Решение № 396 от 12.08.2022, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Видин, 12.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20211320101963 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на "Алианц Банк България" АД, ЕИК 128001319, със седалище и адрес на управление-гр.

София,р-н „Лозенец“,ул.“Сребърна“№16 против В. Г. Г. от гр. *****, ж.к.

***************** ,ЕГН ********** , с която е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл.86 и 92 ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че с Договор за кредит Овърдрафт по разплащателна сметка с платежен инструмент - международна дебитна банкова платежна карта (МДК) от дата 04.12.2015 г. В. Г. Г. е получила от „Алианц Банк България“ АД Овърдрафт в размер до 500.00 (петстотин) лева с краен срок за погасяване на задължението 03.12.2016 г. Страните са уговорили, че за ползвания кредит Кредитополучателят заплаща на Банката възнаградителна лихва, определена по следната методика: сбор от референтен лихвен процент, а именно шестмесечен SOFIBOR за кредита в лева и фиксирана надбавка от 13.803% /тринадесет цяло и осемстотин и три хилядни процента/. Към деня на подписване на Договора за кредит годишната лихва по предходното изречение е размер на 14.90% /четиринадесет цяло и деветдесет стотни процента/.

Сочи се от ищеца, че в чл.8 от Договора за кредит Овърдрафт по 1 разплащателна сметка с платежен инструмент - международна дебитна карта (МДК) от дата 04.12.2015 г. на „Алианц Банк България“ АД и във връзка с чл.

298, ал. 1, т. 1 от ТЗ са уточнени кои са обстоятелствата, при които кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем. Преценката за това е предоставена едностранно на Банката, която може сама да установи наличието на предвидените в чл. 8 обстоятелства и да пристъпи към предсрочно и принудително събиране на цялото вземане, включващо дължимите главница и лихви.

Излага се, че кредитополучателката системно не спазва клаузите на сключения договор за банков кредит, като не изплаща в срока, което е довело до нарушаване на поетите задължения по ДБК от страна на кредитополучателката. Провеждани са неколкократни разговори с ответницата, относно системното неизпълнение на задълженията по ДБК, с оглед на доброволното изпълнение на поетите от последната ангажименти по цитирания по-горе ДБК, но закъсненията и неплащането в срок не са преустановени.

Въз основа на подадено Заявление по чл. 417 от ГПК било образувано ЧГД № 1475/2017 г. на Районен съд - Видин и е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В производството по чл. 417 от ГПК, банката е доказала вземането си пред съда чрез представянето на Извлечение от счетоводните книги на „Алианц Банк България“ АД към 04.06.2017 г., включително относно вземанията си срещу В. Г. Г..

Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 1475/2017 г. по описа на ВРС, и по което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.

Ищецът сочи, че ответницата му дължи: главница в размер на 500 лева (петстотин лева), представляваща предсрочно изискуема главница, ведно със законна лихва за периода от 06.06.2017 г. до изплащане на вземането, просрочена лихва в размер на 36.33 лева (тридесет и шест и 0.33 лева) за периода 09.05.2017 г. до 04.06.2017 г., наказателна лихва в размер на 8.67 (осем и 0.67 лева)за периода 09.05.2017 г. до 04.06.2017 г., неустойка в размер на 0.63 лева за периода от 09.05.2017 г. до 04.06.2017 г.

Въз основа на издадения Изпълнителен лист от Районен съд - Видин е 2 образувано изпълнително дело № 564/2017 г. по описа на ЧСИ Стефан Нинов с район на действие ОС - Видин.

Твърди се, че обстоятелството, че към настоящия момент ответницата В. Г. Г. не е погасила изцяло задълженията си към банката обосновава интереса на ищеца да потърси защита на правата, съобразно указания в Определение от дата 13.07.2021 г. по ЧДГ № 1475/2017 г. едномесечен срок за предявяване по исков ред на претенция от страна на ищеца към ответника.

Иска се от Съда да постанови решение, като се признае по отношение на ответницата В. Г. Г.,че дължи на „Алианц Банк България“ АД - гр. София следните суми: 500 лева - представляваща предсрочно изискуема главница, ведно със законна лихва за периода от 06.06.2017 г. до изплащане на вземането; 36.33 лв.- просрочена лихва за периода от 09.05.2017 г. до 04.06.2017 г.; 8.67 лева- наказателна лихва за периода 09.05.2017 г. до 04.06.2017 г.; 0.63 лева- неустойка за периода от 09.05.2017 г. до 04.06.2017 г., ведно със законната лихва върху просрочената главница от датата на подаване на заявлението – 06.06.2017 г. до окончателното изплащане.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК от ответника,чрез назначения особен представител, е представен писмен отговор , с който е оспорен предявения иск.Направено е възражение , че вземането на ищеца е погасено по давност по отношение на главницата, лихвите и неустойката за забава. Оспорва се, че ответницата е била уведомена за предсрочната изискуемост на кредита , както и размера на претендираното юристконсултско възнаграждение от 400 лева, като неоснователно завишено.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна, следното: не е спорно ,а е и видно от самия договор,че на 04.12.2015 г. между страните е сключен Договор за кредит Овърдрафт по разплащателна сметка с платежен – международна дебитна банкова платежна карта /МДК/ ,по силата на който на ответникът е предоставен паричен кредит в размер на 500лв.

Не спорно също така и обстоятелството,че сумата е усвоена при условията посочени в договора,което се установява и от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза.От същата се установява и че главницата в размер на 500 лв. не е погасена.

От договора е видно,че крайния срок за погасяване на кредита е бил 3 определен до 03.12.2016 г.,като с чл.2.2 е уговорена и възможност за автоматично подновяване за нов едногодишен период,което при данните по делото е и станало.

Банката обявява кредита за предсрочно изискуем на основание чл.8.1 от Договора,поради неплащане на вноска, на 09.05.2017 г.,видно от приложеното извлечение,като в тази връзка изготвя покана –уведомление до ответницата от 16.05.2017 г. ,в която са отразени задълженията по кредита,и за която по делото липсват данни да е достигнала до адресата.

От заповедното производството е видно,че за настъпилата предсрочна изискуемост е изпратено уведомително писмо изх.№ 103/16.05.2017 г.чрез куриерска услуга,като писмото е върнато в цялост след три неуспешни опита за връчване,видно от обратната разписка и справка за посещения.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1475/2017 г. по описа на ВдРС, в полза на "Алианц Банк България" АД са издадени против ответницатаЗаповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК от 09.06.2017 г. и изпълнителен лист от същата дата за следните суми: 500 лева - представляваща предсрочно изискуема главница, ведно със законна лихва за периода от 06.06.2017 г. до изплащане на вземането; 36.33 лв.- посрочена лихва за периода от 09.05.2017 г. до 04.06.2017 г.; 8.67 леванаказателна лихва за периода 09.05.2017 г. до 04.06.2017 г.; 0.63 леванеустойка за периода от 09.05.2017 г. до 04.06.2017 г.,както и 25 лв.-разноски за държавна такса.

В Заповедта е посочена ,че вземането произтича от договор за кредит Овърдрафт по разплащателна сметка с платежен инструмент – международна дебитна банкова платежна карта /МДК/от 04.12.2015 г.,както и че вземането е удостоверено с извлечение от счетоводните книги.

Заповедта е връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК ,като с определение на съда от 13.07 2021 г. е спряно образуваното изпълнително дело и са дадени указания до заявителя за възможността да предяви иск по чл.422 ГПК,което същия прави с искова молба от 15.09.2021 г.

По делото е изготвена съдебно икономическа експертиза,като в заключението си вещото лице е посочило размера на дължимите се суми.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

4

За да се уважи иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК следва да са налице следните материалноправни предпоставки , а именно: 1. валидно сключен договор 2. предаване на заемната сума; 3. настъпил падеж и липса на плащане от страна на кредитополучателя.

В случая безспорно се установява наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между страните по Договор за кредит Овърдрафт по разплащателна сметка с платежен – международна дебитна банкова платежна карта /МДК/от 04.12.2015 г.,включително предаването и усвояването на кредита.

От заключението на вещото лице е видно,че овърдрафта е усвоен и че непогасената главница,към момента на обявяване на предсрочната изискуемост възлиза на сумата в размер от 500 лв..Вещото лице е посочило също така ,че се дължат и следните суми: 36.33 лв.- просрочна лихва за периода от 09.05.2017 г. до 04.06.2017 г.; 8.67 лева- наказателна лихва за периода 09.05.2017 г. до 04.06.2017 г.; 0.63 лева- неустойка за периода от 09.05.2017 г. до 04.06.2017 г.

В случая по несъмнен начин се доказа, че страните са обвързани по силата на сключения Договор за кредит, въз основа на който кредитор ът, е предоставил на ответника, като кредитополучател, паричен заем в общ размер на 500.00 лв.

Установено е също така, че е изпълнено задължението за предоставяне на договорения кредит на ответника, който го е усвоил,но същевременно не е изпълнил задлъжението си да върне заетата сума при условията и в срока по договора

От заключението на вещото лице е видно, че непогасената, от страна на ответника, главница е в размер на сумата от 500 лв., поради което предявеният иск по чл.422 ГПК по отношение главницата следва да бъде уважен.

Обстоятелството ,че на длъжника не е обявена предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на заявлението по заповедното производство не влияе дължимостта на вземането на ищеца ,с оглед разясненията дадени в тълкувателното решение по тълкувателно дело № 8/2017 г. на ВКС ,и във връзка с това,че вноските по кредита са с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо.

5

По делото се претендират и следните сумите : 36.33 лв.- просрочена лихва за периода от 09.05.2017 г. до 04.06.2017 г.; 8.67 лева- наказателна лихва за периода 09.05.2017 г. до 04.06.2017 г.; 0.63 лева- неустойка за периода от 09.05.2017 г. до 04.06.2017 г.

В случая кредита е предсрочно изискуем от 09.05.2017 г.,която дата е й началната такава по всички посочени по-горе вземания. Във връзка с Тълкувателно решение 3/2017 г. от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС,съгласно което размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането, и поради обстоятелството,че посочените по-горе вземания,с изключение на това за лихвата за забава, са различни от визираните в тълкувателното решение се налага извод,че съответните претенции следва да бъдат отхвърлени,като се уважи това,касаещо за лихвата за забава за претендирания период от 09.05.2017 г. до 04.06.2017 г. в размер от 36.33 лв..

Възражението за настъпила давност е неоснователно:от указанията, дадени с ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.9, с разпоредбата на чл.422 ал.1 ГПК /според която искът за установяване съществуването на вземането се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, е създадено изключение от общото правило на чл.125 ГПК относно момента на предявяване на иска и възникване на съответните правни последици /вкл. прекъсване и спиране на давността/. В случая заявлението е подадено на 06.06.2017 г.. Съпоставяйки тази дата и датата на сключване на процесния договор се установява ,че не изтекла нито петгодишната давност ,нито кратката тригодишна такава.