дал основание за предявяване на иска и затова ще следва да понесе отговорността и за разноските на потребителя.) Тук насрещният иск е основан на настъпилия падеж на задължението, липсата на изпълнение от длъжника,като се търси единствено предоставената главница,не и вземанията по неравноправните клаузи.

Затова въззивният състав намира, че след като насрещният иск е уважен изцяло на „АЙ 3

ТИ ЕФ ГРУП“АД се дължат разноски.

По размера им– представен е Списък по чл.80 от ГПК,с вписани разходи за държавна такса по насрещния иск-196лв. и адвокатски хонорар от 900лв., с доказателства за реалното им извършване(вн.бележка и договор за правна защита и съдействие). При определяне на полагаемия адвокатски хонорар съдът съобразява приетото в решение на C-438/22 на СЕС от 25.01.2024г., Наредба №1/2004г.на ВАС-като ориентир,отчита липсата на правна и фактическа сложност на насрещния иск, оказаната правна защита и съдействие по него, изразяваща се в писмени становища,без явяване в съдебна зала,също съобразява и принципа за достойно заплащане на адвокатския труд,и намира че следва да се присъди адвокатски хонорар в размер на 200 евро на пълномощника на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД.Следва да се присъди и внесената по насрещния иск държавна такса от 196 лв.(100.21евро).

С оглед уважаването на насрещния иск неправилно е и осъждането на ищеца по него „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД да заплаща адвокатски хонорар по чл.38,ал.2 от ЗАдв.на пълномощника на ответника-присъдената сума от 245.42евро. Затова в тази част молбата също е основателна и по реда на чл.248 от ГПК решението следва да се отмени в тази част.

По изложените съображения ОС-Ловеч намира,че обжалваното Определение №173/12.05.2026г.,пост.по гр.д.№778/2024г.на РС-Луковит следва да се отмени в частта,в която е оставена без уважение молбата на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД за изменение на Решение №22/10.02.2026г.,пост.по гр.д.№778/2026г. на РС-Луковит,в частта по отношение разноските по насрещния иск и в тежест на А. Г. М. се присъдят и разноски в размер на 300.21евро,от които 200 евро-адвокатски хонорар и 100.21евро-внесена държавна такса,като се измени постановеното решение в този смисъл. Решението следва да се отмени и в частта,с която „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД е осъдено да заплати на адв.Д. Г.-пълномощник на А. Г. М., адвокатски хонорар в размер на 245.42 евро за осъществено представителство като ответник по насрещния иск,като неправилно.

По изложените съображения и на основание чл.248 от ГПК, ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №173/12.05.2026г., пост.по гр.д.№778/2026г. на РСЛуковит,в частта,с която е оставено без уважение искането на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в ****, по чл.248 от ГПК за изменение на Решение №22/10.02.2026г.,пост.по гр.д.№788/2026г. на РС-Луковит, в частта за разноските, като вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ Решение №22/10.02.2026г.,пост.по гр.д.№788/2026г. на РС-Луковит, в частта за разноските, като

ОСЪЖДА А. Г. М. с ЕГН ********** , от ****, ДА ЗАПЛАТИ на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в ****, разноски по уважения насрещен иск,в общ размер на 300.21(триста евро и двайсет и един цента) евро , от които 200 евроадвокатски хонорар и 100.21 евро-внесена държавна такса.

ОТМЕНЯ Решение №22/10.02.2026г.,пост.по гр.д.№788/2026г. на РС-Луковит, в частта за разноските, в която „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в ****, е осъдено да заплати на А. Г. М. с ЕГН **********, от ****, адвокатски хонорар в размер на 245.42(двеста четирийсет и пет евро и четирийсет и два цента) евро за осъществено 4 представителство като ответник по насрещния иск, като неправилно.