Решение № 354 от 05.08.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. Р., 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен Петров при участието на секретаря Недялка Неделчева като разгледа докладваното от Милен Петров Гражданско дело №

20244500100109 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК.

Ищцата Л. И. И. чрез редовно упълномощен процесуален представител твърди, че на 17.10.***2 г., РРС издал изп. лист срещу нея по ч.гр.д. № 5267/***2 г. в полза на „Юробанк и Eф Джи България" АД за заплащане на посочени в ИЛ суми, дължими се по договор за банков кредит №****************г. Въз основа на изп. лист, заявителя подал молба и било образувано изп. дело № ***/***3 г. по описа на ЧСИ с рег. № *** и район на действие-РОС, като последното изпълнително действие по това дело било въвод във владение, извършен на 19.09.***4 г. Ha 13.07.2020 г. ЧCИ с рег. № *** издал постановление, с което прекратил това дело на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК, за което ищцата получила съобщение изх. № 12932/14.07.2020 г. Ha 13.12.2023 г., ищцата получила от ЧСИ с рег. № *** и район на действие-РОС уведомление изх. №34595/11.12.2023 г. зa oбpaзyвaнo изп. дело № 2023***0401321 нa ocнoвaниe изпълнителни листи, издадени по ч.гр.д №№ 5270/***2 г., 5267/***2 г. и 5259/***2г., всичките на РРС, като задължението й по изп. дело възлизaло на 153419.82 лв., oт които главница в размер на 71017.08 лв. със законна лихва в размер на 103.53лв. зa периода 07.12.2023 г.-11.12.2023 г., 74471.20лв.- неолихвяеми вземания и 7828.01 лв.- такси no тарифа към ЗЧCИ дължими към 11.12.2023 г. C уведомлението била уведомена, че са напожени запори на сметките й в „Първа инвестиционна банка“ АД и „Изипeй“ AД, както и че е наложена възбрана върху 1/6 ид.ч. от неин собствен недвижим имот. Към уведомлението било приложено уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД, с което е уведомена, че „Юробанк България" АД е прехвърлила всички свои вземания и права по договор за банков кредит №************* г., договор за банков кредит №***************** г. и договор зa банков кредит №**************** г., заедно с привилегиите, обезпеченията, личнитe гаранции и другите им принадлежности в полза на 1

„С.Г.Груп" ЕАД, EИK 205942517, съгласно договор за прехвърляне нa вземания /цесия/ oт 30.06.2021 г. Ha 17.01.2024 г. получила уведомление изх. № 1556/17.01.2024 г. за цесия с приложено уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД, от което е виднo, че „С.Г.Груп" ЕАД е прехвърлило горепосочените вземания на ответното дружество „Ди Cи Ей Мениджмънт" АД.

Счита, че последното изп.действие преди образуваното през м.12.2023 г. ново изп.дело е на 19.09.***4 г/въвод във владение по прекратеното изп. дело № ***/***3 г./, Твърди, че не дължи процесните суми, доколкото вземанията на ответника предмет на образуваното изп.дело са погасени по давност, настъпила на 20.09.***9 г., както и че е солидарен длъжник само по изп.лист, издаден по ч.гр.д. № 5267/***2 г. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумите 71017.08 лв.-главница, със законна лихва в размер на 103.53 лв. зa периода 07.12.2023 г.-11.12.2023 г. и 74471.20лв.- неолихвяеми вземания, представляващи остатък от задължения, по издаден изпълнителен лист от 17.10.***2 г. по ч.гр.д. № 5267/***2 г. по описа на РРС поради погасяването на вземанията по давност. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Ди Cи Ей Мениджмънт" АД, чрез изрично упълномощен с правомощията по чл.34, ал.3 ГПК представител признава изцяло иска по чл.439 ГПК, поради изтичане на погасителната давност на задължението, моли да не се прилага Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при определяне на възнаграждението па процесуални представител на ищцата.

По делото са представени писмени доказателства.

Настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска. На първо място ответника чрез изрично упълномощен с правомощията по чл.34, ал.3 ГПК процесуален представител признава изцяло исковете в отговора на ИМ. Има искане от страна на процесуалния представител на ищцата за постановяване на решение при признание на иска. Не са налице и отрицателните предпоставки, а именно признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави, или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

Ищцовата претенция следва да бъде уважена, предвид обстоятелството, че ответното дружество признава иска, така както е предявен на основание чл.237 ГПК.

По разноските:

Ответното дружество моли съда да не се прилага Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при определяне на възнаграждението па процесуални представител на ищцата или евентуално да приложи чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата. Съгласно чл.78 ал.2 ГПК ответникът не дължи разноски само, ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска.По приложението на цитираната норма е налице установена съдебна практика, /например определения № 500/16.07.***3г.по ч.гр.д.№ 2326/***3г.на І т.о., № 709/ 28.12.***2г.по ч.гр.д.№ 592/***2г.на І гр.о., *1/21.01.***4г. по ч.гр.д.№17/***4г. на ІІІ г.о. на ВКС/, която приема, че първата 2 предпоставка по чл.78 ал.2 от ГПК липсва когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективните права на ищеца. В настоящата хипотеза ответникът е станал причина за завеждане на делото, защото при образувано изпълнително производство, въз основа на изпълнителен лист, издаден въз основа на влязъл в сила съдебен акт, предявяването на иск по чл.439 ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителния лист /в какъвто смисъл в случая е било направено възражение за изтекла давност/ е единствената възможност за защита на длъжника. Същият се е възползвал от правото си да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факт, който е настъпил след съдебното му установяване и който е от значение за съществуването му. Подобно възражение длъжникът не е могъл да направи пред съдебен изпълнител, защото основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно изброени в закона и позоваването на изтекла погасителна давност не е сред тях.

Предвид изложеното за настоящото производство следва да се присъди адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищцата- адв. Х..

Същата й е предоставила безплатно правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА за защита в настоящото производство, което се установява от приложения на л. 5 договор за правна помощ и съдействие, по който обаче е заплатена и сумата от 500.00 лв. в брой. С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане в полза на пълномощника на ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение съобразно уважения размер на исковете. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, същото се определя от съда в размер на 3500.00 лв., след приспадане на платените 500.00 лв., които следва да се присъдят в полза на ищцата. На основание чл. 83, ал.2 ГПК ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски по делото. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса по исковете в размер на 5869.50 лв.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л. И. И., ЕГН:********** от гр. Р., ул. „З." **, **,** НЕ ДЪЛЖИ на "Ди Си Ей Мениджмънт" АД, ЕИК: 206858118, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Р.З.С. сумите от 71017.08 лв.-главница по договор за банков кредит №****************г., със законна лихва в размер на 103.53 лв. зa периода 07.12.2023 г.-11.12.2023 г. и 74471.20 лв.- неолихвяеми вземания, представляващи остатък от задължения, по издаден изпълнителен лист от 17.10.***2 г. по ч.гр.д. № 5267/***2 г. по описа на Районен съд-Р., поради погасяването на вземанията по давност.

3

ОСЪЖДА "Ди Си Ей Мениджмънт" АД, ЕИК: 206858118, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Р.З.С. да заплати на Л. И. И., ЕГН:********** от гр. Р., ул. „З." **, **,** сумата от 500.00 лв. – направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Ди Си Ей Мениджмънт" АД, ЕИК: 206858118, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Р.З.С. да заплати на адвокат Р. С. Х., адрес: гр.Р., ул.“Ц.н.“ * сумата от 3500.00 лв. на основание чл.38,ал.1,т.2 ЗА.

ОСЪЖДА „Ди Си Ей Мениджмънт" АД, ЕИК: 206858118, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Р.З.С. да заплати по сметка на Окръжен съд- Р. сумата от 5869.50 лв.- държавна такса по предявените искове на осн.чл.78,ал.6 ГПК.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд-Велико Търново.

Съдия при Окръжен съд – Р.: _______________________

4